Поглед отвътре
Microsoft и преди е водила подобни битки. Но водените преди години борби с клонингите на MS-DOS бяха сравнително лесни за спечелване от софтуерния гигант, защото техническите издания просто повтаряха като папагали всичко което Microsoft им казваше. По времето, когато вече можеше да изникне сериозна заплаха за MS-DOS, феноменът Windows бе в процес на разработка и Microsoft просто не можеше да бъде спряна. Но откакто бе изобретена Windows NT (всички следващи версии на Windows, в това число Vista, са нейни преки роднини), компанията просто тъпче на едно място по отношение на новаторските разработки. Това превръща операционната система Windows в идеална мишена за създателите на клонинги. Дори следващата версия на Windows, Windows 7, е горе-долу същата. Microsoft няма аргументи да съди евентуални клонинги на нейната операционна система, които биха могли да се появят.
В новата операционна система аз бих искал да видя елиминирането на Registry. Идеята за създаването му в основата си бе лоша и имаше смисъл само в един свят, в който всичко трябваше да се споделя до краен предел. Registry бе проклятието на основната архитектура на Windows и няма да е необходим в днешния век на запаметяващите устройства с неограничен капацитет. Беше време, когато програмите трябваше да споделят ресурси, но вече няма причина за това. Ако една програма се нуждае от определена библиотека с динамична връзка (DLL), тя би трябвало просто да я намери и да копира в поддиректорията, в която се намира програмното осигуряване (program bundle). Така можете да прехвърлите програмното осигуряване от един компютър на друг. Засега все още е трудно да извършите ъпгрейд на вашия компютър и да вземете приложенията с вас без тяхната преинсталация. Най-новата версия на Laplink PC mover е стъпка в правилната посока, но не би ли било по-лесно просто да вземете папката и да я прехвърлите без излишни проблеми?
Но аз се отклоних. ReactOS е великолепна идея. Направете справка на адрес www.reactos.org.
Още един играч в бизнеса с процесори: В изданието EE Times веднъж четох за плана на Индия да изгради най-съвременна производствена база за разработка на чипове и производство на компютърни системи. Разработката на чипове ще се извършва в град Fab City, близко до Хайдарабад. От известно време индийците напреднаха по отношение на дизайна на чипове и много от добрите разработчици на логическите вериги в процесорите в САЩ са от Индия. Но това, което привлече вниманието ми, беше, че Китай също се стреми да настигне Индия; досега китайците са построили 450 фабрики за производство на чипове. Всичко това е в съответствие с Националния план за чипове на Китай. Спомням си как само преди няколко години продажбата на чипове на Китай бе незаконна. Сега Китай ще продава чипове на САЩ.
В Индия ударението се поставя на слънчевата енергия. Този завой към слънчеви батерии е интересен, тъй като в Индия има много слънчево време. Всъщност в някои селскостопански райони има толкова много слънчеви дни, че там получават двойни и тройни реколти. Индия има голям стимул да работи по посока на захранванията чрез слънчеви батерии. Компаниите India Semiconductor Association от Индия и американската Semiconductor Equipment and Materials International (SEMI) установиха партньорство с цел производство на все по-евтини и по-евтини слънчеви батерии в Индия.
Междувременно според най-новите изчисления разходите за построяване на един модерен завод за чипове възлизат на около 15 милиарда USD – поне толкова плати сингапурската компания Chartered Semiconductor за най-новата си голяма производствена мощност за чипове. Само преди няколко години, за същата цел бяха нужни 5 милиарда USD. А аз лично помня времето, когато цял завод за чипове можеше да се построи само за 1 милиард USD. Явно някой прави пари от подобни сделки.
По всичко личи, че IBM има намерение да изгради индийския завод за чипове по такъв начин, че в него да намерят място всички съществуващи малки проектантски и конструкторски фирмички. Впоследствие те биха могли да се разраснат в по-големи фирми, които не притежават собствени производствени мощности, но имат нужда от място, където да правят чипове. Предполагам, че те ще са оптимизирани за чипове, захранвани от слънчеви батерии.
Една от интересните и най-иронични страни на захранването със слънчеви батерии е, че много от големите компании в петролния бизнес са най-големи инвеститори в този със слънчеви батерии. Те са дошли до извода, че са енергийни, а не петролни компании и поради това използват печалбите си от нефта, за да инвестират в производство на слънчеви батерии. British Petroleum произвежда едни от най-добрите слънчеви батерии. В Индия една от най-големите компании, Reliance, изглежда се насочва към бизнеса с полупроводници именно поради тази причина. Тези момчета направиха доста пари в миналото, така че могат да си позволят подобни инвестиции.
Междувременно, всеки иска да се включи в „зелената“ кампания. Инвестиционните групи заделят милиарди долари за „чисти“ и „зелени“ технологии. Когато започнат да се изсипват милиарди долари в инвестиции за подобни малки и тесни по обхват цели, винаги се образува сапунен мехур. Икономическата мотивация на всичко това се корени във високата цена на нефта. Защитниците им твърдят, че всичко се прави в името на борбата с глобалното затопляне и за спасяване на нашата планета, но всъщност целта е да се правят пари. Разбира се, съгласен съм, че има хора, които са искрени. Аз лично досега не съм срещнал нито един от тях. Всички подобни нови идеи винаги се въртят около цената на нефта независимо какво ви се говори. Идеи, които могат да носят пари, когато цената на нефта е 100 USD на барел, се променят драматично, когато цената му спадне до 30 USD на барел. Но когато системите за захранване със слънчева енергия постигнат по-голяма производителност от тези с бензин, нещата наистина ще се променят. Така че да пожелаем късмет на Индия.
ИСКАТЕ ЛИ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ НЕЩО ОТ ДЖОН ДВОРАК?
Той списва ежеседмична рубрика и за нашия уебсайт. Посетете го на адрес www.go.pcmag.com/dvorak. Можете да му пишете и по електронната поща на адрес pcmag@dvorak.com.