Да си направим геймърска система
Не, тук не става въпрос за разглеждане на вече готова система, която можем да намерим от дадена фирма. Това, което ще разгледаме в тази статия, е как да подберем правилните компоненти, така че да изградим добре балансирана система без слаби места. Много често в предложенията за геймърски компютър се набляга на това колко е мощен процесорът, но се пренебрегва фактът, че графичната карта е далеч от това да бъде подходяща за последните игрови заглавия. Именно това представлява една добре балансирана система – конфигурация, в която слабите места са сведени до минимум.
Добрият баланс – основа на успеха
Въпреки доста „плакатния“ вид на това твърдение всъщност то е в пълна сила, когато става въпрос за асемблирането на компютърни конфигурации. В общи линии, дори и да притежаваме процесор с висока производителност, той ще бъде ограничен в игрите от старата и неадекватна видеокарта, която ще трябва да изчаква. Същото важи и в обратната посока – нова и мощна графична платка, на която обаче се налага да чака процесорът на системата да й подаде информация, тъй като той е прекалено бавен за нея.
За да можем да наречем една система „добре балансирана“, тя трябва да притежава процесор с нужната ни производителност и дънна платка, която не го „спъва“, адекватна видеокарта, достатъчно системна памет, подходящ твърд диск (като обем и като скорост) и не на последно място – захранване, което да е достатъчно за всички тези компоненти. Съгласете се, че асемблирането на конфигурация във вида CPU AMD Sempron + видеокарта Nvidia GeForce 8800GTX звучи ако не друго, то леко смешно. Наистина графичната карта не е изключително мощна, но пък за сметка на това се спъва допълнително от слабия бюджетен процесор. Същото важи и за обратната ситуация – процесор Core 2 Quad, комбиниран с видеокарта от типа Nvidia GeForce 8600GT. Независимо каква е конкретната ситуация, подбирането на подходящите компоненти почти винаги ще ни гарантира висока производителност, докато същото не може да се каже за комбинацията „слаб процесор/силна видеокарта“ или обратното.
Процесорите
За да подпомогнем избора на подходящите компоненти, с които да изградите своята геймърска система, в следващите няколко статии ще разгледаме по няколко предложения в тази насока. Споменатите компоненти включват няколко процесора от AMD (Athlon Х2, дългоочаквания Phenom Х3 и Phenom Х4) и съответната за тях дънна платка, две видеокарти и, разбира се, подходящ захранващ блок за всичко това. Тестовете, на които ще подложа компонентите са разделени в няколко части – тестване на процесора и тестване на видеокартата. При тестването на процесорите използвах програмите Sciencemark 2.0, собствения тест на Lavalys Everest Ultimate Edition версия 4.5.1330, Cinebench R10 и вградения тест на WinRAR версия 3.71. Операционната система беше Microsoft Windows Vista Ultimate, като тя се използваше както за процесорните тестове, така и за тези на видеокартите.
Както, предполагам, вече знаете, тази версия на процесорите Phenom X3 е ревизия В3, което означава, че при нея ще са отстранени недостатъците, при предходните ревизии, поради които не можеше да се използва пълноценно L3 кешът. В допълнение към новата ревизия усъвършенстваният производствен процес на Х3 (поне според мен) би трябвало да ни позволи ефективно постигане на по-високи стабилни честоти при овърклок. По тази причина реших освен тестването на процесорите при тяхната щатна честота да добавя повторно тестване при максимално постигнатата стабилна овърклок честота. Причината за това мое решение е комплексна – от една страна, не може да се отрече, че както 4 ядра са повече от 3, а оттам би трябвало и производителността на Х4 да е по-голяма. От друга страна обаче, също така не бива да се пропуска фактът, че към момента програмите, които могат да се възползват пълноценно от повече от 2 ядра, са доста малко. По тази причина стигаме до ситуация, в която Phenom Х3 (или дори Athlon X2) с по-висока честота от Phenom Х4 би могъл да има по-голяма производителност.
Видеокартите
Относно тестовете на графичните карти използвах комбинация от програмите на Futuremark и някои DirectX 10 игри. Като цяло софтуерът беше следният: Futuremark 3DMark 2006, 3DMark Vantage (Performance mode); Call of Juarez; Crysis и World in Conflict. Настройките на изображението бяха следните: форсирана чрез контролния панел на драйверите 16х анизотропна филтрация, максимално качество на филтрация на текстурите, trilinear mipmaps и изключен VSync. Разделителната способност, на която извърших тестовете, беше 1280х1024, която за съвременните игри може да се посочи по-скоро като „ниска“. Причината да избера нея беше това, че „извъртях“ тестовете на два пъти – веднъж с активиран през контролния панел на видеокартата 16х антиалайсинг на изображението (важи само за игрите) и втори път с 4хAA. Използваните в теста видеокарти бяха две – поостарялата (но и поевтиняла) вече Gigabyte GeForce 8800GTS 512 МВ и референтен образец на GeForce 9800GX2, предоставен ни от Nvidia. Резултатите от тези тестове ще разгледаме и обсъдим в материала, отделен на видеокартите.
...и захранването Тъй като подобна система определено има нужда от сериозно и качествено захранване, ще отделим известно внимание и на захранващите блокове, като в частност ще разгледаме два модела – HuntKey V-Power с мощност от 550 W и Corsair TX650W с мощност 650 W. Никога не допускайте грешката да пестите точно от този компонент, тъй като всъщност от него пряко зависи животът на вашата система като цяло. По-подробно ще обясня причината за това в частта за захранващите блокове, където и ще разгледаме двата споменати модела.
Щатните работни честоти и на трите тествани процесора бяха 2.4 GHz, а постигнати- те стабилни честоти след овърклок бяха следните: за Athlon X2 3.3 GHz, за Phenom X3 3.2 GHz и за Phenom X4 – 2.9 GHz. Тук е мястото да отбележа, че специално що се отнася до Phenom X4, процесорът има доста солидно топлоотделяне, което с повишаването на честотата нараства по експонента. Изглежда, поради тази причина AMD са предпочели да заменят стандартния боксов охладител, доставян с Х4, с такъв, подобен на използваните при сървърните процесори Opteron в box разновидност. Новите охладители използват медна вложка, контактуваща с ядрото, а като допълнение разполагаме и с 4 топлопровода, отвеждащи топлината от основата към периферията на радиатора. Той самият вече не е изработен от фрезовано цяло парче алуминий, а от отделни слепени ламели с по-малка дебелина, което допълнително подпомага доброто охлаждане. Вентилаторът е същият, какъвто е и при класическите box охладители, което лично за мен е недостатък. При тази конструкция на охладителя определено би имало полза от вентилатор с малко по-голяма площ, покриващ периферията на ламелите, където се намират топлопроводите. На практика охладителят се представя задоволително при щатната честота на процесора, но за сериозен овърклок определено ще се изисква замяната му с модел от по-висок клас.
Когато двама са малко, а четирима са много – AMD Phenom X3
Около новия процесор на AMD се развихри доста силна полемика, като не липсваха крайни изказвания от типа, че програмите нямало да вървят правилно поради нечетния брой ядра. Това, което повечето мрачни предсказатели забравиха да отбележат, е, че същият брой са и видеокартите в някои Crossfire конфигу- рации. Въпреки нечетния брой от 3 видеоплатки едва ли има потребител, който би отказал добавянето на още една графична карта в системата си, след като от това ще се повиши крайната производителност. Ако трябва да сме честни, 3 наистина е повече от 2 и когато на пазара се появят програмни продукти, които наистина могат да се възползват от повече от 2 ядра, може би ще можем да видим Phenom X3 в истинската му светлина.
За да се ориентираме в положението на Phenom X3 сред продуктите на AMD, тествахме не само него, но и още два процесора – Athlon X2 и Phenom X4, като и трите модела бяха предвидени да се използват на Socket AM2+. И трите процесора ни бяха предоставени за тестовете от фирма “Асбис България”, като съответно могат да се закупят от нея. Конкретните модели бяха следните: AMD Athlon X2 4600, AMD Phenom X3 8750 и AMD Phenom X4 9750. Стандартната тактова честота на всички процесори беше 2400MHz. Вероятно някои от вас ще се запитат дали всъщност Х3 не представлява Х4 с едно изключено ядро и... ще са прави. Ако разгледаме съпоставени характеристиките на Х3 и Х4, ще открием, че с изключение на броя ядра на практика двата процесора са напълно еднакви.
Преди да пристъпим към самите тестове и резултатите от тях, нека обърнем малко внимание на политиката на наименуване на процесорите на AMD. Първото число в името на процесора обозначава типа, към който той принадлежи. Тук „9“ обозначава серията Phenom X4, докато „8“ е за Phenom X3. Второто число обозначава конкретния модел и по-конкретно неговата тактова честота. Третата цифра в номера ни информира за ревизията на процесора – тук „50“ означава, че продуктът принадлежи към ревизия В3, при която е отстранен TLB проблемът.
AMD Athlon X2 4600
Макар и малко поостарял от гледна точка на архитектурата си, този процесор все още има какво да предложи на потребителите. Наистина, когато става въпрос за прякото му съпоставяне със серията Core 2 Duo на Intel, има какво да се желае откъм производителност, но пък това се компенсира от по-ниската му цена. В крайна сметка за асемблирането на една добра гейм конфигурация Athlon X2 е по- скоро абсолютният минимум, отколкото препоръчителен модел процесор.
Максималният стабилен овърклок, който успях да постигна с този процесор, беше 3.3 GHz. Както се вижда в резултатите от Sciencemark 2.0, овърклокът на Athlon X2 до подобни честоти има впечатляващ резултат, като го извежда на първо място сред всички тествани процесори. Това всъщност идва да ни покаже, че скалируемостта на Sciencemark 2.0 към повече от едно ядро е доста слаба – картина, която не се наблюдава при другите проведени тестове. Ако разгледаме резултатите от Everest Ultimate, ще открием, че само в един от тестовете Х2 успява (и то след овърклок!) да постигне резултатите, показани от Х3 при щатната му честота. Очевидно синтетичният тест на Lavalys е място, където повечето на брой ядра се „изплащат“ подобаващо.
Cinebench R10 е относително реалистичен тест, при който съвсем определено има полза от по-високия брой ядра. Тук отново наблюдаваме картина, подобна на видяната в тестoвете на Everest Ultimate – въпреки доста високата честота на Х2 след овърклок рендерирането на изображението му отнема повече време просто защото има по-малък брой ядра. В допълнение към това архитектурата му е вече поостаряла, докато същото не може да се каже за моделите Phenom Х3 и Х4.
AMD Phenom X3 8750
Дългоочакваният Phenom X3 на пръв поглед по нищо не се различава от модела Phenom X4 с 4 ядра. Единственият начин, по който можем да разберем конкретния модел, в момента е гравираният с лазер на капака идентификатор на модела, в случая 8750. Боксовият охладител, който се доставя в комплекта, е класическият за AMD box cooler, познат ни от AMD Athlon серията. За мен лично това поражда въпроса дали този охладител не е недостатъчен да се справи с 3-те ядра, но както се видя по време на тестовете, това не се оказа проблем. След овърклок на процесора до солидните 3.2 GHz охладителят успява да го задържи до безопасна температура, но определено го прави на границата на възможностите си. Ето защо, ако възнамерявате да използвате своя Phenom X3 при по-висока от щатната му честота, определено може да се посочи като задължителна подмяна на охлаждането му.
В тестовете Phenom X3 се представя доста интересно – в Sciencemark 2.0, където, както казахме, не се забелязва директна полза от повечето ядра, Х3 изостава от Х2 поради по-ниската си честота. В същото време на моменти овърклокнатата му версия изпреварва Х4, тъй като на последния максималната стабилна честота, която успях да постигна с конкретната бройка, беше 2.9 GHz. В тестовете на Everest Ultimate се наблюдава „образцово“ скалиране на процесорите според броя на ядрата им. Единствено при CPU PhotoWorxx сме свидетели на много любопитно изпреварване на 3.2 GHz Х3 пред 2.9 GHz Х4. Като причина за това може би може да се посочи по-големият поток от данни, с който оперират кешовете на Х4, тъй като все пак той разполага с едно ядро в повече, което има своите изисквания към трансфера на данни.
При тестването на Х3 със Cinebench R10 отново сме свидетели на отлично скалиране на производителността на процесора с нарастване на броя на ядрата. Не може да се каже същото за WinRAR обаче, където изненадващо Х3 се показва като по-бърз не само след овърклок, но дори и при щатните си честоти. Като причина за това тук отново може да се посочат повечето ядра на Х4, чиито заявки вероятно си пречат в общия кеш на процесора.
В крайна сметка позиционирането на Х3 от гледна точка на производителността е именно каквото трябва да бъде според AMD – между Х2 и Х4. За да успее той да се наложи в новосъздадената пазарна ниша обаче, ще се наложи компанията да предприеме агресивна политика на ценообразуване, която да привлече повече хора към закупуването на Х3.
AMD Phenom X4 9750
Последният представител на серията Phenom, който ще разгледаме тук, е моделът Phenom X4 9750. За него едва ли може да се каже нещо, което вече да не е известно. Предоставеният ни за тестовете образец също както Х3 принадлежи към В3 ревизията, при която липсва TLB проблемът. Вследствие на това потребителят вече може да разполага с кеша от трето ниво, като се очаква той да подпомогне производителността. Охладителят, пристигащ в box комплекта, е от новия тип, използван от AMD, и освен медна вложка разполага и с 4 топлопровода, подпомагащи отвеждането на топлината от основата. За съжаление топлоотделянето на Х4 нараства по доста стръмна експонента с повишаването на честотата, поради което за сериозен овърклок ще се наложи използването на модел охладител от по-висок клас.
Phenom X4 се представи доста интересно – от една страна, в някои от тестовете на Sciencemark 2.0 той изоставаше от Х2 и Х3, но в тези, при които честотата е от по-голямо значение, Х4 все пак изоставаше. В Everest Ultimate и Cinebench R10 производителността на Х4 се скалираше много добре с повишаването на броя ядра. Що се отнася до резултатите от тестовете с WinRAR, при тях Phenom Х4 се представи по-слабо в сравнение с Х3 по причина, която вече разгледахме.
Asus Crosshair II Formula– добре дошли в Republic of Gamers!
За пълноценното използване на съвременните процесори определено е необходима дънна платка, която да не „спъва“ техните възможности. Именно към този тип дъна принадлежи и моделът Crosshair II Formula на Asus, предоставен ни за тестовете от фирма “Ресет”. Този продукт на Asus е ориентиран към запалените геймъри и ентусиастите, като им предоставя широк кръг от възможности за настройка. Благодарение на използвания от Asus чипсет Nvidia nForce 780а Crosshair II Formula поддържа всички AMD проце- сори от последно поколение, включително моделите Phenom X3.
Спецификациите на модела са следните: поддръжка на SLI видеорежим благодарение на наличните 3 PCIExpress слота, които могат да работят в два варианта – 2х16 + един в режим х8 или и трите в режим х8. Чипсетът nForce 780a разполага с вградена в него видеокарта, поддържаща както технологията Hybrid SLI на Nvidia, така и новата Hybrid Power, която ще разгледаме по-надолу. Слотовете за памет, с които разполага моделът, са 4 броя тип DDR2 1066/800/667 с поддръжка на двуканален режим. Освен споменатите 3 пълноразмерни PCI-Express слота системата разполага също така и с 2 PCI-Express х1 и 2 класически PCI слота. В допълнение към тях имаме още 6 SATA2 конектора и 1 Parallel ATA, а на задния панел разполагаме с изводите за вградената видеокарта – D-Sub VGA + HDMI. Тук налице са още 6 USB 2.0, 2 gigabit LAN, 1 IEEE 1394 Firewire и SPDIF конектори.
Тъй като все пак Crosshair II Formula е модел, ориентиран основно към запалените геймъри и ентусиастите, от Asus са добавили няколко доста интересни и полезни хитринки. Първата, която се набива на очи, е наличието на 2 бутона на самата дънна платка, служещи за включване и изключване на системата и съответно рестарт. Друг отделен бутон, поставен на задния панел на дъното, служи за изчистване на промените в BIOS-а на системата и изключването й. Ако питате мен, това е една изключително полезна функция, особено за хора, които често експериментират с възможностите на процесора или паметта на системата си. Като цяло на дъното има разпръснати 8 конектора за включване на вентилатори, но пък охлаждането на самия чипсет няма нужда от тях, тъй като е от изцяло пасивен тип. За отвеждането на топлината са използвани топлопроводи, като част от тях покриват елементите осигуряващи стабилизация и захранващо напрежение на процесора.
Hybrid Power, Hybrid SLI?
Малко повече внимание ще обърнем на наличието на опция за използване на две видеокарти в Hybrid Power режим. Това е една от последните разработки на Nvidia в областта на енергоспестяването, чиято цел е да се минимизира консумацията на мощните видеокарти от последно поколение. Идеята, стояща зад тази технология, е следната: ако разполагаме с чипсет с вградено видео (какъвто е nForce 780a), можем да включим монитора си към неговия порт на задния панел на платката. Макар да е свързан към този порт, благодарение на Hybrid Power и Hybrid SLI дисплеят на практика работи с дискретната видеокарта, поставена в PCI-Express слота на системата.
При използване на конфигурацията за тежки 3D задачи, каквито например са игрите, мощната графична карта поема и извършва цялата работа около тази задача. След приключване на 3D изчисленията (тоест излизаме от играта) системата прехвърля връзката с дисплея на вграденото видео и изключва дискретната графична карта. Това позволява на системата да редуцира значително употребяваната от нея енергия, тъй като в момента мощните графични карти наред с процесорите са един от най-големите консуматори на електричество.
GeForce 9800GX2 – ултимативната гейм карта?
Както вече отбелязахме, при асемблирането на една система е от особено голямо значение тя да е добре балансирана. Ако това правило не е спазено, рискувате да изпаднете в ситуация, в която изключително мощен процесор е неспособен да „подкара“ последните игрови заглавия в адекватен вид. За да се избегне това, освен мощен процесор с достатъчно памет системата трябва да разполага също така и с видеокарта с достатъчна мощност. Като предложение за изграждане на адекватна гейм система освен Х2, Х3 и Х4 процесорите ще разгледаме също така и 2 видеокарти.
За първата от тях не може да се каже, че блести с огромна производителност – става въпрос за модела GeForce 8800GTS на Nvidia, производство на Gigabyte. За разлика от предходния 8800GTS модел, използваното тук графично ядро е G92, което не само се произвежда по нов, по-малък производствен процес, но и включва повече шейдърни процесори. Картата е окомплектована с 512 МВ GDDR3 памет с тактова честота от 1940 MHz, а ядрото на процесора и шейдърите работят на 650 и съответно 1625 MHz. Шината за комуникация между процесора и паметта е с широчина от 256 бита, което е по-малко от предишния GTS модел – там тя беше с широчина 320 бита. Въпреки това картата не само успява да запази висока производителност, но и го прави при ниска температура и съответно шум и консумация на енергия.
Наистина GeForce 8800GTS определено не може да се посочи като „ultimate“ графична карта, но пък за сметка на това представлява едно много добро предложение, което все пак притежава задоволителна производителност. Що се отнася до наистина върховия модел, то той несъмнено е Nvidia GeForce 9800GX2.
Новото top отроче на Nvidia на практика не принадлежи към 9- ата серия GeForce, независимо че включва 9800 в името си. Всъщност това, което представлява GX2, е 2 сдвоени една към друга видеокарти с графично ядро G92. Паметта на GX2 е 1 GB, като на всяка от двете карти се падат по 512 МВ памет. Широчината на шината на паметта е запазена същата, каквато е и при GTS – 256 бита за всеки от графичните процесори, тоест сумарно 512 бита, разделени на 2х256. Ако продължим още малко размислите в тази насока, това, до което ще стигнем като извод, е, че на практика 9800GX2 представлява SLI конфигурация от 2 8800GTS G92, сдвоени в общ корпус, използващи 1 PCI-Express слот. Несъмнено за хората, чиято дънна платка притежава само един пълноразмерен PCI-Express слот, тази карта ще представлява чудесен избор, но ако се замислим практически, не би ли било по-евтино закупуването на 2 броя GeForce 8800GTS, които да свържем в SLI (стига да имаме възможност)? Решението оставям на вас, а сега нека разгледаме резултатите, показани от двете видеокарти.
Тестове и резултати
Преди да пристъпим към самите резултати, нека обясня особеностите около използваните тестове. Първоначално тестовете, които направих, бяха при разделителна способност от 1280х1024, с активиран 16-кратен антиалайсинг. За съжаление както 8800GTS, така и 9800GX2 срещна доста трудности по отношение на поддържането на приемлив брой кадри в секунда при тези настройки. И докато за първата това не е неочаквано, за втората определено не е приятно откритие. Все пак едва ли някой би бил доволен да даде огромна сума пари за последно поколение видеокарта само за да открие, че не може да я използва при (ама наистина) максимални настройки на изображението. Причината за този проблем при GX2 всъщност е много проста – активирането на 16хAA в комбинация с всички останали опции води до нуждата от трансфер на огромно количество информация, която от своя страна буквално задръства шината за комуникация между GPU- то и паметта. Все пак широчината на тази шина е едва 256 бита – вероятно нещата биха стояли по съвсем друг начин, ако тя беше с широчина от 512 бита и нагоре, но пък тогава и производствената цена за печатната платка би била съвсем друга (да подскажа – значително по-висока).
За да компенсирам това, направих втори тестов цикъл със същите игри, този път при активиран 4-кратен антиалайсинг. Тук нещата вече се променят основно при Crysis, където броят на кадрите скача значително на моменти. За съжаление не може да се каже същото за World in Conflict, където играта или „опира“ в използваните процесори, или не се възползва от SLI режима на GeForce 9800GX2. Що се отнася до Call of Juarez, тук нещата са доста праволинейни – добавянето на видеокарта от типа на GX2 на моменти води до почти двукратно увеличаване на производителността.
Впрочем освен при тези два режима на работа проведох тестове също така и с всеки от разгледаните по-горе процесори – Х2, Х3 и Х4. Идеята на тези тестове е да покажат реалната полза от повечето на брой ядра, както и да подпомогнат избора на подходящ процесор за изграждането на добре балансирана геймърска система. По отношение на влиянието на процесора в 3D приложенията, както се вижда от проведените тестове, повечето на брой ядра имат относително малко или почти никакво влияние върху производителността. За съжаление на производителите към момента са малко заглавията, които реално могат да се възползват от по- голям брой ядра в процесора.
Това обаче съвсем не бива да ви отказва от преход към нов процесор с повече ядра, тъй като не само техният брой е формиращ за производителността му. Тук са от значение редица други фактори, сред които е също така неговата архитектура, шината за комуникация между него и останалата част от системата, топлоотделянето и тактовата му честота и т.н.
Захранването – основа на стабилната система
Може би един от най-подценяваните компоненти в една компютърна конфигурация е именно захранването. Често пъти хората отделят огромната част от бюджета на новата си система за компоненти като видеокарта и процесор, докато за захранващия блок оставят съвсем недостатъчна сума. Вероятно ще се зачудите какъв е проблемът с евтините захранвания и защо те са толкова важни за системата. Отговорът е много прост – защото в съвсем буквален смисъл нейният живот зависи от захранването.
Причината за тази зависимост се крие в самата структура на захранващия блок и начина, по който той преобразува енергията от 220 V към по-ниските стойности. Най-просто казано, зависимостта в използваните схеми е следната – натоварването на една от линиите (те са две: +5 и +12 волта) води до понижение на напрежението в нея. Тъй като обаче двете линии са пряко свързани, падът на напрежение в едната линия често пъти води до еквивалентното му нарастване в другата. Когато говорим за напрежения от типа на 0.2 до 0.5 волта това не е фатално, макар и да не е полезно за компонентите. Проблемът идва в случая, в който натоварването над някоя от линиите е извън способностите на захранването да осигури напрежение, вследствие на което падът по линията става прекалено голям. По тази причина на другата линия се получават скокове от типа на +1-2, а понякога и до +5 и повече волта. Резултатът – изгорели компоненти.
Характеристиките, на които следва да обръщаме внимание при закупуването на захранващ блок за новата ни конфигурация, са няколко, като ще се спрем на по-основните. Първата от тях е способността на захранването да осигурява нужната ни мощност по съответните за системата линии – това са +5 или +12 волта. Обикновено мощността, която може да осигури захранването, е изписана на самото него или на неговата опаковка, което значително ще улесни тази задача.
Две основни правила, които могат да ви спестят много неприятности, са: първо, винаги се ориентирайте към закупуването на захранване с мощност поне 100 W по-голяма от тази, която ви е необходима, и, второ – проверете теглото му. Макар и да звучи като шега, теглото на захранването е един от най- верните критерии за проверка на това колко качествена е неговата изработка. Може да ви изглежда доста глупаво, но сравнете по тегло едно евтино китайско захранване от неизвестна марка с качествено марково такова и ще откриете огромна разлика. Причината се крие в това, че в истинските захранващи блокове не само се използват по-качествени компоненти, но те са и далеч повече на брой, тъй като производителят не пести от филтриращи или подсигуряващи линии. В допълнение към тях качествените модели включват големи радиатори за охлаждане на елементите в блока, които също добавят към теглото. Моделите, които ще разгледаме, са два – HuntKey V-Power 550W и Corsair TX650W.
HuntKey V-Power
Този модел захранване от HuntKey ни беше предоставен за тестовете от фирма “Асбис България”. Тъй като използва за охлаждането си 120мм нискооборотна перка, захранващия блок не шуми по време на работа. Конекторите с които разполага V-Power 550W освен стандартните са също така и два извода за захранване на видеокарта с по 6 гнезда. Макар захранването да успя да достави стабилни напрежения за всички компоненти от системата, за съжаление използването му с GeForce 9800GX2 е невъзможно без преходник. Това се дължи на фактът, че GX2 изисква наличието на два различни захранващи конектора – един с 6 и един с 8 гнезда. Въпреки това HuntKey V-Power беше напълно достатъчно за провеждането на тестовете на системата с GeForce 8800GTS дори и след овърклок на процесорите, особено като се вземе предвид цитирания от AMD TDP за Phenom X4 – 125W! Като цяло конекторите с които разполага този модел са общо 4 SATA, 3 “Molex” и 1 флопи, както и 2 за захранване на PCI-Express видеокарти с по 6 извода.
Corsair TX650W
Алтернатива на модела на HuntKey представлява TX650W на Corsair, предоставен ни за тестовете от фирма “Ресет”. Както личи от неговото име, мощността на захранването е 650W, което е напълно достатъчно за използването му както с GeForce 8800GTS, така и с GeForce 9800GX2 и овърклокнатия на 2,9GHz Phenom X4. За охлаждането на блока тук също се използва нискооборотна перка с диаметър 120 мм, което напълно изолира шумът издаван от захранването. Захранването притежава повишен брой конектори – 8 SATA, 8 класически “Molex”, 2 флопи и 2 специфични извода за захранване на графична карта. Интересното тук е възможността тези 2 конектора да променят вида си – те могат да се използват както като класически за PCI-Express картите захранващи извода с по 6 гнезда, така и в такива с 8.
Захранването осигуряваше напълно стабилно напрежение за работа на системата независимо от натоварването, което определено го превръща в отличен избор за ентусиастите и феновете на овърклока.