Оплаквам се от загуба на производителност

Много разпространена е една общоприета представа, че компютрите повишават производителността на работника, служителя или индивидуалния потребител. Тази представа дори е внедрена в различни методики за изчисляване на производителността, където самото наличие на по-бърза система означава, че продуктивността ви е по-висока.

Аз обаче оспорвам това, тъй като се занимавам с настолни компютри и имам РС от 1976 година (и почти винаги съм разполагал с най-мощния, най- модерния модел за времето). Моята производителност като автор на статии определено се повишава благодарение на компютърната текстообработка. Но що се отнася до моята лична производителност, аз не намирам никаква разлика между една текстообработваща програма от 1980 година и друга, от 2009 г.

Колко хора обаче се занимават с писане – област, в която по-високата производителност на компютърната текстообработка е очевидна? Лично аз мисля, че само писателите, счетоводителите, които работят с електронни таблици, и фотографите и художниците, използващи Photoshop, могат да почувстват реално повишение на производителността си благодарение ползването на настолен компютър.

Разбира се, микропроцесорите помагат на операторите на машини и на шивачките, а това неминуемо се отразява на производителността им. Но предимствата на тази повишена продуктивност съпоставими ли са с недостатъците на компютрите? Защо те не са взети предвид в уравнението?

Къде загубих цели два часа?

От гледна точка на един потребител на насто- лен компютър, възможностите неговата машина да „краде“ време са феноменални. Влизали ли сте някога в чатрум (chat room, стая за разговори)? Тези места са интересни и привлекателни, докато ви стане ясно, че общувате в една от най-бавните и най-капризните среди. Относителната символ- на скорост (baud rate) е нулева и се пилее много време.

Почти всички чатруми се развиха в социални мрежи. Например моята дъщеря, която доскоро отбягваше Facebook, използваше свободното си време за рисуване. Впоследствие тя прие Facebook като канал за поддържане на връзка със своите приятели, с които вече може да се вижда по всяко време. Сега тя губи времето си в писане на банални, безсъдържателни постинги.

Но това е само върхът на айсберга на пилеенето на време в уеб. Компютрите ни предлагат невероятно реалистични игри, които увличат хората и те играят с часове. А аз лично изобщо не искам да се захващам с популярната среда, наречена Second Life – която е същински убиец на свободно време. В нея всеки може да си създаде цял „втори живот“, в който може да прекара безброй часове, пилеейки си времето, превъплътен в друга личност.

BlackBerry създава социално неприобщени хора

Разбира се, микропроцесорите проникнаха и в други сфери наред с цеховете, в които управляват стругове и всевъзможни машини. Например в смартфона, който скоро ще стане вездесъщ. Просто погледнете някого, който има BlackBerry или iPhone. Потребителите на BlackBerry на практика са приковани денонощно към екрана на своя смартфон в очакване на електронни съобщения от кого ли не – като че ли животът и смъртта зависят от това. А iPhone и неговите невероятни приложения могат да загубят цял ден от времето на потребителя.

Тези малки устройства ви крадат дори и най- малката възможност за нормална социализация. Хората отговарят на телефонни повиквания по време на обяд в ресторант, където, докато ядат, постоянно следят разни неща в уеб, общуват с хора или четат новини.

Тъй като аз самият съм специалист по високи технологии, от години рекламирам умни устройства и компютри. Но осъзнавайки прекрасно колко не- организиран съм, непрекъснато си напомням, че в началото се насочих към компютрите, за да подобря своята организация и трудът ми да стане по-ефективен, а не обратното. Всъщност с компютрите станах по-малко ефективен и организиран.

На бюрото ви цари хаос? Компютърът е виновен

Идеята да поставя тази тема на обсъждане с вас ме осени, когато един прекрасен ден забеля- зах каква бъркотия цари на бюрото ми. Защо не мога да поддържам ред на него? Реших, че за това трябва да търся вината в нещо друго, а не в мен самия, но така и не мога да се наканя да въведа ред на бюрото си и да го поддържам. Веднъж намерих една кутия и просто изметох всичко от бюрото направо в нея. След това сортирах нещата в кутията, гледайки телевизия. Сега бюрото ми е разчистено, но само след няколко дни то пак ще бъде покрито с листове хартия, кабели и други отпадъци. След това процесът ще се възобнови.

Знам, че вина за това състояние на нещата носи моят компютър. По някакъв чуден начин работата с компютър ме направи по-неподреден, отколкото бях на времето, в докомпютърната ера. Абсолютно съм сигурен, че ако Маршал Маклуън (канадски философ, филолог, литературен критик) бе още жив, щеше да намери обяснение за това. Причи- ната може би е в мишката, в интерактивността, в яркия екран или в това, че непрекъснато съм поддържал контакт с твърде непознати (или нещо от този сорт).Макар че не съм сигурен дали ще има полза от гореизложената тирада, съветът ми към вас е прост. Отървете се от машините! Изхвърлете вашия iPhone и идете на село да прекопаете градината! Или постройте нещо.

Или поне изключете телефона си, докато сте в ресторант. Като начало и това е нещо.