AutoCAD 2009– нов интерфейс, по-малко новости

Времето е лошо. Ръми, свъсено е и незнайно защо последните дни на март са учудващо студени. Но на теория пролетта наистина е тук. И ако не вярвате на календара и метереолозите, по-добре се доверете на Autodesk. Всяка година, следвайки стриктен график, точно в края на март Autodesk пускат на пазара новите версии на всички продукти от своя каталог, начело, разбира се, с флагмана AutoCAD. Малко странна е номерацията, естествено все още сме началото на 2008, но от няколко години процедурата е такава и Autodesk „изпреварват“ леко времето, поради ред корпоративни причини, като разни абонаменти, лицензионни споразумения и т.н.
Предполагам, познавате много добре AutoCAD, щом сте спрели поглед на настоящата статия, затова няма да се впускам в подробности в цялостно представяне на този софтуерен продукт, който повече от 25 години вече (толкова ли станаха, поправете ме, първата версия се появява в началото на 80-тте, предназначена за първите IBM PC) е верен помощник и приятел на всички инженери и архитекти. Стартирала като съвсем опростена чертожна програма, сега AutoCAD е комплексно приложение за цялостно автоматизирано 2D проектиране, а от 2 години насам и за тримерно моделиране и рендъринг, установило като стандарт своите собствени файлови формат и начин на работа.
Не мога да отрека, че последните няколко години Autodesk влагат много желание и амбиция в развитието на AutoCAD, макар че за мнозина тази програма отдавна беше достигнала своята „точка на насищане“ и просто нямаше какво да се пипне по нея вече. С други думи, добавянето на нови функции би я утежнило, а махането на стари – осакатило. Първият пробив бе направен през 2006 с добавянето на така жадуваните множество таблици, шрифтове и щрихи (таблици) и „жив“ курсор (с „команден ред“, достъпен в точката на чертане), а вторият бе с версии 2007/2008, където много смело бяха въведени концептуален дизайн, възможности за визуализация и документиране, анимация и други „екстри“ за детайлно представяне на създадения модел в 3D.
Версия 2008 доошлайфа нововъведенията през 2007 без някакви революционни подобрения, какво ни готви версия 2009. Отговорът е: изцяло нов потребителски интерфейс, нови инструменти за ротация и ориентиране в триизмерния модел. AutoCAD 2009 притежава логото Certified for Windows Vista и може да работи на 64-битовата архитектура, разработена както от Intel, така и от AMD. Какво да ви кажа. Поздравления на Autodesk за смелостта да лансират AutoCAD в изцяло нов външен вид. Инженерите (а и не само те) са пословични със своята консервативност и всяка, дори най-незначителна промяна може да ги вбеси в буквалния смисъл на думата. Разместена команда, сменена икона, нов бутон, липсваща опция – всичко това налага повторно разучаване, търсене, изнервяне и съответно води до загуба на време. Нещо, с което професионалистите не разполагат за жалост, макар че е в техен интерес да посветят повече търпение, да привикнат и оценят предимствата на новия интерфейс на AutoCAD 2009.
Така че се очертава драма. Сериозна драма. Форумите и пощенските кутии на Autodesk ще бъдат залети от недоволни постове и мейли. „Новият“ интерфейс на Autodesk всъщност съвсем целенасочено е насочен към интерфейса на най-новите офиспродукти на Microsoft и операционната система Windows Vista и тяхното използване в близко бъдеще. Приликата е поразителна, дори названието е едно и също – ribbon interface, или буквално „панделков интерфейс“. Под „панделки“ (не знам друг по-точен превод, който да не дублира вече установен термин, не случайно и самите разработчици използват именно ribbon вместо panel, pallete, docker и т.н) се разбират онези „табла“, разположени в горната част на работния прозорец, където се намират определени инструменти и команди, подбрани и подредени според типа задача, която смятате на извършите в момента. Така в един „ribbon“ място са събрани инструменти за чертанe, в друг за модифициране, въвеждане на текст, в четвърти работа с пластове, като идеята на новия лентов интерфейс е да намалява броя на стъпките за достигане на дадена команда. Придвижването между отделните приложения става бързо и интуитивно. Освен това лентовият интерфейс може да бъде разширяван и нагласян според нуждите на потребителя. „Превключването“ между отделните табла става чрез „ушета“, заместващи досегашните падащи менюта. В AutoCAD имате Home, Blocks and References, Annotate, Tools, View и Output, където са събрани съответните команди, свързани с дадения тип дейност.
Проблемът тук се нарича объркване. Tools означава „инструменти“ и логично би било там да намерите средства за чертане примерно (линия, окръжност, многоъгълник и т.н), но те не се намират там, а в Home. Странно, нали?
Добра идея е наличието на малка, разположена в дъното лента, в която са събрани бутони за бързо управление на изгледа (моделно пространство, листно пространство), мащаба (плюс лупа и ръчичка) и най-вече за смяна на координатната система и превключване от 2D към 3D режим и обратно. В тази лента се включва и изключва Quick Properties, едно ново, но много симпатично малко прозорче, което изскача, щом създадете/селектирате даден обект, и в което се съдържат неговите най-важни свойства. Много удобна екстра, много я обичам, тя позволява елегантна и моментална смяна на пласта, контура и преизчисляване на дължина, радиус и други параметри.
Друга интересна идея е наличието на бърза търсачка. Намира се горе вдясно, върху самата заглавна лента на прозореца (между името на програмата и бутоните за затваряне и минимизиране/максимизиране). В наличния ред въвеждате някакъв израз или ключова дума и програмата извежда (много ефектно, чрез падащо меню) съответните теми от help модула заедно с разни подсказки. Наистина, доста удобно, особено за начинаещи, които постоянно питат „ами това за какво беше, онова къде беше“. Като се замисля, QuickSeach ще е полезен всъщност и на всички останали (дори опитни) потребители, с оглед на изцяло променения интерфейс...
Функционалните подобрения са малко. Единственото по-значимо сред тях е наличието на Action Recorder. Както може би се досещате, AutoCAD е в състояние да записва ваши действия и да ги повтаря многократно, толкова пъти, колкото е необходимо. Освен да ви спести работа и да ви позволи да се потопите в блажен мързел и да спестите значително време, като автоматизирате повтарящи се задачи. Записвате задачата, добавяте текстови съобщения и изисквания за входни данни и след това си я намирате бързо.Тази възможност ще е полезна при обучаване на нови кадри – вместо да им показвате по 100 пъти едно и също нещо, просто го „записвате“ как точно става и ги оставяте да го използват, разучават и прилагат както сметнат за необходимо. Action Recorder позволява да се добави текст, коментар и опция за въвеждане на стойности за дадени параметри (примерно при създаване на окръжност всеки път при проиграване на скрипта може да зададете различен радиус). В интерес на истината Action Recorder върши доста добра работа, така че не го подценявайте, наистина ще ви улесни, ако му свикнете.
В AutoCAD 2009 присъстват и две възможности за бързо ориентиране и смяна на изгледа, като SteeringWheel (буквално „волан“) и ViewCube. Те са алтернатива на стандартните инструменти и осигуряват по-интерактивен начин за въртене, обръщане и „оглеждане“ на обектите в 3D режим.
Какво още? А, да, Quick View. Най- накрая при отваряне на чертежи, те се визуализират с минииконки (thumbmails) подобно на картинките, когато ги разглеждате под Windows Explorer. По същия начин може да се ровите из наличните чертежи и бързо, само с един поглед, да разберете кой точно искате да отворите, вместо да гадаете по имена или да ги отваряте всичките един след друг.
И накаря – да ви успокоя. Преди да се впусна в празнословен финален коментар, ще спомена, че файловият формат остава същият. И второ, все пак Autodesk не са следвали напълно примера на Microsoft и въпреки че са преобразили интерфейса на AutoCAD, все пак са запазили добрите стари стандартни менюта. Малко по странен начин са ги прикрили, но ако наистина ви липсват (а те ще ви липсват, повярайте ми), ще ги намерите, ако щракнете на бутона с логото на AutoCAD (горе вдясно). Така ще отворите MenuBrowser, където ще намерите добрите стари File, Edit, View, Draw, Format, Insert и т.н, да не ги изброявам всичките докрай. Което, като се замисля, е добро компромисно решение.
Приликата с MS Office 2007 и Vista може да зарадва не малко потребители и според разработчиците ribbon подредбата ще спести много време и ще подобри производителността. Склонен съм да се съглася, макар че не се свиква особено лесно. Единствено съвсем начинаещите ще бъдат доволни. Останалите ще се наложи да посветят доста часове, за да свикнат с новия интерфейс. За сравнение вече около година работя с MS Office 2007 и все още има моменти, в които се изнервям, понеже не мога да открия някоя опция или команда.
Вторият ми упрек е производителността. Първоначалното стартиране е неподозирано бавно, почти двойно спрямо AutoCAD 2007/2008, макар че веднъж заредена, програмата работи гладко. Но да приемем, че причината е в моята „бавна“ двуядрена машина. Всъщност AutoCAD има и доста прилична 64-битова версия, което ми позволи да тествам продукта под Windows Vista 64 bit и 4 GB RAM. Сякаш всичко е едно и също, но когато „разпънете“ на екрана наистина големите чертежи, ще разберете предимствата на повечето битове и повечето RAM.