Съвети за ъпгрейд на системата




Съвети за ъпгрейд на системата

PCMagazine, Брой 9
Категория: Хардуер
Етикети: ъпгрейд , конзола
Благой Благоев
14.9.2010

Съвети за ъпгрейд на системата

Едно от „силните места“ на компютъра пред конзолата като развлекателно средство е възможността за ъпгрейд на хардуера при нужда. Лошото е, че същото това силно място на практика се превръща и в слабо, тъй като нуждата от постоянно наливане на пари в системата, за да се справя тя с всички съвременни игрови заглавия, едва ли ще се хареса на собствениците им. Нека разгледаме няколко основни варианта, на които да се спрем при ъпгрейд на конфигурацията, като се придържаме към идеята за постигане на оптимална и ценово оправдана производителност.

Първа стъпка – да огледаме системата

На първо място по важност е да се направи оценка на най-слабото звено в системата, нуждаещо се от ъпгрейд. Това не винаги е лесна задача, като обикновено за целта ще се наложи да се допитате до специалист или да се запознаете в детайли с причините за ниската производителност, поради която имате нужда от ъпгрейд на хардуера.

Ако основните проблеми, с които се сблъсквате, са свързани с бавно зареждане на програмите, игрите или филмите, накъсване по време на игра, при което твърдият диск „стърже“ и чете почти непрекъснато, то проблемът ви съвсем очевидно е свързан с твърде малкия обем на RAM паметта. В такъв случай решението на проблема е относително лесно, но какво да кажем, ако ситуацията е по-заплетена? За целта ще се наложи да използвате някоя диагностична програма и да проверите какви са характеристиките на вашата система.

Ъпгрейд на общовалидни компоненти

Както можете да се досетите, в този случай става дума за ъпгрейд на компоненти от типа на памет, твърд диск, захранване, оптично устройство или дори графична карта. Естествено от изброените неща задачата по ъпгрейд на паметта на системата е може би една от най-лесните от техническа гледна точка. Един друг плюс на този ъпгрейд е възможността да се използва не само при десктоп системи, но и при мобилни компютри. Всъщност специално що се отнася до мобилните системи, добавянето на памет и в някои случаи на нов твърд диск изчерпва възможностите за ъпгрейд в домашни условия. Във всеки от разглежданите случаи на ъпгрейд като първа стъпка е задължително да изключите захранването на системата чрез прекъсвачa, монтиран на неговия корпус. След като проверите какъв е типът памет, използвана при вашата система, чрез някоя диагностична програма, ще се наложи да си „поизцапате ръцете“. За целта отворете кутията (приемаме, че е с изтекла гаранция и няма лепенка) и проверете дали имате свободни поне един или по-добре два слота за памет.

След което трябва да закупите памет от съответния вид (SDRAM, DDR/DDR2/DDR3) и тип – еднакъв обем и вид на модулите за двуканална работа или идентични с вече инсталираната памет, ако разполагате с един свободен слот. Последната стъпка е инсталирането на паметта, като за целта ще трябва да се съобразите с прорезите в платките памет и слотовете, направени по такъв начин, че да не може да се инсталира наобратно самата платка – при нея следва да внимавате и да не докосвате по никакъв начин контактите на самата платка с памет (същото важи и за всеки хардуер, който инсталирате в системата си поначало).

Освободете страничните ключалки на слота, поставете внимателно платката с памет в слота, като внимавате за успоредност между нея и основата, след което леко натиснете до пълното влизане в слота и щракването на ключалките. С това инсталацията е приключена и веднага можем да се възползваме от увеличения обем памет.

По отношение инсталацията на твърд диск нещата стоят по доста по-лесен начин.

 

След като проверим какъв тип твърди дискове поддържа нашата система (IDE, SATA/SATA II/SATA III) и се сдобием със съответния модел и обем диск, единственото, което се налага, е да го инсталираме. Ако системата ви използва IDE дискове, имайте предвид, че ще трябва да конфигурирате новия диск за работа като подчинен (Slave) на вече инсталирания, който ще играе ролята на главно (Master) устройство, като всичко това важи, в случай че ще използвате дисковете на един общ кабел. При SATA дисковете ситуацията е дори още по-проста – единственото, което трябва да направите, е да монтирате диска на свободно място и да го включите чрез SATA кабел към дънната платка.

За финал оставихме най-интересната част от общите ъпгрейди – смяната на графичната карта. Като стъпка първа трябва да приемем, че вече сте сигурни, че проблемите с бавната скорост на системата (обикновено в игрите) идват именно поради слабата видеокарта. Стъпка втора е проверката на използваната от графичната подсистема шина. Макар към момента AGP да е по-скоро отживелица и се среща доста трудно, на практика съществуват доста системи, използващи подобна шина вместо по-новата PCI-Express. Както можете да се досетите, двете шини не са съвместими помежду си и ако искате да преминете от AGP към PCIExpress, единственото, което можете да направите, е да подмените дънната си платка с произтичащите от това усложнения – потенциална смяна на паметта, процесора, преинсталация на операционната система и т.н.

Стъпка трета би било подсигуряването на достатъчен запас от мощност на захранването, което да гарантира, че добавянето на нова и по-мощна видеокарта няма да се превърне в проблем за него. За целта можете да проверите какви са изискванията към захранващия блок на системата, които обикновено можете да намерите на опаковката на графичната карта. Самата инсталация на графичната карта не е особено трудна. След като изключите кабела на монитора, свързан към видеоплатката, и отворите кутията на компютъра, ще видите самата графична карта. Ако към нея е включен захранващ конектор, не забравяйте да го откачите, както и не забравяйте да го включите в новата, закупена от вас, видеоплатка (в случай че това се налага поначало).

 

След като развиете болтa, прикрепващ старата видеокарта към шасито, и я извадите (внимавайте за монтажните скоби на самия AGP/PCI-Express слот, които са поставени там, за да възпрепятстват случайното изваждане на платката), следващoтo действие е инсталацията на новата по обратния ред. Като цяло няма характерни особености, за които да внимавате, като единствената важна подробност е да не докосвате контактите на шината, тъй като можете да изгорите някой от компонентите й чрез статичното електричество на тялото. След като завиете болта, прикрепващ видеокартата към шасито на системата, и включите монитора, единственото, което ви остава, е да проверите дали всичко работи добре, да инсталирате съответните нови драйвери и да се насладите на по-високата производителност. Ако ли пък ъпгрейдът, замислен от вас, обхваща и процесора на системата, ще разгледаме вариантите, произтичащи от това в отделен раздел.

AMD система

Едно от основните предимства на притежаването на система с процесор на AMD е обратната съвместимост между процесорите за различните процесорни гнезда. Естествено тя не важи във всички случаи, но това съвсем не означава, че няма да можете да се възползвате от възможността да инсталирате процесор с по-висока производителност на задъхващата се система. Като начало ще се наложи да проучите какъв е процесорът и процесорният цокъл, използван във вашата система, за да можете да разгледате възможностите за ъпгрейд, измежду които да избирате.

Важна подробност е да проверите дали захранващата подсистема на дънната платка поддържа чипове с определена мощност, тъй като това би могло да се превърне в проблем. След като подберете подходящия процесор, имате два варианта – да пристъпите към подмяната му в домашни условия или да занесете компютъра в сервиз, където да ви бъде извършена съответната услуга. Естествено, ако сте решили да отидете в сервиз, едва ли ще имате нужда от четенето на тази статия, така че нека пристъпим към домашната подмяна на процесора. Освен новия процесор за целта ще ви е нужна и тубичка с термопаста, каквато можете да намерите в повечето магазини за компютърен хардуер.

Като цяло подмяната на процесора не е особено трудна и (особено ако имате практика) едва ли ще ви отнеме повече от 15 минути до половин час. Първата стъпка (след изключване на компютъра и отваряне на кутията, разбира се) е да откачите процесорния охладител. Обикновено при моделите за AMD закрепването на охладителя става чрез две щипки, едната от които действа и като ключалка, отслабваща усилието. След като отключите щипката и свалите охладителя, пред вас ще се открие и самият процесор. Тъй като той обикновено е покрит с термопаста, е добре да я избършете, за да избегнете омазването на пръстите при изваждането на процесора.

При AMD процесорът използва т.нар. ZIF (Zero Insertion Force) цокъл, при който за освобождаване на чипа се налага просто да повдигнете внимателно до упор миниатюрната ръчка, намираща се отстрани на гнездото. След като извадите стария процесор, поставете новия на негово място, като се съобразите с позицията на ключовия му ъгъл, маркиран както на процесора, така и на гнездото. За улеснение можете да обърнете чипа и да погледнете четирите липсващи пина, разположени под формата на трапец – просто ориентирайте чипа по такъв начин, че да отговаря огледално на липсващите отвори на гнездото. Ако при лекото поставяне на процесора над гнездото той не падне на мястото си, не го натискайте – най-вероятно е или грешно ориентиран, или просто е поставен леко накриво и не всички изводи са влезли в своите гнезда.

Ако процесорът влезе веднага в цокъла или се изисква съвсем лекото му побутване (почти без усилие), то единственото, което остава да се направи, е да се заключи чрез връщане на ръчката в хоризонтално положение и да се нанесе термопаста. За да извършите последното, нанесете известно количество паста (приблизително колкото половин грахово зърно) в центъра на капачката на чипа и поставете охладителя отгоре – усилието на притискане ще разнесе пастата равномерно. След като наместите охладителя и го заключите с неговата ръчка, можете веднага да се насладите на по-бързата си система – не се налагат промени по настройките на операционната система.

Intel система

За разлика от системите с процесор на AMD при Intel не съществува съвместимост между процесорите за различните гнезда. В зависимост от това дали притежавате система, използваща Socket LGA 775, Socket LGA 1156 или Socket LGA 1366, ще се наложи да избирате сред процесорите за тези гнезда. Всъщност ако трябва да сме точни, в случай че притежавате система със Socket LGA 1366 и съответния процесор, едва ли ще имате нужда от ъпгрейд точно на процесора...

Независимо от това кой процесорен цокъл се използва в домашната ви система, и при трите (приемаме, че е един от посочените по-горе) се използва идентична система както за монтиране на чипа, така и за закрепване на охладителя му. За целта охлади-телите разполагат с четири монтажни точки, чието отключване става чрез завъртане под ъгъл от 90 градуса на всяка от тях спрямо оста й. Ако огледате охладителя, ще видите съответните четири монтажни „крачета“ както и техните отключващи механизми с ориентиращи стрелки на движение.

След като премахнете процесорният охладител, ще видите и самия цокъл и процесора. За да извадите чипа, ще се наложи по подобен на ZIF цоклите начин да отключите гнездото с неговата ръчка. За разлика от ZIF вариантите обаче при LGA цоклите вдигането на ръчката отмества също така и капачката на гнездото, чиято цел е осигуряването на равномерен натиск по цялата площ на процесора. След като извършите това действие, можете внимателно да извадите самия процесор и да го замените с новозакупения.

 

При Intel ориентирането на чиповете става чрез два ключови прореза на две от срещуположните страни на чипа, присъстващи също така и на процесорния цокъл. Тъй като поставянето на процесора по грешен начин в гнездото е невъзможно, внимателно го позиционирайте на мястото му, огледайте дали е наместен хоризонтално, без да опира никъде, и поставете капачката на цокъла върху него. Последното действие е заключването на цокъла, за което ще ви се наложи да използвате известно усилие до вкарването на ръчката под нейния предпазен зъб.

Приемаме, че подобно на случая при използването на система с процесор на AMD сте се сдобили и с нова туба с термопаста, с която да замените остарялата такава на охладителя и капачката на процесора. За целта спазвайте същите инструкции както и в предишния раздел – нанасяте малко количество термопаста в центъра на капачката, след което поставянето на охладителя ще я разнесе равномерно.

За инсталацията на самия охладител следва да спазвате следните стъпки – върнете ключовете на всеки от четирите монтажни крака в предишното положение (заключено). Поставете внимателно охладителя по такъв начин, че срещу всеки от монтажните отвори да е разположена съответната щипка. С лек натиск вкарайте първата част (дюбела) на всяка щипка в отвора й, след което натиснете заключващия механизъм за всяка от тях до неговото щракване. Имайте предвид, че с всяка заключена щипка следващата ще се натиска все по-трудно, тъй като идеята им е да осигурят натиск над процесорната капачка.

За финал остава само да поставите капака на компютърната кутия и да включите захранването й. Ако всичко е протекло без проблеми, системата ви вече ще разполага със значително по-бърз процесор, който ще повиши нейната производителност. – Добрил Доков


Съдържание: