Обзорен тест на графични карти от ново поколение




Обзорен тест на графични карти от ново поколение

PCMagazine, Брой 10
Категория: Хардуер , Графични карти
Етикети: графични карти , хардуер
PC MAGAZINE , Добрил Доков
12.10.2010

Обзорен тест  на графични карти  от ново поколение

С навлизането на Nvidia на пазара за графични карти не само във високия, но и в средния сегмент разнообразието от предлагани модели става все по-голямо и объркващо за потребителите. Доколко могат да се сравняват новите предложения от двете съперничещи си фирми, каква е тяхната средна производителност и какво можем да очакваме от дизайна на тяхното охлаждане? На всички тези въпроси ще намерим отговора, след като разгледаме актуалните предлагани модели на родния пазар, като в съпоставката ще включим както моделите на Nvidia, така и тези на AMD/ATI.

Ако си спомняте, преди време ситуацията при старта на графичните карти, поддържащи DirectX10, вероятно също така си спомняте и че повечето от моделите на практика изобщо не можеха да се справят адекватно с DirectX10 игрите. Причината за това, разбира се, е съвсем прозаична – липсваше им така необходимата мощност, за да осигурят плавна игра без насичане. В настоящия момент на пазара съществуват само няколко игри или синтетични тестове, поддържащи DirectX11 и по-специално теселацията, считана за едно от най-видимите и важни нововъведения. При все това въпреки оскъдните заглавия за тестове веднага става ясно, че графична карта от среден клас за съжаление няма да притежава необходимата мощност, за да можем да се насладим на ефектите, предлагани от DirectX11.

Това естествено съвсем не означава, че трябва да се откажем от плановете си за покупка на нова графична карта! Моделите от среден и средновисок клас предлагат наистина отлична производителност спрямо своите предшественици от миналото поколение, заслужаваща си ъпгрейда към тях. Нещо повече – освен по-високата производителност в DirectX10 те осигуряват също така и значително по-ниска консумация на енергия, тъй като се произвеждат по по-нов производствен процес.

За да проверим какви са възможностите на новите карти, ще използваме тестова система, базирана на дънна платка ASRock 890GX Extreme4 с процесор AMD Phenom II 970 в комплект с 4 (2х2) GB DDR31333 MHz памет Silicon Power. Операционната система е Microsof Windows 7 Ultimate Edition, като бяха използвани последните налични драйвери за всяка от тестваните видеокарти. Настройките на изображението и детайлите са оставени по подразбиране в контролния панел на драйверите, като всички промени по детайлите, антиалайсинг и филтрацията на текстурите са задавани от всяка игра поотделно.

Тестваните графични карти са разпределени в два класа според своята цена и съответно производителност – среден и висок клас. Причината за това е фактът, че е некоректно сравняването на модел с цена от 700 лева (какъвто е например Radeon HD 5870) с модел с цена 350-400 лв., принадлежащ по-скоро към средния клас. По тази причина тестваните карти са разпределени не само в две отделни таблици, но и са използвани различни настройки на игрите, тъй като се предполага, че ще се използват в системи с различни характеристики.

Използваните за теста игри и съответните за тях настройки са следните: Stalker: Call of Pripyat, настройки за средния клас 1680х1050, DirectX 11, ниво на настройките Extreme, деактивиран антиалайсинг, Default SSAO, ниво на SSAO Medium. За тестовете на графични карти от висок клас настройките са както следва: разделителна способност 1920х1200, DirectX 11, ниво на настройките Ultra, четирикратно ниво на антиалайсинг (MSAA), Default SSAO на ниво High.

Resident Evil 5: за тестовете на графични карти от среден клас използваната резолюция беше 1680х1050, осемкратно ниво на антиалайсинг, всички възможни детайли на максималното си ниво. За високия клас видеокарти настройките бяха идентични, с изключение на разделителната способност, която беше 1920х1200.

Crysis Warhead: за средния клас използваните настройки са както следва: разделителна способност 1680х1050, изключен антиалайсинг, DirectX 10, ниво на настройките Gamer. За високия клас графични карти настройките включваха резолюция от 1920х1200, 4хАА, DirectX 10 и ниво на настройки Enthusiast.

FarCry 2: настройките и за двата класа бяха идентични (максималните възможни, DirectX 10, 8xAA), като единствената разлика се състоеше в разделителната способност – за средния клас тя беше 1680х1050, докато за високият – 1920х1200 пиксела.

World in Confict: подобно на FarCry 2 тук настройките на картината бяха идентични за двата класа, тъй като играта не е толкова натоварваща за системата. Използваните стойности бяха максималните възможни и в двете ситуации плюс 4хMSAA, като при средния клас беше използвана разделителна способност 1680х1050, а при високия – 1920х1200 пиксела.

 

 

 

 

 

 

Lost Planet Extreme Condition: Colonies Edition: и в двата случая бяха използвани максималните възможни настройки, като при средния клас нивото на антиалайсинг беше 4х, докато във високия беше 8х. Разделителната способност беше съответно 1680х1050 и 1920х1200 пиксела.

Metro 2033 е една от малкото игри, предлагащи поддръжка и реално използване на DirectX 11. Това обаче съвсем не означава, че за тестовете на графични карти от среден клас сме използвали тази възможност, тъй като все пак целта не е да се покаже коя е найбърза, а да се осигури приблизително еднаква относително комфортна среда за игра при всички модели и на тази база да се търси най-добрата оферта. По тази причина за тестовете на видеокарти от средния клас използвахме DirectX 10, докато във високия се използваше DirectX 11. Настройките бяха съответно High Quality, AAA и в двата случая при резолюция от 1680х1050 за средния и 1920х1200 за високия клас.

Just Cause 2: вграденият тест Dark Tower беше използван както за средния, така и за високия клас. Настройките бяха максималните и в двата случая, като се различаваха по нивото на антиалайсинг – 4х за средния и 8х за високия клас. Разделителната спобност беше както следва 1680х1050 и 1920х1200.

Race Driver GRID: eдинствената разлика между двата класа тук отново беше разделителната способност – 1680х1050 за средния и 1920х1200 за високия. Останалите настройки бяха идентични: максималните възможни плюс 8хCSAA. Call of Juarez: използваните настройки в тази игра бяха максималните плюс 4хMSAA, като единствените разлики се кореняха в разделителната способност – 1680х1050 за средния и 1920х1200 пиксела за високия клас.

Освен тестовите игри използвахме и няколко „синтетични“ теста, включващи програмите 3DMark 2006 и 3DMark Vantage на Futuremark и Unigine Heaven Demo 1.0. Настройките в 3DMark Vantage бяха съответно ниво Performance за средния клас и Xtreme за високия. В Unigine Heaven Demo за средния клас се използваше резолюция 1680х1050, изключен антиалайсинг с всички максимални настройки, докато за високия беше както следва: 1920х1200 пиксела и 4хАА. И в двата случая се използваше DirectX 11 с активирана теселация (с едно изключение – теста на GeForce GTS 250, поради липсващата поддръжка).

Избор на редактора:Gigabyte Radeon HD 5870 Super OC

 

Първият модел, който ще разгледаме, принадлежи към високия клас предложения. Въпросната графична карта Gigabyte Radeon HD 5870 Super OC е и сред найбързите в теста, поради което безусловно получава приза „Избор на редактора“, тъй като не са много предложенията, които могат да се мерят с нея по производителност. Тя ни беше предоставена от фирма Argus Computers.

Въпросният модел на Gigabyte се отличава от референтните предложения не само по своя охладител, но и по факта, че е подложен на фабричен овърклок. От гледна точка на своите спецификации картата все така предлага 256-битова шина за комуникация между паметта (GDDR5) и графичното ядро. В сравнение с референтния модел обаче честотите на този вариант са повишени – вместо стандартните 850 MHz за ядрото тук то работи на 950 MHz, а що се отнася до паметта, вместо референтната честота от 4.8 GHz тук тя е 5 GHz.

Освен използвания изключително тих охладител (дори при сериозен товар) картата също така принадлежи към програмата GPU Gauntlet на Gigabyte в комбинация с Ultra Durable VGA. Последното означава, че за асемблирането на модела са използвани само най-качествените компоненти с висока издръжливост и дълъг живот на работа. Програмата GPU Gauntlet представлява схема, по която Gigabyte предварително тества всички графични ядра и подбира само тези, издържащи максималния овърклок. Нещо повече – подбраните в програмата ядра не само се тестват на висока честота, но и минават тест за издръжливост при дълга работа на тази честота. Това гарантира значително по-дълго време на живот на тези чипове дори и при стресово натоварване, каквото е овърклокът и работата при висока температура.

В тестовете моделът постигна едни от най-високите резултати, което е съвсем логично предвид сегмента, в който той се намира. Съпоставянето му с предложенията от среден клас е напълно безпредметно, най-малкото поради разликата от повече от 200 лева в тяхната цена. Естествено напълно възможно е за цената на това предложение на Gigabyte да се осъществи алтернативно решение с два модела от среден клас, но това не би решило проблемите със значително по-високата консумация на енергия, топлоотделяне, шум и, разбира се, потенциалните проблеми с драйверите. Ето защо това предложение е и едно от най-добрите, в случай че търсите максималната възможна производителност без оглед на съотношението цена/производителност.

Radeon HD 5830

Следващото предложение, което ще разгледаме, е референтният модел Radeon HD 5830 на AMD. Представен преди известно време с цел да запълни нишата между моделите от по-висок клас HD 5800 и тези от по-нисък – HD 5700 Radeon, HD 5830 предлага приемлива производителност. Позиционирането му в теста е по-скоро към предложенията от среден клас, тъй като производителността му е далеч под тази на върховия сегмент, представен от Radeon HD 5870.

Самият модел е напълно референтен с използване на съответното охлаждане с турбина, извеждащо топлия въздух извън кутията. Това е доста полезно, ако в кутията вече има твърде много „производители“ на топъл въздух, тъй като допринася за по-доброто охлаждане на компонентите. Като цяло производителността на картата е доста адекватна за класа си, осигурявайки напълно комфортна игра дори и в Metro 2033. При цената й от около 400 лева единственото, което остава да проверим, е кое ще е предложението, доближаващо се максимално до резултатите й, но запазващо по-ниска цена и съответно по-добро съотношение цена/производителност.

Избор на редактора: Gigabyte GeForce GTX 460 Super OC

 

Моделът GeForce GTX 460 Super OC на Gigabyte принадлежи към същата серия, към която се причислява и разглежданата по-горе Radeon HD 5870 Super OC на компанията. За разлика от нея обаче тя попада по-скоро в горната част на средния пазарен сегмент както според своята цена, така и според производителността си. Интересното е, че за този модел от Gigabyte са заложили на същия тип охладител, използван и при доста по-мощната (макар и по-малко отделяща топлина) Radeon HD 5870. Това показва, че дизайнът на охладителя позволява доста универсално приложение – както при модели от висок клас, така и при такива от по-нисък клас.

Тъй като, както вече споменахме, моделът принадлежи към серията Super OC, то картата пристига с фабричен овърклок в сравнение с референтния модел. Честотите за стандартната GeForce GTX 460 са както следва: 675 MHz за ядрото, 1350 MHz за шейдърите и 3.6 GHz за паметта. При Gigabyte GeForce GTX 460 Super OC честотите са съответно 715 MHz за ядрото, 1430 MHz за шейдърите и 3.6 GHz за паметта, чийто обем е 1 GB.

За изработката на самата видеокарта от Gigabyte са използвали програмата си Ultra Durable VGA в комбинация с удебелен слой на медното опроводяване в платката (т.нар. 2 oz Copper). Това води не само до по-малко съпротивление на пистите, но и до по-малко загряване по време на работа на цялата платка. Ultra Durable VGA означава, че за изработката на модела са използвани висококачествени компоненти с изключително дълъг живот.

От гледна точка на производителността в доста от тестовете Gigabyte GeForce GTX 460 Super OC си съперничи с модела Radeon HD 5830. Превъзходството на модела е доста очевадно, но все пак е добре да вземем предвид няколко допълнителни фактора. На първо място, това е по-високата цена на Super OC версията в сравнение с референтната Radeon HD 5830 и по-точно доколко сме готови да я платим, за да получим допълнителните 5 или 10% повече кадри в игрите. В допълнение към това се явява и факторът на фабричния овърклок, на който е подложена картата, тъй като Radeon HD 5830 също би могла да бъде подложена на овърклок, с което ще компенсира своето изоставане, но цената й няма да се повиши.

Все пак за потребители, търсещи максимално добра производителност на приемлива цена, това предложение на Gigabyte определено осигурява много добро съотношение цена/производителност, поради което получава приза „Избор на редактора“.

GeForce GTS 250

Последният модел, на който ще обърнем внимание, е вече доста поостарелият GeForce GTS 250, базиран на графичното ядро G92. Това предложение също принадлежи към серията Super OC на Gigabyte, като цената, на която може да се намери в България, е в рамките на около 230 до 250 лв. с включено ДДС. За тази цена получаваме графична карта GeForce GTS 250, окомплектована с охладител на Zalman, който макар и да се справя доста добре със задачата си, е достатъчно шумен, за да се чува от по-претенциозните потребители.

От гледна точка на производителността картата осигурява адекватна за съвременните заглавия мощност, макар и в някои от по-новите (например Metro 2033) вече да е недостатъчна. В крайна сметка трябва да признаем, че GTS 250 вече е сред моделите, които са относително остарели от морална гледна точка и дори за бюджетния потребител вече има значително по-добри модели, чието закупуване е оправдано не само от гледна точка на производителността им, но и на бъдещата им поддръжка, ниска консумация на енергия и т.н.

В крайна сметка изводът конкретно за този модел е – ако бюджетът ви стига само за подобно предложение, по-добре се ориентирайте към някой от алтернативните (от ценова гледна точка) модели както на ATI, така и на Nvidia (GTS 450). Подобно решение със сигурност ще е значително по-оправдано както откъм бъдеща поддръжка, така и откъм функционалност.

 

Gigabyte GeForce GTS 450 Super OC Моделът GeForce GTS 450 е съвсем нов на пазара, което обаче съвсем не пречи на производителите да реагират веднага след неговото официално обявяване и да предложат своите референтни и нестандартни варианти. Въпросният модел GeForce GTS 450 Super OC ни беше предоставен от Gigabyte и се явява продукт, ориентиран основно към ниската част на средния пазарен сегмент. С цената си от около 250 до 300 лева (все още не е съвсем ясно каква ще е тя за Super OC варианта) GeForce GTS 450 цели завземането на мястото на досегашното предложение на Nvidia за тази позиция – GeForce GTS 250. Последният се задържа доста дълго на пазара, особено като отчетем факта, че това всъщност е добре познатият ни стар G92.

Принадлежността на модела към серията Super OC на Gigabyte автоматично означава, че тя е подложена на фабричен овърклок. За това свидетелства и специфичният радиатор, който от Gigabyte използват само за своите фабрично овърклокнати версии. Специално що се отнася до GeForce GTS 450, тук овърклокът засяга само графичното ядро, без паметта. Честотите са съответно 830 MHz за модулите в ядрото (срещу стандартна честота 783 MHz) и 1660 MHz за шейдърите (стандартно 1566 MHz).

Както може да се очаква от използвания охладител, неговата работа е изключително тиха. Като добавим и факта, че той очевидно е разработен с идеята да се справя с доста по-мощни консуматори на енергия (съответно отделящи повече топлина), става ясно, че дори и овърклокнатата GeForce GTS 450 не е проблем за него. Отбелязвам това не за друго, а за да стане ясно, че закупуването на този модел решава два проблема едновременно – нуждата от овърклок (наличен е фабричен) и адекватно решение за охлаждане (от Gigabyte са се погрижили за това).

Като вземем предвид очакваната цена за GeForce GTS 450 и Super OC версията на Gigabyte, става ясно, че производителността, която можем да очакваме, трябва да е в близост до тази на GeForce GTS 250. Все пак за да е оправдана покупката на подобен модел, следва той да предлага забележим скок в производителността в комплект с поне няколко важни нововъведения или екстри. Какво е положението с Gigabyte GeForce GTS 450 Super OC? Производителността на GTS 450 спрямо GTS 250 е по-голяма с около 5 до 10% в заглавията и тестовете, използващи DirectX 10. Използването на DirectX 11 (STALKER Call of Pripyat, Unigine Heaven Demo) не позволява директно сравняване на двата модела, тъй като, както много добре знаем, GeForce GTS 250 не поддържа DirectX 11.

И така, какъв извод можем да получим от така оформените резултати? Реално погледнато, GeForce GTS 450 не предлага значителен скок в производителността, оправдаващ смяната й с GeForce GTS 250, но само при положение, че вече притежаваме втората. Ако покупката на видеокарта тепърва предстои, то безусловно по-добрият избор в този ценови сегмент е Gigabyte GeForce GTS 450 Super OC. В допълнение към поддръжката на DirectX 11 и малко по-добрата производителност получаваме значително по-ниска консумация на енергия и по-ниско топлоотделяне.– Добрил Доков


Съдържание: