Текстовите съобщения са вредни за вашето здраве




Текстовите съобщения са вредни за вашето здраве

PCMagazine, Брой 1
Категория: Мнение
Етикети: мобилни устройства , текстови съобщения
Джон Дворак
19.1.2011


Един от моите приятели е направо супермодерен. Разказвал ми е, че той и жена му често пъти отиват в някое заведение с мобилни устройства в ръце и си разменят текстови съобщения, гледайки се очи в очи, седнали на една и съща маса! Най-странното тук е, че това дори не ме изненадва!

Колкото повече мисля за тази ситуация, толкова повече ми идват наум неочакваните последствия от нея – и нито едно от тях не е свързано с компютрите. По-скоро със здравето на хората.

Вече е доказано, че iPod, който съсипа пазара на висококачествените стерео-високоговорители, прави децата глухи. Сигурно сами сте се убедили в това. Когато седите до някой, чийто iPod работи с такава сила, че и вие слушате песента. Натъквал съм се на подобни ситуации дори и на най-шумни места – например в самолети.

В Калифорния всеки собственик на бар с музикално озвучаване е задължен да предлага шумозаглушители за хората, които имат нужда от тях. Но май никой не иска такива, а хората нехаят, че продължителното слушане на шум със сила над 100 dB оказва вредно влияние на слуха им. Очевидно това важи и за хората, които използват слушалки, пъхащи се в ушите.

Шон Ханити, водещ на едно популярно токшоу в САЩ, един ден се оплакваше по радиото от факта, че след като в продължение на години е използвал стандартни слушалки (които са далеч по-безопасни за слуха от модерните, които се пъхат в ушите), има проблеми със слуха. Той добави, че хората, които работят в радиото, често се оплакват от това. Но подобни признания не могат да предотвратят вредите, нанасяни от пъхащите се в ушите слушалки. Куриозът тук е, че в САЩ има всевъзможни федерални стандарти за борба с вредния шум, но по всичко личи, че нито един от тях не се прилага на практика.

С една дума, неочакваната последица от употребата на iPod и други портативни MP3 плейъри е загубата на слух сред съвременните младежи. Какво да кажем обаче за iPhone и други мобилни устройства?

Не знам на какво мнение сте, но взирането в миниатюрния им екран с часове едва ли ще е от полза за вашето зрение, нали?

Май има вече признаци, че хората стават все по-късогледи, след като седят зад бюро и по цял ден гледат един екран на компютърен монитор, отстоящ на тридесетина сантиметра от очите им. Повечето от хората, които определяме като „книжни плъхове”, отколе са късогледи. Това до известна степен е въпрос на генетична предразположеност, свързана главно с мускулите, които управляват очната ябълка, и общата им способност да се приспособяват към това, за което са ви нужни очите. Според вас полезно ли е да се взираш по цял ден в едно екранче, на което текстът е изписан с букви, високи 4 пункта? Полезно ли е това за зрението ви?

Бих искал да видя едно сравнение на статистически данни за зрението на хората преди десетина години и сега. Инвеститори, бъдете нащрек: компаниите от областта на оптиката и тези, които търгуват със слухови апарати, тепърва ще са на гребена на вълната.

Зомбирано мислене

Освен тези чисто физически вреди, които дебнат фанатичните привърженици на iPod/iPhone, възниква и проблемът с качеството на живота. Опитвал ли се е някой да установи как потребителите на тези малки джобни електронни устройства успяха да се самоизолират от хубавите неща на реалния живот, които ги заобикалят навсякъде? Виждал съм хора, които избират музика на своя джобен плейър и не виждат изобщо нещата, които са около тях. Хората ходят по улицата, съсредоточени в своя телефон, напълно забравили къде се намират. Те или пишат текстово съобщение, или провеждат чат с приятели, които вероятно също се намират в подобно състояние на изолация.

Смятате ли, че самоналожената изолация от непосредствената околна среда може по някакъв начин да навреди на психиката на потребителя или на цялата му личност?

На това вероятно се дължат различни странни социални аномалии, от които всички се оплакват, като вяло и флегматично обслужване на клиенти и уединените и вглъбени в себе си хора, работещи в корпорациите. Никога досега в живота си не съм виждал толкова много хора, така откъснати от тези, които ги заобикалят. Един мой приятел, който също е забелязал този феномен, твърди, че разразилият се напоследък бум от публикации на тема зомби е пряк резултат от реалното зомбиране на хората, причинено от тези джобни устройства.

Тези съвсем реални зомбита карат автомобилите си като роботи, постоянно говорейки по клетъчните си телефони. Те се провират през трафика с една ръка до ухото, а с друга – на кормилото, работейки и карайки кола едновременно. Последното те извършват съвсем механично, без участие на мисълта. Като зомбита. Това е, меко казано, обезпокоително.

Да не забравяме и тези, които общуват чрез текстови съобщения и едновременно управляват кола. Винаги съм мислил, че ако някой управлява кола и се бръсне или си слага грим, оглеждайки се в огледалото за обратно виждане, е опасен за движението. Но говорещият по телефон и едновременно каращ кола е още по-опасен. А броят на подобни екземпляри се увеличава непрекъснато.

Всъщност тенденцията да сме все по-свързани чрез електронни устройства, представлява тенденция към все по-задълбочаваща се изолация., Разбира се, вие общувате с ограничен брой хора, с които постоянно общувате, но сте изолирани от света като цяло. Затова се отървете от джобните устройства. ВЕДНАГА!


Съдържание: