Следващото поколение затворници




Следващото поколение затворници

PCMagazine, Брой 6
Категория: Хардуер
Етикети: Интернет , смартфон , таблет , четец на електронни книги
PC MAGAZINE , Джон Дворак
27.6.2012


Много от вас вероятно четат този текст на iPad-а си. Това е разбираемо, тъй като таблетите на теория са проектирани да бъдат механизми за доставка на съдържание. На тях можете да четете вестници и списания и да играете свалени от интернет игри. Сега, вместо да се състезавам с телевизията за вниманието на читателите, аз трябва да се съревновавам със Spider Solitaire или Angry Birds.

Мислех, че таблетите и четците за електронни книги като Kindle са добри попълнения към компютърния арсенал – като допълнение. Сега обаче виждам една контрареволюционна тенденция – хората използват тези устройства като компютри. Подобно онези, които постоянно разглеждат уеб страници на смартфоните си. Нито едно от двете неща не е добро. Нека обясня защо. Този ред на мисли започна наскоро, когато правех подкаста TWiT (This Week in Technology). Един от гостите полудя от факта, че Adobe Photoshop ще може да се използва на iPad. По негово мнение това било едно от най-големите постижения в историята на компютрите, тъй като iPad бил компютър за обикновения човек и чрез Photoshop той щял да освободи креативността на масите. Нямаше как да не предположа, че човекът не използва Photoshop, тъй като от моя гледна точка този софтуер се нуждае от големи монитори и Wacom таблет.

Много професионалисти дори използват по-скъпи модели на Wacom, работещи с писалки. И освен това те използват Photoshop на възможно най-мощните настолни компютри. Аз всъщност се забавлявам от мисълта за Photoshop, работещ на ARM процесор, върху екрана на таблет, където курсорът се управлява с пръст. Това някаква шега ли е? Да не сте надрусани? Това не е никакъв напредък. Това е чисто мъчение. Това са потребители, които сами се принуждават да правят нещо, което аз наричам „миниатюрен компютинг“. По същия начин те биха могли да практикуват самобичуване в някой от историческите средновековни паради. Едно и също е.

Трябва да се запитате защо някой би избягвал настолния компютър с всичките му възможности, за да работи на малък лаптоп или по-лошо – iPad или телефон, за да върши каквото и да е, освен ако няма друг избор. Тази контрареволюционна тенденция започна в офисите из страната, когато се зароди „лаптоп вместо декстоп“ тенденцията. Аз съм се оплаквал от това и преди, но едва с фиаското Photoshop на iPad осъзнах, че тук е замесено нещо по-дълбоко. Обществена промяна. Промяна в погрешната посока.

Ето какво ми идва на ум. Ако сте имали някакви взаимоотношения или кореспонденция с хора, които излежават доживотна присъда, то ще забележите едно нещо. Много малко от тях имат красив и горд почерк. Напротив те пишат с малки печатни букви. Ако им се налага да пишат на ръка, то резултатът е труден за разчитане, тъй като всичко е миниатюрно. Обстановката около тях ги е принудила да се подчиняват и да бъдат малки и незабележими, дори когато пишат. Същото се случва и в света на компютрите. Не се замислях чак толкова за това до момента, когато като гръм от ясно небе нетбуците станаха толкова популярни. Точно по времето на техния разцвет бях в магазин на Costco, видях голям лаптоп на Gateway, с голям екран, който се продаваше за приблизително същата цена като един нетбук и се чудех защо ли някой би си купил нетбука. Хората обаче си го купуваха. Желанието да се отстъпва и да се миниатюризира също така рефлектира и при внезапната привързаност на хората към техните смартфони. Като затворници те са подчинени и единственият изход за тях е да смаляват всичко.

Всичко това вероятно започна с iPod-ите – устройства, затварящи потребителите в техни собствени малки светове, изолирани и несвързани с реалността. Сравнете ги с предишното поколение - онези с големите и шумни касетофони. Ето това е промяна. Голямата популярност на текстовите съобщения е друг показател. Те са модерен еквивалент на обмяната на бележки в затворническите килии. „Време за сън, без приказки.“ Единствената разлика е, че този затвор потребителите си го налагат сами. Ще забележите, че повечето хора ненавиждат, когато ги прекъсвате по време на писане на SMS. Смята се за грубо? Защо? Защото в затвора бихте си имали проблеми, ако говорите. Обществото създава това чувство на пленничество. Винаги съм бил очарован от това какво аз и какво другите възприемат за връх на глупостта: тийнеджъри, постващи свои пияни снимки във Facebook и Flickr. Но ако гледате на тези фотоси като затворник, то вероятно можете да разберете символиката. „Да, аз все още съм личност!“

Хората, занимаващи се маркетинг, имат някакво осъзнаване за този затворнически манталитет. Те знаят, че тези самосъздали се затворници обикновено гледат клипчета в YouTube на малки екрани. Малко хора на под 30 години имат телевизор или искат такъв. Защо му е на един затворник телевизор? Само аз ли намирам за странно, че малко хора на под 30 имат дори стерео системи в домовете си? Бизнесът с големите колони е в тоалетната от години.

Не съм сигурен какво точно в обществото се промени, така че да се създаде този самоналожен затворнически манталитет, но съм уверен, че това не е нещо добро. Може би липсата на работа, изискваща реален труд, е част от проблема. Чувате за прекалено многото на брой нови правила и изисквания, които задушават младежкото предприемачество. Може би причината е постоянната заплаха от тероризъм и инвазивната намеса на правителството като надзирател в ежедневния живот. Това е истински феномен и аз например не го харесвам. Намирам иронично това, че вие вероятно държите едно такова устройство, срещу което аз се оплаквам, за да четете този текст.


Съдържание: