Intel прогнозира, че към 2020 година компютрите с почти нулева консумация на електроенергия ще са вездесъщи




Intel прогнозира, че към 2020 година компютрите с почти нулева консумация на електроенергия ще са вездесъщи

PCMagazine, Брой 12
Категория: Хардуер , Наука
Етикети: Intel , Интел , Intel Developer Forum
PC MAGAZINE
20.12.2012

Intel прогнозира, че към 2020 година компютрите с почти нулева консумация на електроенергия ще са вездесъщи
Intel често пъти използва събитието Intel Developer Forum (IDF) като платформа, на която подлага на обсъждане както дългосрочната си визия за компютрите, така и някои по-практически бизнес инициативи. През тази година компанията предложи за обсъждане съкращаването на разходите за електроенергия, свързани с работата на компютрите. Предмет на дискусиите бе и моментът, в който според Intel енергията, нужна за „значима компютърна обработка“ (meaningful compute) ще се доближи до нула. Това според Intel ще стане повсеместно някъде към 2020 година. Intel не дефинира точно какво има предвид под „значима компютърна обработка“, но аз мисля, че в този случай ние можем да сътворим солидна работна дефиниция на това понятие. Събирането на две цели числа е компютърно изчисление, но не значимо. Точното измерване на координатите на земната повърхност на даден обект чрез GPS, телефонният разговор или дори играенето на игра е „значимо компютърно изчисление“. Идеята, че можем да намалим разходите за електроенергия за компютърната обработка до практически неизмеримо малки стойности е вълнуваща. Това е иновация, която е необходима за продукти като Google Glass или очилата за виртуална реалност като Oculus Rift. За съжаление разходите за компютърна обработка вече съставляват по-малко от половината от общите разходи за смартфони или други джобни устройства. Някои от последните развития при смартфоните, като въвеждането на висококачествени екрани Retina и безжична връзка LTE, повишиха значително консумацията на електроенергия. По-малките централни процесори и по-енергийно ефективните компоненти бяха изместени от по-високи капацитети на паметта и допълнителна RAM. Intel вече призна тези предизвикателства по време на една презентация на миналогодишното издание на Intel Developer Forum, както и в отделна бяла книга, посветена на мащабирането с по-големи стойности в сравнение със закона на Мур (More-than-Moore scaling). Зависимостта между консумацията на електроенергия, дължаща се на радио приемопредавателите, на достъпната честота и на силата на сигнала е класически пример за Ойлерова диаграма от типа „избери която и да било двойка“. В бъдеще, напълно цифровите радио приемопредаватели и екраните, базирани на метални окиси, биха могли да намалят консумацията на електроенергия от тези компоненти, но тя никога няма да се свие до нула. Изследванията, насочени към почти нулево напрежение и към намирането на заместител на силициевата пластинка при процесорите, имат за цел бавно, но сигурно намаляване на консумацията на електроенергия, а не възобновяване на класическото мащабиране на Денърд от осемдесетте и деветдесетте години на миналия век. Тази ера е в миналото и трябва да бъде изнамерен някакъв чудодеен материал, заместител на силиция, за да бъде върната към живот. Решението на Intel да направи презентация на тема „Бъдещите нулеви разходи за електроенергията, консумирана от компютрите“ бе разочароващо, тъй като то опровергава всичко, казано от компанията през минали години и игнорира потвърдената вече трудност, свързана с мащабирането на различните компоненти, които влизат в състава на съвременния смартфон. Идеята, че 2020-та година ще донесе магически подобрения или че изведнъж ще издигне невронните интерфейси на преден план, е меко казано луда идея. В края на деветдесетте години на миналия век и в началото на настоящия, ИТ професионалистите често подхвърляха, че „Това, което даде Intel, Microsoft ще го вземе“. Тази язвителна забележка се отнасяше за факта, че техническите постижения по отношение на производителността при компютърната обработка са неразривно свързани с нови издания на софтуера, появяващи се едновременно с тях. Тази тенденция обаче се промени през последните няколко години, тъй като животът на батериите, а не тактовата честота на централните процесори вече е въпросният ограничен ресурс. Ще може ли към 2020-та година Intel да изгражда малки електронно-изчислителни устройства с почти нулеви експлоатационни разходи за изчисленията? Може би да. Но въпросът е дали Intel или която и да било компания, ще може да произвежда сензорни екрани, радио приемопредаватели, високоговорители, камери и аудио процесори, които да бъдат вграждани в подобни устройства и да послужат като двигател на вездесъщата революция при компютърната обработка. Литиево-въздушните батерии може евентуално да успеят да изместят съвременните литиево-йонни батерии, но се счита, че търговското приложение на литиево-въздушните батерии ще стане реалност след най-малко десет години. Това съвсем не означава, че технологията няма да напредва, но това ще става с по-бавни темпове, постепенно. Смартфоните през 2018-2020 година може да са по-съвършени от съвременните модели от най-висок клас – така, както днешните компютри са по-мощни от настолните системи от 2006-та година. Съвременните компютри имат значителни предимства, но хардуерът от 2006-та година все още може да върши чудесна работа в някои среди. Началните години на революцията със смартфоните бяха белязани от огромни скокове в развитието им с всяка изминала година, но ние вероятно достигаме до края на тази фаза на бърз напредък.
Съдържание: