Дали интернет саботажът ще засегне домашните потребители?
След като наскоро в Югоизточна Азия бе повреден подводен мрежов кабел, много хора си зададоха въпроса дали това бе умишлено деяние – и дали може да им се случи и на тях.
Интернет услугите в Индия и Средния изток бяха временно прекъснати през януари т.г., когато два магистрални кабела, прокарани по дъното на океана – FLAG и SEA-ME-WE4 – бяха повредени. Гласността, която този случай придоби в медиите, доведе до оповестяване на засегнатите интернет оператори и така трафикът бе премаршрутизиран успешно, за да може бизнесът отново да има връзка. Но когато други основни кабели бяха прекъснати, този път в Средиземноморието, започнаха да циркулират теории за конспирация и слухове за саботажи. В края на краищата, „кабелната война“ не е новост; англичаните прекъснаха потока от разузнавателна информация на германците през Първата световна война, като атакуваха германските презокеански кабели. Дали тези подводни интернет кабели са се превърнали в основна цел на информационната война на 21-ви век?
„Толкова много прекъснати кабели в толкова ограничен район, и то в кратък отрязък от време, поставят под съмнение всяко обяснение, базирано на теорията на вероятностите“, казва професор Стийв Беловин от Колумбийския университет, експерт по сигурност на компютърните мрежи. За съжаление няма обяснима мотивация за извършване на систематични атаки спрямо тези кабели от някоя зловредна групировка. „Например много по-лесно е да се монтира отклонение на влакнесто-оптичен кабел, след като същият бъде прерязан, но разузнавателните агенти не обичат подобни сложни и шумни дейности – казва Беловин. –Те не искат да бъдат забелязани.“
А повредите на подобни влакнесто-оптични кабели често са резултат от влачене на котви на кораби, от риболовна дейност или от сеизмична активност. Те рядко имат значително въздействие върху интернет услугите; доставчиците могат просто да премаршрутизират трафика през други кабели. „При повечето прекъсвания на кабели никой не забелязва, че те са се случили – казва Айхаб Тарази, вицепрезидент на Verizon по планиране на глобални мрежи. „Само прекъсвания, при които се блокира значителна част от специфична кабелна мрежа, биха могли да изолират цяла страна или да окажат значително въздействие на интернет услугите,“ добавя той.
Повечето подводни кабели са частна собственост, на консорциуми от доставчици на услуги за интернет. Тези групи вземат доста насериозно задачата за опазване на кабелите. Затова кабелите обикновено биват подменяни дълго преди да достигнат края на своя 25-годишен срок на експлоатация. На- пример най-старият кабел в системата SEA-ME-WE4 е влязъл в експлоатация през декември 2005 г. „Казано накратко, нищо в тези кабелни системи не ги прави нито остарели, нито уязвими“, казва Тарази. Той отбелязва, че всеки кабел е изолиран с дебел кожух от стомана, за да бъде защитен, а някои кабели дори са заровени в морското дъно за още по-голяма защита. Освен това всяка кабелна станция си има мрежов оперативен център, който осъществява наблюдение и поддръжка на място. Дейвид Гуглан, главен вицепрезидент на компанията Tyco Telecommunicatins, отбелязва, че на компаниите, които управляват подводните мрежи, може да им се наложи понякога да наемат кораб на кабелния доставчик, за да наблюдават един-единствен кабел. „На нас ни плащат за престой, за да може наш кораб да е на разположение, зареден с всички необходими материали, в готовност да отиде и да поправи кабела колкото се може по-бързо след повреда“, казва той.
Дори ако поддръжниците на теориите за конспирация са прави – че повредите на кабелите са акт на саботаж – една голяма повреда, която да засегне значително интернет услугите на територията на САЩ, е твърде малко вероятна. По-обезпокоително е това, което Беловин нарече „атаки чрез маршрутизиране“(routing attack) – базирана на интернет атака спрямо протоколите за маршрутизиране в DNS. С една дума, една физическа атака спрямо нашите мрежи би била твърде малко ефективна. В САЩ има десетки връзки, преминаващи както през Атлантическия, така и през Тихия океан, които дават на доставчиците огромни варианти за премаршрутизиране.
„Ние разполагаме с капацитет, раз- нообразие и интелект, както и с въз- можности моментално да превключим нашите системи за маршрутизиране – казва Тарази. – Можем да понесем загуба на връзката с интернет на целия Лондон или целия Ню Йорк, без това да има значително влияние върху бизнеса.“ – Франк Уошбърн