Четвърто поколение процесори Core - Intel Haswell




Четвърто поколение процесори Core - Intel Haswell

PCMagazine, Брой 8
Категория: Хардуер , Процесори , Процесори
Етикети: процесори , Интел , Haswell
PC MAGAZINE
14.10.2013

Четвърто поколение процесори Core - Intel Haswell
Последните години на разработка и развитие при процесорите с архитектура х86 показаха, че Intel нямат сериозни причини да се притесняват от конкуренцията в лицето на AMD, което пък даде своите предпоставки за една промяна в стратегиите на Intel. Не става дума за отхвърляне на стратегията „тик-так“, с която Intel са толкова известни, а по-скоро за микроизменения в това, което всеки един „тик“ и „так“ ще ни дадат. Така след т.нар. „тик+“ (заради сериозното повишаване на гра-фичната производителност е време за „так“, който пък Intel определят като един от най-значимите в процесорното раз-витие на компанията. Оставяме настрана тик-такането и взимаме предвид реалните имена на отделните процесорни архитектура, а четвъртото актуално име е добре познатото вече Haswell. Въпреки че продължава с производство по 22-nm технологичен процес, Haswell има други неща, с които да се похвали. През изминалите месеци на слухове относно това, какво точно ще представлява Haswell, се чу какво ли не, но две неща като че ли се откро-яваха сериозно – графичното ядро и подобренията по енергийната ефективност. Intel на няколко пъти загатнаха, че Haswell ще покаже голям напредък при живота на батерията при мобилните компютри и това няма да дойде от използването на батерии с по-голям капацитет. Haswell би следвало да доведе енергопотреблението при ултрабуците до най-ниските стойности, които досега не са били възможни. При графичните възможности на новото ядро промените водят до още по-бързо 3D, като от Intel са подготвили изненада с разработката Iris – допълнителен кеш, голям брой изчислителни единици и заявка за увеличение на производителността до толкова, че да могат най-накрая да се преборят с графичната конкуренция от страна на A-серията чипове на AMD. Започваме обаче с архитектурните промени, отнася-щи се стриктно до подобренията в производителността на процесорното ядро. Още преди месеци Intel даде да се разбере, че Haswell няма да предложи сериозен скок в процесорната производителност в сравнение с Ivy Bridge, а реалните придобивки ще са в рамките на 5% до 15 % при една и съща честота. Поглеждайки назад към разликата между Ivy Bridge и Sandy Bridge отчитаме горе-долу същата разлика, което може да се нарече нормален прираст, но предвид новата архитек-тура със сигурност не е това, на което потребителите се надяваха. Основните разлики идват от подобрен модул за предсказания и увеличен обем на буферите в ядрото, както и добавянето на AVX2. Добавянето на нов сет от инструкции под наиме-нованието AVX2 може би е най-интересната част от промените, които Intel са въвели при процесорната част на Haswell. В ядрото на AVX2 намираме FMA, което пък е може би най-важната част от AVX2 като цяло. Размерите на кеша от първо и второ ниво ос-тава непроменен, но що се отнася до кеша от трето ниво, който играе толкова сериозна роля за произво-дителността при чиповете Sandy Bridge и Ivy Bridge, при Haswell е отделен от цялата схема и работи със свой собствен тактов домейн. Това всъщност е част от стратегията на компанията за понижаване на консумацията на чипа и предоставяне на по-високо ниво на енергоспестяване. Говорейки за енергоспестяване, добре познатите C-States на работоспособност на процесорните ядра се увеличават с още няколко. Едно от най-важните е новото ниво C7, което би трябвало да доведе до още по-ниско енергопотребление в моментите, когато компютърът не се използва. От Intel са сигурни, че това ще е много важно при мобилните системи, но също така ще дава добри показания и при десктоп системите. Конкретно при десктопите обаче съществува един малък проблем и той е свързан със захранването. Новото ниво С7 е доста зависимо от възможностите на захранването и дали е изградено на базата на групова стабилизация на напреженията или не. По-евтините марки и модели са с групова стабилизация и недостатъкът тук е, че при активно ниво С7 машината най-вероятно ще се изключи на-пълно, т.е. захранването няма да може да се справи с много ниското ниво на енергопотребление и просто ще се изключи. В интернет е пълно с информация относно кои марки и модели поддържат С7 и кои няма да могат да се справят, но успокоението тук се крие във възможността С7 да се изключва от BIOS-а на дънната платка. Така няма да има нужда да сме-няте захранващия блок, но няма да може да спестите няколко kW/h ток чрез С7. Контролерът за работа с паметта DDR3 също е претърпял промени, но по-скоро свързани с възмож-ността за работа при още по-високи тактови честоти. Досега може би DDR3-2400 е бил най-често срещаният максимален множител на дънните платки с чипсет Intel Z77, но с появата на Haswell платките за LGA1150 и чипсет Z87 ще вдигнат летвата до DDR3-2933. Да обърнем малко внимание и на новото графично ядро. Подобно на предишните две поколения чипове Sandy Bridge и Ivy Bridge, и при Haswell графичното ядро предлага няколко нива – GT1, GT2 и доста лю-бопитното GT3. Донякъде GT1 и GT2 при Haswell са ъпгрейднати модификации на същите при Ivy Bridge. При GT2 са налице 20 изчислителни единици, нари-чани по-просто EU (малко над 20% повече спрямо Ivy Bridge). Сериозни промени по архитектурата на EU изглежда няма, като увеличеният им брой и повишената работна честота трябва да дадат жела-ното увеличение на производителността. Това обаче важи за GT2, докато при GT3 или наричан още IRIS Pro всичко е доста по-приятно. IRIS Pro притежава два пъти повече EU спрямо GT2 или общо 40 броя, което вече е доста сериозно. Поради това GT3 е единствената версия, която ще получи означение HD5000 или по-добро (варианти HD5100 и HD5200). Що се отнася до GT2, там маркировката е HD4600. Наред с повечето EU, Intel добавя и нова версия на Quick Sync, целяща подобрена производителност при декодиране (включително на 4K HD) и транскодиране на мултимедия. Новото четвърто поколение Core процесори се предлага и с нов набор от чипсети, представящи 8-ма серия схемен набор за процесорите на компанията. Върховият представител е с логичното означение Z87, предлагащ всичко, на което 8-ма серия е способна. Най-накрая (наистина най-накрая!) Intel ни предлага повече от два (цели шест) порта SATA 6 Gbps с упра-вление от чипсета. И досега дънните платки на Intel за Socket LGA1155 в повечето случаи притежаваха шест порта SATA, но едва два от тях бяха с поддръжка на SATA 6 Gbps. Сега вече и шесте са 6 Gbps, а също така вече достъпни са и шест порта USB 3.0. Разби-ра се, производителите на дънни платки ще могат да добавят и външни контролери, което да увеличи броя на SATA 6 Gbps и USB3.0 до и дори над 10 в рамките на една дънна платка. Новите чипсети също така не поддържат вече PCI, но за сметка на това се поддържат до четири монитора. Наред са малко лоши новини за феновете на овър-клока. С появата на платформата LGA1150 и проце-сорите Haswell, Intel въвежда контрол над основната шина чрез множители 1,25 х и 1,66 х. Ако смятате, че вече сте чували за подобна опция при процесорите за платформата Intel LGA2011, значи определено сте на прав път. И макар всичко това да звучи чудесно е налице един огромен проблем – двата множителя ще са достъпни само за тези, които са си купили процесор с вълшебната добавка „K“, т.е. някой от чиповете с отключен множител. Всички останали модели няма да могат да споделят тази екстра, което за процесо-рите Core i3 продължава да значи ограничаване на техния овърклок. Официалният анонс на Intel Haswell предложи всички модели Core i7 и Core i5, което е едно déjà-vu спрямо анонса на Intel Ivy Bridge. Най-бързият чип е Core i7 4770K, работещ на 3,5 GHz базова честота и Turbo Boost до 3,9 GHz. Това е и единственият Core i7 с от-ключен множител. След него следват Core i7 4770 (3,4 GHz база, 3,9 GHz max turbo), Core i7 4770S (3,1 GHz база, 3,9 GHz max turbo), Core i7 4770T (2,5 GHz база, 3,7 GHz max turbo) и Core i7 4765T (2,0 GHz база, 3,0 GHz max turbo). Суфиксите S и T означават съответно 65W TDP и 45W TDP, но при Core i7 4765T става дума за 35W TDP. Всички тези процесори са комбинирани с графично ядро GT2 или HD4600. Нарочно пропуснах един модел Core i7, и той е Core i7 4770R. Суфикса “R” обозначава процесор с графично ядро IRIS Pro т.е. нещо от линията Intel HD5000. Този процесор ще притежава доста по-мощно графично ядро, а процесорната честота е доста близка до останалите върхови модели – 3.2 GHz база и 3.9 GHz max turbo. Този чип е по-различен и с това, че няма да се предлага за комбинация с дънна платка със сокет LGA1150, защото няма да я поддържа. Единственият вариант ще е с BGA монтаж върху съвместима дънна платка. Така тази модификация ще се предлага единствено в готова компютърна система и съвсем логично няма да е с възможност за ъпгрейд на процесора в близко бъдеще. Процесорите Core i5 също са достъпни веднага след анонса, а именно – Core i5 4670K и Core i5 4670 (3.4 GHz база, 3.8 GHz max turbo), Core i5 4670S (3.1 GHz база, 3.8 GHz max turbo), Core i5-4670T (2.3 GHz база, 3.3 GHz max turbo), Core i5 4570 (3.2 GHz база, 3.6 GHz max turbo) и Core i5-4570S (2.9 GHz база, 3.6 GHz max turbo). Суфиксите показващи по-ниско потребление са еквивалентни на тези при Core i7. За разлика от Ivy Bridge при Haswell всички Core i5 споделят същото графично ядро, както и най-добрите варианти на Core i7. Появата на четвъртото поколение процесори Intel Core води със себе си редица нововъведения, особено при графичното ядро и енергопотреблението и енергийната ефективност. Малкият прираст в про-изводителността спрямо Ivy Bridge може би няма да накара клиентите да направят бърз ъпгрейд (предвид нуждата от нова дънна платка), но потребителите с по-стари машини като например 1-во поколение процесори Core (Core i7-860, Core i7-750) може най-накрая да видят смислено предложение под формата на Haswell.
Съдържание: