Капанът на Microsoft със скоростта при мобилните устройства

Фанатичната вяра на Microsoft в Закона на Мур на два пъти ни подведе и ни докара неприятности през последните няколко години. Едно погрешно предположение нанесе непоправими вреди на Vista. Друго може да докара на софтуерния гигант същата беда и при джобните устройства.

Ето как се развиха нещата: според Закона на Мур с течение на времето процесорите стават все по-бързи и по-евтини. Мощността на процесорите се увеличава и те поевтиняват. Същото се отнася и за кода – той се програмира в името на мощността, а не на ефективността.

На базата на такова мислене бяха разработени операционните системи Vista и Windows Mobile. Те бяха проектирани така, че да работят прилично на тогавашните процесори и оптимално на процесорите, които се очакваше да се появят в бъдеще. Microsoft направи опасното предположение, че производителите на персонални компютри и на джобни устройства ще продължават да избират най-скъпите достъпни чипове. Така се случи с централните процесори за настолни компютри, но не и с тези за джобни устройства или за графичен хардуер. А след като Vista разчита толкова много на графиката, дори и най-бързият централен процесор не би се справил добре, ако системата е със слаб графичен чипсет.

Microsoft си мислеше, че е в безопасност благодарение на монополното си положение при настолните персонални компютри. Intel продължава да пуска на пазара все по-бързи процесори за настолни системи, а AMD и nVidia също тръгнаха по този път, като предлагат все по-бързи графични карти. Но за да може стратегията на Microsoft да сработи, най-бързите компоненти трябва да навлязат в персоналните компютри за масова употреба.

Microsoft погрешно предположи, че Intel и производителите на персонални компютри не биха предприели решаващи мерки, за да поддържат цените ниски, и не биха прибягнали до по-малко мощните вградени графични чипсетове за настолни персонални компютри. Но Intel реши да спести пари при редица популярни дънни платки, като използва неудобни за Vista вградени графични чипсетове вместо по-бърз, специализиран хардуер. Проявявайки гъвкавост, за да угоди на Intel, Microsoft намери начин да „одобри“ персоналните компютри с вградени графични чипсетове на Intel за Vista, при все че Vista не работеше добре на тях. В резултат се получи объркване при търговските марки и милиони потребители останаха недоволни.

Microsoft доминира до такава степен при настолните системи, че нейните погрешни стъпки по отношение на Vista едва ли ще й нанесат сериозни вреди. Но ако Microsoft повтори същите грешки и при чиповете за джобни устройства, рискува сериозно изоставане в тази област от Apple, Google и RIM.

Операционната система Windows Mobile бе разработена въз основа на същото подвеждащо предположение, че чиповете ще стават все по-бързи с течение на времето. Повечето от операционните системи на Microsoft, предназначени за лични цифрови помощници, бяха проектирани през 2003 и 2004 година, когато процесорите за Pocket PC работеха с 312 или 416 MHz. Така че Microsoft разработи операционна система, която работи добре на чип, равностоен на 416-мегахерцовия Intel PXA270, но като се предполага, че процесорите ще работят все по-бързо в бъдеще.

Но това просто не се случи. Затова Windows Mobile работи със забележимо закъснение на всяко устройство, чийто процесор е с тактова честота, по-малка от 416 MHz - тоест с повечето продукти, които в момента са на пазара. При 200-мегахерцовите устройства, като ASUS P5127, Windows Mobile работи болезнено бавно.

Наистина компаниите Marvell, Qualcomm, Samsung и TI произвеждат все по-бързи и по-бързи процесори за джобни устройства. Но малко са производителите, които ги купуват – заради високите им цени и голямата им консумация на електроенергия. Вместо това пазарът бе наводнен с 200- до 300-мегахерцови джобни устройства, повечето от които са базирани на чипсета OMAP 850 на TI. Изправени пред избора дали да направят един продукт по-бърз или по-евтин, повечето производители предпочитат втория вариант.

Ето един пример за това как процесорите за настолни системи стават все по-бързи, графичният хардуер работи все по-бавно, а джобните устройства направо изостават. През 2004 година Dell Dimension (цена 999 USD) имаше 3-гигахерцов процесор Pentium 4. През 2008, настолният компютър Dell Dimension 9200C (същата цена) има процесор Intel Core 2 Duo E6420, който е значително по-мощен. Той е по-малък, нагрява се по-малко, докато работи, но е по-бърз.

Но Dell Dimension 9200C притежава само графичен чипсет Intel GMA3000, който е незначително по-добър в сравнение с тези от серията GMA950 – той има същия Shader Model 2, но не поддържа хардуерно DX10. Наглед незначителна особеност, но направо убийствена за Vista.

Междувременно производителите на джобни устройства насочиха усилията си към осигуряване на безжична връзка вместо към ускоряване на процесорите за приложения. През 2004 г. Dell Axim X50 (цена 399 USD) имаше 520-мегахерцов процесор Intel PXA270. През 2008 джобните устройства са по-скъпи, но с по-малко процесорна мощност – като 416-мегахерцовото Motorola Q9h (цена 499.99 USD) или AT&T Tilt (същата тактова честота на процесора, но на цена 549.99 USD).

Засега опасността за Microsoft се състои в това, че Google като че ли осъзна нуждата от повишаване на производителността, и то по начин, който Microsoft така и не разбра. При демонстрациите, на които съм присъствал, устройствата Google Android, базирани на чипсетове TI OMAP 850, бяха бързи и отзивчиви.

Компаниите RIM и Apple, които имат пълен контрол над въздействието върху потребителя, което имат техните устройства, поеха по по-различен път. Те отчитат мощността, от която имат нужда техните операционни системи, и конструират джобните си устройства по съответния начин. Mobile OS X работи чудесно на 600-мегахерцовия процесор Samsung S3C на iPhone, така че Apple въобще не пуска на пазара 200-мегахерцови телефони iPhone.

Това поставя Microsoft в невероятно затруднение – пред избор между два бизнес- модела: или да създава код, който да работи на най-популярните чипове (както е при Google), или да подтикне към използване на чипове, на които вашият код ще работи добре (както е при Apple и RIM). Софтуерният гигант трябва да се престраши и да избере единия от тях, а не просто да седи със скръстени ръце и да чака чипсетовете да се развият до такава степен, че да отговорят на нуждите на нейната операционна система. След като Google произвежда все повече устройства, а Apple подобрява своята безжична връзка за бизнеспотребители, Microsoft трябва да вземе решение: да влезе в крак или да изостане от конкурентите си.

МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ МНЕНИЯ НА САША СИГАН на адрес go.pcmag.com/segan.