Геймърския свят на ATI

Серията Radeon HD 3800 беше анонсирана от ATI преди доста време, така че определено не може да се нарече нова. Картата, която ще разгледаме в тази статия, е Radeon HD 3870, който обаче има няколко отличителни особености, превръщащи го в апетитна хапка. Става въпрос за моделът Radeon HD 3870 GVRX387512HP, произведен от Gigabyte, който ни беше предоставен за тестване от фирма „Vali“.

Първото нещо, което се набива на очи при тази видеокарта, е използваният охладител за графичния процесор. За разлика от другите видеокарти на пазара използваният охладител не е класическият референтен модел, а е производство на фирмата Zalman. Директните предимства за потребителите от този факт са две – значително по-добро охлаждане и много по-ниско ниво на шум, издаван от компютъра, тъй като този модел на Zalman (както впрочем и всеки друг) цели именно постигането на тези цели.

Освен охладителя на Zalman към картата получаваме също така и лицензирано копие от играта Neverwinter Nights 2. В комплекта към картата имаме и ръководство за инсталацията й, преходник със захранващ конектор, два D-Sub към DVI преходника, сплитер, който се включва в TV-Out изхода на картата, и един Crossfire мост. Инсталирането на картата в компютъра е елементарно, като единственото, с което трябва да се внимава, е да не се изкривят ламелите на охлаждащия радиатор.

Самата карта разполага с 512 МВ GDDR3 памет, разделена в осем чипа около графичното ядро. Използваните чипове памет са производство на Samsung, а маркировката им показва, че са с време за достъп от 1 ns.

Референтната скорост, на която трябва да работи паметта на видеокартата в такъв случай е 1 GHz (2 GHz DDR), но това не беше така – тактовата честота на паметта беше 900 MHz (1800 MHz DDR). Честотата, на която работи графичния процесор, е 825 MHz, като благодарение на охладителя той не успява да се загрее сериозно по време на работа.

Тестови резултати, овърклок
За да проверим производителността както на картата, така и на охладителя на Zalman, използвах серия от тестови програми, представляващи комбинация от синтетични и практически бенчмаркове. Синтетичните тестове са представени от пакета програми на Futuremark – 3DMark Vantage (Performance settings, резултатите са само за видеокартата) и 3DMark 2006 (Standart settings), като операционната система, разбира се, беше Windows Vista Ultimate Edition. Версията на драйверите, която използвах, беше Catalyst 8.5. Настройките на изображението и качеството на филтрация бяха форсирани през контролния панел на драйверите и бяха следните: 16х анизотропна филтрация на текстурите, максимално качество на изображението и изключен антиалайсинг. Разделителната способност, при която извърших тестовете, беше 1280х1024 пиксела, а останалата част от системата – процесор AMD Athlon X2 3800+@2.65 GHz, дънна платка Biostar T-Series TForce 4 и 2 GB DDR400 системна памет.

Освен синтетичните програми на Futuremark тествах скоростта на видеокартата и с игрите Call of Juarez (Technology demo), World in Conflict (Ingame benchmark) и Crysis (Island Fly-over demo), всяка от които при максималните възможни графични настройки, налични в играта.

Както споменах по-горе, референтната честота, на която трябва да работи паметта, е 1 GHz, но от Gigabyte явно са сметнали за по-подходящо тя да е 900 MHz. За да поправим това „недоразумение“, можем да използваме програмата Riva Tuner, която позволява овърклок на компонентите (графичен процесор, памет) на видеокартата. Максималната стабилна честота, която успях да постигна за паметта беше 1070 MHz, което не е никак лош резултат в сравнение с фабричната скорост от 900 MHz.

При графичното ядро нещата стоят по малко по-различен начин – референтната честота, на която работи то за този модел на Gigabyte, е 825 MHz. Чрез Riva Tuner успях да стабилизирам ядрото след „лек“ овърклок на 910 MHz, след което 3D приложенията започваха да забиват. Любопитното в случая е, че при надвишаването на граничните 910 MHz не се наблюдаваше поява на графични артефакти, а системата просто замръзваше. Тъй като загряването на ядрото при тази честота под товар беше минимално, причината за тази спънка може да е недостиг на захранване на графичното ядро. Съществува известна вероятност след прилагане на volt-mod върху видеокартата графичното ядро да може да постигне доста по-сериозни честоти, при условие че се охлажда адекватно, разбира се.

Моделът Radeon HD 3870 на Gigabyte определено представлява интересен избор за потребителите, които искат да играят последните DirectX 10 игрови заглавия, като са склонни на известни компромиси при графичните настройки. За верните ATI фенове, които са hardcore геймъри, обаче изборът клони по-скоро към две 3870 в Crossfire.