Новaта фигура на Intel – Wolfdale
Преди известно време Intel представи своята политика относно процесорите, носеща името „tick-tock“. Накратко обяснено, в нея компанията ще редува използването на нови производствени технологии, чрез които ще намалява производствения Новaта фигура на Intel – Wolfdale Добрил Доков процес, с разработката и влагането на нови архитектури. Първата стъпка от „тик-так“-ането на Intel беше представянето на архитектурата Core 2, което без съмнение беше изключително успешно. Следващата стъпка беше преминаването към по-малък производствен процес, както и разширяването на гамата предлагани модели, чрез което се покриват всички вероятни ниши на потребление на пазара.
Втората стъпка на стратегията е „преобличането“ на Core 2 архитектурата в нова, по-усъвършенствана 45nm производствена технология. Като цяло семейството процесори, изработени чрез този процес, носят кодовото наименование Penryn и се отличават от предишната серия с повишена производителност за сметка на по-ниска консумация на енергия и отделяне на топлина. В този материал ще обърнем по-сериозно внимание на ядрата, носещи кодовото наименование Wolfdale, или както ще е комерсиалното наименование на продукта – серията процесори Intel Е8000.
Wolfdale в детайли
Както вече споменахме, архитектурата Core 2, използвана в досегашните 65nm процесори на Intel, успя да заеме доста солидно място на пазара. Новата серия процесори с ядро Wolfdale ще се предлагат в няколко варианта: E8500, E8400, E8200 и E8190. Независимо от разновидността на модела всеки от тях ще се произвежда по 45nm технология с употребата на разработения от Intel High-K Metal Gate процес, чрез който се редуцират утечките между гейта на транзисторите в процесора и силициевата подложка. В допълнение към това използваният производствен процес, базиран на хафний, според Intel позволява до 30% по-бързо протичане на процесите на превключване на потенциалите в транзистора, като при това се изразходва почти наполовина по-малко енергия.
Благодарение на използвания 45nm производствен процес Е8000 серията има значително по-малко ядро в сравнение с 65nm модели на компанията – 107 кв.мм за Wolfdale срещу 143 кв.мм за Conroe. Логиката сочи, че намаляването на площта на ядрото следва да затрудни разсейването на топлината, отделяна от него, тъй като ще разполагаме с по-малка площ за топлообмен. Това обаче далеч не е така, тъй като според публикуваните от Intel данни Wolfdale има нива на TDP от едва 65W. Засега са обявени техническите характеристики на 3 от моделите – Е8200 ще работи на 2.66 GHz, Е8400 на 3 GHz а Е8500 на 3.16 GHz. И трите модела ще разполагат с L2 кеш с обем 6 МВ, както и новата версия 4.1 на SSE инструкциите на Intel.
Сред другите технологии, с които потребителите ще разполагат с Wolfdale, са Execute Disable Bit, позволяваща маркиране на определени адреси в паметта като „executable“ или „non-executable“, т.е. като изпълними или не. По този начин значително се повишава сигурността на системата, тъй като се въвежда още едно ниво на защита срещу злонамерен софтуер. Друга важна възможност на процесора е наличието на Intel Trusted Execution Technology (Intel TXT), която също представлява допълнителна защита срещу софтуерни атаки или вируси. Асемблирането на система, поддържаща Intel TXT, позволява по-добра и пълна защита на данните на потребителите, както и повишена сигурност по време на работа като цяло.
Една изключително любопитна възможност на Wolfdale (макар и да не е налична за десктоп вариантите) е Dynamic Acceleration Technology (DAT), налична в моделите на Intel още от 65nm варианти. Чрез DAT става възможна работата на едното от ядрата при по-висока тактова честота, докато другото е в режим на deep sleep, тъй като не се използва. Тази технология е много полезна за еднонишкови приложения, тъй като освен повишената производителност се намалява консумацията на енергия на ядрото.
Wolfdale – реални тестове и овърклок
За да видим каква е производителността на процесор, използващ ядро Wolfdale, използвахме няколко различни софтуерни тест – ScienceMark 2.0; PCMark 2004; SuperPi 1M/8M; собствените процесорни тестове на Everest Ultimate 4.0 и WinRAR, както и Cinebench 10. Тестовата конфигурация беше следната: дънна платка Gigabyte GA-EP35-DS3R със Socket 775 и 2 GB DDR2 памет, работеща в двуканален режим, твърд диск Hitachi Deskstar, както и „звездата на шоуто“ – процесор Intel Wolfdale E8500 с тактова честота 3.16 GHz. Представянето на конфигурацията в различните тестове можете да проследите на графиките, отбелязани със зелен цвят. Тъй като вероятно ще ви направи силно впечатление наличието на тестови резултати от по-бърза система, веднага бързам да ви отговоря – това са резултатите на същата тази система, но с процесор, подложен на овърклок – честота 4 GHz!
Постигането на подобна скорост с този процесор беше изключително лесна задача, а още по-интересна подробност е, че при нея чипът почти не се загряваше повече, отколкото при стандартните си 3.16 GHz. В интерес на истината постигането дори на още по-висока честота вероятно няма да е проблем за новите 45nm процесори на Intel, просто в конкретния случай тестовата система беше „спъната“ от паметта, представляваща 667 MHz PQI DDR2.
Малко размишления за финал
Ако трябва да сме честни, потенциалът на новата Е8000 серия на Intel е точно такъв, какъвто се очакваше от потребителите. При работа на стандартната си честота Wolfdale превъзхожда с около 10 до 20% в различните приложения процесорите Conroe от предишното 65nm поколение, като при това се отделя значително по-малко топлина. Истинската си същност и възможности Wolfdale показва едва след овърклок – в някои тестове резултатите му значително превъзхождат тези на 65nm модели, като отново сме свидетели на съвсем слабо повишаване в отделянето на топлина.
Всички тези факти поне лично мен ме наведоха на една много любопитна мисъл. Тази година се очаква Intel да продължи със своята „тик- так“ стратегия със следващата крачка нова архитектура, използваща досега разработените производствени процеси. Става въпрос именно за Nehalem, който ще представлява качествено нов продукт, а не вече позната архитектура, използваща усъвършенствани производствени процеси. Представянето на силни сегашни модели на компанията (ясно е, че за момента AMD е извън уравнението, що се отнася до върхова производителност) определено може да навреди на представянето на Nehalem. Възможно ли е Intel буквално да се „спотайва“ преди официалния анонс на Nehalem, като по този начин си гарантира по-ясно разграничим скок в производителността на новата спрямо старата архитектура? Отговорът на този въпрос ще разберем само след няколко месеца...
