Преглед на дъна с чипсети за процесори Intel

Разнообразието от модели дънни платки с различни чипсети за процесори на Intel е меко казано впечатляващо. В допълнение към различните им способности и възможности често пъти самият им брой е способен да обърка евентуалния купувач при избора на подходящо дъно за асемблиране на домашна конфигурация. За да подпомогнем този избор, както и за да проверим възможностите и производителността на различните модели, тествахме предложенията на различни производители. Освен разликите при моделите с един и същ чипсет според производителя тествахме и чипсети от различни поколения, за да видим какъв е реалният прираст в производителността. Преди да пристъпим към описване и тестване на различните модели продукти, нека отделим известно време, за да опишем използвания софтуер и хардуер. Процесорът, използван за целта, беше Intel Core 2 Quad Q6600, предоставен ни от фирма ASBIS Bulgaria. Тактовата честота на процесора беше 2.4 GHz, като при нужда от промяна (например при ъндърклок от някое дъно) тя се повишаваше чрез промяна на множителя. Обемът на паметта беше 2 GB разделен в две платки от по 1 GB с цел по-добра производителност в двуканален режим. Поради разликите в отделните типове и поколения чипсети паметта беше както от DDR2, така и от DDR3 тип, но дали и каква е разликата между тях ще разберем по-късно. Твърдият диск на системата беше Hitachi DeskStar SATA модел HDS722580VLSA80 с обем 80 GB.

Производителността на системите проверявахме с използването на разнообразен тестов софтуер – PCMark 2004; ScienceMark 2.0; собствените тестове на Everest Ultimate 4.0 и WinRAR; както и SuperPi в режим 1М и 8М. Операционната система беше Windows XP SP2, а инсталираните драйвери бяха съответните за всеки модел, идващи на диск в комплекта към дъното. При смяната на различните модели дъна операционната система беше преинсталирана, което осигуряваше тестове „на чисто“ за всеки от различните продукти.

Дъната – Gigabyte X48 DQ6

Плюсове: Отлично охлаждане, стабилно закрепване на процесорния охладител, много добра подредба и дизайн на елементите по дънната платка, поддръжка на системна шина с честота 1600 MHz. Моделът притежава огромен потенциал за развитие.
Минуси: Неочаквано слабо представяне, вероятно дължащо се на неоптимизирани драйвери, както и на използваната DDR3 памет с висока латентност.

Моделът на Gigabyte ни беше предоставен от фирма Argus Computers и е сред най-новите продукти на пазара, като използва чипсета Х48 за процесори на Intel. Възможностите, заложени в неговия BIOS, са доста обширни, като контролът върху напрежението на различните елементи е сравнително изчерпателен. Разполагаме с възможност за промяна на напрежението на PCI-Express шината със стъпка от 0.05 V, като минимумът е +0.05 V а максимума – +0.75 V. Напрежението на самия процесор може да се настройва от +0.5 V до +2.35 V със стъпка от 0.05 V, като за улеснение на потребителите се показва стойността по подразбиране Дъната – Gigabyte X48 DQ6 за съответния модел. Сред другите възможности за настройка са стандартните за продуктите от този клас, като са достатъчни за прецизното конфигуриране на системата.

Що се отнася до физическото разположение на компонентите и използваното охлаждане, за модела определено може да се каже, че „хваща окото“. Охлаждането на чипсета и захранващите елементи става чрез патентованата собствена разработка на Gigabyte, носеща името Silent-Pipe. В допълнение към големия брой радиатори с много ламели, допълнително за охлаждането на компонентите на дъното се грижата и поставени от долната му част медни планки с ребра, също така подобряващи стабилността на захвата на процесорния охладител. Моделът DQ6 е сред продуктите, използващи solid-state кондензатори за филтрация на захранващото напрежение на процесора.

Подредбата на конекторите и елементите е с много добре оптимизирано разпределение, което със сигурност ще улесни не само асемблаторите във фирмите, но и средния потребител, „бърникащ“ в системата си. Единствената забележка, която може да се направи, касае слотовете за паметта, граничещи си изключително близо с графичната карта след поставянето й, ако тя е от по-дълъг вид. По тази причина свалянето или поставяне на допълнителна памет би изисквало също така сваляне на видеокартата. При все това този модел на Gigabyte определено може да се постави сред моделите, достойни за подражание по отношение на подредбата и дизайна на дъното.

Поддържаните от дъното процесори са всички модели на Intel за Socket LGA775 с честота на системната шина от 400 MHz до 1600 MHz. Сред вградените „екстри“ на модела са 7.1 каналното аудио с изводи на задния панел на системата, два гигабитови мрежови порта, 8 SATA и 1 Parallel ATA порта, 8 USB порта версия 2.0, 1 RCA SPDIF и 1 Toslink SPDIF, както и 2 Firewire порта. Що се отнася до системите слотове, това са 2 PCI-Express x16, 3 PCI-Express x1 и 2 класически PCI.

Gigabyte X38-DS5

Плюсове: Технологията Silent-Pipe на Gigabyte осигурява отлично охлаждане на чипсета и елементите без нужда от допълнителни вен- тилатори, много добра подредба и дизайн на елементите и конекторите по платката, поддръжка на системна шина с честота 1600 MHz.
Минуси: По отношение на резултатите моделът не блести с нищо особено, щипките на слотовете за памет граничат твърде близо с видеоплатката.

Този модел на Gigabyte използва малко по-стария чипсет Х38, но това съвсем не означава, че ще предлага по-ниска производителност. Дъното ни беше предоставено за тестовете от фирма Vali и подобно на DQ6 използва патентованата система Silent-Pipe за охлаждане на компонентите. Както и при DQ6 тук се използват solid-state кондензатори за филтрация на захранващото напрежение на процесора, които не само имат по-дълъг живот, но и предлагат по-добро ниво на стабилизиране на напрежението.

Използваната модификация на BIOS-а на дъното е както при модела DQ6 и ни дава контрол върху същите параметри както и при разгледаното по-горе. За разлика от DQ6 обаче тук нямаме налице медни пластини от долната страна на дъното, подпомагащи охлаждането му. Подредбата на компонентите е подобна на тази при DQ6 и ни осигурява добри условия на работа по време на монтиране на дъното и компонентите към него. Подобно на DQ6 забележката относно близкото положение на слотовете за памет до видеоплатката също важи с пълна сила.

Благодарение на чипсета поддържаните от дъното процесори са пълната гама на Intel с честота на системната шина от 400 до 1600 MHz за Socket LGA775. На задния панел на дъното разполагаме със следните конектори: 1 оптичен и 1 коаксиален SPDIF; 8 USB версия 2.0 и 2 Firewire порта; 1 RJ-45 и жаковете на 7.1 вградената аудио подсистема. На самото дъно разполагаме с 8 SATA и 1 Parallel ATA порт, 2 PCI-Express x16; 3 PCI-Express x1 и 2 класически PCI порта.

Gigabyte EP35-DS4

Плюсове: Пасивно Silent- Pipe охлаждане на чипсета и елементите, много добра подредба и дизайн на елементите и конекторите по платката, поддръжка на системна шина с честота 1600 MHz.
Минуси: Относително лошо представяне на процесорно зависимите тестове, щипките на слотовете за памет граничат твърде близо с видеоплатката.

Последният модел на Gigabyte, който ще разгледаме в това своеобразно „състезание“, е EP35-DS4, предоставен ни отново от Argus Computers. Използваният за това дъно чипсет е Intel P35, осигуряващ ни съвместимост с всички модели процесори Intel за Socket LGA 775 с честота на системната шина от 800 MHz до 1333 MHz. На теория чрез овърклок на честотата на шината също така е възможна поддръжката на процесори с шина до 1600 MHz. Подред- Gigabyte EP35-DS4 бата на компонентите е същата както и при разгледаните по-горе дъна, като отново за филтрация на захранващото напрежение на процесора се използват solid-state кондензатори за стабилност и дълготрайна работа.

Вградената на дъното периферия е Realtek ALC889A 7.1 аудиосистема и една Realtek 8111B гигабитова мрежова карта. На задния панел на дъното разполагаме с 1 оптичен и 1 коаксиален SPDIF конектор, 8 USB 2.0 и 2 Firewire порта, 1 RJ-45 и съответните за звуковата карта жакове. На самото дъно разполагаме с 8 SATA и 1 Parallel ATA порт, както и 2 PCI-Express слота – един с максимална скорост х16 и един с х4. Освен тях имаме още 3 PCI-Express слота със скорост х1 и 2 класически PCI.

За охлаждането на чипсета и компонентите отново се използва Silent-Pipe, а за осигуряване на необходимия обем системна памет потребителите разполагат с 4 слота за DDR2 памет.

MSI X38 Diamond

Плюсове: Собствената система за пасивно охлаждане Circu-Pipe на MSI, отлично представяне на тестовете, сравнително добра подредба на конекторите и елементите по платката, 4 PCI-Express физически x16 слота, поддръжка на процесори с FSB до 1600 MHz.
Минуси: Странно разположени конектори за захранване на системните вентилатори, сравнително големи размери на охладителя на чипсета.

След като разгледахме разнообразните предложения на Gigabyte, нека се обърнем и към моделите на другите фирми. Дънната платка X38 Diamond на MSI ни беше предоставена за тестване от фирма Solytrade. Използваният при нея чипсет, както се вижда от името на модела, е Х38, благодарение на който разполагаме с поддръжка на всички процесори Intel за Socket LGA 775 с честота на системната шина от 800 MHz до 1333 MHz. Охлаждането на чипсета става със собствената разработка на MSI, носеща името Circu-Pipe, при която, както и при Silent-Pipe на Gigabyte, се използват топлопроводи.

Филтрацията на захранващото напрежение на процесора тук също е изпълнено чрез използването на solidstate кондензатори, което ще е гаранция за дългия живот и стабилната работа на модела. Разположението на компонентите по платката е добре подбрано, а особено добро впечатление правят използваните портове за SATA кабелите, които са под прав ъгъл спрямо основата. Забележка може да се направи спрямо два от захранващите конектори, позиционирани на доста неудобно място между цокъла на процесора и топлопроводите на охлаждането на чипсета.

Що се отнася до BIOS-a на модела, функциите, с които разполагаме в него, са доста изчерпателни. Честотата на PCIMSI Express шината може да се регулира от 100 до 200 MHz със стъпка от 1 MHz, a освен шината на процесора можем да контролираме още и съотношението между нея и честотата, на която да работи паметта. Тук опциите, с които разполагаме, са 1:1.5/1:2/1:1.2 и 1:1.6. Напрежението на процесора може да се настройва от минимум, различен за всеки процесор, до максимум, изразяващ се в добавянето на +0.7875 V към минимума.

При този модел на задния панел на дъното разполагаме със следните конектори: 2 еSATA порта; 8 USB 2.0 и 1 FireWire порт; 2 гигабитови мрежови конектора и 1 оптичен SPDIF, както и конекторите за вградената 7.1 аудиокарта. Сред конекторите на самата дънна платка са 6 SATA и 1 Parallel ATA порт, като интерес предизвикват PCI-Express слотовете. При MSI X38 Diamond те са 4 на брой, поддържащи PCI-Express 2.0, като 2 от тях работят при скорост х16 с поддръжка на CrossFire, а другите два при х4. Освен тези слотове разполагаме с още два PCI-Express х1 слота и един обикновен PCI.

Intel DX38BT

Плюсове: 3 PCI-Express слота с физически размер за платки със ско- рост х16, адекватна подредба на елементите по периферията на платката, добро представяне на модела в тестовете.
Минуси: Потенциалният ъпгрейд към процесор с FSB 1600 MHz ще е възпрепятстван от липсата на подходящ BIOS, липсва конектор за флопидисково устройство.

Моделът DX38BT на Intel е сред дънните платки, използващи чипсета Х38, като конкретната бройка ни беше предоставена от ASBIS Bulgaria. Подобно на разгледаните по-горе модели с чипсет Х38, DX38BT поддържа всички процесори на Intel за Socket LGA 775 с честота на системната шина от 800 до 1333 MHz. За разлика от моделите на другите производители обаче, при DX38BT имаме налице една любопитна уловка – не разполагаме с поддръжка на FSB 1600 MHz, тъй като това ще превърне модела в пряка конкуренция на продуктите, използващи чипсет Х48. За сметка на това DX38BT може да се похвали с доста практичен дизайн, като за охлаждане не са използвани излишно скъпи компоненти. Въпреки това използваните радиатори се справят отлично с охлаждането на чипсета, без да възникват проблеми.

На задната планка на дъното имаме на разположение следните конектори: High Definition Audio с поддръжка на 7.1; 8 USB 2.0 и 1 FireWire порт; 1 RJ-45 гигабитов мрежов конектор; SPDIF и др. На самата дънна платка имаме също така 6 SATA и 1 Parallel ATA порт, като е налична поддръжка на собствената технология на Intel Matrix RAID за създаване на RAID масиви. Дъното разполага с 3 PCI-Express слота, два от които работят при скорост и опроводяване х16, a третият – х4.

Контролът над системата, предоставен ни от BIOS-а, е от средно ниво – разполагаме с възможност за промяна на честотата на системната шина от 133 до 500 MHz със стъпка от 1 MHz. Освен честотата можем да променяме и напрежението, при което да работи процесорът със стъпка от 0.012 V. Що се отнася до PCI-Express шината, при нея разполагаме с възможност за промяна на честотата й до максимум от 110 MHz.

Дизайнът и разположението на компонентите и конекторите на дънната платка са доста адекватни и удобни и не се налага извършването на по-специфични „акробатики“ при асемблирането на системата.

ASUS P5E X38

Плюсове: Добро охлаждане на чипсета с използване на топлопроводи, отлична подредба на елементите и слотовете по платката.
Минуси: Мястото около процесорния охладител е по-ограничено в сравнение с другите модели, поддръжката на процесор с FSB 1600MHz може да стане едва след овърклок или смяна на BIOS-a.

Моделът P5E на ASUS ни беше предоставен за тестове от фирма Most и е сред дъната за процесори Intel с чипсет Х38. Поддържаните процесори са всички модели за Socket LGA 775 с честота на системната шина от 800 до 1333 MHz, а след овърклок или евентуална смяна на BIOS-a – до 1600 MHz. Благодарение на чипсета Х38 дъното разполага с два PCIExpress 2.0 слота, поддържащи CrossFire. И двата слота работят със скорост х16, а освен тях имаме налице още 2 PCI-Express x1 слота, както и 2 обикновени PCI слота. Впрочем именно тези два класически PCI слота са доста интересно разположени, както може да се види на снимката на дънната платка. Благодарение на местоположението им не се губи функционалност при използване на 2 видеокарти в режим Crossfire или SLI.

На задния панел на дъното имаме 6 USB 2.0 и 1 Firewire порт; както и 1 гига- битов мрежов RJ-45 конектор; 1 еSATA и 1 сериен порт, както и съответните за 7.1 аудиосистемата жакове. На самата дънна платка разполагаме с 1 еSATA2, 6 SATA и 1 Parallel ATA порт, като при свързването на 2 или повече SATA диска имаме възможност да използваме вградения на дъното RAID контролер.

Охлаждането на чипсета и компонентите на дъното е реализирано с употребата на топлопроводи, отвеждащи топлината към масивен радиатор, позициониран над самия чипсет. Макар и без да носи гръмки имена, така изграденото решение върши отлична работа при пасивно охлаждане без употребата на допълнителни вентилатори. Разположението на конекторите и портовете по дъното е изключително удобно, както за SATA, така и за Parallel ATA конекторите се използват модули с включване под прав ъгъл спрямо платката. Слотовете за поставяне на памет са отдалечени достатъчно от потенциален допир с корпуса на графична карта с по-голяма дължина, което осигурява по-лесен ъпгрейд или смяна на модулите памет.

Biostar T-Series TP35-D2A7

Плюсове: Сравнително добро представяне в тестовете, безшумно пасивно охлаждане без вентилатори, добре разположени PCI-Express и PCI слотове.
Минуси: Странно разположение на конекторите по платката, щипките на слотовете за памет граничат твърде близо с видеоплатката.

Моделът на Biostar TP35-D2A7 с чипсет P35 ни беше предоставен за тестване от фирма Solytrade. Поддържаните процесори са всички модели на Intel за Socket LGA 775 с честота на шината от 533 до 1333 MHz. Слотовете на дънната платка са както следва: 1 PCI-Express x16, 1 PCI-Express x4 и 1 PCI-Express x1, като освен тях разполагаме още и с 3 обикновени PCI слота. На задния панел на дъното имаме 6 USB 2.0 порта; 1 RJ-45 гигабитов мрежов порт; 7.1 канална аудиоподсистема и един класически СОМ порт. Що се отнася до останалите портове на дъното, те са следните: 4 SATA и един Parallel ATA конектор, както и 4 слота за памет, като пълният обем на поддържаната памет е 8GB а максималната й скорост – 1066 MHz. Малко повече внимание ще отделя на разположението на компонентите и конекторите на дънната платка, които за съжаление са сравнително далеч от оптималната подредба. Процесорът и неговият охладител например се намират между конектора на захранването и самия захранващ блок, което означава, че кабелите ще минават над вентилатора или дори ще пречат на неговата работа. Допълнителният 4-пинов порт също се намира в тази област, което допълнително увеличава проблемите в това отношение. Подобно на някои от вече разгледаните модели тук щипките на слотовете на паметта се намират в прекалено голяма близост до евентуалната видеоплатка и без нейното сваляне е невъзможно махането или добавянето на още модули памет. Като стана въпрос за паметта, между слотовете памет се намира изводът за свързване на вентилатора на процесорния охладител. Лично аз имах известни проблеми с включването му, като постигнах успех едва след махане на модулите памет.

Както и предишните разгледани модели Biostar TP35-D2A7 използва solid-state тип кондензатори за филтрацията на напрежението на процесора, с което се цели повишена стабилност и продължителна работа. BIOS-ът на системата ни дава обширен контрол над напреженията на основните модули в компютъра. Интерес представлява опцията за автоматичен или ръчен овърклок, позволяваща на потребителя да даде контрола над това на системата. Напреженията на процесора могат да са от минимум +0.012 V към стойността по подразбиране за съответния модел до максимум от +0.7875 V през стъпка от +0.012 V. Честотата на системната шина може да се настрои от 266 до 700 MHz, а тази на PCI-Express шината от 100 до 200 MHz. Освен тези възможности разполагаме още и с допълнително меню, в което можем да извършим ръчно обновяването на BIOS-а на системата (CMOS Flash Utility).

Biostar T-Series TF7150U-M7
Плюсове: Компактни размери на дънната платка, вградена видеокарта, много място около процесорния охладител, добра подредба на елементите и конекторите по платката.
Минуси: Сравнително лошо представяне на тестовете, само 2 слота за ъпгрейд на паметта, вграденото видео използва дял от системната памет.

Моделът TF7150U-M7 от серията T-Series на Biostar отново ни бе предоставен за тестове от фирма Solytrade, като той е и единственият, използващ чипсета на Nvidia 7150. Поддържат се процесорите на Intel за Socket LGA 775, работещи при честота на системната шина от 800 до 1333 MHz. За разлика от досега разглежданите модели на различни производители Biostar TF7150UM7 има доста по-малки размери, както и вградена на дъното графична карта. Това го превръща в чудесен избор за изграждането на компактни, но все пак високопроизводителни системи.

Разширителните слотове, с които разполага дъното, са следните: един PCI-Express x16, един PCI-Express x1 и 2 обикновени PCI слота. Освен тях имаме на разположение още и 2 слота за поставяне на DDR2 памет, като максималният обем, който можем да инсталираме, е общо 4 GB. Освен тях имаме още 4 SATA и 1 Parallel ATA порт, като при SATA се поддържат също така и RAID масиви. За разлика от предишния разгледан модел на Biostar тук разположението на елементите и конекторите по дъното е много добро. Също така прави впечатление доста голямото разстояние между щипките на слотовете памет и графичната карта, което ни осигурява удобство по време на работа при евентуален ъпгрейд.

На задния панел на дъното имаме следните конектори: 4 USB 2.0, 1 RJ-45 гигабитов мрежов порт и 7.1-канална аудиоподсистема; DVI и HDMI конектори за свързване на монитор, както и 1 СОМ порт. Вградената в TF7150U-M7 видеокарта е GeForce 7150 с тактова честота 600 MHz, като чрез технологията TurboCache се използва дял от системната памет за графичната карта. Паметта, която можем да заделим за нея, се определя от BIOS-а на системата и има максимална стойност 512МВ. Впрочем, като стана въпрос за BIOS, неговите настройки са същите както при предишния модел на Biostar и отново разполагаме с опцията Auto или Manual Overclock.

Тестове и резултати

Резултатите от тестовете на дънните платки са сравнително близки един до друг, което и можеше да се очаква. Въпреки това две неща правят впечатление – първото от тях е неспособността на модела на Gigabyte с чипсет Х48 да се откъсне забележимо напред пред другите, а второто – относително по-слабото представяне на единствения модел с чипсет, различен от интелския – Biostar TF7150U-M7. По отношение на Х48 може да се предположи, че използването на DDR3 памет с по-добри стойности на опресняване и достъп ще промени нещата, тъй като чипсетът ще може да покаже истинските си възможности. Прави впечатление, че при процесорно ориентираните тестове този модел се представя по-добре от другите, което идва да покаже наличието на добре оптимизиран трансфер между чипсета и процесора. В същото време в повечето от останалите тестове, при които имаме зависимост от цялата система, моделът се представя в по-лоша светлина.

Що се отнася до TF7150U-M7 на Biostar, чипсетът явно не успява да се възползва от пълните възможности на Core 2 Quad процесора, поради което изостава на повечето от тестовете на второ място. Ако трябва да посочим конкретен първенец измежду тестваните модели, това несъмнено би бил моделът X38 Diamond на MSI, явяващ се отлично балансиран продукт по отношение цена/производителност.