Microsoft - вдовицата в стари дантели




Microsoft - вдовицата в стари дантели

PCMagazine, Брой 8
Категория: Windows , ИТ бизнес
Етикети: Microsoft , Windows , AOL
Джон Дворак
11.8.2008

Microsoft - вдовицата в стари дантели

Преди време ми ставаше много забавно, когато Microsoft постоянно занимаваше обществеността с надути приказки за нейния „следващ голям продукт“. Тя го описваше като „най-хубавото нещо, сътворявано от нея някога“, а обществеността и медиите се хващаха на въдицата като риби. Microsoft показа завидни способности да контролира медиите, да управлява връзките с обществеността – всъщност да контролира самата общественост. Това бе времето, когато софтуерният гигант бе в апогея си.

Но играта свърши. Microsoft не е вече красива абитуриентка, обожавана от всички момчета в класа. Тя започна да застарява, но все още не иска да се изправи лице в лице с реалността. Софтуерният гигант е в критична възраст. Като се има предвид посоката, която върви Microsoft, става ясно като бял ден,че следващата стъпка на нейното развитие ще бъде корпоративният еквивалент на вдовица в стари дантели. Никак няма да й е приятно.

Дори момчешкият чар на Бил Гейтс вече донякъде помръкна. Той все още има добре разчетена и премерена усмивка, която често слага на лицето си без очевидна причина. Притежава и ум, който буди уважение у всички. Разбира се, има и пари. Но сега, когато навлиза в годините на своя залез, той все повече и повече заприличва на Джон Рокфелер. Неговото проклятие – Стийв Джобс – е на път да го измести в качеството му на икона (ако не и като най-богат човек). Джобс също ще помръкне, след като Бил слезе от сцената, защото няма да има кого да гълчи, хока и дразни.

Обществеността има нужда от водач на една индустрия, която понастоящем поддържа милиарди компютри, но Microsoft не е този водач. В тази роля тя би представлявала гигантска и често пъти гротескна фигура. При все че има най-големи потенциални възможности като водач – ако все пак някой би могъл да води реално в индустрията на високите технологии.

Спадът започна, когато AOL прояви загриженост по отношение на опита на Microsoft да постави хипервръзка за MSN в началната страница на Windows, зарязвайки по този начин AOL в критичен момент. AOL вдигна шум, като че ли я карат на заколение. Какво право има, прочее, AOL да заявява по този начин претенциите си в чужда собственост? В края на краищата Microsoft омекна и постави връзка за AOL в инсталационния екран на Windows. Плати ли някой на Microsoft същите пари, които тя получи от Dell за реклама на AOL (според слуховете 40 USD на инсталация)? Съмнявам се. Убеден съм обаче, че Microsoft трябваше да каже на AOL да си гледа работата и да си направи своя собствена операционна система.

В исторически план Microsoft проявяваше твърдост, сплашваше слабите и поставяше на мястото му всеки, който дръзваше да се изправи срещу нея. През осемдесетте години на миналия век Microsoft се прочу с това, че публикуваше открито на таблото списъци в стила на президента Никсън, съдържащи имена на журналисти, със следните оценки за тях: „Добър“, „Повърхностен“ или „Трябва да се работи с него“. Някои смятаха, че журналистите от последната категория ще бъдат набелязани за уволнение от компанията.

Добър похват. Аз самият бях влязъл в „черния списък“ на Microsoft по някаква напълно неизвестна причина и не ми се позволяваше да получавам абсолютно никаква информация за ранните версии на Windows – очевидно защото ме считаха за „неотзивчив“. Аз самият нямаше да знам за това, ако покрай процеса „Коумс срещу Microsoft“ в Айова не бяха открити едни документи. Кой би могъл да знае? Всъщност всичко това въобще не се отрази на моя подход в работата ми. А ако случайно не сте забелязали – не бях уволнен. Трябва само да отбележа, че заплахата от страна на Microsoft успя да спомогне да ми отнемат лиценза за „лицензиран журналист, водещ рубрика за PC Magazine Italia“.

Накратко, Microsoft в продължение на години играеше мръсни игри и най-после дойде време да плати за това. Но не е задължително мръсните игри да са неефективни или лоши като идея. Номерът е в това, че усилията трябва да бъдат насочени към направа на по-добър продукт, а не към дискредитиране на критици.

Това е проблем за Microsoft още от времето на Windows 98. Всъщност точно по това време респектът на Microsoft като компания, всяваща страх, започна да линее и да помръква. След това тя стана арогантна и може да се каже, че изпусна нещата от контрол. След Windows 98 и нейната твърде много рекламирана наследничка Windows 2000 Microsoft започна да въвежда невероятни подобрения. ХР е също толкова добра, колкото 2000. Vista е „преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия“; т.е. пак си е същата Windows, но с ново лице, с твърде много грим на него. Тя също не може да се похвали с много клиенти.

По всичко личи, че Microsoft не може да осъзнае, че започва да остарява. Вместо това се надява завинаги да си остане млада и красива абитуриентка. Положението започва да навява същите усещания като романа „Приказки от криптата“ – едновременно тъжни и сраховити. Сега като спасение на хоризонта се появява Windows 7.

Да се надяваме, че Microsoft няма на практика да даде на бъдещото издание на своята операционна система името Windows 7. Ако го направи обаче, ще се получи следната прогресия: Windows 3, Windows 3.1, Windows 3.5, Windows 95/98, Windows ME, Windows 2000, Windows ХР, Windows Vista, Windows 7. Каква прогресия е това? Тя започва от числото 3, след което се лута безцелно и завършва като Windows 7? А какво ще кажете например за Windows 2010? Уфф, не става. Предлагам Microsoft да я нарече Windows Galaxy, и толкоз. Следващата версия след Windows 7 трябва да носи някакво друго име, а не Windows.

Подобно на спортен състезател на края на своята кариера Microsoft в миналото е имала и по-добри дни. Някои кариери завършват добре, други – зле. Надявам се Microsoft да намери начин да завърши своята добре. Но ако смята след 20 години дейност да се престори на малка, пъргава и сръчна компания, номерът няма да мине.


Съдържание: