Facebook убива вашите спомени

---

Сайтовете на социалните мрежи ни разделят, като пръскат живота ни в отделни миниатюрни кутийки. Но след години вие може да съжалявате, когато се опитате да се поразровите в отделните кутийки с виртуални спомени и установите, че ги няма.


На един компактдиск аз съхранявам почти всички електронни съобщения, които съм написал от 1991 година насам. Това е една хроника на моя живот, на любовните ми увлечения и персоналните промени, която е много по–точна от мъглявия хаос на паметта. Тази хроника стана възможна благодарение на локално съхранявана електронна поща. В това отношение съставянето на всяко електронно съобщение прилича много на писане на писмо: хартиените писма могат да бъдат прехвърляни от един носител на друг (общо взето, всеки може да ги прочете, дори стотици години по–късно, тъй като вече има програми за превод на по-стари езици) и локално съхранени (събрани в кутия). Едно електронно съобщение може да бъде изтеглено в ASCII формат и да бъде записано на диск, с което те да се запазят за много години.

Но сайтове от социални мрежи могат да нарушат нашата способност да съхраняваме спомените си, защото провеждащият се онлайн разговор не е нито интероперативен, нито пък се съхранява локално. Ако получите съобщение от MySpace, няма начин да го махнете от MySpace и да го съхраните на вашия компютър (освен чрез обикновено копиране и вмъкване, което е досадна задача, ако сте закоравял посетител на MySpace). Нито пък можете да прехвърляте вашите приятели, данни и натрупващи се съобщения от MySpace до някоя чудата услуга, която бихте използвали в бъдеще.

Facebook е дори по–зле, защото в него твърде голяма част от информацията е във вид на метаданни, на поток от случайни вмъквания на късчета информация (pokes) и на „виртуални подаръци“, както и на друга, несвързана с електронната поща информация, която допълва историята на взаимодействието между хора.

Писането на писма на хартия датира от няколко хиляди години – и днес можем да прочетем шумерски списъци. То продължава и досега. А електронната поща може да бъде декодирана лесно в ASCII формат. Затова електронните съобщения от последните 40 години ще могат да се четат и в бъдеще Но какво да кажем за потоците от събития (event streams) на Facebook? Няма значение, че след двадесетина години Facebook може да излезе от употреба. Нещо повече – можете да загубите метаданните още след три години, когато всеки ще се умори от мрежата и се прехвърли на друга система. Ситуацията се усложнява още повече,защото „вашата“ електронна поща във Facebook не ви принадлежи. Ако Facebook някога реши да изтрие всичките ви лични съобщения, не можете да направите нищо.

Изолираните услуги като Facebook изискват вие да консумирате информация по техните условия, а не по ваши. Аз мразя Evites и други онлайн услуги за покана, които ви карат да влезете в уебсайт, за да видите информация за купона на приятеля ви. Много ли ще им е трудно на тези услуги за покана да вложат съдържанието на поканата в електронно съобщение, което да ви изпратят? Едва ли - ако не се смята това, че ще трябва да си направите акаунт на още един сайт.

Накрая, разделеното естество на услугите за социални мрежи ни разделя допълнително, като разпръсква нашия живот на малки, несъвместими части. Вие получавате вашата хартиена поща на един адрес; благодарение на пренасочването на електронна поща и на телефонни разговори вие ще можете много добре да обедините електронната си поща и телефонните си разговори. Но съобщенията в MySpace, електронните съобщения във Facebook, Evites и всички други глупости от социалните мрежи проявяват инат и отказват да напуснат уебсайтовете. Това забавя много процеса на проверка на вашите съобщения, тъй като ви принуждава да влизате в поне десетина сайта. Вашите съобщения стават невъзможни за обединяване, класификация и сортиране.

Компаниите, поддържащи социални мрежи, харесват това; то се нарича „прилепчивост“ (stickiness) и кара потребителите да се връщат отново и отново. Но след години вероятно ще съжалявате, когато решите да се поразровите в хранилищата на виртуални спомени и откриете, че тях вече ги няма там. Може дори съвсем скоро да ни омръзне да посещаваме по няколко различни сайта, за да проверим пощата от нашите приятели.

Текстовите съобщения на клетъчните телефони са друг проблем, но той е по-сложен, тъй като подходите на компаниите са различни. Има ангели като Nokia, които са вградили в телефоните си едно изумително приложение, наречено Lifeblog, което ви позволява да изтегляте снимки и текстови съобщения, за да ги съчетавате в локално съхраняван архив на вашия живот. Но има и дяволи като Verizon Wireless, които качват съобщенията на вашия персонален компютър в неразбираем за обикновения човек вид.

Сайтовете за социални мрежи могат да се поучат от една област, в която този проблем вече е решен: моменталния обмен на съобщения. Преди много време потребителите на AIM, MSN Messenger и Yahoo! Messenger бяха принудени за заредят три различни програми, за да могат да общуват с приятелите си. Но се появиха многоплатформените клиенти за съобщения, като Trillian, които решиха този проблем. Едно решение, подобно на Trillian, за сайтовете на социалните мрежи би могло да ви включва в няколко услуги едновременно, да извежда интегриран списък на вашите приятели и новинарски емисии и би ни дало възможност да архивираме нашите съобщения, историята и данните си на персонални компютри за справка в бъдеще.