25 години PC Magazine: Част 3




25 години PC Magazine: Част 3

PCMagazine, Брой 2
Категория: Хардуер , Принтери , Монитори и цифрова тв , Аксесоари , Дънни платки , Устройства за съхранение , Операционни Системи , Windows , Интернет , Интернет достъп
Етикети: web , оптика , IBM , монитори , Windows , iPod , dvd дискове , принтери , Мрежата , памети , лаборатория
PC MAGAZINE
14.2.2008


Водещи лаборатории отправят поглед в бъдещето Новите технологии не се появяват по вълшебен начин. Създаването им е свързано с много работа. Обикновено всяка нова технология е творение на сериозни учени и изследователи, работещи както в независими лаборатории (като легендарния Научноизследователски център в Пало Алто (Palo Alto Research Center, PARC)), така и в големи компании като Hewlett-Packard, IBM и Microsoft. Ние разговаряхме с учени изследователи от пет от най-любимите на PC Magazine научноизследователски лаборатории, за да ви дадем представа как високите технологии се развиват бързо от теория към реалност. А под „бързо“ ние разбираме техника, която може да види бял свят през 2008 г. (както и друга, която може да види бял свят след десетилетия). Може би лабораториите не работят с темповете, с които се развива интернет. Но мога да се обзаложа, че полагат максимални усилия за решаването и на този проблем. – Ерик Грифит

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯТ ЦЕНТЪР В ПАЛО АЛТО

Джобни монитори и нови интерфейси

Откакто се появиха телевизорите, техните екрани, от всякакви разновидности, имат един общ елемент: стъклото. Това вещество е твърдо и не може просто да се навие и пъхне в джоба. Но през идните няколко години се очаква да се появят гъвкави монитори, които ще могат да се навиват или сгъват според нуждите. Ръководителят на научноизследователски екип от Научноизследователския център в Пало Алто Боб Стрийт твърди, че въпросът е да се съчетаят изискванията на производителите (стъклените субстрати могат да се произвеждат с големина, позволяваща нарязването им на по-малки листове) и на функционалността (фактът, че вашият клетъчен телефон е малък, не означава, че вие не искате на него да има голям екран). Очаква се през 2008 г. да се появят първите гъвкави монитори. Първата лястовичка ще бъде гъвкавият екран на джобния компютър Readius на компанията Polymer Vision. Според Стрийт след известно време можем да очакваме и поява на „електронна хартия“ с по-голям формат. Друга компания – Plastic Logic – вече работи с електронна хартия.

Тези гъвкави екрани ще съблазняват потребителите и с друго: на тях интерфейсите ще се самонастройват според екрана и потребителя. Ед Чи, главен аналитик към Научноизследователски център в Пало Алто и ръководител на групата Augmented Social Cognition (усилено социално познание), изследва съвременните социални мрежи и съдържанието с открит изходен код (това, което се създава и публикува от потребители), за да види как ще се отразят те на бъдещите интерфейси. Той твърди, че след пет години днешните бариери пред потребители, които искат да публикуват свое съдържание онлайн, ще бъдат заличени, а потребителските интерфейси ще отразяват новите параметри. След десетилетие според него събирането и обединяването на данни ще се усъвършенства дотолкова, че търсачките в интернет, които днес представят стотици възможни резултати, ще са в миналото; тогава те ще намират и представят точно този резултат, от който имате нужда.

ДА СГЪНЕМ ЕКРАНА

Очакваният джобен компютър Readius на компанията Polymer Vision ще има гъвкав екран, който ще може да се сгъва и навива.

 

НАДНИКНЕТЕ В БЪДЕЩЕТО ОНЛАЙН

Ние продължаваме да дискутираме и коментираме бъдещето на високите технологии и в нашия уебсайт на адрес go.pcmag.com/anniversary. Там можете да прочетете още доклади на наши аналитици, посветени на постиженията при настолните, преносимите компютри и софтуера. Там ще намерите и едно много красиво слайд шоу, което ще ви демонстрира и други концептуални устройства и оборудване. И накрая, в нашия уебсайт специалните ни гости публикуват статии от областта на политиката, спорта и научните среди. Сред тях са многообещаващият кандидат за президент Джон Маккейн и Кърт Шилинг, пичър на бейзболния отбор Red Sox. Те обсъждат бъдещето на високите технологии в своите области.

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТРОВЕ НА IBM

Физиката на атомно ниво и iPod-ът с памет 1 петабайт

Силицият е осмият по масово разпространение елемент във Вселената. В качеството на основна съставка на полупроводниковите микрочипове, с които работят нашите компютри и клетъчни телефони, силицият допринесе много за преобразяването на света. Но миниатюризацията на силициевите чипове има граници. Какъв материал ще е нужен за изработка на микроскопичните комутатори (switches), които ще работят на нашите централни процесори?

Отговорът може да са въглеродните нанотръби с размери 1 до 2 нанометра в диаметър (или една милиардна част от метъра, т.е. 50 000 пъти по-тънки от човешки косъм). Тези тръби представляват огънати като тръби единични слоеве въглеродни атоми. Не молекули, а атоми.

Фийдън Ейвърис, специалист от IBM и управител на нейния научноизследователски център T.J.Watson Research Center казва, че неговата група е изградила първата интегрална схема с нанотръби още през 1998 г. Това все още обаче не означава, че на пазара ще се появят чипове с нанотръби. Предстоят все още твърде много изследвания. „Години ни делят от времето, когато ще започне промишлено производство – каза Ейвърис. – Ще попитате, кога? Едва ли ще е през идните десет години.“

Магнитната анизотропия може също да е отговор на това предизвикателство, но в малко по-дългосрочен план. Все още ни делят десетки години от времето, когато тя ще доведе до създаването на продукт. Физическата й същност е сложна, но принципът й е прост: вие искате един магнитен обект да има северен и южен полюс и те да са в стабилно положение, в едно направление. И тук всичко е на атомно ниво. При това при твърде ниски температури. Изследванията се провеждат при 0 градуса по Келвин, т.е. при почти абсолютната нула. Когато изследователите се намесят, налага им се да „стопят“ материала, да го поправят, да го замразят отново. Този процес отнема дни, дори седмици.

Не забравяйте, че съвременните твърди дискове имат магнитни повърхности, а перспективата на магнитната анизотропия е просто смайваща. Андреас Хайнрих, ръководител екип в научноизследователския център Almaden Research Center на IBM, обяснява: „Един съвременен твърд диск е с капацитет около 1 терабайт (1000 гигабайта). Нашата цел е да се увеличи 1000 пъти количеството на данните, съхранявани на същата площ.“ Това означава на iPod на бъдещето, който ще съдържа един петабайт данни. За сравнение компютърът Wayback Machine, който архивира цялата история на уеб, понастоящем изисква запаметяващи устройства с общ капацитет 2 петабайта.

АНИЗОТРОПИЯТА В ДЕЙСТВИЕ

Магнитният характер на въглеродните атоми ще определя доколко миниатюрни ще станат запаметяващите устройства.

 

BELL LABS
По-малките високи технологии също имат нужда от мрежи

На света стават толкова много неща, които са невидими за човешкото око. Бъдещето ще донесе още и те ще се случват направо във вашия персонален компютър. Bell Labs е една от многото лаборатории, работещи върху нанотехнологиите. Тя създава метод за работа със супермалки обекти.

Специалистите от Bell Labs възнамеряват в кратки срокове да осъществят интеграция на наноинженеринга между днешните силициеви и бъдещите фотонни устройства (те използват светлина за обмяна на информация). Тази платформа ще доведе до разработване на нанопружини (nano-springs) за придвижване на микроскопични високотехнологични обекти. Или дори адаптивни нанолещи, които ще доведат до революция в офталмологията. Всички тези неща са част от тъй наречените микроелектромеханични системи (MEMS), т.е. микромашини.

Джий Ритънхаус, вицепрезидент по интегриране на технологии в Bell Labs, казва, че тези изследвания биха довели до създаване на „много плътна мрежа от наноустройства“. Например след 10 до 15 години благодарение на високите технологии в здравеопазването може да се използват набори от наноинструменти – например микроогледала, които „усещат“ светлината или излъчванията върху кожата на пациентите, и сензори, вградени в телефона, които наблюдават дишането на пациента и скоростта на пулса му. Да не говорим за нанотехнологиите с дистанционно управление, които ще следят съня на пациентите; ще наблюдават жертвите на катастрофи, докато те биват транспортирани до болниците (или дори по време на катастрофата); дори малките бебета в кувьозите, за да се противодейства на проблеми като синдрома на внезапна смърт на бебето.

„Архитектурата и данните в една мрежа и начинът, по който тя е конфигурирана, ще се променят радикално след 10 до 15 години“, казва Ритънхауз. Разработката на Bell Labs, която има за цел да се управляват тези данни, се нарича „телепатична мрежа“. В нея сензорите обработват данните външно, вместо да ги прехвърлят всичките в едно централно ядро за обработка. Така нещата като цяло се ускоряват. Това е обработка, която наподобява повече начина, по който работи човешкото тяло: вашите очи са сензори, които изпращат информация само до оптическата част на мозъка. И изобщо не прилича на днешните тромави мрежи тип „клиент-сървър“, които не филтрират данните вместо вас.

ПРЕНАСТРОЙВАЩА СЕ ОПТИКА

Този филтър може да поднови мрежата

 

HP LABS

Това реалност ли е или е видеоконференция?

Фил Маккини, главен технолог на Групата за персонални системи в компанията Hewlett-Packard, работи и за HP Innovations Program Office. Това го поставя в уникална позиция: той посещава често учените изследователи и ги насърчава да разработват технологии за нови продукти.

Една нова технология, която Hewlett-Packard вероятно вече е разработила и усъвършенствала, е видеоконферентната връзка от следващо поколение, осъществявана чрез нейните пакети за сътрудничество Halo. Представете си, че седите в зала за конференции и на стената има големи видеоекрани. Можете да разговаряте с хората, които се появяват на тези екрани така, като че ли те са в същата стая – дори ако всеки от тях се намира на отделно място. Видеото и озвучаването са с качество, което прави всичко това напълно възможно. Маккини казва, че така се намаляват разходите за съвместна работа, тъй като не се налага да летиш със самолет от единия край на САЩ до другия само за да проведеш работна среща с колегите си. „След 20-30 минути забравяш, че хората, с които говориш, се намират на другия края на света,“ казва Маккини. Компанията вече е инсталирала 50-60 Halo стаи. Някои от тях са изградени в сътрудничество с компанията Dreamworks Animation. Последната проектира Halo стаи със специални наклонени стени, на които хората, намиращи се на другия край на видео-връзката, изглеждат като намиращи се по-близо. (Тези стаи могат да се видят в допълнителните материали към DVD филма „Шрек, трета част“.) Маккини казва: „Мечтата ми е след пет години да пресъздам Halo на персонална основа, така че да можете да си сътрудничите или просто да посетите баба си.“ За съжаление все още не се използват холограми.

Може би най-интересна за потребителите на модерни устройства ще е бъдещата „цифрова личност“ на Hewlett-Packard: при нея потребителският интерфейс за всеки нов продукт няма да е обвързан с операционната му система, а по-скоро с профила на потребителя. Целта е да се направи така, че интерфейсът да се адаптира към вас, вместо вие да сте принудени да научавате интерфейса на всеки нов продукт, който ви попадне. Маккини казва, че ще измине много време, преди тази концепция да се превърне в реалност, „но това е пътят на развитие на компютрите“.

ПРЕЗ ОГЛЕДАЛОТО

Една Halo конференция е много по-впечатляваща от личното присъствие – особено ако мразите да пътувате.

 

MICROSOFT RESEARCH

Мисловната система

Терминът „киборг“ по асоциация извиква представата за човек, който струва поне шест милиона USD (и то по време, когато технологиите на биониката вече ще са безбожно евтини). Или в най-масовия случай – за губернатора на щата Калифорния Арнолд Шварценегер в ролята му на Терминатора. „Аз бих казал, че до известна степен ние вече сме киборги, т.е. комбинация между хора и високи технологии,“ казва ученият изследовател от Microsoft Дисни Тан, имайки предвид всичко – от контактните лещи до кохлеарни импланти. Неговият екип, състоящ се от двама специалисти по когнитивна неврология (cognitive neuroscientists) и двама медици, се занимава с взаимодействието между човек и компютър, за да открие киборга във всеки от нас.

Управлението на персонален компютър с мисъл е само една от областите, която учените искат да бъде проучена. Много важно е да накараме компютрите да ни разбират. „Ако аз концентрирам вниманието си върху определена задача, може би машината няма да позволи прекъсвания за телефонни обаждания или електронни съобщения“, казва г-н Тан. Според него мозъкът също може да извършва паралелна обработка на тази информация, така че ще е възможно да работите някъде далеч, докато компютърът ви дава друга информация.

„Човешката физиология до голяма степен е непроучена,“ каза Тан. Защо тогава да не предоставим част от мозъка си за временно ползване на някой компютър? Тан определя „електронната обработка на информацията, подпомогната от човек“ (Human Aided Computing, HAC), като „забавен проект“, който все още няма приложение, но един ден ще стане реалност. HAC може да се разглежда като разновидност на познатата разпределена електронна обработка на информацията – тази, при която хората предоставят за ползване свободните мощности на централните процесори на своите компютри за извършване на изчисления във връзка с важни научни проекти, докато самият компютър е в престой.

„Някой ден ще намерим начин да вкараме в работа целия капацитет на човешкия мозък“, добавя Тан.

МИСЛЕНЕ ЗА КОНТРОЛ
Може би това е най-новата мода сред интерфейсите за взаимодействие между хора и компютри.

 

НАЙ-НЕЗАБРАВИМИТЕ ПРОВАЛИ В ОБЛАСТТА НА ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

В продължение на 25 години ние в PC Magazine Labs изпитахме хиляди високотехнологични продукти. Прегледите, които написахме в резултат на тези тестове, бяха публикувани в стотици броеве на нашето списание. Разбира се, не всички продукти бяха печеливши. Тук ще ви представим някои от тези, които се сгромолясаха безславно. Някои от тях без съмнение бяха отлични в техническо отношение, но пазарните сили по един или друг начин ги вкараха в този списък на провалилите се.

Memory Shift
По време на призрачните зори на компютърната ера, през 1983 година, когато персоналният компютър на IBM имаше само 128 килобайта памет, програмистите вече работеха за нейното най-рационално използване. Memory Shift бе първият мениджър на памет, като привидно ви даваше възможност да зареждате по няколко приложения и да сменяте задачите под операционната система PC-DOS 1.1. Нашият редактор Стивън Мейнз навремето изпита този продукт и написа следното за него: „Той настъргва, нарязва и накълцва... вашите данни.“ Това бе първият отрицателен отзив, написан на страниците на PC Magazine. И първият случай, в който една широко рекламирана компания бе „настъпена по мазола“.

Amdek 5040
Amdek, уважавана компания – доставчик на монитори, реши да разнообрази своя бизнес и импортира матричен принтер от нисък клас. Нашият сътрудник, който му направи преглед, после заяви, че той не става за нищо друго, освен да „държи уплътнителите от стиропор в кашона, в който се доставя, на разстояние един от друг“.

Windows 98 Me
Този вариант на Windows 98 бе последната 16-битова версия на известната операционна система. Според рекламите тя бе снабдена с най-модерните технологии за мултимедии и домашно забавление. Всъщност тя се оказа пълна с програмни грешки и нестабилна. Може би единственият положителен резултат от нейното създаване бе, че тя мотивира Microsoft да направи ъпгрейд до Windows NT/2000/XP.

Електронна обработка на информацията чрез писалки
Компютрите писалки (pen computers) са предшественик на днешните таблетни компютри – подобно на рибите латимерии, които са родоначалник на сухоземните гръбначни. Първите компютри писалки – Go, Momenta, Apple Newton, Slate – страдаха от големите претенции и твърдоглавостта на създателите си и от ниската си производителност – все неща, които не са характерни за един успешен персонален компютър. Но за разлика от компютрите писалки латимериите съществуват и днес.

IBM PCjr
„Хей, г-н Форд! Вашият автомобил Model T е изумителен успех! Защо сега не пуснем на пазара модел, който развива по-ниска скорост, има тромаво управление и неудобни седалки? Но за сметка на това ще е по-евтин!“ Ако бяхте казали това на Хенри Форд, той щеше да ви цапардоса по главата с гаечен ключ. Жалко, че никой не направи същото с IBM.

DVD дисковете DIVX
Те не трябва да се бъркат с кодека DivX. DIVX бе специализиран формат за видеодискове, предложен от компанията Circuit City. DIVX дискът не трябваше да се връща в магазина, след като сте го гледали само веднъж, но се налагаше „да бъде отключен“ срещу допълнително заплащане, в случай че решите да го гледате повече от веднъж. Освен това той можеше да се възпроизвежда само на вашия собствен плейър и на никой друг. А този плейър бе със стотина долара по-скъп в сравнение с един стандартен DVD плейър. Умно замислено – от хора, за които напразно инвестираните в разработката на DIVX 100 милиона USD не са пари.

WebTV
Тази технология бе спасение за хора, които все още изпитват панически страх от персонални компютри. Тя позволяваше да сърфирате в интернет чрез приставки към телевизори и да се наслаждавате на онлайн съдържанието на слабата разделителна способност на тогавашните телевизори. WebTV работи отлично, в случай че сайтовете, които посещавате, използват само най-рудиментарния HTML код. Но в неизследваните територии отвъд границата от 640 пиксела WebTV си беше същински провал. Едно скрито предимство на технологията WebTV бе, че тя за първи път обедини телевизора и телефона.

Мрежата PointCast
Добронамерен експеримент в областта на технологиите за доставка на съдържание до потребителите или злонамерен опит да се постави интернет на колене? Оставяме преценката на вас. PointCast на практика бе първото, но момчетата, които забравиха да си направят сметките както трябва, я превърнаха във второто. Местните корпоративни интернет сървъри, предназначени да разтоварят блокиралите линии Т1, не помогнаха. PointCast доказа, че хората имат нужда от персонализирани новини и информация, но оставиха на бъдещите поколения задачата да намерят начин да им ги доставят.

The Coordinator
От този продукт се очакваше да предвещае бъдещето на бизнес комуникациите. The Coordinator ви принуждаваше да разпределяте на категории всичките си съобщения – заявки, обещания, потвърждения, приемания и откази. В нашия преглед той бе окачествен като „електронна поща за нацисти“. Къде бе категорията за снимки на котенца, гарнирани с любовни излияния?

IBM PS/2
Всичко в PS/2 бе по-добро от това в РС – особено системната архитектура Micro Channel. Но IBM искаше да си отвоюва контролa от производителите на клонинги на персонални компютри РС. Те вече бяха разбрали, че с малко помощ от Intel имат достатъчно сила и възможности да се преборят с IBM и да разработят свои собствени усъвършенствани шини. Концепцията за „coopetition“ се появи на бял свят почти едновременно с PS/2, но не се наложи в IBM, а PS/2 никога не успя да се сдобие с „критичната маса“ от закупени и ин- сталирани системи.

OS/2
IBM и Microsoft някога бяха партньори и разработиха съвместно операционната система OS/2. След време, след като развалиха партньорството и продължиха да работят самостоятелно, те продължиха да използват кода на OS/2, наречен от Microsoft Windows NT. OS/2 всъщност бе по-добрият продукт в някои отношения, но чрез своята политика на маркетинг Microsoft убеди света, че NT е „в известна степен по-добрата операционна система“. Въпреки ожесточената реклама и похвалните прегледи на нашия редактор Уил Закман OS/2 постепенно загуби пазарен дял и „увехна“.

DataPlay
Музикалната индустрия бе решена да прехвърли цялата музика, която дотогава бе издавана на аудиокасети, на предварително записани сменяеми оптически дискове с диаметър колкото монета от половин долар. Но закъсненията на разработката на технологията, по-евтината флаш памет, iTunes и проблемите на музикалния бизнес успяха да убият тази идея в зародиш.

Разширената памет (EMS)
EMS и нейните варианти (LIM, CEMM, QEMM и т.н.) не бяха провали, а грозни, целесъобразни решения за жадни за памет приложения като Lotus 1-2-3 и Dbase iii. Microsoft бе принудена да поддържа EMS. По време на едно интервю с редактори на PC Magazine Бил Гейтс тропна с юмрук по масата и изкрещя по адрес на EMS: „Тя е боклук! Тя е демоде, но ще трябва да я използваме!.“

Flooz/Beenz
Flooz и Beenz бяха, така да се каже, двете страни на монетата на уебвалутата. Можехте да си купите Flooz, за да правите покупки онлайн, както и да печелите кредити и да ги заменяте срещу стоки. След това можехте да печелите Beenz чрез покупки или многократни посещения в някои сайтове. Благодарение на Beenz можехте или да купувате разни неща с вашите кредити, или да ги конвертирате в реални пари чрез вашата кредитна карта. За съжаление Flooz - Beenz нямаха обменен курс.

Ръчният часовник MSN SPOT Watch/Smart Watch
Той показва чудесно новини, котировки на акции и прогнози за времето. Има интерфейс с Outlook Calendar. Работи само в по-големите градове в САЩ. Има годишен абонамент. Голям е, тежък и тромав. Но ако някой очакваше от него да показва точно време, ще си остане разочарован.

ISDN
От технологията Integrated Service Digital Network се очакваше да ни спаси от комутируемата връзка с интернет. Но скоростта от 128 килобита в секунда съвсем не бе голяма и тя бързо бе засенчена от DSL връзката и кабелните модеми.

MICROSOFT BOB
„Компютрите са твърде трудни за овладяване“, оплака се обществеността през 1995 г. Тогава Microsoft плати ми- лиони на експерти за разработка на интерфейс от „човешки“ тип. В резултат на което бе създаден един анимационен свят, в който цялото ви семейство можеше да общува с компютъра – поотделно или заедно. Публиката обаче имаше предвид следното: „Ние не се и опитваме да се научим как се ползва компютърът.“ Така че Bob се оказа провал, а приложенията след Bob изглеждат почти по същия начин както тези преди него. (Но анимационният свят на Bob не изчезна, а се разви и днес се нарича Second Life.)

 

CUECAT
Представете си една елегантна, стилизирана пластмасова котка със баркод скенер вместо нос и сериен кабел, излизащ от задните й части. Представете си, че поставяте един вестник до вашия компютър и с котката сканирате специалните баркодове в каретата с реклами. След това вашият ком- пютър приема информацията и ви свързва с комерсиални сайтове. Не можете ли да си представите такава ситуация? Не успяха и милионите потребители, които получиха безплатни рекламни скенери CueCat.

 

КОМПЮТЪРЪТ NeXT
Компютърът на Apple, който си купихте наскоро, „изстисква” финансите ви? Не се ядосвайте. Чрез NeXT Стийв Джобс преследваше точно тази цел. Технологично съвършена, но скъпа, тази работна станция се продаваше слабо. Тогава Джобс се върна към Apple. А независимата от процесора операционна система NeXTstep се превърна в Mac OS 10. А тези, които бяха инвестирали в Mac OS 10, загубиха много пари. Но Apple се сдоби с операционна система и с възможност да използва процесори на Intel. Странно, нали?

 

3COM AUDREY
Това е едно от милионите интернет-устройства с уникален дизайн, с което можете да сърфирате в уеб и да обменяте електронна поща. Но всичко това – бавно и лошо.

 


Съдържание: