Бърз, по-бърз, най-бърз




Бърз, по-бърз, най-бърз

PCMagazine, Брой 9
Категория: Хардуер , Графични карти
Етикети: AMD , AMD Radeon
Добрил Доков
12.9.2008

Бърз, по-бърз, най-бърз

AMD Radeon 4870x2

Съвсем доскоро борбата за приза „Най-бърза карта“ се водеше между два модела на AMD и Nvidia – Radeon 4870 и GeForce GTX280. Предполагам, за всички е ясно, че битката се спечели от модела на Nvidia, който, макар и на моменти застиган от 4870, успя да покаже превъзходство в повечето от тестовете. Проблемът (поне за Nvidia) в момента обаче е, че AMD анонсира своя двучипов модел, използващ две RV770 ядра – модела Radeon 4870x2. А това е проблем, защото производителността му е... нечувана!

Спазвайки публикувания от компанията roadmap по-рано тази годи- на, AMD анонсира своята върхова видеокарта Radeon 4870x2. Според новата концепция на AMD предлаганите модели графични карти от високия клас вече ще бъдат базирани на две от графичните ядра, използвани при средния клас модели. Както видяхме при 38хх поколението, тази политика водеше до сравнително добри резултати, но при съпоставка на 3870х2 с неговия пряк съперник GeForce GX2 нещата не изглеждаха никак розови за AMD. След анонсирането на 4870х2 обаче нещата се промениха драстично, тъй като за пръв път от 19хх насам AMD отново има модел, който е на върха.

Картата

Преди да пристъпим към тестване на възможностите на видеокартата, нека първо разгледаме техническите й характеристики. Както предпола- гам знаете, най-просто казано, х2 философията на АМD означава, че в случая разполагаме с графична карта, еквивалентна на две Radeon 4870 видеокарти, свързани в режим CrossFire. Ето защо 4870х2 притежава характеристики, приблизително двойни на тези на вече демонстрирания Radeon 4870. Имаме на разположение 2 GB GDDR5 памет, разпределена на по 1 GB за всяко от графичните ядра, които пък от своя страна разполагат с 256-битов интерфейс за връзка с паметта си. Сумарно ядрата притежават изчислителна мощност от приблизително 2.4 teraFLOPS и имат общо 1600 SPU, поддържайки спецификациите на DirectX 10.1. За връзка между тях се използва отделен чип, който извършва задачите по синхронизация на комуникацията и управление на шината.

 

Впрочем, като стана въпрос за шината, Radeon 4870x2 използва PCIExpress 2.0 шина, благодарение на което ще може не само да получава повече енергия през нея, но и да прехвърля по-бързо големи обеми от информация. Друго предимство на „сдвоената“ карта е възможността да се активира и използва 16х филтър за антиалайсинг, който при единично графично ядро е недостъпен за потребителя.

Конфигурацията, която използвах за тестване на графичната карта, беше следната: процесор Core 2 Duo E8200@3.5 GHz, дънна платка ASRock X48TurboTwins-WiFi с 2 GB DDR2- 1066 MHz памет, твърд диск Hitachi SATA2 с обем 80 GB и захранване Chieftec с мощност 1200 W, което ни беше предоставено за тестовете от фирма „Аргус България“. Нарочно споменавам захранването и неговата мощност, тъй като, както вероятно можете да се досетите, графична карта от типа на 4870х2 има доста сериозна консумация и се налага използването на подобен захранващ блок. За цялостното захранване на 4870х2 (както и на GeForce GX2 и GTX280) се налага използването на два PCI-Express захранващи конектора – един с 6 и един с 8 извода, като вторият обикновено се поставя на захранванията от по-висок клас. В този ред на мисли, ако решите да се сдобиете с Radeon 4870x2, добре е да помислите и дали сегашният ви захранващ блок ще може да се справи с „изхранването“ й.

 

За да осигуря адекватна база за сравнение на възможностите на 4870х2, освен нея тествах също така и производителността на още две графични карти на Nvidia. Това са моделите GeForce GTX280 и GeForce GX2. Първата избрах поради факта, че до появата на 4870х2 тя представляваше най-бързата графична карта, която можеше да се намери, а втората (GX2) добавих поради две причини. Първо, защото на моменти е почти (че и повече) толкова бърза, колкото GTX280, и, второ – защото подобно на Radeon 4870x2 представлява двучипово решение.

Тестовете

За проверка на възможностите на видеокартата използвах както „синтетичните“ тестове на Futuremark (3DMark 2006 и 3DMark Vantage), така и няколко игри, някои от които поддържат DirectX 10. Операционната система, която използвах, беше Windows Vista Ultimate Edition, като навсякъде, където беше налична поддръжка на DirectX 10, тя беше активирана. Що се отнася до драйверите, за Radeon 4870x2 те бяха Catalyst 8.8, а за моделите на Nvidia – Forceware версия 177.92. И при двата типа видеокарти настройките за филтрация на текстурите и качество на изображението бяха на максимално ниво, зададено чрез контролния панел на драйверите с приоритет над този на тестовия софтуер, както и активирана 16х анизотропна филтрация. Тестовете с използване на антиалайсинг също включваха задаването му през контролния панел, с изключение на World in Conflict и Call of Juarez, където използвах собствените настройки на игрите.

 

Игрите и резолюциите, които използвах, бяха следните: Crysis (режими 1600х1200 и 1280х1024), Call of Juarez (1600x1200), Assassin’s Creed (1680x1050), World in Conflict (1920x1080), F.E.A.R. (1280x1024), Call of Duty 4: Modern Warfare (1280x1024), Bioshock (1680x1050) и Clive Barker’s Jericho (1280x1024). Както може да се види от резултатите при тестовете с използването на 3DMark, както цялостният резултат на системата, така и самостоятелните точки само за графичната карта показват значително превъзходство за Radeon 4870x2. Тъй като обаче тестовете на Futuremark не винаги показват реалните възможности на видеокартите, нека разгледаме поотделно резултатите в различните игри.

В Crysis (една доста pro-Nvidia игра все пак) режимите без антиалайсинг показват сравнително близки резултати между Radeon 4870x2 и GeForce GX2, като GTX280 изостава забележимо и от двете. При по-ниската резолюция (1280х1024) първото място принадлежи на GX2, но при 1600х1200 нещата се променят, тъй като липсата на достатъчна пропускателната способност и памет започва да затруднява графичните ядра. Активирането на антиалайсинг води до катастрофален спад в резултатите на GX2 отново поради същите причини. При GTX280 също има спад, но далеч по-скромен, докато при 4870х2 той е буквално незабележим. Очевидно картата има какво да покаже при висока резолюция и тежките 8х или 16х АА режими.

World in Conflict, една игра, традиционно доминирана от Nvidia, е другото заглавие, при което 4870х2 изостава зад GTX280, макар и съвсем леко. Тук активирането на антиалайсинг се отразява единствено на GX2, където картата отново буквално е задръстена от данните, които се налага да обработва при високата резолюция (1920х1050) и активирания антиалайсинг. Както може да се види от графиките (особено при GeForce GTX280), включването на 4хАА почти не променя резултатите, което показва, че за нито една от двете карти (4870х2 и GTX280) активирането му не е проблем.

В Assassin’s Creed резултатите показват ситуация, доста подобна на тази при предишните тестове, с тази разлика, че тук първото място вече е на Radeon 4870x2. При Call of Juarez (игра, която е pro-ATI/AMD ориентирана) резултатите, показани от Radeon 4870x2, са доста интересни – скокът в производителността спрямо единична 4870 или моделите на Nvidia е просто зашеметяващ.

Последните четири игри, които използвах за тестове, са F.E.A.R., Bioshock, Clive Barker’s Jericho и Call of Duty 4: Modern Warfare, като във всяка от тях използвах 8х антиалайсинг и сравнявах само двучиповите решения – 4870х2 спрямо GX2. В Clive Barker’s Jericho и Bioshock преднината на 4870х2 е, меко казано, впечатляваща, а в COD4 и F.E.A.R. е достатъчна, за да покаже възможностите на RV770x2.

В заключение...

Както може да се види от графиките, производителността на Radeon 4870x2 се скалира отлично в някои заглавия и не толкова добре в други – причината за това са сравнително „младите“ драйвери, които тепърва ще се оптимизират. За съжаление върховата производителност на 4870х2 си има и съответната цена както в парични средства, така и в някои други аспекти. Освен високата цена придобиването на Radeon 4870x2 изисква също така и сериозно захранване (макар и това да не е нещо неочаквано).

В крайна сметка мога да кажа в заключение няколко неща – на първо място, трябва да отбележа, че комбинирането на две графични карти от типа на Radeon 4870 позволи на AMD отново да си върне първото място на пазара на графични карти, и то доста убедително. За разлика от политиката на Nvidia (все по-големи ядра, последвани от shrink) АМD заложи на модулност и спечели, тъй като за момента това й позволява обединяването на две и без това мощни ядра. Изглежда, ще трябва да почакаме известно време, преди Nvidia да може да предложи адекватен отговор, и остава да се надяваме, че AMD няма да почива на старите си лаври, тъй като конкуренцията между двете фирми носи на нас потребителите само добри новини.

 


Съдържание: