Да използваш интернет, за да управляваш




Да използваш интернет, за да управляваш

PCMagazine, Брой 9
Категория: Интернет
Етикети: Интернет
PC MAGAZINE
12.9.2008

Да използваш интернет, за да управляваш

Решението на Барак Обама да откаже публично финансиране на своята президентска кампания бе прието като хитър политически прагматизъм и като проява на лицемерие. Но всички са съгласни с неговата обосновка: интернет е накарала Обама да вземе такова решение. Приемането на публично финансиране би ограничило възможностите на Обама да използва интернет набиране на средства, а той е много, много добър в тази област.

Още преди Обама да бъде номиниран, почти 300-милионните фондове за кандидат- президентската му кампания караха дори и най-богатите републиканци да позеленяват от завист. Но за да бъде ефективен в качеството си на президент, Обама трябва да използва интернет и за други неща освен за набиране на средства. Той трябва да умее да управлява чрез Мрежата.

Това бе една от основните теми на конференцията Personal Democracy Forum 2008, която се състоя преди няколко месеца в Ню Йорк. Сред изказващите се бяха всевъзможни уебсветила, като Винт Сърф от Google, Робърт Скобл от Fast Company, основателя на Mahlo Джейсън Калаканис и основателя на компанията craigslist Крег Нюмарк. Те всички бяха съгласни, че за да може администрацията на Обама наистина да се трансформира, тя трябва да премине от „режим на кампания“ (да набира средства и да се кандидатира на избори) на режим „управление“ (да върши нещата в името на американския народ).

На форума присъстваха и републиканци, но без съмнение публиката се състоеше предимно от привърженици на Обама. Техническият помощник на Маккейн – Марк Суху – бе явно притеснен, когато бе принуден да заяви: „Джон Маккейн е наясно с ролята на интернет.“ Да се надяваме, че е така.

След това Суху каза нещо, от което полазиха мравки по гърба на всички присъстващи: „Всъщност дори не е нужно да използваш компютър, за да разбереш какво огромно влияние има интернет в нашата страна.“ Едва ли е нужно да казвам, че тълпата бе безпощадна – ако се съди по многословните публикации в Twitter, свързани с конференцията.

Честно казано, съмнявам се дали Обама въобще си е изтеглил и инсталирал Firefox 3. Въпреки това аз искам моят президент да е наясно с високите технологии и съм сигурен, че това е и вашето мнение. Защото персоналният компютър е вероятно най-великият инструмент, способстващ за напредъка на демокрацията. Само срещу няколко стотици долара един персонален компютър може да повиши вашата продуктивност, да ви свързва с вашите приятели и познати, да ви осигури постоянно обучение и участие в гигантския форум, който наричаме модерно общество. Джонатан Зитрейн от Харвард отбеляза следното в своята презентация, представена на конференцията в PDF формат: „Персоналният компютър по същество си е гражданска технология“.

Какво точно означава това? Да вземем например само три нови приложения, представени на конференцията. Едно от тях – или по-точно концепцията за него – демонстрираше, как ще изглежда едно „свързано правителство“. От една-единствена уебстраница всеки гражданин на САЩ ще може да провери докъде е стигнало възстановяването на неговите надплатени данъци; ще може да продължи срока на своя паспорт; да се свърже със своите представители и да получи информация за сметките, които го интересуват. След като iGoogle може да обедини всички ваши персонални потоци от данни, защо и федералното правителство да не може същото?

Съгласен съм, че има много аргументи против тази идея. Например безграничната бюрокрация, намаляващото финансиране и политическото безразличие. Дори и да е така, щом научих какви са идеите, залегнали в основата на концепцията за „свързаното правителство“, аз разбрах, че можем да преодолеем тези проблеми.

Още по-впечатляващ е OpenCongress (www.opencongress.org), сайт, в който са публикувани пълните текстове на всички законопроекти, представени за одобрение от американския Конгрес. Той дава възможност на потребителите да публикуват коментари за тях. Публиката не само че прояви интерес към него, но дори се оказа доста страстна: само проектозаконът The Emergency Extended Unemployment Compensation Act от 2008 г. събра над 18 304 коментара. Това е нещо като C-SPAN (съкратено от Cable-Satellite Public Affairs Network (Кабелно-сателитна мрежа за публични дела), американска кабелна телевизия, предаваща без прекъсване заседания на правителството и правителствени организации), но за поколението от следващото хилядолетие.

Ако сте начинаещ, можете да се запознаете с това, което правят момчетата от MetaVid (metavid.ucsc.edu) с видеото от C-SPAN. Използвайки един прост сървър с Linux, на който записва всичко заснето от C-SPAN, този сайт предлага кратки клипове, които могат да се търсят с помощта на кратки текстове от заглавията им. Искате ли да научите колко пъти Джон Маккейн е споменал фразата „глобално затопляне“ в изявленията си пред Сената? Просто търсете по нея. Още по-добре би било, ако установите RSS емисия. Има дори видеосекуенсер, с който можете да изрязвате много сегменти от различни видеоклипове и да ги сглобявате, за да направите своя собствена политическа реклама (или антиреклама).

Всичко това е интригуващо и разширява границите на прозрачността и на участието на обикновения човек в управлението. Но то не може да стане реалност от само себе си. Колкото и обещаващи да са тези развития, пред тях постоянно и масово се появяват големи препятствия. Цифровото разделение все още съществува и е факт. Освен това на повечето пазари почти липсва конкуренция за предоставяне на най-достъпни широколентови услуги. Затова, за да имате downstream връзка със скорост 1.5 мегабита в секунда, ще трябва да плащате по около 40 USD на месец. Висока цена – особено като се има предвид, че цената на бензина е над 4 USD на галон (1 галон е равен на 3.79 л; това е цената на бензина в САЩ. На българите може да им се вижда почти наполовина по-ниска от тази на бензина в България, но на американците им изглежда огромна – бел. прев.).

Независимо от това кой ще спечели на изборите в САЩ през ноември, новият президент трябва да предприеме нещо, за да превърне в реалност обещанието за „мрежова демокрация“. Най-малкото това означава, че всеки американец трябва да има възможност да се свързва с интернет. А в най-добрия случай това би означавало мрежовите технологии и социалните медии да бъдат обхванати с същия ентусиазъм, с който политиците се кандидатират за президентската длъжност, молят за нашите гласове и прибират парите ни. Интернет може да е един огромен банкомат за финансиране на кандидат президентски кампании, но след като отминат изборите, Мрежата би трябвало да служи и за много други неща.


Съдържание: