Прощално интервю на Бил Гейтс




Прощално интервю на Бил Гейтс

PCMagazine, Брой 9
Категория: ИТ бизнес , ИТ политика , Мнение
Етикети: Microsoft , ИТ бизнес , Майкрософт
PC MAGAZINE
12.9.2008

Прощално интервю на Бил Гейтс

С какво Microsoft се справи добре? Къде сбърка? И какво й предстои? Бил Гейтс бе любезен да разговаря с Майкъл Милър, коментирайки своята роля в света на високите технологии в продължение на 30 години и прогнозирайки какво вещае бъдещето – както за него самия, така и за всички нас. Майкъл Милър

В края на август т.г. Бил Гейтс напусна поста главен софтуерен архитект на Microsoft. Нещо повече - той се оттегли и от работата си в компанията, която основа и ръководи в продължение на 30 години. Майкъл Милър, бивш главен редактор на американското издание на PC Magazine, седна на разговор с него. Двамата обсъдиха как се е развивала компютърната индустрия досега и накъде ще върви в бъдеще.

Най-големи успехи и неуспехи
Майкъл Милър: От гледна точка на технологията кой е вашият най-голям успех? Създаването на персоналния компютър или на графичния потребителски интерфейс?

Бил Гейтс: Най-важното нещо е създаването на софтуерна индустрия. Много важно е и това, че имаме платформа, на базата на която всеки може да пише софтуер. Това важеше още за Microsoft Basic на Altair, за Commodore PET, за TRS-80, за Atari 800, за Apple II — става дума за изграждането на библиотека от програми, които хората да използват, за да си вършат работа.

Преди да се появи персоналният компютър (РС), нямаше софтуерна индустрия. Чудото бе в това, че компютрите станаха толкова евтини, а хората имат нужда от много софтуер. Така можеш да продаваш компютъра в комплект със софтуер и цената му пак да си остане умерена. Магията „много софтуер на ниска цена“ не бе възможна през периода, когато имаше съвсем ограничен брой много скъпи компютри. Преди ние да се появим, повечето от компаниите, които правеха и продаваха софтуер, вършеха това като странична дейност.

Ние първи прегърнахме идеята за цялостна софтуерна индустрия. Нещо повече – ние самите направихме някои от големите неща в тази област. Ние развихме платформата на софтуерната индустрия от Basic до DOS; от DOS до Windows; от Windows до .Net Internet; и по-нататък до моделирането, електронната обработка на информацията чрез интернет (cloud computing), естествения потребителски интерфейс...

Платформата се променя заради усъвършенстването на хардуера и заради всички сценарии, които стават възможни по тази причина. Всичко е толкова разнообразно и различно. Ние обаче посветихме усилията си на изграждането на софтуерна платформа и софтуерна компания.

ММ : Вие многократно сте говорили за различни технологии, които по ваше мнение биха били успешни, но така и не се наложиха масово – поне до такава степен, до каквато според мен вие сте очаквали: SPOT, таблетните персонални компютри, разпознаването на реч и други подобни неща. Как мислите, къде е проблемът – в софтуера или в хардуера? А може би просто е в обществото? Защо някои неща станаха невероятно популярни, а други си останаха повече или по-малко „зад кулисите“?

Бил Гейтс: Обърнете внимание колко софтуер бе написан, откакто аз и Пол Алън основахме Microsoft. Половината от нещата, които измислихме като сценарии, които да бъдат решени чрез софтуер, все още са пред нас.

Да вземем например естествения интерфейс, включващ реч, и писането и рисуването на таблет. Моята прогноза (по-скоро твърдо убеждение) е, че тези технологии просто все още не са готови за масово разпространение. Ние трябва да продължим да усъвършенстваме софтуера и хардуера. Но няма съмнение, че начинът, по който взаимодействаме сега – най-вече чрез клавиатурата и мишката – ще претърпи дълбоки изменения през следващото десетилетие. Не че днешните начини ще изчезнат, но те ще бъдат допълнени от реч, зрение и писане и рисуване на таблет. А това е проблем, в който Microsoft инвестира милиарди долари, все в името на вярата в тези футуристични методи на общуване с компютъра.

Що се отнася до таблетния компютър, в някои аспекти той вече е изваден иззад кулисите и излезе на сцената. Ежегодно се продават много таблетни компютри – милиони (но не десетки милиони). Засега сме на светлинни години от това, което мечтаехме да осъществим и което аз лично вярвам, че ще се състои. Имам предвид това, че един студент, вместо да има хартиени книги, ще има това устройство, свързано с интернет, и то ще му дава възможност да твори, да редактира, да записва глас, да се разхожда в уеб, и то напълно задълбочено.

Едно твърде дълго, на моменти бавно пътуване
ММ : Защо всичко се проточи доста по- дълго, отколкото очакваха хората?

БГ: Да, разбира се, всичко се проточи във времето. Защо разработката на графичния интерфейс се забави? Защо свързването на компютри в мрежа се забави – цели седем-осем години? Така идваме до хокейния стик.

Да вземем например графичния интерфейс. Когато Стийв Болмър и аз обикаляхме из страната и изнасяхме семинари за графичните интерфейси, хората казваха: „Не, разработката им е твърде бавна и е трудно да се пише софтуерът“. Струваше им се много странно, че рекламираме графичния интерфейс. След това, след около година, графичният интерфейс стана толкова очевиден, че никой вече не го поставяше под въпрос. Така че това е едно от онези странни неща, за които трябва да водиш същински битки дълго време, и може никога да не настъпи период, когато хората да кажат: „Господи, ти си прав.“ Всъщност стана така, че после те веднага казваха: „Защо все още говориш за това? Разбира се, че то беше правилно. Нека сега обсъдим следващото ти предложение.“

Първият Macintosh със 128 К памет бе почти пълен провал. Единствената причина, поради която той оцеля, бе, че някои от техниците в Apple и Microsoft успяха да „натъпчат“ няколко програми в него, за да може той поне да продължи да съществува. След това се появи Mac с памет 512K и най-накрая персоналните компютри достигнаха своята критична маса. Междувременно 95 процента от компаниите, които първоначално запретнаха ръкави да пишат софтуер за Macintosh, банкрутираха – нещо обичайно в този бизнес.

След това нещата се развиха така: преход към работа с персонален компютър в качеството му на масово разпространена офистехника; преход към графичен потребителски интерфейс; преход към сървъри на базата на персонални компютри, които постепенно превзеха центъра за данни. Спомням си, че горе-долу по това време излезе една статия в списание „Форчън“, в която се казваше, че при някои работни станции се наблюдава по-голям растеж, отколкото при персоналните компютри (при все че тези работни станции се произвеждаха в много по-малки количества). След това стана така, че ние, според нашия модел „големи количества/ниски цени“, създадохме работни станции, базирани на РС, които правеха всичко, което вършеха споменатите по-горе работни станции. Те не само започнаха да изпълняват специализирани функции, но се превърнаха в стандартни устройства при много професии в икономиката.

Всички тези изумителни развития станаха в името на информационната икономика, базирана на тази софтуерна платформа. А тази неща изискваха време. Нищо не се случи за един ден.

Все още в процес на разработка (но отчасти налице) са таблетните персонални компютри, интернет телевизията, естественият потребителски интерфейс. За тези три неща може да се каже, че поне засега търпят провал. Дори според моите най- оптимистични прогнози по отношение на тях ние изостанахме доста.

Но от друга страна, хубавото за Microsoft и за положението, в което се намира тя, е че ние можем да си позволим да сме първи. Можем да си позволим нещата, върху които работим, да стоят в готовност да бъдат доработвани отново и отново, за да стават все по-съвършени и по-съвършени.

Да вземем например интернет телевизията: докато не се появи някой като AT&T и не каже: „Добре, ние искаме да направим видеоплатформа, която да е по-добра от кабелната телевизия, която да е персонализирана, целенасочена,“ ще изминат поне две-три години, докато на хората им стане ясно, че когато гледаш ново предаване, можеш да прескачаш нещата, които не са ти интересни, и да гледаш повече от тези, които те интересуват. Когато най- после това стане реалност, ще си каже ли всеки: „О, каква блестяща идея!“? Не, хората ще си кажат: „Разбира се! Защо изобщо преди нещата стояха по съвсем друг начин?“. Защото това, че нещата стоят по различен начин, е направо лудост. Излъчването на телевизия и радио бе странно нещо, което бе създадено, за да реши проблема с ограниченото доставяне на битовете информация в домакинствата на хората. Но сега правилата, поне в големите градски центрове на богатите страни, се променят.

Нещата се развиват дълго, твърде дълго време, но в края на краищата ще станат реалност. При много от тях, що се отнася до пренасянето и възприемането на модели и поведения, ще е нужно да се смени цяло поколение, за да бъдат реализирани напълно. Независимо от това колко съвършена става технологията. Интерфейсът на мобилните телефони и естественият интерфейс ще ускорят този преход. Но всички тези неща са свързани с технически проблеми по отношение на хардуера и софтуера, цената и проблема с поведението около тях.

В авангарда на интернет революцията
ММ :
Когато хвърлите поглед назад към интернет революцията, какво мислите – къде Microsoft се справи добре и къде сбърка?

БГ: Най-важното нещо, с което успяхме, е, че в един момент имахме 100 милиона персонални компютри, готови за установяване на връзка с интернет.

След това нещата бяха уредени, така че цената на връзката с интернет след известно време да спадне до поносимо ниво, и бе подбран протокол. Как бихте могли да знаете, че това бяха протоколите ARPA, които излязоха от университетските среди? Аз самият използвах много тези протоколи, преди да основа Microsoft. В един момент се появи пазарна ниша, в която тези протоколи се оказаха много популярни. Те бяха особено добри протоколи, всеки от тях би работил. Свърз- ването на всички машини и създаването на една обемна среда (volume environment) означаваше, че поевтиняването на връзката бе гарантирано.

Но що се отнася до това кога точно трябваше да бъде нанесен ударът – е, това ние не знаехме. От доста време ежегодно много хора обявяваха поредната година за „година на мрежата“ и ние ги поддържахме. Едва когато започнахме да се появяваме на интервюта в университети – като Cornell – бе преминат прагът, що се отнася до очакванията за установяване на контурите на курса онлайн, поръчването на пици онлайн.

Сега, ако разгледаме населението на света като цяло, виждаме, че имаме различни групи, които имат различни модели на приспособяване.

ММ : Докато се случваше всичко това, вие, момчета, отделихте много време за разработка на сайтове, инструменти за интернет. Къде успяхте и къде сбъркахте с това?

БГ: Наложи се да научим толкова много неща в процеса на работа! В миналото ние купихме това-онова... Искам да кажа, че ако оприличим всичко това на купон, ние бяхме трезвите, които гледаха отстрани и ядоха и пиха съвсем малко. Ние оценявахме на 2 милиона долара софтуерни компании с по десетима служители. Имаше една компания, която се занимаваше с реклами в уеб и бе оценена на 500 милиона долара. Познавах специалисти, работещи в уебрекламите, които се оплакваха: „Ох, ако можех да имам още една глава.“ Достатъчно бе да имаш определена идея и към теб потичаше неограничен поток от капитал. Това бе много странно, защото ние бяхме хората, които притежаваха нужния капитал за поддръжка на умен софтуер, и то вътрешно в Microsoft.

Концепцията, че ако създадеш софтуер, той може да стане толкова популярен, че да създаде около себе си своеобразна екосистема, бе всъщност нашето гениално прозрение през 1975 година. След като това бе признато, хората го развиха до невероятни висоти и не мислеха дали ще се намерят много хора, които да се заинтересуват от него по едно и също време.

В края на деветдесетте години бяхме въвлечени в своеобразна лудница. Купихме няколко неща. Аз все още вярвам във визията, свързана със Sidewalk: сайтове за голям град, в които да има информация за всички търговци и събития, и посетителят може да планира нещата. Тази концепция бе добра. Създадохме компания и инвестирахме 1 милиард долара, които се превърнаха в Expedia. Дейността на тази компания бе свързана с резервиране на самолетни билети, а не с разработка на софтуер. Ние създадохме Expedia, Slate, Sidewalk, MSN. Ние купихме Hotmail и Link Exchange. Вече не си спомням колко още неща купихме.

Смятам, че успяхме в това, че помогнахме на компаниите да мислят за интернет и за това какво трябва да правят. С това се справихме наистина добре. Що се отнася до някои „по-потребителски“ неща и до това кое ще се наложи на пазара и кое не – тук нямахме магически отговор.

Въпросът с търсачките възниква всеки път, когато човек се запита: „Защо Microsoft не се справи по-добре с търсачките на по-ранен етап?“ Е, ние не можем да направим всичко, а и не очакваме такова нещо. При все че направихме много неща и имаме по-дълъг хоризонт във времето в сравнение с всички други.

Да си представим, че пред нас има океан и в него се поражда голяма вълна. На мястото, където се заражда вълната, има човек, който започва да сърфира, преди ние да узнаем това. В подобно положение се оказаха момчетата, които основаха Google. Те всъщност не бяха първи, но се справиха много добре със „сърфирането“ и просто взеха AdWords, след което си създадоха добър пазар с него. Излязоха много напред и запазиха първенството си.

Един факт, който така и не стана масово достояние, е, че софтуерният бизнес продава продукцията си в много по-голям мащаб сред компаниите, отколкото сред потребителите. Microsoft е наясно с практическата страна на нещата: как да направим служителите по-продуктивни? Как се отразява всичко това в един ИТ отдел? С какво е свързано развитието на един корпоративен сайт? С течение на времето ние си изградихме способността да поддържаме отличен постоянен диалог за това как те правят техния софтуер и какво всъщност правят. Ние сме в много солидна позиция.

Когато помислите за това, защо ИТ специалистите ще бъдат много по-продуктивни след десетина години, отколкото са днес, аз бих се позовал на идеите на Microsoft Research Labs. Там има много повече знания относно интерактивната „бяла дъска“; за бюрото, на чиято повърхност може да се въвежда информация в компютър (Surface-type desk); начина, по който работят комуникациите, и как можете да изразите нещата чрез моделиране. Има много интересни идеи относно това защо ИТ специалистите стават много по- продуктивни, отколкото специалистите от други области. Всъщност повечето хора нямат толкова широк поглед върху софтуера като цяло, колкото ИТ специалистът. Икономическият ефект от това е много висок.

Това е сила и капацитет, които Microsoft разви съвсем преднамерено, и това развитие отне твърде дълго време. Ние първи отправихме предизвикателство към скептиците, които игнорираха информационните технологии. След това трябваше да установим баланс. Сега сме изправени пред проблема да отговорим на нуждата от изграждане както отгоре надолу, така и отдолу нагоре, и то много често от самото начало на продукта. Това, което направихме с SharePoint и .NET, ни отне твърде много време.

През цялото време платформата Windows на практика увеличаваше производителността и сигурността си. Да вземем например Windows Server; не е за вярване какво се случи с него. Днес нещата, които са на големи електронноизчислителни машини (mainframes), нямат нищо общо с производителността. По-скоро те зависят от кода, който сте написали. Ние не искаме да го пренаписвате. Заради фактора абсолютна цена/производителност никой не работи на голяма машина, но все пак има много неща, които се правят само защото кодът е на такива машини. Сървърите, базирани на Windows и на Unix, използващи един и същ хардуер, са „завзели“ напълно всичко – освен безнадеждно остарелия софтуер.

Силата и проблемите на интернет
ММ :
Всички говорят за софтуера като услуга (software as a service, SaaS), за електронната обработка на информацията чрез интернет (cloud computing) и за други неща от този сорт. Как преходът към тези модели се отразява на работата с настолни компютри, която определено е наследство от Microsoft, и Microsoft е прочута най-вече заради нея?

БГ: Винаги е стоял въпросът: „Точно къде се извършва същинската електронна обработка на информацията – в непосредствена близост до вас или някъде далеч?“ Колкото по-голям пропускателен капацитет, по-малко закъснение имаме, толкова по-голяма е нашата гъвкавост по отношение на разделянето на тази задача на компютъра. В ерата на времеделенето (time sharing) имаше терминали, на които почти всичко ставаше локално. Независимо дали става въпрос за текстов монитор, 3270 или протокола Х, всичко (освен презентацията) се извършваше централно. След това персоналният компютър промени тази схема, преди да се появи интернет. При новата схема всичко се вършеше на локалното устройство, с изключение (в някои случаи) на съхранението на файлове и поддръжката на базата от данни, които се извършваха дистанционно. Но цялата бизнеслогика, както и презентацията, редактирането и взаимодействията се извършваха на местното устройство. Хубавото на всичко това е, че вие можете да работите без връзка с мрежата, имате идеална отзивчивост и си нямате проблеми със закъснението. Тези от нас, които са израснали с времеделенето, разбират, че връщането към него (дори с по-голям капацитет) не е много добро като вариант.

Сега нещата са повече от балансирани. HTML е гръбнакът на терминалния модел. Когато посещавате уебсайт, при все че HTML е доста по-усложнен в сравнение с повечето протоколи за презентация, той си е по същество такъв протокол. Вие се намесвате в тази схема, когато въвеждате активни контроли в локален скрипт. Цялото програмно осигуряване на AJAX вече ви дава възможност да извършите известно изпълнение на код. Иронията е в това, че именно добрите сайтове не използват HTML, а локално изпълнение.

Сега сме в позиция, която позволява да имате най-доброто и от двата варианта. Когато извикате дадена подпрограма, тя би могла да съществува на друг компютър, свързан с интернет. Сега вече имаме инструменти за разработчици, с които те могат да извикат услуга направо чрез интернет, и да си мислят, че извикват локална подпрограма.

Всичко в науката за компютрите се свежда до това да пишеш колкото се може по- малко код. А техниката за по-малко писане на код се нарича подпрограми. Всичко, направено досега – обектно ориентираните програми, софтуерът като услуга – е все в името на реализацията на идеята за подпрограми, които да могат да се използват широко. Когато искате да изчертаете карта, можете да кажете: „Това е трудно, свързано е с много данни; искам просто да извикам подпрограма.“ Е, сега можете да извикате Virtual Earth или Google Earth и да се върнете в презентацията в тази великолепна форма. Няма нужда да мислите за данните и за техния формат. Така че ние извеждаме подпрограмите до това следващо ниво и сега е важно как да ги опростим. Максимално отстраняване на програмни грешки, повишаване на производителността, всичко да може да работи без връзка с интернет – има много работа, която трябва да се извърши в тази насока.

В най-краен случай бихме могли да вземем центъра на данни на някого и да го накараме да работи в интернет. Всички проблеми с администрирането, капацитета, кой притежава данните, какво ще стане, когато нещата тръгнат зле, кога хората ще получават съобщения за грешки – това е електронна обработка на информацията в интернет (cloud computing). Затова в тази насока се работи много и е впрегнат много голям творчески потенциал. Бих казал, че инвестираме много повече в сравнение с всеки друг в това да дадем възможност на компаниите да използват компютри, извършващи електронна обработка на информацията чрез интернет. Вече имаме някои блестящи проекти, за които Рей Ози ще говори повече идната година.

Това съвсем не означава, че не ни трябва локален интелект, който да е много отзивчив. Едва ли искате всичко да е подчинено на чисто терминалния подход.

Хората се объркват. От една страна, и интернет има запаметяващи устройства, които гарантират, че вашите файлове ще бъдат на тях и ще бъдат разпространявани и архивирани по цял свят, а, от друга, има електронна обработка на информацията в интернет. И двете технологии са великолепни, но с най-малко компромиси е свързан вариантът, при който имате главно логическо запаметяващо устройство (logical storage) в интернет. Трябва да внимавате с електронната обработка на информацията (computation), тъй като тя не е безплатна. Освен това има допълнителни проблеми – закъснението, работата без връзка с интернет и съставянето на график за този ресурс. Но ние вече сме си избрали известен брой „пилотни“ клиенти, прехвърлили сме огромната част от техните данни в нашата интранет мрежа и управляваме тези данни вместо тях. През идните две години част от центровете за данни ще започнат да се прехвърлят. Някои хора казват, че центровете за данни ще бъдат прехвърлени много бързо в интернет, но аз си мисля, че няма да е съвсем така и положението ще е различно на различни места.

Така че преди да се реализира прехвърлянето на електронната обработка на информацията в интернет, две неща трябва да се изяснят. Имате нещо, което трябва да се извърши на клиента – например съхранението на данни, когато главното (master) копие се издига на по-високо ниво и вие правите само кеширането. След това имате електронна обработка на информацията, базирана на сървъри, която също може да бъде прехвърлена в интернет. Е, това е всъщност малко по-различен център за данни, с друг мащаб и базиран на други ресурси. Някои от първите проекти, като Amazon S3, все още ви принуждават да пишете програма, която да разбира, че има различни компютри и как работят нещата на тях.

По-късно през тази година Рей Ози ще говори пред PDC, че работим върху това да улесним писането на програми от голям мащаб, които работят на центровете за данни в интернет, и то така, че наистина да сте наясно какво се случва.

Има още работа около Windows
ММ :
Какво тръгна на добре и какво на зле с Windows? Какво смятате, че трябва да се добави към тази операционна система през следващото десетилетие?

БГ: Аз лично съм известен с това, че търся нещо, което наричам „интегрирано запаметяващо устройство“. В него ще има не само файлова система, но и много гъвкава обектно ориентирана база от данни, съдържаща вашите адреси за контакт, календари, любимите ви снимки и музика, както и вашите оценки за тези неща, съхранени в много по-структурирана среда. Така придвижването ще се извършва много по-лесно - както сред съхраняваната мултимедиа, така и между приложенията. Това обаче все още не е реалност. То ще стане реалност след прехода към съхранението на данни в интернет (cloud storage). Ние ще получим тази допълнителна структура за съхранение на данни онлайн. Да речем, че искате да прехвърляте данни между много телефони, много персонални компютри, телевизори, коли. Не искате да прехвърляте само файлове, а неща, които имат по-сложна структура. Подобно интегрирано (или унифицирано) съхранение на данни все още не е реалност и това е лошо. Елементи от него виждаме там, където Apple и Microsoft извършват низови индекси (string indexes) във фонов режим, но това е само частична стъпка. Не ви осигурява цялостната структура.

Операционните системи ще играят огромна роля в естествените потребителски интерфейси. Ние взехме Windows и я поставихме в едно устройство Surface, но как да добавим модела на програмиране? Как да взаимодействаме с подобен тип неща? В тази област предстои да се направи много нещо.

Много нещо трябва да се направи и по отношение на защитата. Все още не сме направили пробива, който да позволи на хората да разбират лесно какви видове рискове поемат с това или онова действие. Дори и при наличие на великолепни механизми те биха могли да направят доста опасни неща. Това не е лесен проблем за решаване.

Много работа предстои и в областта на сигурността. Засега компромисът е между потребителя, който вижда много неща, които не разбира всъщност, и не- обходимостта да прави избор как иска да бъдат различните неща и какво трябва да извършват. Все още не сме направили пробива, който би улеснил хората в разбирането на това какви видове рискове поемат с различни свои действия. Затова те приемат много неща, на които нямат отговор. Дори при наличието на великолепни механизми те мога да направят неща, които да са доста опасни. Това не е лесен проблем за решаване, така че предстои много работа и в тази насока.

Знаем проблема с операционните системи, които съществуват на много устройства – когато обновя операционната система на еди-коя си машина, аз я обновявам само на нея. Ако имате къща, пълна с компютри, бихте могли просто да кажете: „Искам това приложение на Adobe да е на всички тях.“ Така ще можете да свършите всичко това по взаимосвързан (холистичен) начин (холизъм – убеждение, че всичко в природата е взаимосвързано). Ние сме в процес на решаване на този проблем, но днес цари същинска бъркотия.

Като се има предвид, че много неща не са направени, интернет предлага малко по- добър начин те да бъдат осъществени. В Мрежата можете да съхранявате вашите права върху музиката, предпочитанията и правата си върху софтуера. След това, когато си купите ново устройство, ако имате връзка с интернет, можете да конфигурирате всичко предварително. Днес, ако си купите телефон, ще имате много неприятности. Защо трябва да е така? Би трябвало да можете да кажете: „Слушайте, аз съм Майкъл Милър. Направи нещата така, както са при другия телефон, който вече притежавам.“ Дори когато той е от друг производител, с различен софтуер за неща като контакти и графици, има пренасочване. Не би трябвало да започвате отначало, като новородено.


Съдържание: