Нови играчи се пробват на микропроцесорния пазар

Доато AMD и Intel се борят за пазарен дял в микропроцесорния бранш, на хоризонта се появяват двама нови конкуренти: Русия и Китай. Сигурен съм, че това може да стане повод за поява на много вицове, но фактът си е факт: оборудването, необходимо за изграждане на производствени мощности за направа на чипове е леснодостъпно и се осигурява от глобални доставчици. Интелектуалната собственост, необходима за архитектурите на чиповете, също е леснодостъпна.

Но има патентни и други проблеми, които биха наложили на руснаците и китайците да извършват проектирането от самото начало (използвайки свободно достъпни и безплатни инструменти за проектиране). Мисълта ми е следната: можеш лесно да направиш една кола BMW, ако си доставиш отнякъде частите й, но не е лесно да изградиш същата кола, започвайки от направа на компонентите, от които тя се състои.

Китай вече има известен опит в това отношение, но след провала на централния процесор „Dragon” преди няколко години, аз не храня особено големи надежди – освен ако наемат инженери от Индия, работили преди за Intel. Русия е готова да инвестира 20 милиарда долара в производство на 65-нанометров CMOS, като същевременно се „цели” и към 45-нанометровия. Взела е решение да предприеме този проект съвместно с партньори.

Когато човек прави общия анализ, не трябва да подминава Япония и нейната любовна история с бизнеса с централни процесори, която се развива на принципа „иди ми –дойди ми”. Японските компании – от NEC до Toshiba – на няколко пъти правиха подобни опити, но след това неизменно се отказваха. И то с основателна причина: Intel и AMD играят стриктно по музиката на Закона на Мур и вече са свикнали с неговия ритъм. Никой друг не би могъл да издържи дълго на убийственото темпо на този закон: казано най-просто – само Intel и AMD могат да танцуват на тази музика.

Следене на тенденциите. Когато наскоро nVidia обяви, че следващият персонален компютър ще бъде всъщност мобилен телефон, аз се смях от сърце. Не че и аз, подобно на много други аналитици, не предричам от години „компютър ракета”. Смешното на това изявление е, че в него се крие предположението, че по някакъв магически начин компютърът телефон ще измести настолния. Особено като се има предвид, че съвременният настолен компютър вече има запаметяващо устройство с капацитет един терабайт и осемядрен централен процесор.

Тоест ще бъде възможно един умен телефон да функционира като персонален компютър от нисък клас, стига производителите на подобни устройства да пренастроят до известна степен мисленето си и да направят справка какво говореха прогнозите за джобните компютри преди години.

В цялата тази картинка липсва една многоцелева докинг станция. Някои клетъчни телефони вършат сравнително добра работа, свързвайки се с нормален персонален компютър чрез USB кабел, нито един от тях не е конструиран така, че да замести персонален компютър чрез връзка с докинг станция.

Motorola, тук е твоят шанс!

Преходът към преносими компютри показва, че за много от по-скромните задачи, изпълнявани на компютър, вие нямате нужда от мощна настолна система с три монитора. Опитните потребители и професионалистите имат нужда от такава, но повечето от останалите – не. Обикновеният потребител иска просто да сърфира в уеб и да обменя електронна поща, да извършва текстообработка и вероятно – да работи с електронни таблици. Някои може би искат да съхраняват, сортират и подреждат снимки и дори да извършват просто редактиране на същите. Всичко това може да се върши на джобен компютър или дори на умен телефон. Електронната обработка на информацията в уеб (cloud computing) също би могла да е от полза.

Преди около две години аз изградих една машина с минималистични технически характеристики. Тя се състоеше от централен процесор с тактова честота под един мегахерц, 256 мегабайта основна памет и твърд диск с капацитет 3 гигабайта. На нея работех с Windows 98. Тя ми служеше прекрасно като многоцелеви персонален компютър. Нещо повече, направо бях изненадан колко добре работеше този компютър в сравнение с машините, които си мислим, че са ни нужни днес. Всъщност това бе персонален компютър от 1998 година – т.е. отпреди десет години. При това той притежаваше изчислителната мощност на съвременен умен телефон.

Работата е там, че поне засега никой не може да направи решаващата крачка от концепцията за една интересна джобна играчка, със слаби безплатни приложения, които по същество са глупави, до джобен компютър, който може да замести настолна система. Нужен е само един панел, към който да се свързват реална клавиатура и монитор. Тя трябва да има много USB връзки, които да позволяват на потребителите да свързват устройства за запис на дискове и друга периферия.

Но по-важното е, че общественото мнение трябва да одобри и приеме такава идея. Palm, чуваш ли? А ти, Sony Ericsson? А Samsung? Идеята е наболяла, на дневен ред е и ви гледа в очите.

Както и да е. Аз предполагам, че ако дори Apple не я осъществи, никой няма да го направи. Всъщност Apple вече се движи в тази посока. Да въздъхнем и да се прекръстим! Бог да прости поредната хубава, но безплодна идея, вечна й памет!

Компактен цифров фотоапарат на годината: Наскоро присъствах на една среща в Kodak, на която компанията представяше една агресивна серия нови продукти, сред които елегантната джобна видеокамера Zi6, която заснема видео с висока разделителна способност, оптимизирано за публикуване във видеоуслуги онлайн. Това ще бъде един от хитовете на компанията за тази година.

Показано ми бе и друго, сравнително ново устройство – M1033. Това е малък 10-мегапикселен цифров фотоапарат, който може да прави същите видеоклипове с висока разделителна способност 720р, във формат 16:9, като Zi6, и на всичко отгоре е горе-долу със същата цена (под 200 USD). Но в M1033 е вградена новата технология „Smart capture” на Kodak, която е направо изумителна. Фотоапаратът само „усеща” какъв вид снимка искате да направите и настройва целия профил, все едно използвате режима „сцени”. Ако се доближите твърде много до обекта, фотоапаратът моментално превключва на макрорежим. А ако решите да снимате планина, той моментално превключва на режим за снимане на планини.

На всичко отгоре M1033 управлява задното осветление по-добре от всеки друг цифров фотоапарат. Никога не съм правил толкова качествени и хубави снимки с джобен фотоапарат. Това е един от най-добрите цифрови фотоапарати, създавани някога от Kodak. По всичко личи, че Zi6 ще е на мода за тази Коледа, но ако се налага да избирам, аз бих предпочел M1033. Впрочем знаете ли какво му е най-хубавото на този фотоапарат? Той тежи само 141.75 г. Горещо ви го препоръчвам.

ИСКАТЕ ЛИ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ НЕЩО ОТ ДЖОН ДВОРАК?Той списва ежеседмична рубрика и за нашия уебсайт. Посетете го на адрес go.pcmag.com/dvorak. Можете да му пишете и по електронната поща на адрес pcmag@dvorak.org.