Микро-заплаха за Facebook
През изминалото лято аз писах репортаж за Media Bistro Circus – конференция на тема медии и високи технологии, предназначена за професионалисти по печатни издания, видео и публикации в интернет. Очаквах да чуя много оплаквания за трудния днешен бизнесклимат. Икономиката е в рецесия, разходите за реклами са намалели, а печатните публикации все по-често изглеждат като вчерашни новини.
Оказа се обаче, че в медийната индустрия има шепа хора, които не само че създават качествено съдържание, но и правят пари от това. По време на конференцията интервюирах някои медийни звезди, като вицепрезидента на компанията Six Apart Ейнил Даш; главния редактор на списание Wired Крис Андерсън; редактора за новини в електронното издание на „Ню Йорк Таймз“ Крис Андерсън; и бившия главен редактор на PC Magazine Джим Лаудърбек. Ето какво е тяхното мнение за тенденциите в медийната индустрия.
МНОГО СЪДЪРЖАНИЕ, СЪТВОРЕНО ОТ ПОТРЕБИТЕЛИ (ССП). Уеб е чудесна платформа за публикуване, и то по-скоро за потребителите, отколкото за традиционните медийни компании, тъй като дава възможност на обикновените хора да станат издатели. Всички, които говориха на конференцията, засегнаха под една или друга форма съдържанието, създавано от потребители. Ресурсите на издателствата са ограничени и най-успешните медийни компании днес са тези, които дават възможност на читателите да осигуряват сами съдържанието.
ВНИМАТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕ. При все че заяви, че мрази термина ССП, Пол Клутие е изградил целия си бизнес на базата на съдържание, сътворено от потребители. Той управлява успешните сайтове за снимки и пътешествия JPG Magazine и Everywhere, които са изградени почти изцяло от съдържание, сътворено и предоставено от потребители. Ежедневно хиляди потребители изпращат снимки и статии в JPG Magazine. Същите тези потребители правят оценки на материалите, изпратени от техни колеги. Обикновено би бил нужен многоброен персонал за сортиране на всички снимки и статии, но тези сайтове прехвърлят тежката работа на своята публика. Компанията, която притежава тези сайтове – 8020 Publishing – наскоро започна да издава печатни издания на JPG и Everywhere.
ГОЛЕМИЯТ ПРЕХОД. В миналото малките компании, развиващи бизнес само в уеб, никога не са имали ресурси да конкурират гигантските магнати с бизнес в реалния свят, като списания и вестници. Дори ако създадете ценен и интересен блог, не бихте могли да го поднесете със същата изтънченост, както в един сайт на добре утвърдена медиа. Но вече не е така – до голяма степен заради ползването на външни услуги (outsourcing) за информационни технологии и хардуер. Последният, който се изказа на конференцията, Никълъс Кар, автор на книгата „Големият преход“, е изследвал последствията от този тип електронна обработка на информацията.
Например JPG Magazine ежедневно трябва да съхранява и предоставя милиони снимки. На пръв поглед човек би си помислил, че за тази цел би било нужно огромно количество технология, но използвайки услугата за съхранение на данни S3 Web на Amazon, 8020 плаща само по 200 USD на месец. След като цените са толкова ниски, практически всеки би могъл да се включи в играта. Единственото нещо, което се налага да направят издателите, е да изградят страстна общност, което, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
МИКРОСОЦИАЛНИ МРЕЖИ. Всъщност занапред може да настъпят трудни времена за големите, утвърдени сайтове на социални мрежи. Крис Андерсън подчерта, че ще изложи тази прогноза много просто в своето изказване: „Проблемът със социалните мрежи, като Facebook и MySpace, е в това, че те не са за всичко – те са си за Facebook и MySpace“, каза той.
Инструментите за социални мрежи определено са привлекателни и дори пристрастяващи за някои, но истинските общности си имат цел, страст. Както показва историята, една нова мрежа може лесно да се появи и да измести някоя съществуваща: Friendster роди MySpace; MySpace роди Facebook; а Facebook ще роди следващата социална мрежа. „Ние нямаме нужда от още един гигантски сайт на социална мрежа – каза Андерсън. – Светът има нужда от неограничен брой микросоциални мрежи, всяка на специфична тема.“
На всички им се стори, че Андерсън иска да ги изгради. Той спомена, че е смятал в изявлението си да говори за новата общност за социална мрежа, която създава, но заяви, че юристите от компанията Condé Nast (собственик на Wired) не биха му позволили. „Ще чуете същата реч, която и без това бихте чули, но няма да разберете за какво точно се отнася тя“, обясни той. Подозирам, че Wired се кани да стартира отново своите блогове като микросоциални мрежи, използвайки платформата Ning.
Всъщност Андерсън вече е започнал. Той поддържа и ръководи блог, наречен DIY Drones, посветен на любителски безпилотни летателни апарати. Това е малка, но страстна общност от читатели, които пишат всичко. Андерсън изпълнява функцията на куратор, като печели около 400 USD на месец. Това може да изглежда нищожна сума в сравнение с многомилиардните общности на някои големи имена сред социалните мрежи. Но ако Facebook се срине и изчезне, аз съм сигурен, че хиляди други сайтове, като DIY Drones, ще го довършат.
Според мен в микросоциалните мрежи има много смисъл. Аз използвам LinkedIn вместо Facebook, защото той има цел: да създава професионални връзки. Но този модел не е нов. През осемдесетте години Бил Зиф превърна компанията Ziff Davis в издателска къща гигант, като намери публика за всякакъв вид специализирана литература – от компютърни игри до яхти – и като обслужваше тези общности по- добре, отколкото всеки друг. Но с помощта на съвременните технологии ще трябва да дадете възможност на потребителите да се обслужват сами.