Разделянето на AMD – под въпрос ли е оцеляването й?

През последните дни една от най- важните и обсъждани новини беше разделянето на AMD на две отделни компании, които ще се занимават съответно с разработката и дизайна на чипове и тяхното последващо производство. Реакцията на Intel не закъсня и както можете да се досетите, тя касаеше основно ситуацията с х86 лиценза и адекватната защита на интелектуалните права на Intel от AMD в така създалата се ситуация. Каква е причината да се пристъпи към това разделяне от страна на AMD, какви ще са нейните ползи от тази постъпка, а и не на последно място – как ще се променят нещата за компанията (а и за потребителите) след това?

На първо място нека разгледаме причините AMD да поиска да се отделиот своите фабрики. През последните няколко години наблюдавахме доста бързо преминаване към все по-малки производствени процеси, които от своя страна изискват огромно количество инвестиции както за проектиране, така и за разработка. От времето, когато повечето процесори се произвеждаха по 130/90nm производствен процес, изтече доста вода, а нарастването на разходите с всяка следваща стъпка върви по експонента. Макар на пръв поглед да изглежда, че тези преходи са инициирани от страна на Intel с нейната „тик-так“ стратегия, това всъщност не е така – преминаването към всяка следваща процесорна архитектура означава „натъпкване“ на все повече транзистори на единица площ – нещо постижимо единствено с нов, по-малък производствен процес.

За разлика от конвенционалните производствени мощности т.нар. fabs за производство на процесори се радват на изключително къс активен живот, в който инвеститорът в тях може да възвърне своите разходи за изграждането им.Докато една фабрика за производство на LCD дисплеи или твърди дискове може да се използва значително по-дълго време, мощностите, произвеждащи процесори, в най-добрия случай се радват на около 3 години време за актуална употреба. Като добавим и огромните разходи относно изграждането на всяка една подобна фабрика, става ясно, че тази игра определено не е за всеки. Впрочем разходите за изграждане или модернизация също нарастват стремително с все по-малкия производствен процес, както вероятно вече сте се досетили. Към момента изграждането на фабрика за производство на процесори от последно поколение се оценява на „скромната“ сума от около три милиарда долара.

Причината AMD да реши да се „разведе“ със своите фабрики е съвсем проста – през последните години компанията имаше неимоверни трудности от парична гледна точка. Тези трудности дори нараснаха до такава степен, че жизненоважният процес на модернизиране на Fab 30 беше прекратен поради липса на финанси. Внастоящия момент дълговете на AMD се оценяват на сума, възлизаща на около 5.3 милиарда долара.

Какви са фактическите условия на сделката?

На първо място естествено са парите. Според условията на сделката, сключена с инвеститора и частичен собственик (ще стигнем до него след малко) на новосъздадената The Foundry Company, милиард и 200 хил. долара от дълговете на AMD се трансферират към нея, с което директно се редуцира собственият й дълг на около 4 млрд. долара. Компанията, която сключва сделката с AMD, e Mubadala Development – същата тази, която преди известно време придоби 8.1% от акциите на AMD.

Според условията на договора Mubadala Development ще инвестира както в The Foundry Company, така и в самата AMD. През следващите няколко години собственикът на Mubadala Development – Abu Dhabi, ще вложи около 6 млрд. долара в The Foundry Company чрез Advanced Technology Investment Company (ATIC), с което ще й позволи постигането на един доста добър старт като нов играч на този пазар. Тези ресурси ще позволят на компанията да приключи модернизирането на Fab 30 и дори старта на изцяло нова фабрика, която ще се намира в щата Ню Йорк. В замяна на тази инвестиция ATIC ще притежава 55.6% и половината от гласовете на управителния съвет на The Foundry Company. AMD от своя страна ще притежава оставащите 44.4% и другата половина от гласовете. Директор на новата компания ще бъде Хектор Руиз, който ще се прехвърли в The Foundry Company от AMD. За тези 55.5% от The Foundry Company ATIC ще плати 700 млн. USD.

Но свежите пари не спират дотук – освен тези дългосрочни задължения, освен приходите за 55.5% от The Foundry Company, AMD ще получи също така 300 USD млн. за продажбата на 58 милиона акции на Mubadala Development, с което делът в AMD на последната ще се повиши на 19.3%. Дотук със сухите факти.

Какво ще промени това?

На първо място, за AMD това означава възможност да си отдъхнат от непрекъснатите разходи около разработката, модернизирането и производството на фабрики за процесори, както и на самите процесори. Освен премахването на това парично бреме за AMD тази сделка означава редуциране на дълга на компанията до малко по-поносимите 4 млрд. долара. За съжаление обаче нещата далеч не са толкова прости, както обикновено сеполучава в живота.

За правителството (или както там се нарича органът на управление) на Абу Даби тази сделка е логичният следващ ход на отдавна поетия от него курс на отдалечаване от сегашната форма на финансиране на страната, която, откровено казано, се базира на нефта. Всъщност именно това е причината сделката по разделянето да се радва на такова внимание от страна на правителството на САЩ. Какви са бъдещите планове на Абу Даби, все още не е ясно, но не е трудно да се досетим, че те вече ще включват и стъпки, като изграждането на фабрика на територията на собствената й страна.

Що се отнася до АМD, преходът от компания, която проектира и произвежда чипове, към такава, която се занимава само с първото, ще доведе до няколко неща. На първо място, това може би ще стане причина за загуба на тясната връзка между екипите, занимаващи се с разработката, и тези, които се грижат за производството. Тъй като тази връзка много често е помагала за решаването на редица проблеми, загубата й няма да е никак добра за AMD. Макар на пръв поглед да изглежда, че Nvidia се справя отлично на пазара и без наличието на подобна връзка, истината е, че директното съпоставяне на разработването и производството на GPU срещу това на CPU e невъзможно. Причината за това се крие в принципните разлики между двата типа процесори, както и в това, че при GPU се набляга повече на макро-модулите, отколкото на разположението на самите транзистори, както при CPU-тата. Дали AMD ще успее да запази близката връзка между различните дейности, ще покаже само бъдещето.

Intel, „разводът“ и х86 лицензът

Единственият потенциален проблем пред разделянето на AMD се явява споменатият х86 лиценз и правата над него от страна на Intel. Според твърденията на Intel при тези условия на сделката AMD няма да може да спази изискванията в договора за отдаване на лиценза и има опасност за интелектуалната собственост на Intel. Доколко това е истина е все още рано да се каже, но определено може да се предположи, че освен реалните опасения на Intel има също така и доза опит за препречване на разделянето. Дали този опит ще е успешен е твърде съмнително, тъй като Intel от своя страна също притежава интелектуална собственост на AMD (64-битови процесори anyone?), така че до известна степен в това отношение двете фирми са по-скоро в патово положение.

В крайна сметка какви ще са реалните ползи или загуби на AMD от тази нейна постъпка е все още твърде рано да се каже. Най-ранните продукти на The Foundry Corporation следва да се очакват едва след около 2 години, тъй че дотогава AMD ще трябва да се оправя с „подръчни средства“ при производството на процесорите си. Едно обаче е сигурно – отделянето на проектантската дейност на фирмата от производствената част беше необходима стъпка за оцеляването й – стъпка, без която може би компанията щеше да изчезне. Какво ще се случи от тук насетне, ще покаже само бъдещето.