Have no fear – Nehalem is here!

От известно време насам погледите и вниманието на по-голямата част от света (е, поне компютърно ориентираната му половина) бяха съсредоточени към една конкретна дата – датата на официалното обявяване на следващото поколение процесори на Intel, носещи името Nehalem. Макар до момента да бяха известни доста подробности около новата архитектура, реалните възможности и производителност на процесорите от новото поколение си оставаха напълно неизвестна величина.

След като преди известно време станахме свидетели на предишната крачка от тик-так страгегията на Intel за следващите години под формата на процесорното ядро Penryn, най-сетне можем да проверим какви ще са възможностите на неговия „по-голям“ брат – нативно осемядрения процесор Nehalem Core i7. Всъщност директното съпоставяне на Penryn срещу Nehalem е невъзможно, тъй като двата процесора използват относително различни архитектури или поне така изглежда на пръв поглед.

Комплектът, който ни беше предоставен за тестване от Intel, включваше процесор Intel Core i7 Extreme Edition с работна честота 3.2 GHz, дънна платка с чипсет Intel X58 и слотове за DDR3 памет, разбира се, самата DDR3 памет, представена от Triple-Channel Kit с общ обем 3 GB (работна честота 1066 MHz при настройки 7-7-7-20) и за финал – SSD диск с обем 80 GB, който да покаже предимствата не само на Nehalem, но и на новите технологии на Intel като цяло. Доста интересно беше охлаждането, с което беше комплектуван процесорът – освен с класическия боксов охладител (който при Nehalem е по-различен от досегашните модели) към демонстрационната версия Intel бяха осигурили радиатор Thermalright Ultra-120 Extreme, който да осигури адекватно охлаждане на процесора при тестове и овърклок.

Тестовете, на които подложих системата, са разделени на две половини – игрови и програмни тестове. Причината за разделянето се корени във факта, че колкото и да не ни се иска, реално погледнато, в момента трудно може да се посочи игра която да се възползва от повече от едно ядро. Резултатите от тестовете са структурирани в отделни графики, които на свой ред са разделени в две групи – резултати от Nehalem и сравнителни резултати от Nehalem с работещи само две ядра и изключена технология за Hyper-Threading. Идеята на това разделяне е освен резултатите от новото предложение на Intel, работещо при нормални настройки, да видим какви са неговите възможности, съпоствени ядро срещу ядро с процесор от предишното поколение (представен от Core 2 Duo E8500), а и все пак двуядрените процесори са все още значително по-разпространени от четириядрените. Тъй като НТ може да се счита за неделима част от новата архитектурна линия на Intel, тези тестове не следва и не трябва да се използват като показател за производителността на самостоятелните ядра на Nehalem!

Конкурентната система, която използвах за сравнение, беше с процесор Core 2 Duo E8500, работещ на честота 3.2 GHz, дънна платка ASRock X48TurboTwins-WiFi с чипсет Intel X48, 2 GB DDR2-800 памет и твърд диск SATAII Hitachi HDS722580VLSA80. Графичната карта и при двете системи беше една и съща – ATI Radeon HD 4870X2, а захранването ни беше предоставено специално за тестовете от фирма „Аргус Компютри“ и беше Chieftec CFT-700-14CS с мощност 700 W и поддръжка на функцията A-PFC.

Nehalem & компания отблизо

След като Intel обявиха, че в следващото поколение процесори ще започнат да използват вграден в чипа контролер на паметта, стана ясно, че досегашните процесорни цокли и подредба на изводите ще е напълно несъвместима с новата серия. Любопитна особеност на Nehalem е доста високият брой контактни пластини на процесора – 1366. За сравнение при процесорите на AMD, които също използват вграден контролер на паметта, те са „едва“ 940.

Дънната платка използва доста скромно и изцяло пасивно охлаждане, което идва да покаже, че новиятчипсет Х58 явно няма да отделя твърде много топлина. Разположението на елементите е доста добре обмислено, като прави впечатление, че освен PS/2 портовете Intel явно са на път да зарежат и класическия PCI слот – демонстрационната платка притежаваше само един PCI слот за сметка на доста богатото „присъствие“ на PCI-Express.

Слотовете за паметта в дънните платки за новата серия процесори на Intel ще са в два шаблона – 4 или 6 слота. Както вече знаете, Nehalem е първият процесор изобщо, при който се използва триканален достъп до паметта, което на свой ред изисква използването на 3 или 6 стика с памет, за да работи изобщо. Това, разбира се, изобщо не означава, че новите дънни платки (и Nehalem в частност) няма да работят с два или дори само с един стик памет, просто в такъв случай няма да можете да използвате триканалния режим на работа.

Тестове и резултати

Както вече отбелязах по-рано, тестовете, на които подложих Nehalem, включваха както игрови заглавия, така и различни програми, които могат да се възползват от повече от едно ядро. Програмите, които използвах за тестване, бяха следните: за сравнение на многоядрена производителност – WinRAR 3.72b, Cinebench R10, POV-Ray 3.6 и Mr.H CPU Benchmark 1.56; за сравнение на производителността ядро срещу ядро – SuperPi 1.42 и ScienceMark 2. Освен съпоставянето на производителността на процесорите в допълнение направих и няколко теста на пропускателната способност на контролера на паметта на Nehalem, за които използвах Lavalys Everest Ultimate 4.60. Всички тестове бяха извършени под операционна система Microsoft Windows Vista Ultimate и DirectX 10 (за игрите).

За тестовете с игрови заглавия използвах игрите Crysis (1280x1024 & 1600x1200, all details very high) в режим тест на графичната карта и на централния процесор; World in Conflict (1280x1024 и 1600x1200, max details); Call of Juarez (1280х1024 и 1600x1200 max details); Assassin’s Creed (1600x1200, max details); Call of Duty 4:Modern Warfare (1280x1024, max details); FarCry 2 Benchmark Tool (1280x1024 и 1600х1200, ultra high details) и Lost Planet: Extreme Condition Colonies Edition (1280x960, high details). Освен изброените игри тествах системите и със синтетичните тестови продукти на фирмата Futuremark, представени от 3DMark Vantage и 3DMark 2006. И при двете системи драйверите за графичната карта бяха Catalyst 8.10 с активирана функция за CrossFire, форсирани през контролния панел на Catalyst, 16-кратна анизотропна филтрация на текстурите и максимално качество на изображението.

Тъй като едва ли твърде голям процент от хората се занимават с тежки изчисления, рендериране на 3D изо- бражения или симулации, първо ще се спрем на резултатите от игровите тестове. Както може да се види, с някои изключения в повечето игри (независимо от броя ядра) Nehalem се представя малко по-добре от Core 2 Duo E8500, работещ на същата честота. Изключенията обаче са доста любопитни – World in Conflict, Farcry 2 и Call of Juarez. Специално що се отнася до World in Conflict, това е игра, за която вече беше известно, че графичната карта е силно процесорно ограничена и това сега за пореден път става видно. Доста по-интересно стоят нещата при Farcry 2 – тук повишението в производителността на системата е почти двойно независимо дали става въпрос за четириядрен или двуядрен вариант на Nehalem. Очевидно играта е силно зависима от процесорната производителност или поне от пропускателната способност между процесора и паметта.

Тестовете на процесорите с програми, които могат да се възползват от многоядрени процесори, показват доста сериозен скок в производителността, когато са активни 4-те ядра плюс технологията Hyper-Threading. Особено фрапантен е този скок в WinRAR, Cinebench R10 и POV-Ray, които очевидно се скалират много добре с повишаването на броя ядра. Доста интересно изглежда съпоставянето на производителността на двете поколения ядро срещу ядро, където се вижда, че новата архитектура повишава производителността сравнително скромно, особено когато нямаме силна зависимост от пропускателната способност към паметта. Особено силно си личи това в SuperPi, тест, който е напълно еднонишков.

Преходът към вграден контролер на паметта, комбиниран с DDR3 памет и QuickPath Interconnect шина, очевидно увеличава изключително много пропускателната способност на Nehalem в сравнение с предишните поколения, използващи FSB и външен контролер. Това отчетливо се вижда при тестовете на паметта в Lavalys Everest, където скокът в пропускателната способност при Nehalem е буквално двоен. Що се отнася до латентността на паметите от DDR3 тип, то тя също е почти двойна – 37 ns за DDR3-1066 и Nehalem срещу 68 ns за DDR2-800 и Core 2 Duo E8500.

В заключение

Предполагам, че доста хора ги вълнува въпросът „Ус- пяха ли Intel?“ – успяха ли да повторят изключително успешното представяне на процесорите с архитектура Conroe, което напълно обърна ситуацията на процесорния фронт? Отговорът на този въпрос едва ли може да се посочи недвусмислено поради няколко причини. На първо място, вървенето по стъпките на Conroe и доразвиването на неговата архитектура не позволява на Nehalem да постигне такъв изключителен скок в производителността, на какъвто станахме свидетели преди няколко години. В допълнение към това за разлика от Conroe, представляващ „тунингована“ архитектура за мобилни процесори, Nehalem е ориентиран основно по-скоро към сървърния пазар, което не му позволява да разгърне напълно възможностите си за десктоп потребителите. Не на последно място е и фактът, че засега Intel няма нужда да „обръща“ ситуацията на пазара, тъй като така или иначе е фирмата, предлагаща по-бързи и производителни процесори. За момента може да се каже, че Nehalem представлява по-скоро демонстрация за следващото поколение процесори на Intel, отколкото продукт за широка консумация от страна на средния потребител. Последното ще се промени, когато фирмата започне предлагането на десктоп версии, базирани на тази архитектура, но още отсега едно нещо може да се каже със сигурност – AMD ще си имат проблеми...