Скачане през обръчите на EULA

„Незаконен“ е юридическият термин, използван за анулиране на договори, които са несправедливи за едната страна, тъй като другата има по-голяма сила при сключване на сделката. Според мен това прави лицензните споразумения с крайния потребител неприложими.

Преди десет години, когато работех за друго списание, посветено на високите технологии, написах една статия за нарастващата сила на лицензните споразумения с крайния потребител (EULA) – или както ги наричат, „договорите, подписвани с щракване на мишката“ – за да направя точен анализ на правата на потребителите. Статията имаше информативен характер и в нея се обясняваше как трябва да четете тези договори, преди да щракнете върху „Съгласен съм“.

Оттогава досега доставчиците на продукти се сдобиха с невероятна власт, когато става дума за това какво можете и какво не можете да правите с техните продукти. Лично аз мисля, че това е незаконно. И съдилищата в САЩ постепенно започват да идват на моето мнение.

Не използвам случайно термина „незаконно“. Не съм юрист, но съм сред онова малцинство от потребители, които са убедени в тоталната подлост на лицензните споразумения с крайния потребител. Настина тези споразумения са „законът и редът“ в нашата страна. Не можете да се абонирате за акаунт за електронна поща в уеб, да изтеглите нов браузър или да активирате клетъчен телефон, без да се съгласите с дълъг ферман от брътвежи с правен характер. Щраквал съм върху стотици лицензни споразумения с крайния потребител, но досега не съм прочел нито едно. Сигурен съм, че и вие не сте чели EULA.

Но понякога наистина си заслужава те да се четат. През 2005 година един американец на име Дъг Хекман прочел EULA за персонален компютър PC Pitstop. В него той намерил един ред, в който се казвало, че ако изпрати на компанията писмо на определен адрес, тя ще му изпрати чек за 1000 USD. Дъг Хекман изпратил въпросното електронно съобщение и компанията му изпратила чека. Но хората с неговия късмет са малко, а паричните награди, скрити в EULA, все още са рядкост.

За щастие има друга възможност. Едно много хубаво (и при това безплатно) приложение, наречено EULA Analizer дава възможност да копирате с мишката и вмъкнете правния жаргон на всяко EULA в Analizer, където текстът ще бъде сканиран за ключови фрази. Тук с голям червен флаг се отбелязват всички фрази „без предупреждение“.

Например в лицензното споразумение за последвана версия на iTunes се казва:

Apple и носителите на нейния лиценз си запазват правото да променят, отменят, премахват или да прекратяват достъпа до която и да било от услугите по всяко време без предупреждение. Apple не е отговорна в никакъв случай за премахването или прекратяването на достъпа до всяка
от тези услуги.

Блазе на Apple! Ако разбирам правилно тези редове, Apple може да си прави каквото си поиска с този софтуер, а потребителят не може да прави нищо. Мога да се обзаложа, че тази или друга подобна клауза фигурира в лицензното споразумение на всяка програма, инсталирана на вашата домашна система. Има още един, по-обезпокоителен проблем, свързан с капаните на EULA, който е от правен характер. Yahoo! предлага много отлични услуги, но в случай че почувствате нужда от правна помощ, условията за обслужване на компанията изискват да подадете иск в съдилищата в Санта Клара, Калифорния, САЩ. Така че трябва да си приготвите пари и за самолетен билет, а чужденците трябва да се борят и за виза за САЩ.

В някои случаи едно изразено съгласие с EULA може да ви отреже напълно достъпа до съдилищата. Лицензното споразумение с крайния потребител на Blizzard Entertainment й дава право да ви откаже достъп до съда и да приложи задължителен арбитраж по свое усмотрение. Върхът на нахалството е следното предупреждение, изписано с главни букви в EULA:

ВЕРОЯТНО РАЗБИРАТЕ, ЧЕ АКО ГО НЯМА ТОВА УСЛОВИЕ, ВИЕ ЩЕ ИМАТЕ ПРАВО ДА ЗАВЕЖДАТЕ ДЕЛО В СЪДА.

Част от проблема е в това, че лицензните споразумения с крайния потребител не се изработват в резултат на преговори; с тях потребителят трябва просто да се съгласи. Няма дискусия между потребителя и доставчика. Вие трябва да щракнете върху „Yes“, ако искате да ползвате софтуера според условията на доставчика. Алтернативният вариант е да търсите друг продукт. Разбирам добре интересите на компанията тук, но ми е трудно да считам този вид контрактуване на масовия пазар за справедлив процес на сключване на сделка.

Но нещата като че ли започват да се променят. В началото на 2007 година апелативният съд на щата Калифорния премахна клаузата за задължителен арбитраж от лицензното споразумение с крайния потребител на T-Mobile. В делото „Гатън срещу T-Mobile“ съдът реши, че поради факта, че споразумението е написано от страна, която има по-голяма сила при сключване на сдел ката, на клиента не се дава възможност да води преговори – вместо това му се предлага само избор от вида „да или не“. Следователно договорът е незаконен. А ние бихме казали: добре, но защо бе нужно толкова дълго време, за да стигнете до този извод?

Друго решение, което би трябвало да интересува най-вече читателите на PC Magazine, бе прието наскоро в щата Ню Йорк. Компанията Blue Coat Systems решила, че може чрез договорни условия да забрани на клиентите си да критикуват нейните продукти. Тя включила една клауза за „отказ на сравнение“ (antibenchmarking) в своето EULA, от която личало, че тя не желае потребителите да сравняват нейните прокси сървъри с тези на конкурентите. Главният прокурор на щата завел дело, след което Blue Coat Systems бързо се съгласила на споразумение, платила малка глоба и премахнала въпросната фраза от своите договори.

Амин!

Аз се учудвам какви лицензни споразумения с крайния потребител нарушаваме, когато правим еталонни тестове на продуктите, които пристигат в PC Magazine Labs. Оказва се, че сме публикували прегледа на VMware Workstation без одобрението на компанията, както се изисква от EULA. Ако случаят е такъв, извинявайте, момчета!

Здравият разум ми говори, че лицензните споразумения с крайния потребител са ерзац заместител на справедливите договори. Време е на потребителите да се даде възможност за избор, която да не се свежда само до „Да“ или „Не“. А юристите сигурно ще се убедят, че всички лицензни споразумения с крайния потребител са незаконни.