Хаквайте всичко




Хаквайте всичко

PCMagazine, Брой 8
Категория: Интернет , Любопитно
Етикети: хакери , BIOS
Константин Димитров
24.8.2007

Хаквайте всичко

Джеръми Каплан

Хакерите не са магьосници – те просто искат да правят така, че нещата да са както те искат! За да накарате вашия компютър, Apple TV или друго устройство да работят според вашите изисквания, нямате нужда от магическа пръчка и заклинания: нужно е да знаете единствено точно какво и как трябва да направите.

ВАЖЕН СЪВЕТ ЗА БЕЗОПАСНОСТ! Преди да се заемете с който и да било хак, трябва да знаете, че всяка модификация на хардуера или софтуера води до прекратяване на гаранционния му срок и може да се окаже в нарушение на правилата за ползването му. Спазвайте политиките на производителите и доставчиците на услуги. Имайте предвид и това, че ние не можем да ви гарантираме, че описаните по-нататък хакове няма да повредят вашите продукти.

Съвсем неотдавна хакерът беше бледен самотник. Въоръжен с 300-бодов модем, поялник, припой и Atari 800, той програмираше и хакваше нещата по свой начин, прониквайки сред телефонни системи, мрежи и други места, където иначе не го очакваха и допускаха. С една дума, хакерът беше социален феномен. Но той знаеше какво иска и кредото му беше като изписано на челото му: „Защо да се примиряваме?” Днес вие можете да заемете мястото на хакера. Разбира се, ако не се смята социалната му отчужденост, вие като две капки вода си приличате с него; дори мислите също като него. В края на краищата вие сте по-интелигентен от повечето хора, специалист сте и знаете какво искате. Независимо какво искате – да направите компютъра си по-бърз, да добавите към него повече опции и възможности или просто да се поровите във вътрешностите му, за да научите, как работи това или онова, без да усетите, вие все повече се доближавате до мисленето на хакера. Днес хакерът сте вие.

ХАКНЕТЕ ВАШИЯ REGISTRY

Почти всичко, което е от значение за конфигурацията на вашия Microsoft Windows, се съхранява някъде в Registry. Това е своего рода магическо ниво, скрито под обичайната и видима реалност на вашия компютър. Обикновените потребители могат да правят само промените, които Microsoft е позволила да се показват в този прозорец за конфигуриране. Но хакерите на Registry могат да отидат направо в източника и да хакнат системата, която е в основата му. Защо не се присъедините към тях?

 

Ако искате да видите какво съдържа Registry, щракнете върху Start|Run и въведете REGEDIT; съдържанието на Registry ще бъде показано тук, в Registry Editor (редактор на Registry). Ако използвате Windows ХР, редакторът ще се стартира гладко. Но стандартните потребители на Windows Vista ще трябва да извикат някой администратор, който да въведе парола, за да може да се стартира Registry Editor. След като последният се активира, ще видите, че придвижването в него е като в Windows Explorer, като ключовете (keys) и стойностите (values) са заели местата на файловете и папките.

В Registry можете да преглеждате всичко, но преди да започнете да променяте каквото и да било, архивирайте Registry! Първо експортирайте целия Registry, след което архивирайте само ключа който съдържа нещата, които се каните да промените. Щракнете с десния бутон на мишката върху ключа, изберете Export и експортирайте само ключа, във файл REG. Дайте на този REG файл име, което съответства на това, което правите. След това, ако резултатите от вашия хак не ви харесват, можете просто да стартирате този файл, за да върнете нещата в състоянието, в което са били преди. Разбира се,ще трябва да извършите и някои ръчни действия – да изтриете всички ключове и стойности, които вие сте добавили към системата.

Все пак внимавайте за съвместимостта. Един съвет, който работи в Windows 95/98/Me, може да не е полезен за Windows 2000/ХР/Vista и обратно. А един съвет, написан за издание на Windows преди Vista, може да е без смисъл под Vista. Затова трябва да сте сигурни, че можете да направите хака сами. –Нийл Рубънкинг

1001 хака за Registry
С течение на времето ние сме публикували много, много хакове за Registry. Започнете с преглед на нашите любими хакове, публикувани на адрес go.pcmag.com/registryhacks

НАПРАВЕТЕ СИ НАЙ-МОДЕРНО ХАКЕРСКО КУФАРЧЕ С ИНСТРУМЕНТИ

КЛЕЩИ ЗА ОГОЛВАНЕ НА ПРОВОДНИЦИ
Искате ли с един инструмент да можете да оголвате проводници, да изглаждате удебеления и да отрязвате винтове? Този е за вас. Има и по-скъпи инструменти, но те едва ли ще са ви необходими.
Цена 15 USD

КОНВЕРТОР ОТ USB/SATA ДО USB
Улеснете тестването на току-що хакнатия ви твърд диск, преди да го инсталирате.
Цена 30 USD

ПОЯЛНИК
Благодарение на своя набор от острия и игли ColdHeat промени съдържанието на понятието „запояване” и направи хакерите още по- опасни.
Цена 24.95 USD
www.coldheat.com

ДЖЪМПЕРИ
Купете си една чанта от тях и ги дръжте някъде наблизо.
Цена 5 USD.

ОТВЕРТКА TORX
За винтовете с глави тип TORX е характерно това, че често пъти е почти невъзможно те да бъдат отвинтени. Ами ако ми се наложи? Един комплект отвертки TORX струва 15 USD.

USB ФЛОПИДИСКОВО УСТРОЙСТВО
Макар че отдавна трябваше да е в пенсия, „дядото” на високите технологии - флопидискът – още върши работа - например за флашване на BIOS файлове или за зареждане в DOS. Купете си портативно флопидисково устройство, захранвано от USB шината, и го дръжте винаги подръка.
34.99 USD
www.smartdisk.com

МНОГОЦЕЛЕВИ ИНСТРУМЕНТ
Истинските майстори знаят за какво служи той. Струва 60 USD www.leatherman.com

 

УВЕЛИЧЕТЕ МОЩНОСТТА НА ВАШИЯ КОМПЮТЪР
Повишаването на тактовата честота на компютъра си е игра с огъня. Ако я увеличите твърде много, компонентите ще „прегреят“ и ще бъдат невъзвратимо повредени. Но ние обичаме да си играем с огън. Затова взехме назаем един персонален компютър Systemax Venture VX2 B67IVU и решихме да опитаме доколко можем да подсилим неговия 2.66-гигахерцов двуядрен процесор Intel Core 2 Duo E6700. Този чип е широкоизвестен с това, че позволява лесно увеличаване на тактовата му честота, без при това да е необходимо да се преработва системата му за охлаждане. След това повишихме скоростта на графичната карта на системата. Дали вашата ще заработи със същата бързина? Ако ви харесва тръпката на приключенията, опитайте – но за всеки случай дръжте пожарогасителя по-близко до вас. – Дан Еванс

1 BIOS  В BIOS можете да контролирате и най-дребните подробности на вашия хардуер – всичко, от скоростта на вентилатора до синхронизирането на RAM. Повишавайки тактовата честота на FSB шината, на умножителя на централния процесор, на тактовите генератори на паметта и на други настройки, можете да накарате вашите чипове да работят по-бързо. Първо установете каква дънна платка има вашият персонален компютър. Ако тя е „заключена“ от производителя, проектът ви е неосъществим. Ето кои са приетите по подразбиране настройки на Systemax:

2 НАСТРОЙКАТА Започнете с лека настройка (а не с ритник) на тактовата честота на централния процесор. С увеличаването на неговата честота се увеличава и отделяната топлина. Ако отидете твърде далеч, ще имате нужда или от по-добър вентилатор, или от водно охлаждане. След като приключите с настройката на честотата на тактовия генератор, може да се наложи да повишите напрежението, необходимо за предната шина и чипсетовете, за да осигурите повече „гориво“ за по-бързите компоненти. Както виждате на илюстрацията, ние увеличихме тактовата честота на нашия процесор E6700 от 2.66 GHz на 3.15 GHz.

 

3 ДА НАПРАВИМ НЯКОИ ТЕСТОВЕ! След като приключихте с настройките, поспрете за малко, за да видите колко бързо работи компютърът ви. Ние изпълнихме тестовия пакет 3DMark06 на Futuremark на нашата нова „подсилена“ машина и забелязахме повишаване на резултата с около 50 пункта. Това може и да не изглежда твърде много, но трябва да се има предвид следното: след 3 часа проби и грешки ние повишихме производителността на процесора до около нивото на чип, който е по-скъп с около 600 USD.

4 НАСТРОЙКА НА ГРАФИЧНАТА КАРТА Нашата система Venture VX2 B67IVU бе доставена с графична карта GeForce 7950 GT. Графичните процесори на nVidia са известни с това, че тактовите им честоти лесно могат да се увеличават благодарение на едно приложение, което опростява много процеса и може да бъде изтеглено от интернет. То се казва nVidia nTune. Свалете го и ще можете лесно да настройвате не само скоростта на графичния процесор, но и тактовата честота на графичната памет. А потребителите, чиито графични карти са на ATI, трябва да се обърнат към Catalyst Control Center. Там има подобна програма, която носи името ATI Overdrive.

 

 

 

НАМЕРЕТЕ СКРИТИТЕ БЛАГИНКИ ЧРЕЗ GOOGLE 

Много хора считат Google за един вид въдица: използват го, за да уловят определена информация в огромното море от данни, известно ни като уеб. Но ако обърнете този начин на мислене с краката нагоре, ще видите истинската полза от тази услуга. Ако вместо да пускате въдица за конкретни данни, започнете да търсите определени видове данни, ще откриете най-разнообразни полезни и елегантни неща.

Например свързаните в мрежа уебкамери на Panasonic се управляват дистанционно чрез URL, които съдържат следния низ: ViewerFrame?Mode=. Така че въведете inurl:ViewerFrame?Mode= в полето за търсене на Google и услугата ще ви върне всички уебкамери на Panasonic, свързани онлайн. Още по-хубавото е, че ще можете да се включите направо в страниците за управление на камери на Panasonic, чрез които можете дистанционно да въртите камерата, която сте открили, и да увеличавате или намалявате изображението й. Полезно, нали? Axis 2400, една много полезна уебкамера, съдържа вграден уебсървър, с който можете да търсите почти по същия начин. Просто потърсете в Google inurl:indexFrame.shtml Axis и ще намерите уебстраницата на една отлично управляема камера. По същия начин можете да свържете стотици уебкамери. Прекрасно, нали?

След това опитайте да потърсите някои снимки. Но пак не търсете снимка на определен човек, като Парис Хилтън или Дайсуке Мацузака (новия пичър на отбора по бейзбол Red Sox) например. Вместо това потърсете DSC00001.jpg, приетото по подразбиране наименование на първата снимка, направена с цифров фотоапарат на Sony, или по IMG_0001.jpg, еквивалент за Canon. Тези търсения могат да се окажат вашите първи усилия по пътя към фотографския професионализъм. Спомняте ли си първата снимка, която направихте с вашия нов фотоапарат?

За да бъдем честни, трябва да отбележим, че Google е отлично средство за намиране на определени късчета информация. Вземете например услугата Google Maps, с която можете да намерите снимка на вашата къща, използвайки карти, съставени с помощта на спътник. За съжаление тази услуга не може да ви приближи до вашата къща достатъчно близко (при все че в началото, при стартирането си, тя предлагаше ограничен брой снимки отблизо на ниво град; тези снимки често бяха толкова близки, че на тях личаха номерата на къщите). Ако искате да увеличите изображенията на тези спътникови снимки още повече, щракнете върху хипервръзката „Link to this page“, която се намира горе вдясно на картата. В края на URL адреса, който ще ви покаже Google, се намират символите z=19; това е кодът на нивото на увеличение на картата. Опитайте да увеличите този код на 20, 21 и дори на 22, за да постигнете ефект на още по-голямо увеличение. Този номер не работи навсякъде, но би могъл да ви помогне да отсеете необходимата информация.

ПЪРВИТЕ СНИМКИ Неминуемо идва ден, в който всеки научава колко важно е да дава наименования и етикети на снимките. Но в началото за съжаление на никого не му пука за това.

 

ЕЛАТЕ ДА СЕ РАЗХОДИМ ПО МОРЕ С МОЯТА ЛОДКА По принцип използвани за охрана, управляваните публично уебкамери често пъти са във вреда на сигурността.

 

МОМЕНТАЛЕН ХАК: ПОЧИСТЕТЕ ВАШАТА ДЪННА ПЛАТКА
Производителите на дънни платки са запалени на тема новости. Ако се появи нещо ново, което им хваща окото – като HDMI или eSATA – те са готови веднага да го вградят в следващата си дънна платка. Но това определено води до постоянно добавяне, без при това да се изважда нищо: дори и днес повечето съвременни дънни платки са оборудвани с остарелите серийни и паралелни портове или имат аудио-, видео- и мрежови портове, които вие не използвате. Всяка нова възможност, вградена в дънната платка, използва съвместно IRQ, създавайки потенциална възможност за конфликт. Ако искате да изключите излишните възможности на вашата дънна платка, рестартирайте персоналния компютър и влезте в BIOS, което обикновено се извършва чрез натискане на клавиша Delete или F2; потърсете меню, носещо името Peripheral Configuration (или нещо подобно). В него можете да деактивирате каквото си искате с едно натискане на клавиш. Запишете, рестартирайте компютъра и преминете към разчистване на боклука от работното пространство (десктопа).

 

ПОЗНАЙТЕ ВАШАТА МРЕЖА 

Защитата на една мрежа не е толкова лесна, колкото си мислите. Как е най- добре да постъпите? Да мислите като хакер. Ние интервюирахме „добрия” хакер Гари Морз, за да видим как точно хакерите вършат работата си.

 

Гари Морз е президент и основател на компанията Razorpoint Security Technologies. Той е експерт по оценки на сигурността и по тестове за прониквания. Откривал е и е разпознавал безброй сериозни, реални уязвимости, използвани от злонамерените атакуващи срещу корпоративните мрежи. В началото на своята кариера Гари се снабдил с известен брой разрешителни за ползване на секретна информация, докато участвал в разработката на една тактическа система за обучение, предназначена за военновъздушните и военноморските сили на САЩ.

Известно е, че точките за достъп на безжичните мрежи се доставят с деактивирани възможности за защита. Дали това положение се е променило?

На практика все още е така. За съжаление хората първо мислят за връзката, а после за сигурността. По-точно, почти не мислят за последната. Когато отворите опаковката на една безжична точка за достъп, ще намерите самата точка за достъп, кабела за захранване, ръководство за бърз старт и едно подробно ръководство за потребителя. Около деветдесет процента от хората вземат точката за достъп и захранващия кабел, включват ги, прелистват ръководството за бърз старт (само първите му страници, където пише за установяването на точката) и никога не отварят подробното ръководство за потребителя, а го оставят в килера...

...а понякога дори изхвърлят опаковката заедно с подробното ръководство, нали?

Точно така. След това точката за достъп си остава с фабричните, приети по подразбиране настройки. На всичко отгоре потребителят придобива самочувствието да заяви: „Вижте, инсталирах я сам!“ За съжаление, ако така ви е по-лесно да ползвате точката за достъп, комшиите ви ще получават достъп до нея със същата лекота.

Как тогава хората могат да регулират защитата на своите мрежи?Начинаещите трябва да проверят дали WEP и WPA са активни, нали?

Или може би WPA2? WEP и WPA могат да бъдат кракнати за десетина минути. Това е лудост! Преди за същото бяха нужни часове и дни, а сега – минути!

Онлайн анализаторите могат да сканират вашите портове. Те поне могат да дадат на хората известна представа колко сигурна е тяхната мрежа. Валидни ли са преценките им?

Едно общо сканиране на портовете ще има горе-долу следния резултат: „Порт 25 на този сървър е отворен, а порт 80 на онзи сървър – също.“ Защо, прочее, порт 25 на този сървър е отворен? Това е моят пощенски сървър; при него порт 25 трябва задължително да бъде отворен. А другият е уебсървър и затова неговият порт 80 трябва също да е отворен. Но дали самият порт е уязвим? Сканирането на портовете няма да ви даде такава информация, защото не е достатъчно задълбочено. Така че сканирането на портовете може да ви създаде фалшиво чувство за сигурност.

Общо взето, хакерите знаят, хората имат защитни стени и организират своите атаки така, че да преминават през ле- гитимните портове. Така че ако имате защитна стена, а зад нея уебсървър, на който е отворен само порт 80, те няма да опитат да атакуват вашия порт 4444. Ще атакуват именно порт 80. През изминалите няколко години най- многобройни са били Уебатаките спрямо порт 80.

Господи, вие ме плашите!

Това ми е работата!

Значи WEP не може да ви осигури достатъчна защита, а сканиранията на портове са подвеждащи. Какво тогава трябва да правят хората?

Напомням пак, че хакерите знаят, че имате защитна стена. Те ще изработят така изкусно пакетите, че те ще преминат през защитната стена през легитимните портове. След което ще атакуват машината жертва отвътре, принуждавайки я да установи връзка с хакера. Ако работите на система с Unix, те ще изпратят /bin/sh; а ако работите с Windows, ще изпратят команден промпт C:. И ще установят машина, която ще прослушва порта. След това вътрешността на вашата машина (жертвата) установява връзка с атакуващия, вследствие на което защитната стена се превръща в решето, през което пакетите могат да преминават свободно, и тя не ви осигурява никаква защита.

Така че мисленето, насочено към преглед само на насочения навътре трафик, не е начинът това да бъде постигнато. Трафикът трябва да се разглежда като насочен в двете посоки. Прегледайте правилата на защитната стена и се уверете, че позволявате на порт 80 само трафика, който е предназначен за него. След това проверете дали насоченият навън трафик е само този, който трябва да излиза. Затова трябва да имате база от правила (rule base) както за насочения навън, така и за насочения навътре трафик.

И ръководството за потребителя на защитната стена ще описва подробно как се прави това? Тогава то трябва да е дебело поне 200 страници, нали?

Ръководството за потребителя трябва да бъде използвано за справка, а не да се чете като роман. Дори специалистът, който разбира тази материя, не би трябвало да прекарва безсънни нощи, четейки ръководството. Обърнете внимание на раздела „Създаване на правила за моята защитна стена“ – той ще ви е най-нужен.

ВЪЗПРОИЗВЕЖДАЙТЕ ВСИЧКИ СВОИ МУЛТИМЕДИЙНИ ФАЙЛОВЕ ОТ ВАШАТА APPLE TV

Apple TV е елегантно мултимедийно разширение, благодарение на което можете да преглеждате и възпроизвеждате съдържанието на вашата iTunes библиотека на телевизор (но само ако е широкоекранен). Apple TV може да се разглежда като iPod за телевизор: това разширение е със забавен и удобен за ползване интерфейс, но е много избирателно по отношение на видовете видеофайлове, които може да възпроизвежда. За да персонализирате Apple TV според вашия вкус и да създадете още опции за гледане, да добавите поддръжка на възпроизвеждане на DivX и на XviD (популярни видеоформати), трябва да се проявите като хакер.

Този хак отнема не повече от час. Първо демонтирайте твърдиядиск на Apple TV и го включете към компютър Mac с процесор и чипсет на Intel (или дори към Windows РС, на което работи MacDrive). Отварянето на Apple TV не е трудна задача; за целта трябва да имате отвертки TORX с глави T9 и T10, които са удобни за отваряне на дъното на устройството и демонтаж и изваждане на твърдия диск. След като приключите с изваждането на твърдия диск, използвайте USB-IDE кабел, за да го свържете с USB порта на вашия компютър. След като установите връзката, на вашата настолна система ще се появят два нови твърди диска (два, заради начина, по който твърдият диск е разделен на дялове). След това на Apple TV можете да стартирате Terminal - програма, която дава възможност да редактирате операционната система, така че да активирате SSH (Secure Shell) на твърдия дск на Apple TV. Подробно описание на процедурата, стъпка по стъпка, ще намерите в нашия уебсайт, на адрес go.pcmag.com/hackappleTV. Там са описани точните команди.

Сглобете отново Apple TV. Сега, след като SSH е активирана, DivX и Xvid кодеците (както и други файлове) могат да се добавят чрез клиент SCP (Secure Copy Protocol). Можете да опитате със софтуера WinSCP for Windows (който е с открит изходен код) или с Fugu for Macs. (Обърнете внимание на следното: трябва да извикате версия 1 на протокола SCP във вашия клиент; това става чрез една опция в страницата Settings.) След това просто вмъкнете DivX или Xvid файла в директорията с филмите на твърдия диск на Apple TV, използвайки SCP-клиента, и готово: в главното меню ще се появи елемент „files”, в който ще фигурират и вашите DivX или Xvid-файлове.

А ако жадувате за още хакерски подвизи, няма причина да спирате дотук. Има допълнителни модули, които добавят разнообразни възможности за визуализация на информация за времето, новини за спорта и RSS емисии. При проведените тестове някои от тях работеха, но други блокираха Apple TV (ако ви се случи такова нещо, не се паникьосвайте: използвайте SCP за свързване с Apple TV и изтрийте файловете на съответния допълнителен модул от твърдия диск). Посетете адрес www.appletvhacks.net, където могат да ви дойдат безброй нови идеи.

ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА DIVX ФАЙЛОВЕ
Едно ново меню за файлове ви дава възможност да възпроизвеждате DivX и AVI файлове – като тези епизоди от сериала „America’s Next Top Model”.

 

ОТВОРЕТЕ ВАШИЯ CABLE BOX

Черните кутии на самолетите са известни с това, че съдържанието им е мистерия. Същото важи и за cable box-а (бел. ред. - кутия, предоставяна от някои кабелни телевизии). На него работи неизвестна специализирана операционна система, съдържаща скрити менюта с кодове, разбираеми само за сервизните техници. При това cable box-ът се нагрява дори когато е изключен; това означава, че той върши нещо, което той сам си знае какво е. Но повечето cable box са изградени от обикновени хардуерни компоненти, които могат да се купят от магазина. Тези компоненти могат да правят забавни неща, за които може би дори и не подозирате.

Всички нови cable box имат FireWire портове, чрез които можете да свързвате външни запаметяващи устройства благодарение на една наредба на правителството на САЩ от 2004 година. Някои cable box дори имат eSATA портове за постигане на по-висок пропускателен капацитет за данни. Добавянето на запаметяващи устройства е чудесна възможност, но FireWire-портът може да бъде полезен за много други работи. Например чрез този порт можете да свържете лаптоп направо с вашия cable box и да записвате и съхранявате цифрово видео направо на вашия персонален компютър. За съжаление както драйверите, така и активирането на портовете подлежат на стриктен контрол като самия cable box.

Ето как се прави това: първо свалете драйверите за приставката към вашия телевизор (set-top box). Всеки cable box си има особености, но е твърде вероятно да намерите подходящите за вашите драйвери в AV Science Forum (www.avsforum.com) заедно с богата информация за тях. Свържете cable box-а с вашия персоналенкомпютър (чрез FireWire-порта); на екрана би трябвало да се появи съветникът „Found New Hardware“, който ще ви представи някои тайнствени устройства. Прекъснете инсталацията на драйвера за първото от тях, което фигурира като „unknown device“ (непознато устройство). Инсталирайте другите два, използвайки драйверите, които току-що свалихте. Сега cable box-ът би трябвало да се появи в Device Manager като „Tuner AV/C Device“. Сега можете да сваляте видеопотоци „на живо“ от вашия FireWire порт с помощта на програми като CapDVHS или дори чрез вградения във Vista софтуер Media Center. Защитеното срещу копиране съдържание обаче не може да се записва.

 

САМО ЗА НАЙ-ЗАПАЛЕНИТЕ: ПРЕНАПИШЕТЕ ВАШИЯ BIOS...

BIOS е много важна част от съвременните компютри. Името му е съкращение от израза Basic Input/Output System (основна входнo-изходна система). BIOS активира хардуера на вашия компютър, като включва или изключва разнообразни функции и устройства по време на процеса POST (Power-on self-test, самотестване след включване на компютъра), преди да прехвърли управлението на операционната система. BIOS съществува от десетилетия и поради това притежава много особености, свързани със съвместимостта. Нещо повече – именно заради тях той се променя много трудно. Затовадоскоро много компютри срещаха трудности с разпознаването на дялове от твърди дискове, по-големи от 8.4 GB. Нещо повече, и до днес е невъзможно да включите устройство CableCard към вашия компютър РС. (Впрочем най-модерните персонални компютри на Apple използват по-модерна технология, наречена Extensible Firmware Interface (EFI - разширяем интерфейс за фърмуер). За разлика от BIOS EFI не е обвързана с архитектурата х86; повече на тази тема можете да прочетете на адрес www.uefi.org).

Когато един производител на персонални компютри пусне на пазара нова система, той вгражда в нея модифицирана версия на някой популярен EFI – например на AMI или Phoenix. Обикновено важните функции на EFI са изключени и са скрити от погледа на потребителя – възможността за настройка на коефициентите на шините (bus ratios) на дънната платка, на напрежението, подавано на определени компоненти, както и на синхронизацията и скоростите. Те са опасни. Ако ги установите неправилно, можете да претоварите, блокирате или дори да повредите компютъра си завинаги.

Независимо от това една малка общност от посветени на идеята ентусиасти посвети години труд на изграждането на инструменти редактори, които ще ви дадат възможност да редактирате вашия BIOS. Един от тези редактори – Award BIOS Editor – при все че вече не се поддържа, все още е в употреба. Можете да го свалите от адрес awdedit.sourceforge.net. С него можете да разкомпресирате, замествате и повторно да компресирате образа на BIOS, при което можете да променяте настройките. Но, за бога, бъдете внимателни! Всяка промяна, макар и незначителна, може лесно да превърне вашия персонален компютър в старо желязо.

ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ НАДЪЛБОКО Award BIOS Editor пренаписва вашия код за първоначално зареждане.

 

... И ДРАЙВЕРИТЕ ЗА ВАШАТА ГРАФИЧНА КАРТА

|Повечето потребители са наясно с драйверите – програмите, които осъществяват връзката между операционната система и хардуерните устройства. Всеки компонент на вашата система има нужда от драйвер, за да общува с вашите приложения. Но драйверите са написани за потребителите от цял свят, докато вие бихте могли да имате малко по-особени претенции към тях, нали? Ето защо хакерите като Omega и NGO създават специализирани драйвери за видеокарти, при които съвместимостта и стабилността са пожертвани в името на бързината, бързината и пак бързината.

Няма нужда да се занимавате сами с писане на графичнидрайвери. Достатъчно е да изтеглите най-новите версии на NGO от уебсайта Guru of 3D, от адрес www.guru3d.com. Създателят на Omega възнамерява да добави повече опции и възможности, подобрявайки скоростта на системата и въздействието на игрите; разработчикът на NGO, разбира се, също е посветил усилията си на производителността на игрите, но обръща внимание и на качеството на изображението и на съвместимостта. В крайна сметка целта на двамата е подобряването на работата на игрите.

Помага ли това? За да установим какъв е ефектът от тези хакерски драйвери, ние изградихме персонален компютър с централен процесор Intel Core 2 Duo 6700; с 2 GB бърза RAM PC2-6400 DDR2; и с графична карта ATI Radeon X1900. Накрая заредихме Windows ХР на този компютър. После свалихме от интернет най-новите хакнати драйвери от NGOHQ.com. Когато работеше с оригиналните драйвери Catalyst 7.3 на ATI, системата постигна резултат 5641 при теста 3DMark06, който е стандартен еталонен тест за геймъри. А с помощта на оптимизираните драйвери 1.7.3 на NGO постижението й бе 5 693. Супер, нали?

А най-напредналите и най-дяволити хакери трябва да знаят, че както персоналните компютри използват BIOS файлове, които им служат като посредници между операционната система и хардуера, така графичните карти използват видео BIOS файлове за същата цел. Разбира се, вие можете да хакнете и тях. С помощта на известен брой безплатни програми (например напълно подходящо наименуваната nVidia BIOS Modifier) можете да редактирате напреженията, реактивността на температурните датчици и дори уникалния номер на самия чип; така можете да накарате хардуера да работи, все едно чипът е по-бърз.

Имайте предвид, че чипът не е конструиран за този режим на работа, което означава, че можете да повредите своята графична карта. Затова не ви препоръчваме да опитвате този хак, но не е лошо поне да знаете за него.

ОЩЕ ТРИКОВЕ, СВЪРЗАНИ С ГРАФИКАТА: Използвайте софтуера nVHard, за да хакнете графичния процесор на nVidia.

 

РАБОТЕТЕ С LINUX ИЛИ WINDOWS НА ВАШАТА PLAYSTATION 3

По време на промоцията на Sony PlayStation 3 голямо внимание привлякоха нейните хардуерни компоненти: многоядреният централен процесор Cell CPU, мрежовата връзка gigabit Ethernet, безжичната мрежова връзка 802.11b/g Wi-Fi, Bluetooth 2.0, HDMI и, разбира се, оптическото устройство Blu-ray. На книга PlayStation 3 се оказа сериозен конкурент на други конзоли за игри. И макар тя наистина да има много мощен хардуер, Sony тихомълком предложи на потребителите й нещо още по-мощно: възможност за инсталиране на друга операционна система.

Някъде дълбоко в страницата Settings на операционната система на PlayStation 3 се намира опцията „Install Other OS“. Макар че не е възможно да инсталирате Microsoft Windows (все още), не е проблем да инсталирате някои дистрибуции на Linux. След като изпълните процедурата, описана на адрес ps3.qj.net, ще можете да разделите твърдия диск на PlayStation 3 на дяловеи с помощта на Fedora Core 5 да го конфигурирате за около два часа така че, да можете да извършвате двойно зареждане.

Самата идея за инсталиране на софтуер с открит изходен код на PlayStation 3, може да не е достатъчна, за да накара повечето хора да хакнат своите конзоли. Но ако сте запален по Windows, възможно е да работите с Windows ХР на PlayStation 3 (донякъде). Затова оставете Fedora и се насочете към Yellow Dog Linux на Terra Soft, който притежава клиент за електрон- на обработка на информацията чрез виртуална мрежа (virtual network computing, VNC). Инсталационният DVD диск се продава само срещу 49.95 USD, в сайта www.terrasoftsolutions.com. След като инсталирате TightVNC (www.tightvnc.com), популярен VNC сървър, на компютър с Windows ХР, свързан със същия мрежов концентратор, с който има връзка вашата PlayStation 3, ще можете да се включвате към XP компютъра чрез PlayStation 3 и да го управлявате от разстояние.

1РАЗДЕЛЕТЕ ТВЪРДИЯ ДИСК НА PLAYSTATION 3 НА ДЯЛОВЕ
Операционната система на PlayStation 3 дава възможност да разделите твърдия й диск, за да отворите място за друга операционна система.

 

2 ДОБАВЕТЕ НОВА ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА
След като приключите с разделянето на твърдия диск на дялове, можете да рестартирате PlayStation 3 и да започнете да инсталирате Yellow Dog Linux.

 

3 ИЗВЪРШЕТЕ ПЪРВОНАЧАЛНО ЗАРЕЖДАНЕ В LINUX
След това стартирайте VNC клиента, чрез който можете да разглеждате локален персонален компютър с Windows ХР, на който работи VNC сървър.

 

НЕ ХАКВАЙТЕ ВАШИЯ КАБЕЛЕН МОДЕМ

Повечето доставчици на кабелен интернет предлагат няколко нива на своите услуги, при които скоростите варират от най-ниски (1.5 Mbps) (уфф!) до умопомрачителната 30 Mbps (уау!). За да създадат тези различни нива на услуги, доставчиците контролират скоростта на вашия модем, като използват неговия фърмуер. Когато вашият модем се регистрира (sign into) в мрежата, това ниво се потвърждава от оборудването за мониторинг, което се намира на другия край на мрежата. Разбира се, тези скорости са само теоретични. Но има един интригуващ факт: при все че плащате като поп, вашият модем не работи с пълната си скорост.

В САЩ излезе наскоро една отлична книга, издание на No Starch Press, под заглавие „Hacking the Cable Modem: What Cable Companies Don’t Want You to Know” (Хакване на кабелен модем: какво кабелните компании не искат вие да знаете). Тя е написана от хакер, известен само под името DerEngel. В книгата са описани няколко техники за откриване на важна информация за вашия модем (например името на неговия файл за конфигуриране config). Описана е методологията, която DerEngel е използвал, когато е хакнал цели поколения DOCSIS модеми. Предложена е дори схема с цел да ви се помогне да хакнете популярния модем Motorola 5100.

Независимо от всичко, ние ви препоръчваме тази книга само с образователна цел. Защо? Защото увеличаването на скоростта на вашия модем по този начин представлява кражба на услуга. А ние не защитаваме кражбите под каквато и да било форма. Искате ли да знаете повече за това как работи цялата инфраструктура на един кабелен модем? Проверете в тази книга. Искате ли да имате по-бърза услуга за интернет? Платете за нея (но същевременно прочетете резултатите от тестовете за скорост на различни доставчици на услуги за интернет, които сме публикували на адрес go.pcmag.com/fastestISPs).

 


Съдържание: