AMD Phenom – най-сетне на пазара

---

След като AMD бяха сериозно притиснати от Intel при появата на архитектурата Core, компанията обеща на своите фенове и клиенти следващото поколение процесори, което ще представлява се-
риозен скок напред от гледна точка на производителността. Що се отнася до консумацията на енергия и топлоотделянето, AMD водеха пред Intel и на този фронт, но ситуацията тук също се преобърна с появата на процесорите Core 2 Duo. След като най-сетне станахме свидетели на
реално работещи образци на чиповете от серията Phenom на AMD, най-сетне дойде моментът, в който ще ги подложим и на реални тестове, за да проверим какви са техните възможности.

Дами и господа... Phenom!
Трудностите пред AMD при разработката и производството на Phenom са достатъчно разнообразни, за да може да се напише сравнително дълъг разказ по темата, но нека се спрем на по-основното.
След като Intel притисна компанията при стартирането на процесорите, използващи архитектурата Core, за AMD стана ясно, че е необходимо изключително бързо да представи новото поколение собствени процесори. Макар на хартия Barcelona да притежаваше интересни характеристики,
на практика, съпоставена такт към такт с Core, тя изненадващо не само не е по-бърза, но дори леко му отстъпва. В допълнение към това разработката на 65nm процес в собствените фабрики на AMD и преходът към новите производствени мощности погълнаха допълнително от ресурсите на и без това изтощената компания. Но нека спрем с анализите и да погледнем към самия процесор – какво
точно отличава Phenom от предишното поколение процесори, използващи добре познатата ни К8 архитектура? На първо и най-основно място, това са четирите ядра на процесора. AMD счита
Barcelona K10 за първия истински четириядрен чип, тъй като той на практика е изграден от единствен кристал силиций. Предлаганите преди това четириядрени модели на Intel Core 2 Quad представляваха
обединен пакет от 2 кристала, или така наречения MCM Package (Multi Chip Module Package). Доколко това ще окаже влияние на производителността, предстои да се разбере, но дори в момента практическата полза от дори две ядра е все още доста рядко срещана в 99% от софтуера на пазара.
Друга важна черта на К10 е използваният 65nm производствен процес, който представлява сериозен преход от досега използвания 90nm. При К8 90nm процес е доста сериозна пречка пред постигането
на тактови честоти от порядъка на 3GHz и нагоре, а когато това все пак стане, то идва на цената на наистина потресаващи разходи на енергия и топлина. Самите процесори от серията Phenom
разполагат с по 512kb собствен кеш от второ ниво за всяко от ядрата и обща споделена кеш памет от трето ниво с обем от 2MB. Комуникацията между процесора и останалия „свят“ става с използването
на HyperTransport шината, която вече е от 3-то поколение. Тъй като употребата й изисква обновяване на комуникационните канали, цокълът който се използва при Phenom, е АМ2+. Преходът към този нов цокъл носи доста положителни фактори, какъвто например е възможността за
индивидуално управление на всяко от ядрата на процесора, както и на тяхното захранване. Това позволява изключителна гъвкавост по време на работа, като става възможна ситуация, при която
ядрата, които не са натоварени, просто да преминават в режим на standby, с което не само се спестява енергия, но и се намалява топлоотделянето. Като стана въпрос за топлоотделяне, цитираните от AMD стойности на TDP за Phenom 9500 и 9600 са 95W, а за Phenom 9700 и 9900 – 125W.

Тестове
Конфигурацията с процесор Phenom ни беше предоставена от фирма Солитрейд и включваше дънна платка MSI K9A2 Platinum с цокъл АМ2+ и самия процесор Phenom 9500. Паметта на системата беше 2GB DDR2-667MHz, която ни беше осигурена за тестовете от фирма Аргус. Системата с процесор Athlon X2 беше с дънна платка Biostar T-Series TForce4 U с 1GB DDR памет, работеща на честота 400MHz. За да проверим способностите на Phenom, извърших няколко различни процесорни теста, както и някои допълнения от мен, които направих от чисто любопитство. Логично е да очакваме подобрение в производителността на Phenom спрямо К8, ето защо сравних неговите възможности
с тези на процесор AMD Athlon X2, работещ на еквивалентна честота – 2200MHz. За тестовете на процесорите използвах следните програми: собствения тест на Winrar за производителността на систе-
мата; SuperPi версия 1.5 при стойности на изчисленията до 1 млн. и 8 млн.; собствения тест на програмата Everest версия 4.0, сред които подбрах четене/запис/копиране в паметта плюс всички процесорни тесто- ве; ScienceMark 2.0 и за финал – F.E.A.R. Що се отнася до F.E.A.R., там използвах
вградения тест на играта за проверка на производителността на конфигурацията, като намалих всички графични детайли до възможния минимум; използваната разделителна способност беше 280х962. Впоследствие, за да проверя доколко заетостта на повече ядра ще окаже влияние над работата на едно от тях, проведох още 2 теста при същите настройки на играта, но със стартирани още 3 копия на SuperPi, които извършват на заден фон интензивни изчисления. Признавам, че последният тест няма особен смисъл, но го направих от чисто любопитство, за да видя до каква степен контролерът на паметта и работата на ядрата се влияят по време на работа.

И така, нека започнем с резултатите:
Както е видно от графиките, разликите в производителността между AMD Athlon X2 и Phenom се движат в доста широки граници. Особено интересни са резултатите при тестовете на паметта в Everest
и цялостния тест на WinRAR, който е силно зависим от паметта на системата и нейния режим. Тук ще отбележа, че макар резултатите в Everest да са доста близки един до друг, те могат да се отдадат на
разликите в режимите, при които работи паметта в различните системи. Не може да се каже същото обаче за WinRAR, където подобна разлика се дължи по-скоро и на доста други фактори – това
навежда на мисълта, че драйверите за новите чипсети на AMD предстои да се оптимизират. В допълнение към това комбинацията между HyperTransport 3.0 и новия контролер на паметта във Phenom може би ще се представи значително по-добре при памет с по-ниска латентност и висока честота, но това предстои тепърва да се провери. В тестовете на процесора и математическия копроцесор в Everest системата с Phenom на моменти има сериозна преднина, която може да се отдаде както на повечето на брой ядра, така и на по-високата скорост на комуникация между
системата и процесора и по-оптимизираната му архитектура в сравнение с К8. В ScienceMark 2.0 Phenom 9500 отново се представя по-добре от вече поостарелия си К8 съперник, като преднината
му също както и при Everest варира в широки граници. За финал оставих теста, който проведох изцяло за да задоволя собственото си любопитство – става въпрос за играта F.E.A.R. при минимални графични настройки. При „чиста“ работа само на играта резултатът беше 121 кадъра в секунда – за да проверя дали и доколко WinRAR Internal test, KB/s AMD Phenom 9500 488 AMD Athlon X2 3800+@2200MHz 749 работата на отделните ядра се влияе от другите, стартирах още 2, а после
и 3 копия на SuperPi 8М, при което резултатът във F.E.A.R. не се промени изобщо. Признавам, че макар и тестът да не е особено смислен, той показва, че отделните ядра в процесора успяват да
се справят с работата в общия кеш, без да се „пречкат“ едно на друго. Определено може да се каже, че процесорите AMD Phenom имат потенциала да се превърнат ако не в сериозна алтернатива на Intel, то поне в едно добро предложение. Дали това ще се случи, тепърва ще разберем, тъй като в огромна степен ще зависи от цената, която AMD ще определи за своите продукти. В допълнение към това възвръщането на вече изгубените пазарни позиции и клиенти на AMD ще зависи още и от това кога компанията ще успее да покаже работещи на по-висока честота образци – нещо, което ще очакваме с нетърпение.