Не една, а две – Radeon HD 4870х2... х2

Може да прозвучи невероятно за някого, но колкото и да са мощни съвременните графични карти от най- висок клас, на практика има още какво да се очаква от тях. Макар както ATI, така и Nvidia да имат свои предложения за лесно и бързо повишаване на производителността чрез SLI/CrossFire, истината е, че те не винаги водят до така желаното бързодействие. Какъв е случаят с най-бързата графична карта за момента ATI Radeon HD 4870x2 – дали тя осигурява достатъчна производителност за съвременните заглавия или напротив – има какво да се желае? Има само един начин да открием – като добавим втора видеокарта!

Както можете да се досетите, потребителите, които биха си купили не една, а цели две графични карти тип Radeon Hd 4870x2, далеч не са много. Основно това са хора, притежаващи дисплеи с огромна резолюция или поне HD Ready, тоест с разделителна способност поне 1920х1200 и нагоре. Сама по себе си за работата в Windows или с дадена програма тази резолюция не изисква по-специална графична карта, но ако добавим към обикновената работа някое игрово заглавие, нещата стават доста по-различни. За момента видеокартите, които се справят безпроблемно с подобни резолюции, са доста малко – освен моделите GTX260 и GTX280 на Nvidia с резолюции от 1900х1200 пиксела нагоре се справят също така и моделите Radeonот високия клас (4870, 4870х2).

Ако добавим и антиалайсинг към уравнението, нещата се променят още повече, основно защото комбинацията между висока разделителна способност и антиалайсинг означава изключително тежко натоварване на графичния процесор. За да разберем колко добре се скалира производителността с добавянето на още една карта, решихме да направим няколко теста с използването на две графични карти ATI Radeon HD 4870x2. Реално погледнато това означава, че сме използвали еквивалента на общо четири единични видеокарти RadeonHD 4870, всяка от които разполагаща с 1 GB собствена памет.

Тестовата система, която използвах за целта, беше с дънна платка ASRock X48TurboTwins-WiFi, процесор Intel Core 2 Duo E8400 @ 3.2 GHz и 2 GB DDR2-1066 памет, работеща в двуканален режим. Операционната система беше Microsoft Windows Vista Ultimate Edition, а драйверите за графичната карта – ATI Catalyst 8.11. Игрите, използвани за тестовете, бяха следните: Crysis, Farcry II, Call of Juarez, Clive Barker’s Jericho, Bioshock и World in Conflict. Освен тях използвах също така и тестовете 3DMark Vantage и 3DMark 2006 на Futuremark, които, макар и да са синтетични, могат да послужат като груб ориентир за възможностите на системата. Настройките на графиката включваха форсиран през ССС 8- кратен антиалайсинг, 16х анизотропна филтрация на текстурите и максимално качество на изображението.

Тестове

Както може да се види от резултатите, част от игрите успяват да се възползват от по-големия брой паралелно работещи графични процесори, докато друга част не успяват. Всъщност, ако си позволя едно отклонение – именно това е и причината за момента 4870х2 да изостава от конкурента си – GTX280 в някои от игровите заглавия. Вероятно нещата ще се променят доста сериоз- но, когато ATI публикуват следващата версия на драйверите си (Catalyst 8.12), за които се очаква да въведат сериозни оптимизации, целящи по-пълноценна употреба на CrossFire.

Невъзможността на програмата да се възползва от CrossFireX режима си про- личава дори и при 3DMark 2006, нещо, което лично аз не очаквах. За разлика от него обаче в 3DMark Vantage възползването от допълнителната графична карта е налице и резултатът е доста по-висок, отколкото на единична карта. Впрочем тук е моментът да отбележа, че двата теста на Futuremark бяха изпълнени без антиалайсинг, за разлика от игрите, където той беше активиран постоянно.

Във Farcry 2 двете карти успяват да запазят нивото на кадрите на напълно достатъчно ниво, което да осигури ком- фортна игра. Ако 40 кадъра в секунда все пак ви се струват недостатъчни, нека не забравяме, че в случая става дума за разделителна способност от порядъка на 1900х1440 пиксела. За тестовете във Farcry 2 използвах вградения в играта софтуер, като настройките бяха за Ultra High Details и активирани всички „екстри“ за качества на изображението.

Bioshock е още една от игрите, които успяха да се възползват от CrossFireX режима. Тук кадрите достигнаха доста зашеметяващото ниво от 198 fps, като всички настройки за качеството на изображението в играта бяха на максималната си степен. Подобно е и положението в Call of Juarez, но това не е твърде изненадващо, като се вземе предвид, че това заглавие е известно като доста „pro-ATI“ настроено. Въпреки това постижението от около 100 fps при резолюции от типа на 1920х1200 нямакак да бъде подминато с лека ръка.

За разлика от разгледаните по-горе игри в World in Conflict системата очевидно не успява да се въпзолзва от CrossFireX режима, което е очевидно от демонстрираните тестови резултати. Макар, реално погледнато, резолюция от типа на 1920х1440 да е доста висока, постижението от 40 fps е по-скоро недостатъчно, отколкото задоволително.

Подобна е ситуацията и в Crysis, където повишаването на разделителната способност от 1600х1200 към 1900х1200 променя резултатите само с около 3-4 кадъра в секунда. Въпреки това както тук, така и в World in Conflict двете карти успяват да предложат з а дов олит елно ниво на производителност при подобни резолюции, при това с активиран 8-кратен антиалайсинг. Пък и честно казано, едва ли, когато Crysis се появи на пазара, някой е предполагал, че в толкова близко бъдеще ще може да се играе при разделителни способности от типа на 1900х1200 с максимални настройки и 8хАА.

Имаме ли нужда от втора карта?

Ако сте от малкото потребители, притежаващи HD дисплей с висока разделителна способност, и искате да играете последните игри, за момента, изборът ви за графична карта е доста ограничен. Разгледаният в тази статия примерен вариант от CrossFireX, изграден от две графични карти, предлага доста сериозна производителност, но определено има какво да се желае по отношение на драйверите и оптимизацията, която те предлагат. Последното вероятно тепърва ще се подобрява с по-новите версии на Catalyst – факт, който не е за пренебрегване.

И все пак, тъй като сумата, с която ще трябва да се разделите за придобиването на две графични карти Radeon HD 4870x2, никак не е малка, този избор си остава доста лична преценка, зависеща от самите вас. – Добрил Доков