Поглед отвътре
PCMagazine, Брой 4
Категория: Мнение
Джон Дворак
17.4.2008
Защита на вашата лична информация: Още откакто интернет направи прощъпалника си, маниаците на тема защита на личната информация опитват да намерят начини да осигурят анонимно сърфиране на потребителите в уеб и да запазят тайната на тяхната електронна кореспонденция. Криптирането си има предимства, но не при свободно сърфиране, обмен на файлове и чат; тези дейности могат лесно да бъдат проследени по вашия IP адрес. Той е като телефонен номер. Дори на системите, при които IP адресът „се върти” (динамичен адрес), някъде съществува регистър, където се вижда какво сте посещавали през определени часове на дена.
Появиха се и изчезнаха много комерсиални системи, конструирани с едничката цел да осигурят анонимност на ползващия ги потребител. Но нито една от тях не успя да постигне успеха на мрежата Tor. На адрес www.torproject.org ще научите всичко, което би ви интересувало за нея. Предимствата на тази безплатна система са очевидни в днешното време на неотслабващи кражби на самоличност, непрестанни съдебни процеси и размножаващи се натрапници. В този уебсайт има страница с преглед, в който е обяснено защо мрежата Tor е важна. Но в него няма нито дума за една от най-основните причини: обмен на файлове чрез равноправен достъп (P2P). Вероятността Асоциацията на американските звукозаписни компании (RIAA) да ви проследи и преследва за нелегално изтегляне на някоя стара песен на Фетс Домино е нулева, ако действате чрез мрежата Tor. Защото вашият IP адрес не се разкрива никога.
Тази мрежа има проблеми. Един от най-важните е архитектурата й, която изисква доброволци от цял свят да служат като препредаватели и изходни портове за нещо като „кошер” от данни, базирани на тъй нареченото „луково маршрутизиране” (onion routing). За най-различни деяния, неизвършени от притежателя, правоохранителните органи могат да се насочат към IP адреса на изходния сървър. Много от тези проблеми произлизат от незаконна P2P дейност, с която изходният IP адрес няма нищо общо, но за която е обвиняван.
Другият проблем е в това, че според данните в докладите някои от изходните портове всъщност са правителствени сървъри и трафикът, излизащ от „кошера”, се следи и може да бъде прихванат. Потребителите параноици насърчават криптирането от точка до точка, за да попречат да се използва подобно шпиониране.
В момента се развива една инициатива, която вероятно ще позволи въвеждането на изцяло нова схема за защита на потребителите на Tor. Идеята е в това да се заемат някои трикове от разпространителите на спам. Вие създавате мрежа от ботове зомбита (botnet of zombies – компютри, компрометирани с backdoor вируси или троянски коне) и ги превръщате не в спам сървъри, а в неволни препредаватели и изходни портове на мрежатаTor. Гениално! Макар че архитектите на тази мрежа – например Пол Силвърсън, Роджър Дингълдайн и Ник Матюсън – може да не одобрят публично подобна идея, те просто нямат думата за нея, тъй като потребителите сами избират да изпълнява ролята на препредаватели. Мрежата от ботове превръща своите зомбита в доброволци напълно прозрачно и евентуално може да превърне половината свят в мрежа на Tor. Уау!
Какво мислят те? Не съм доволен от развитията в Microsoft. Гигантът от Редмънд някога беше крайно внимателен и въздържан, но напоследък стана небрежен по отношение на парите си. Кулминацията на всичко бе отхвърлената покана за участие в търга за 45 милиарда долара за Yahoo! – компания, която Microsoft можеше да конкурира успешно преди десетина години.
Аз съм изумен от разделението между дейността на Microsoft на доста отеснелия софтуерен пазар, от една страна, и в света на мрежите и на интернет – от друга. Все едно гледаме две съвършено различни компании. Според мен виновник за всичко е слабият старт на Microsoft, когато тя пропусна първа да развие дейност на арената на интернет! И оттогава все й се налага да догонва някого. Част от уравнението, което компанията все още не може да реши, е простичкият факт, че понякога успехът зависи само и единствено от упоритата и здрава работа! Вземете например битката между Google и Microsoft!
Всеки, който поддържа блог, съвършено ясно вижда ботовете на търсачките, когато те претърсват един уебсайт. Ботовете на Google могат да се появят и да сканират един сайт поне десетократно по-често в сравнение с ботовете на MSN и Yahoo!. Но общата активност на ботовете на MSN и Yahoo! е направо несъизмерима с тази на ботовете на Google! Това е истинският ключ за успеха на Google в областта на търсенето. Google е по-добра, защото работи повече – или поне компютрите й работят повече. На всеки му се иска да вярва, че съществуват някакви магически алгоритми, които правят от Google победител. Няма такива. Всичко се дължи на неумолимото и постоянно претърсване на Мрежата!
Никой – освен няколко души от ръководството на Google – не знае точно колко машини използва тази компания. Може би над милион или десет милиона? Нейните сървърни комплекси (server farms) изпълват огромни складови помещения, пръснати по цял свят. Няколко гении в областта на архитектурата, работещи в Google, са създали мрежова архитектура от машини, използващи Linux, MySQL и евтини персонални компютри. Всички те са конструирани така, че когато една машина спре, тя си остава в мрежата, но без да работи. Тя веднага бива „заобиколена” като лош сектор на твърд диск. Усилията за намирането и поправката й просто не си заслужават.
Google не престава с всеки изминал ден да разширява тази мрежа от уебботове. Microsoft не може да е в крак с този растеж, като вместо това предпочита да търси по-добър алгоритъм за търсене. Закупуването на Yahoo! само би изострило проблема, тъй като е малко вероятно двете системи за търсене да са съвместими. Microsoft би постъпила по-добре, ако инвестира 45 милиарда долара в огромни комплекси от сървъри. Тя може да предложи още 1 милиард долара за намиране на мозъци, които стоят зад успеха на архитектурата на Google и за наемането им и откъсването им от Google.
ИСКАТЕ ЛИ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ НЕЩО ОТ ДЖОН ДВОРАК?
Той списва ежеседмична рубрика и за нашия уебсайт. Посетете го на адрес go.pcmag.com/dvorak. Можете да му пишете и по електронната поща на адрес pcmag@dvorak.com.
Появиха се и изчезнаха много комерсиални системи, конструирани с едничката цел да осигурят анонимност на ползващия ги потребител. Но нито една от тях не успя да постигне успеха на мрежата Tor. На адрес www.torproject.org ще научите всичко, което би ви интересувало за нея. Предимствата на тази безплатна система са очевидни в днешното време на неотслабващи кражби на самоличност, непрестанни съдебни процеси и размножаващи се натрапници. В този уебсайт има страница с преглед, в който е обяснено защо мрежата Tor е важна. Но в него няма нито дума за една от най-основните причини: обмен на файлове чрез равноправен достъп (P2P). Вероятността Асоциацията на американските звукозаписни компании (RIAA) да ви проследи и преследва за нелегално изтегляне на някоя стара песен на Фетс Домино е нулева, ако действате чрез мрежата Tor. Защото вашият IP адрес не се разкрива никога.
Тази мрежа има проблеми. Един от най-важните е архитектурата й, която изисква доброволци от цял свят да служат като препредаватели и изходни портове за нещо като „кошер” от данни, базирани на тъй нареченото „луково маршрутизиране” (onion routing). За най-различни деяния, неизвършени от притежателя, правоохранителните органи могат да се насочат към IP адреса на изходния сървър. Много от тези проблеми произлизат от незаконна P2P дейност, с която изходният IP адрес няма нищо общо, но за която е обвиняван.
Другият проблем е в това, че според данните в докладите някои от изходните портове всъщност са правителствени сървъри и трафикът, излизащ от „кошера”, се следи и може да бъде прихванат. Потребителите параноици насърчават криптирането от точка до точка, за да попречат да се използва подобно шпиониране.
В момента се развива една инициатива, която вероятно ще позволи въвеждането на изцяло нова схема за защита на потребителите на Tor. Идеята е в това да се заемат някои трикове от разпространителите на спам. Вие създавате мрежа от ботове зомбита (botnet of zombies – компютри, компрометирани с backdoor вируси или троянски коне) и ги превръщате не в спам сървъри, а в неволни препредаватели и изходни портове на мрежатаTor. Гениално! Макар че архитектите на тази мрежа – например Пол Силвърсън, Роджър Дингълдайн и Ник Матюсън – може да не одобрят публично подобна идея, те просто нямат думата за нея, тъй като потребителите сами избират да изпълнява ролята на препредаватели. Мрежата от ботове превръща своите зомбита в доброволци напълно прозрачно и евентуално може да превърне половината свят в мрежа на Tor. Уау!
Какво мислят те? Не съм доволен от развитията в Microsoft. Гигантът от Редмънд някога беше крайно внимателен и въздържан, но напоследък стана небрежен по отношение на парите си. Кулминацията на всичко бе отхвърлената покана за участие в търга за 45 милиарда долара за Yahoo! – компания, която Microsoft можеше да конкурира успешно преди десетина години.
Аз съм изумен от разделението между дейността на Microsoft на доста отеснелия софтуерен пазар, от една страна, и в света на мрежите и на интернет – от друга. Все едно гледаме две съвършено различни компании. Според мен виновник за всичко е слабият старт на Microsoft, когато тя пропусна първа да развие дейност на арената на интернет! И оттогава все й се налага да догонва някого. Част от уравнението, което компанията все още не може да реши, е простичкият факт, че понякога успехът зависи само и единствено от упоритата и здрава работа! Вземете например битката между Google и Microsoft!
Всеки, който поддържа блог, съвършено ясно вижда ботовете на търсачките, когато те претърсват един уебсайт. Ботовете на Google могат да се появят и да сканират един сайт поне десетократно по-често в сравнение с ботовете на MSN и Yahoo!. Но общата активност на ботовете на MSN и Yahoo! е направо несъизмерима с тази на ботовете на Google! Това е истинският ключ за успеха на Google в областта на търсенето. Google е по-добра, защото работи повече – или поне компютрите й работят повече. На всеки му се иска да вярва, че съществуват някакви магически алгоритми, които правят от Google победител. Няма такива. Всичко се дължи на неумолимото и постоянно претърсване на Мрежата!
Никой – освен няколко души от ръководството на Google – не знае точно колко машини използва тази компания. Може би над милион или десет милиона? Нейните сървърни комплекси (server farms) изпълват огромни складови помещения, пръснати по цял свят. Няколко гении в областта на архитектурата, работещи в Google, са създали мрежова архитектура от машини, използващи Linux, MySQL и евтини персонални компютри. Всички те са конструирани така, че когато една машина спре, тя си остава в мрежата, но без да работи. Тя веднага бива „заобиколена” като лош сектор на твърд диск. Усилията за намирането и поправката й просто не си заслужават.
Google не престава с всеки изминал ден да разширява тази мрежа от уебботове. Microsoft не може да е в крак с този растеж, като вместо това предпочита да търси по-добър алгоритъм за търсене. Закупуването на Yahoo! само би изострило проблема, тъй като е малко вероятно двете системи за търсене да са съвместими. Microsoft би постъпила по-добре, ако инвестира 45 милиарда долара в огромни комплекси от сървъри. Тя може да предложи още 1 милиард долара за намиране на мозъци, които стоят зад успеха на архитектурата на Google и за наемането им и откъсването им от Google.
ИСКАТЕ ЛИ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ НЕЩО ОТ ДЖОН ДВОРАК?
Той списва ежеседмична рубрика и за нашия уебсайт. Посетете го на адрес go.pcmag.com/dvorak. Можете да му пишете и по електронната поща на адрес pcmag@dvorak.com.