Зелените компютри и въвеждането на RoHS




Зелените компютри и въвеждането на RoHS

PCMagazine, Брой 2
Категория: ИТ политика , закони , зелени технологии
Етикети: Европейски съюз , зелени технологии , RoHS
PC MAGAZINE
11.2.2009

Зелените компютри и въвеждането на RoHS

Несъмнено всеки потребител, закупил през последните 1-2 години някакъв компонент, е забелязал миниатюрното лого, на което пише „RoHS Compliant“. Работата е там, че повечето производители на компютърни компоненти пропускат да споменат какво точно представлява RoHS и какво потребителите печелят от неговата поддръжка... или какво губят. Защото, колкото и да е невероятно, от непрестанната инициатива за „озеленяване“ на компютрите потребителите не винаги печелят или поне цената, която плащат за тези идеи, не е никак ниска.

Идеята зад всяка инициатива, целяща „озеленяването“ на компютрите, е много проста – обикновено при почти всяка подобна програма става дума за консумация на по-малко енергия, което от своя страна логично се приема като екологична насока. Работата е там, че при производството на компютри итехните компоненти се използват доста неекологични материали, повечето от които представляват сериозна опасност за околната среда. Подобна е ситуацията и с припоя, използван за запояването на повечето от елементите в абсолютно всеки компютърен елемент. Доскоро (всъщност допреди налагането на RoHS) за запояването на елементите по всяка платка се използваше припой, съдържащ значимо количество олово, което при последващото депониране на тези продукти като отпадък се превръща в проблем. Преодоляването именно на тези, а и на други подобни проблеми е като цяло идеята на въвеждането на директивата RoHS.

Директивата Restriction of Hazardous Substances – RoHS

Всъщност в директивата RoHS, наложена от изискванията на ЕС, се съдържат препоръки, касаещи не самооловото, което се използва в запояването на елементите, но и други 5 продукта, които са доста вредни за околната среда. В списъка на продуктите, чиято употреба трябва да бъде преустановена при производството на IT компоненти, са споменатото олово, живак, кадмий, хексавалентен хром, полибромбифенили (РВВ) и полибромдифенил етер (РВDE). Ще се въздържа от подробностите около химическите свойства на тези вещества, като само накратко ще разгледаме какви са вредите, които те оказват на нас и околната среда.

Конкретно що се отнася до живака, кадмия и оловото, едва ли има нужда да се впускаме в подробности, тъй като на всеки е ясно, че те са доста вредни за човешкия организъм. Използването им в индустрията е доста широко по една или друга причина, като заместването им според директивата RoHS става с цената на известно повишение на ценатана крайните продукти. Хексавалентният хром също е едно от веществата, които намират широко приложение в IT индустрията, като например за изработката и полагането на разнообразни покрития – счита се, че той е изключително силен канцероген.

Що се отнася до PBB и PBDE, те са вещества, които намират (всъщност по-скоро намираха) широко приложение като инхибитори на огън в областта на битовата техника, пластмаси и др. За момента има сведения, че са склонни да се натрупват постепенно в човешкия организъм, като се счита, че са причина за някои видове заболявания, и се подозира, че също са канцерогенни за хората.

Едва ли има нужда да навлизаме в повече подробности около свой- ствата на тези шест елемента, чието използване се забранява от RoHS, за да разберем, че става дума за благото на потребителите. Тънкият момент в случая обаче се явява фактът, че преустановяването на използването на тези елементи изисква замяната им с други, които да вършат тяхната задача, без при това да притежават вредни характеристики. В крайна сметка стигаме до въпроса – доколко замяната на тези вещества с други е от полза за крайните потребители?

Помага или вреди RoHS?

Колкото и невероятно да звучи на пръв поглед, подобни инициативи, целящи „озеленяване“ на производството на компютри и компоненти, не винаги водят до подобрение на крайния продукт или полезност за потребителите. Обикновено някои от прилаганите варианти недвусмислено водят към по-чисто и ефективно производство, но понякога се наблюдават случаи, при които резултатите са ако не съвсем негативни, то поне... спорни. Подобен е и случаят с прилагането на RoHS, тъй като в крайна сметка се оказва, че замяната на оловото в спойките с други материали може би води до понижаване на надеждността.

 

Проблемът с безоловните припои се състои в склонноста на чистия калай да кристализира в изключително тънки нишки, които нарастват с времето и се развиват в произволни посоки. Тъй като обикновено процесът на кристализиране отнема изключително дълго време (поне една или няколко години), навременното им откриване е доста трудно. За момента се счита, че тази склонност за кристализация на калая е причина за повреда в няколко случая през миналото десетилетие, сред които са авария в електрониката на ядрена централа, самолет в полет и дори спътникови системи за наблюдение.

Както можем да се досетим, подобни феномени на кристализация са наблюдавани в доста области, в които се прилага безоловен припой, като особено силно впечатление правят няколко случая на калайдисани конектори, при които между отделните контактни пластини има прораснали нишки, водещи до окъсяване на сигнала. Разбира се, прилагането на безоловни припои не води само до недостатъци, както може да се види от примера с проблемните мобилни графични чипове на Nvidia.

Ако си спомняте проблема с тях, доста потребители се оплакаха, че след определено време голям брой от графичните процесори на лаптопите импросто се повреждат. В крайна сметка стана ясно, че проблемът се корени в използвания припой с високо съдържание на олово, който при термичните цикли (които са доста по-интензивни при мобилните системи) на натоварване в доста случаи довежда до спукване на спойките. Решението засега се е оказало доста просто – преминаване към припой, базиран на сребро, който не причинява проблеми при големия брой цикли на загряване и охлаждане.

 

В заключение

В крайна сметка колкото и да не ни се иска, понякога еволюцията на компютърните системи и IT индустрията като цяло води до някои стъпки, повишаващи крайната цена на продуктите. Подобна е и ситуацията с въвеждането на директивата RoHS, която, макар и да предизвиква затруднения на производителите, е от доста голямо значение за нас като потребители. Най-малкото защото дължим нещо и на хората от нашето бъдеще – а именно възможно най-чиста околна среда. – Добрил Доков

 


Съдържание: