ТЕСТ на процесорни охладители
Процесорните охладители винаги са били една от категориите продукти, които са адекватни независимо от платформата, на която е изградена системата ни. Когато става дума за средния и ниския клас модели, замяната често пъти не донася очаквания от потребителите ефект, което понякога е повод за сериозно недоволство. Тъй като вариантите за охладител, които се предлагат на нашия пазар, са доста обширни, се спряхме на няколко модела от ниския, средния и високия клас от различни производители, като целта е да се опитаме да покрием всички ценови направления.
Макар по традиция хората да се сещат, че е време да си купят нов охладител, когато дойде лятото, факт е, че причината за нужда от замяна на досегашния модел (пък бил той и боксовия) може да е най-различна. Дали става дума за желание за овърклок, смяна на модела процесор с вариант, отделящ повече топлина, или цялостна смяна на платформата, не е толкова важно. Важното в такива случаи е намирането на подходящо решение, което да удовлетвори очакванията на купувача – а това, повярвайте, не винаги се случва.
За да избегнем евентуалните неприятни изненади след покупката на охладителя, е добре да се ориентираме за това какво точно ще изискваме от него. Ако целта ни е да се сдобием с максимално ниско ниво на шума, то тогава е добре да се ориентираме към моделите с възможно по-голяма перка (диаметър поне 120 мм), която може да работи при по-ниски обороти, без да се губи въздушен поток. Ако целта ни е постигането на максимално добро охлаждане за овърклок, то тогава нашият избор би следвало да се ориентира към модели с повече (и с по-голям диаметър) топлопроводи, както и, разбира се, с повече на брой ребра на радиатора.
В зависимост от целта, която сте поставили пред избора на нов охладител, вариантите, измежду които можете да решавате, са доста разнообразни. За да подпомогнем избора, в тази статия ще разгледаме варианти, базирани на доста разпространената напоследък комбинация от радиатор и топлопроводи. Макар доскоро подобно охлаждащо решение да се считаше за „висок клас“, през последната година доста производители започнаха да предлагат бюджетни модели, при които се използват топлопроводи. Благодарение на това към днешна дата на нашия пазар има няколко варианта подобни охладители, които предлагат комбинация от задоволителна ефективност и ниска цена.
Тестовата система, която ще използваме за проверка на възможностите на охладителите, е базирана на процесор Intel Core 2 Duo E8500. Дънната платка е ASRock X48TurboTwins-WiFi с чипсет Intel X48, като захранването на системата става с модел захранващ блок на Corsair с мощност 750 W. Тестването на охладителите става при два варианта – при напрежение и честота на процесора, еднакви с тези по подразбиране, и още веднъж при овърклок на системата. Овърклокът включваше увеличаване на честотата на шината и на напрежението на процесора (vCore) без промяна на множителя, благодарение на което се увеличава и неговата температура. Настройките на овърклок, които използвах за тестовете, бяха 411 MHz честота на FSB шината при множител 9, което дава като краен резултат работна честота на процесора 3.7 GHz. Захранващото напрежение за процесора, което използвах за работа при тази честота, беше 1.35 V. Като термообменяща паста използвах собствения модел термопаста на Vantec, която е напълно достатъчна, особено като се вземе предвид, че тя се използваше за тестовете на всички охладители. Преди инсталирането на всеки от тестваните модели пастата беше избърсвана от процесора и нанасяна наново в тънък и равномерен слой върху IHS на чипа. Като позната база за сравнение на възможностите на всички охладители реших да използвам боксовия охладител, идващ с модела Core 2 Duo E8500, използван в тестовете. При натоварване на процесора, работещ на стандартната си честота с боксовия охладител, температурата на кристала беше 66, а след овърклок се покачи додоста впечатляващите (и дори опасни) 80 градуса.
Независимо от това в кой от двата режима (без овърклок и с него) ще се тестват охладителите, проверката на възможностите им се осъществяваше по два параметъра – ниво на шума на около метър (директна видимост) от охладителя и измерена температура от собствените датчици на кристала на ядрата. Последното условие е от особена важност, тъй като в това отношение цари известна неяснота, ето защо ще му обърнем малко по-сериозно внимание.
Tjunction и Tcase – коя е вярната?
По принцип повечето програми вземат за вярна (и съответно показват) температурата, докладвана от основния датчик на процесора, която обаче почти никога не е вярна. От гледна точка на програмите, отчитащи температурата, в процесорния кристал има общо 3 датчика, два от които хардуерни и единсофтуерен, чиито резултати се получават чрез интерполация на данните от другите два. Тези датчици измерват общо три температури – Tjunction (обикновено посочвана също като Tj), която е реалната температура, измервана от диод в кристала на чипа, и Tcase, представляваща споменатият „софтуерен“ датчик.
Обикновено повечето от програмите, измерващи температура, извеждат като резултати докладваната от Tcase стойност, като игнорират двете стойности за Tjunction 1 и 2, отговарящи съответно за всяко от ядрата в кристала. Интерполацията на стойността на Tcase се получава чрез добавяне на поправка към усреднената стойност, изчислена от данните, подавани от двата Tjunction датчика.
Работата е там, че тази поправка не е обявена публично и на практика е различна за всеки един процесор дори когато става дума за една и съща серия и модели. За да станат нещата още по-заплетени, от Intel твърдят, че поправката се внася ръчно още при производството след тестване на разликите в данните между Tcase и Tjunction, като целта е да се уеднаквят изходните резултати. Един от най-лесните начини да разберем коя от температурите, които ни се показват, са реалните е да натоварим процесора с някоя програма и да наблюдаваме внимателно коя от тях ще се промени веднага, като под „веднага“ наистина става дума за „веднага!“.
Причината за това се крие във факта, че докато датчиците, които докладват за Tjunction са реални, този, отговарящ за Tcase, разчита на усреднените данни с въведена поправка, вследствие на което е изключително инертен. Благодарение на това, след като натоварим процесора, данните, измервани от двата типа датчика веднага започват да се различават доста сериозно (обикновено поне с 10 градуса), което именно е и един от методите да открием на кой от тях можем да „имаме вяра“.
Както вероятно знаете, високите температури са доста вредни за процесорите, поради което е препоръчително да се избягват. Поради разгледаната по-горе разлика между стойностите на Tjunction и Tcase обаче е доста трудно да се дефинира коя точно от двете температури трябва да се счита за максимална. Обикновено производителите (AMD или Intel) посочват, че това е Tcase, но все пак е добре да не забравяме за доста голямата инертност на този датчик, поради което лесно можем да „изпържим“ процесора си. Ето защо при овърклок (или проба на охладител) е добре да следим изкъсоTjunction на двете ядра (която вероятно леко ще се различава между тях, но това е нормално) и да внимаваме да не прехвърлим максималната стойност, посочена от производителя за съответния модел.
Охладителите:
Избор на редактора за „Най-добра покупка“:
Titan TTC-NK34TZ/RF
Първият модел, който ще разгледаме, е бюджетният Titan TTC-NK34TZ/RF. Това предложение на Titan ни беше предоставено за тестване от фирма Argus, откъдето може да се закупи на цена от 27 лева с включено ДДС. Както можете да видите сами, цената на охладителя е, меко казано, скромна на фона на неговата конструкция. А тя включва три топлопровода, поставени по такъв начин, че да изпълняват функцията на шест. Диаметърът им е сравнително малък – едва 6 мм, но за сметка на това те саизработени изцяло от мед, благодарение на което се постига доста ефективен топлообмен.
Основата на охладителя е изработена от медна пластина, като прикрепването и притискането на топлопроводите към нея става посредством блокче от алуминий. Впрочем един от минусите на дизайна на охладителя е доста интересен – „обгръщането“ на топлопроводите от основата не става от всички страни, а само от две – отгоре и отдолу. Проблемът е, че по този начин се губи възможност за топлообмен, тъй като се редуцира площта, през която топлопроводите обменят енергия с блокчето, контактуващо с процесора. За съжаление този начин на изработка не може да се промени, тъй като в така оформената кухина не може да се постави топлопренасящ материал, който да има смислен ефект.
Независимо от тази особеност на охладителя, като цяло изработката на TTC-NK34TZ/RF е на доста добро ниво (особено предвид цената). След отнемане на топлината от процесорното блокче топлопроводите я отвеждат към алуминиеви ламели, които са поставени доста плътно една до друга. Обдухването им става чрез вентилатор с диаметър 92 мм, чийто контрол на оборотите става по класически начин (не PWM). Обработката на основата на блокчето, контактуваща с процесора, е на задоволително ниво, като макар и без да е полирана до огледален блясък, е достатъчно плоска и без видими дефекти.
Инсталирането на охладителя става изключително лесно, макар и да се налага за тази дейност да се извади дънната платка от кутията, тъй като се използва прикрепяща се към обратната й страна планка. След поставянето й на дъното единственото, което се изисква от нас, е да наместим охладителя върху процесора (впрочем не забравяйте пастата!) и да го притегнем с предвидените в комплекта винтове. Според цитираните от Titan данни по време на работа охла- дителят не следва да надвишава 26.9 dBA ниво на шума. Доколко това е истина на практика, не е ясно, но на фона на някои от другите тествани модели този охладител може да се класифицира като „относително шумен“.
При тестовете без овърклок на процесора охладителят успя да задържи температурата на ниво от около 64 градуса след 10-минутно натоварване на системата с Prime95. Както вече споменах по-горе, измерването на температурата ставаше на базата на отчитането й от термодатчиците, вградени в кристала на процесора, а не на Tcase. След овърклок на процесора и ново 10 -минутно натоварване с Prime95 охладителят поддържаше нивото на температурата на ниво от 68 градуса, което е доста високо предвид сравнително скромния овърклок на процесора.
Като цяло този модел на Titan може да се препоръча за потребителите, търсещи замяна на боксовото охлаждане на процесорите си, без при това да имат намерение да се занимават със сериозен овърклок. Макар и по-високо в сравнение с другите тествани модели, нивото на шума при TTC-NK34TZ/RF все пак беше по-ниско в сравнение сшума при боксовите охладители при висока температура. Ако сте от групата потребители, търсещи охладител с топлопроводи на доста ниска цена, то този модел на Titan вероятно е подходящ за вас. Благодарение на относително високата му ефективност при впечатляващо ниска цена този модел получава приза „Най-добра покупка“. Ако ли пък търсите нещо по-добро като съотношение цена/ефективност, разгледайте и другите предложения – определено има какво да видите!
Titan Vanessa L-Type
Следващият модел охладител, който ще разгледаме, отново е предложение от Titan и отново ни беше предоставенза тестване от Argus България. Става въпрос за модела Titan Vanessa L-Type, притежаващ доста специфична форма на радиаторните ламели, както и интересна реализация с един топлопровод с, меко казано, огромен диаметър – 25 мм. Цената, на която можете да закупите този модел на Titan от Argus, е 80 лв. с включено ДДС.
Като цяло дизайнът на Vanessa L-Type е доста конвенционален на фона на някои от другите охладители от високия клас, което не може да не се отрази и на неговата ефективност, но за това по-късно. Обдухването на ребрата на радиатора на охладителя става чрез един вентилатор с диаметър 120 мм, който работи на относително ниски обороти(900 до 1800 об/мин), благодарение на което според техническите спецификации шумът по време на работа не би трябвало да надхвърля 34 dBA.
Тъй като все пак Vanessa L-Typе е представител на продукти, насочени към по-високия ценови клас, към охладителя получаваме доста сериозна окомплектовка. Освен необходимите елементи за прикрепване на модела към различните процесорни гнезда получаваме също така и термопаста и контролер на оборотите на перката, който можем да поставим на лицевия панел на кутията в прореза за 3.5-инчово флопи. Обработката на основата, която контактува с процесора, при Vanessa LType, е меко, казано впечатляваща – тук тя не е просто равна, а е полирана до постигането на огледален блясък!
За инсталирането на охладителя (поне при Socket LGA775) отново се изисква изваждането на дънната платка от кутията, тъй като се използва стабилизираща планка. Като цяло процесът на инсталацията е описан доста изчерпателно в ръководството към охладителя, така че едва ли някой би имал затруднения. Впрочем, за разлика от всички други тествани модели, основата на охладителя, която контактува с процесора, е малко по-малка по размер от неговата IHS, което до известна степен редуцира ефективността на топлообмена между двете повърхности.
По време на работа шумът, издаван от перката на Vanessa L-Type, е относително силен при максимални обороти, като с намаляването им може да се постигне задоволителен компромис между производителност и шум. При тестване с процесор, който не беше подложен на овърклок, охладителят успя да задържи температурата до 62 градуса. Макар и да не е много, реално погледнато, при използване на охладителя с четириядрен процесор определено може да сестигнат твърде високи температури. Нещата стават дори по-сериозни след овърклок на процесора до 3.7 GHz – при натоварване с Prime95 за 10-15 минути температурата на кристала му достигна впечатляващите 70 градуса!
Определено не може да се каже, че Titan Vanessa L-Type е охладител, подходящ за всеки потребител. Подобно на ситуацията с предишния разгледан модел на Titan, тук имаме предложение, което макар и да може да свърши работа при използване с процесори, които не отделят много топлина, на практика енеизползваемо за по-висок клас модели. Проблемът тук е не ефективността на охладителя, а неговата цена – просто при цена от такъв порядък лично аз бих очаквал доста по-добро представяне...
Избор на редактора:
Xigmatek HDT-S963
Моделът, който ще разгледаме сега, е на небезизвестната компания Xigmatek, която беше една от първите, започнали предлагането на охладители, изработени по дизайна HDT (Heatpipe Direct Touch). Става дума за Xigmatek HDTS963, който ни беше предоставен за тестване от Plesio и може да се закупи оттам на доста скромната цена от 40 лв. с включено ДДС. Не бързайте да се подлъгвате от сравнително ниската цена на модела – възможностите му далеч не са за пренебрегване, както ще видите малко по-надолу.
Както вече споменахме, дизайнът на този модел от Xigmatek почива върхудоста добре разработената технология за директен контакт между процесора и топлопроводите. Доколко тази организация дава предимство пред класическия дизайн, няма да обсъждаме в този материал, тъй като едва ли ще ни стигне мястото. За изработката на топлопроводите, които са с диаметър 6 мм, е използвана медна тръба, като броят им е общо три, разделени на две части в двете половини на охладителя. По този начин се постига ефективната им работа като шест топлопровода, с което се увеличава пренасяната от основата към радиатора топлина. Контактът между топлопроводите и основата е доста плътен, като те, изглежда, са щамповани в алуминиевото блокче, което ги придържа. По този начин се постига отлично пренасяне на топлината не само при директния им контакт с процесора, но и от контакта между него и блока основа на охладителя към топлопроводите.
Размерите на самия радиатор не са много големи, като за изработката му са използвани алуминиеви ламели. Охлаждането им става посредством вентилатор с PWM контрол на оборотите, които могат да се движат в границите от 1200 до 2800 об/мин. Според спецификациите от Xigmatek шумът, издаван от вентилатора в тези граници, е между 23 и 35 dBA, което е напълно достатъчно за по-взискателните потребители. Захващането на вентилатора към ламелите е реализирано чрез използването на гумени тампони, като целта е да семинимизират вибрациите, предавани от вентилатора към радиатора по време на работа, а оттам и шума.
В комплекта към охладителя получаваме термопаста, споменатите гумени тампони за прикрепване на вентилатора (общо 5 броя от тях), комплект за поставянето му на дъна със Socket LGA 775 и щипка за дъна със Socket 754/939/AM2/AM2+, както и нещо доста интересно – алуминиева шина, променяща въздушния поток след охладителя. Ако си спомняте относително хитовия модел охладител на Arctic Silver Freezer, при него най-долните 4-5 ламели на радиатора бяха закривени в посока към основата, като целта беше да се отклони част от въздушния поток така, че да обдухва захранващите модули на дъното. Същата е и ситуацията с модела на Xigmatek, но фирмата е усъвършенствала идеята – потребителят получава напълно независима „козирка“, която може да постави на гърба на радиатора на всяка избрана от него височина.
Качеството на изработката на охладителя е на много добро ниво, като за инсталацията му дори не се изисква да изваждаме дънната платка от кутията. Прикрепването на елементите, които го захващат към LGA775, е изключително елементарно, а самото захващане е идентично с това на боксовите охладители. След нанасянето на термопастата и инсталирането на охладителя можем да започнем с тестовете му. При използване на Xigmatek HDT-S963 с процесор, работещ на честота по подразбиране,температурите при натоварване с Prime95 за 15 минути се задържаха на впечатляващо ниски нива – 54 градуса. След овърклок на системата до стойности 411х9 при 1.35 V напрежение на процесора температурата на кристала отново се задържа на една от най-ниските показани при тестовете стойности – едва 61 градуса!
Както може да се види от резултатите, представянето на Xigmatek HDTS963 е на много добро ниво, което го превръща в отличен избор както за потребителите, които не се занимават с овърклок, така и за тези, които биха желали да „изцедят“ докрай своята система. Като допълнителен бонус следва да се отчете и фактът, че по време на работа вентилаторът на HDT-S963 беше доста тих. Комбинирането на всички тези фактори недвусмислено превръща Xigmatek HDT-S963 в модел, който заслужено получава приза „Избор на редактора“.
Избор на редактора:
CoolerMaster V8
CoolerMaster V8 определено е един от моделите, за които трябва да се забрани да се използват в компютърни кутии без прозорец на страничния капак. Шегувам се естествено – работата е там, че V8 е изработен по такъв начин, че да се търси максимално ефектен външен вид на охладителя. Целта е постигната, тъй като според мен охладителят изглежда изключително добре, като наподобява не толкова процесорен охладител, колкото кръстоска между еспресо машина и автомобилен двигател.
Охладителят ни беше предоставен за тестване от Plesio, откъдето той може да бъде закупен на цена от 99 лв. с включено ДДС. Изработката и дизайнът на СМ V8 са доста интересни – за разлика от повечето модели охладители тук се залага на поставянето на венти- латора във вътрешността на радиатора. Подобно на всички разгледани досега модели за пренасянето на топлината от основата към радиатора са използвани топлопроводи с диаметър 6 мм, изработени от алуминий. Общият брой на единичните топлопроводи е 8, но тъй като някои от тях са поставени така, че да са еквивалентни на 2 броя, то ефективният им брой е по-скоро 12.Захващането им в основата става чрез притискане между два алуминиеви блока, които осигуряват максимално плътен контакт, с което се цели по-добър топлообмен. Качеството на обработка на контактната повърхност е отлично, като дори е приложено шлайфане до постигане на огледална повърхност.
Както споменах по-горе, при V8 вентилаторът е поставен вътре между ламелите на радиатора, като размерите му са 120 мм. Самият вентилатор предлага две възможности за контрол над оборотите – PWM или чрез вградения потенциометър, който може да се постави на планка (предвидена в комплекта) на задния панел на кутията. Оборотите, при които работи вентилаторът са от 800 до 1800 об/мин, като нивото на шума, издаван от него по време на работа, е между 17 до 21 dBА.
Като стана дума за комплекта към V8, той е доста богат – в него са включени споменатата планка, комплекти за закрепване на охладителя към Socket LGA 775 и Socket 754/939/AM2/AM2+, термопаста и инструменти за инсталацията на охладителя. Самата инсталация е относително лесна, но както за Socket LGA775 при Intel, така и за всички варианти при AMD ще ви се наложи да извадите дънната платка от кутията. Катоцяло инсталирането на V8 е може би на второ място по ниво на трудност за всички тествани охладители, като първото място в това отношение безспорно се заема от модела на Thermaltake.
При тестовете на V8 температурите, до които достигна процесорът, бяха относително ниски. Тестването при нормалната за модела работна честота показа температура на кристала около 57 градуса след 15-минутно натоварване с Prime95. Ситуацията не се променя особено много след овърклок на процесора, като при 411х9 и напрежение 1.35 V максималната температура под товар беше 63 градуса. Макар и да не демонстрира най-добри резултати по отношение на температура на процесора, CoolerMaster V8 беше един от най-тихите тествани охладители. Поради този факт, както и поради доста големия охлаждащ обем, гарантиращ добро справяне дори с по-топли процесори, CM V8 също получава приза „Избор на редактора“.
Избор на редактора за „Най-добра покупка“
Nexus HOC-9000
Последният охладител, който ни беше предоставен за тестовете от Plesio, е имен- но моделът HOC-9000 на Nexus. Дизайнът на НОС-9000 е доста по-различен от този на разглежданите досега модели, при които основното ограничение в размера на радиатора (и оттам на вентилатора) беше неговата ориентация, а именно – вертикална. По тази причина размерите на радиатора са ограничени както откъм всички страни (от графичната карта, кутията, захранващия блок и т.н.), така и от горната му част, тъй като в някакъв момент той би достигнал до страничния капак на кутията. Решението на този проблем идва след старта на използването на топлопроводите, които позволяват произволна ориентация на радиатора без загуби в неговата ефективност. Типичен продукт на новия тип дизайн е и НОС-9000 на Nexus, при който сеизползва масивен радиатор, поставен хоризонтално над процесора, без при това да се разчита на пряк контакт с него. Охладителят ни беше предоставен за тестване от Plesio, като цената, на която той се предлага там, е доста ниска, предвид възможностите на модела – 69 лв. с включено ДДС.
Пренасянето на топлината при този дизайн на охладителите става чрез използването на топлопроводи, без които всъщност постигането на работеща конструкция от този тип би било невъзможно. Конкретно що се отнася до НОС-9000, тук Nexus са отишли дори една крачка по-напред, използвайки технологията HDT за пряк контакт на топлопроводите с процесора. В допълнение към това от двете страни на радиатора са поставени пластмасови капаци, насочващи въздушния поток към процесора под радиатора и към елементите около него, осигуряващи неговото захранване.
Самият охладител е доста масивен и в комплекта към него получаваме всички необходими пособия за инсталирането му както към Socket 754/939/AM2/AM2+ на AMD, така и към Socket LGA775 на Intel. Независимо за кой от двата процесорни варианта става въпрос, инсталирането на охладителя е изключително лесно, като се използва система, много наподобяваща тази, използвана при модела на Xigmatek, и не се налага да изваждаме дънната платка от кутията.
Изработката на охладителя е доста стабилна и качествена, като закрепването на топлопроводите към блокчето в основата е плътно и ги обхваща от всички страни. Системата за захващане на НОС- 9000 към дъното позволява той да се ориентира в две посоки независимо дали се поставя на Intel или AMD система. Благодарение на относително голямата площ на радиатора и вентилатора можем да поставим охладителя по такъв начин, че въздушната струя да обдухва паметите на системата. Изработката на ламелите на самия радиатор е доста интересна, като страната, контактуваща с вентилатора, е леко вдлъбната, с което се цели по-тиха работа и избягване на завихрянето на въздушната струя. Самият вентилатор се прикрепва към радиатора чрез гумени тампони, елиминиращи потенциалните вибрации.
По време на работа вентилаторът е изключително тих и доста трудно може да се чуе независимо дали работи на пълни или средни обороти. При тестване на охладителя с процесор на фабрични настройки НОС-9000 успя да задържи температурата на кристала в задоволителни граници – 55 градуса след 15-минутно натоварване с Prime95 на двете ядра. Овърклокът на системата до 3.7 GHz доведе до покачване на температурата със 7 градуса до 62, което също е доста добър резултат.
Иновативният дизайн и приемливата ефективност на Nexus HOC-9000 го превръщат в един много добър избор както за „редовия“ потребител, така и за запалените овърклокъри. Комбинацията от използването на топлопроводи с HDТ дизайн и голям размер на радиатора и вентилатора позволява на НОС-9000 да постигне едно много добро съотношение цена/ефективност, поради което той също става носител на титлата „Най-добра покупка“.
Избор на редактора:
Thermaltake „Big Typ 120“
Следващият модел охладител, който ще разгледаме, е на добре известната марка Thermaltake, чиито предложения обикновено са доста впечатляващи. Конкретният модел, който ще тестваме, е Big Typ 120, който по дизайн си прилича с разгледания вече Nexus HOC- 9000. Разбира се, между двата охладителяима известни разлики както в дизайна и използваните материали, така и в цената – BigTyphoon 120 ни беше предоставен за тестване от фирма Jar Computers откъдето може да бъде закупен на цена от 67 лв. с включено ДДС.
При изработката на Big Typ 120 Thermaltake също е заложила на дизайн, при който радиаторът се намира хоризонтално над процесора. За предаване на топлината от процесорната капачка са използвани топлопроводи, като тук те са изработени от мед и са общо шест на брой (шест единични) с диаметър 6 мм. Основата, която контактува както с тях, така и с процесора, също е изработена от мед, а контактът между топлопроводите и блокчето става чрез плътно притискане с допълнителна плочка. За разлика от НОС-9000 при модела на Thermaltake не се използва HDT дизайн, но пък за сметка на това обработката на контактната повърхност на блокчето е на много добро ниво, макар и без огледална полировка.
Охлаждането на радиатора става чрез 120 мм вентилатор, чиито обороти не могат да се контролират (освен с потенциометър, разбира се) и са фиксирани на около 1300 об/мин. Според спецификациите нивото на шума при тези обороти е едва около 16 dBA, което превръща BigTyphoon 120 в доста апетитен избор за потребителите, търсещи тиха работа. В комплекта към охладителя получаваме всички необходими планки и пособия за поставянето му на системи със Socket LGA 775 и Socket 754/939/AM2/AM2+, както итермопаста. Инсталацията на охладителя и на двата типа процесорни гнезда е подобна, като се налага изваждане на дънната платка от кутията. Процедурата не е твърде трудна, но като цяло може да се определи като една от най-сложните в сравнение с другите модели.
Конструкцията на радиатора е интересна, като топлопроводите са разположени доста близо един до друг в него. Страната на ребрата, контактуващи с вентилатора, е обработена за получаване на вълнообразна повърхност, с което се цели постигане на по-тиха работа и стабилен въздушен поток. Самият вентилатор включва решетка предпазител и се закрепва чрез болтове към основата, на свой ред захваната към радиатора.
След инсталиране на охладителятестването му показа, че при почти същата конструкция като на НОС-9000 Big Typ 120 се справя малко по-добре със задачата си. Независимо от липсата на HDT или може би поради повечето топлопроводи тестовете на BigTyp 120 показаха малко по-ниска температура както в режим на работа при фабричните честоти на процесора, така и след овърклок. При първия тест след натоварване с Prime95 процесорът достигна температура на кристала от 54 градуса, а след овърклок – 61 градуса.
Поради доста ефективната си конструкция и висока производителност охладителят ще бъде подходяща покупка за всеки тип потребител независимо дали ще се използва за овърклок или просто се търси тихо решение за охлаж- дане на мощна система. Благодарение на тези фактори охладителят Big Typ 120 на Thermaltake също получава приза „Избор на редактора“.
Изборът?
Тъй като на практика е доста трудно (всъщност направо невъзможно) да се оббщят всички разгледани модели и в една представителна извадка да се каже „ей този е най-добрият“, мисля, че е по-добре да оставя избора на най-подходящото предложение на вас. Работата е там, че докато някой, който се занимава с овърклок на процесора и системата си, би имал нужда от сериозно охлаждане, друг потребител би бил доволен просто да получи адекватно охлаждане, което да е колкото се може по-тихо. В този ред на мисли е най-добре да прецените от какво точно имате нужда, както и какъв е бюджетът, в който трябва да се вместите при избора на охладител, след което всичко става ясно. Единственото, което остава, е да го купите! – Добрил Доков