Дойде ли краят на спада в икономиката?
Nokia и нетбук манията: Когато за първи път чух, че Nokia възнамерява да се намеси в играта с мрежовите преносими компютри (нетбуците – netbooks), аз се пошегувах, че ще ми е много интересно дали известната компания не смятат и този път да използва операционната система Symbian. Тогава бях убеден, че като всички други нетбуци и този на Nokia би трябвало да работи с Windows или Linux. Можете ли да си представите каква бе моята изненада, когато научих, че има изгледи нетбукът на Nokia наистина да работи със Symbian! Какво?!? Наистина ли това устройство ще е един огромен телефон? Смешно! Момчета, спрете се, докато не е станало късно!
Междувременно по улиците се говори повече за това, че Google ще пренесе на своя нетбук собствената си операционна система Android – която всъщност си е специализирана дистрибуция на Linux. В това има много повече смисъл, отколкото от използването на Symbian, в което съм напълно убеден. Според мен, ако Google използва ресурсите си за внедряване на Linux при настолните системи, ще станем свидетели на пренос на платформи (platform shift). Тъкмо сега му е времето това да бъде направено, тъй като Microsoft изглежда разстроена и смутена както от компютърната обработка в интернет (cloud computing), така и от правенето на пари чрез продажба на реклами. Тези две „дойни крави” би трябвало да са обект на внимание, но много компании като че ли ги пренебрегват. Бедните крави!
Докато на сцената на нетбуците нещата се нагорещяват все повече, човек започва да се чуди къде точно е мястото на нетбука на Sony. Тази компания вече пусна на пазара няколко малки машини, за които твърди, че са нетбуци. Една от тях е оборудвана с Blu-ray устройство и струва 2700 USD. Тя определено се разминава с модела за „нетбук”, чиято неотменима характеристика е ниската цена. Искам да кажа, че за да е нетбук, въпросната машинка би трябвало да струва 299 USD. Впрочем в Sony се очакват още много промени, тъй нещата вече ще се ръководят от европейския шеф на тази компания – Хауърд Стринджър (след като компанията се отърва от още един изпълнителен директор). Ще е истинска магия, ако Sony успее някак си отново да си върне влиянието, което имаше преди. Името на Sony някак си е изписано символично на всички нетбуци, на всички производители, но самата тя, неизвестно защо, не успя да направи нетбук. Също като случая с iPod и iPhone. През седемдесетте години на миналия век те можеха спокойно да бъдат продукти на Sony.
Междувременно самият термин „нетбук” е обект на съдебна атака от страна на компанията Psion Teklogix, която всъщност изкова тази дума през деветдесетте години и сложи своята търговска марка върху нея. Писмата на Psion Teklogix стават все по-заплашителни, така че Dell, Intel и други видни компании решиха да отвърнат на удара. Според тях, след като Psion Teklogix е изоставила това име преди повече от пет години, тя сега няма права над него. Ще видим. Индустрията би могла да смени наименованието на мининоутбука с някакво друго. На кого обаче му пука за това?
Колко дълъг е животът на един DVD диск? Този въпрос винаги ме е безпокоил, поради което предпочитам да архивирам творбите и снимките си както на DVD дискове, така и на два твърди диска. Може би съм се превърнал в параноик след горчивия си опит от толкова много сринали се компютри, изгърмели дискови устройства и стари CD-ROM дискове, станали нечетими. Наскоро отворих един кашон с 5.25-инчови дискове и след като ги изпробвах, оказа се, че само половината от тях бяха четими. Не знам какво имаше на тези, които не успях да отворя, и каква информация съм загубил.Тези дискети са от средата на осемдесетте години на миналия век, т.е. те са от 20 до 25-годишни и поради това повредени.
Повечето от старите CD-R дискове за скорости 1Х, които съм записал през деветдесетте години, също са повредени. По онова време ни убеждаваха, че те ще издържат 40 години без проблеми. Според моите пресмятания това, в което са ни убеждавали, е било невярно. Днес, когато се налага да съхранявам за дълъг срок важни данни, аз се насочвам към скъпи, специални DVD-R и CD-R дискове от Archival Grade (от клас за архивиране) на Verbatim. Един такъв диск струва 1 USD. Очевидно при тяхното производство са използвани скъпи материали, в това число добър отражателен слой за предотвратяване на корозията и твърдо пластмасово покритие. Това са хубави дискове, които вероятно ще издържат над 100 години.
Днес трябва също да имаме предвид, че днешните масово разпространени оптически дискове с цени около 25 цента (и дори по-малко) се произвеждат къде ли не по света. Нещо повече – производителите на подобни дискове от всички марки изнасят производството си от САЩ в други страни. Оптически дискове се произвеждат в Китай, Индия или Япония. Получава се истинска бъркотия, тъй като на пазара се продават оптически дискове от една и съща марка, но с различно качество. Повечето хора обаче са на мнение, че най-висококачествени са оптическите дискове с марка Verbatim и Taiyo Yuden. Taiyo Yuden предлага един интересен продукт, в който е внедрена технологията за отпечатване на етикети “Watershield”: при нея отпечатаните етикети с мастиленоструен принтер са водонепропускливи и надписите на тях не се размазват, ако се намокрят. Но такова качество струва скъпо: един такъв диск струва 560 цента.
Дойде ли краят на спада в икономиката? Хората, които работят в полупроводниковата индустрия, винаги са имали добра представа за това и почти всички са на мнение, че икономическият спад ще свърши през настоящото тримесечие. Всички говорят за оттласкване от дъното и начало на процес на възстановяване, което ще се случи през второто тримесечие на тази година. Ако това се случи, ще се получи същински шоков подем, тъй като вече се е акумулирала огромна потребност от високи технологии, която не престава да нараства. Да се надяваме, че са прави.
Най-малкият проектор, голям колкото клетъчен телефон. Интересували ли сте се някога от малките джобни проектори? Те са миниатюрни и могат да прожектират изображение с разделителна способност 480 на 320, с най-различни размери, обикновено до 60 инча. Ако сте готови да платите от 300 USD до 400 USD за подобна джунджурийка, може би ще е по-добре да почакате, тъй като в момента компанията Texas Instruments разработва джобен проектор pico DLP от второ поколение. Неговата разделителна способност ще е 854 на 480.
Една същинска фурия. Ако напоследък сте следили напредъка на мрежовите технологии за малки и домашни офиси, вероятно вече чакате Ethernet с пропускателен капацитет 10 гигабита в секунда. Но, изглежда, вече се забелязва развитие и при мрежова технология от следващото поколение – 40 Gbps. Според мен това е добра новина! Междувременно компанията Juniper Networks разработи нов мрежов процесор, който според нея ще постигне пропускателна способност 604 Gbps. Това означава, че ще можем да изтеглим за секунди цял филм с висока разделителна способност, записан на Blu-ray. Много ще ми е интересно и забавно развитието на тази технология.