Nvidia най-сетне преминава към 55 nm процес
Преходът на Nvidia към нов, по-малък производствен процес е може би едно от най-трепетно очакваните събития, касаещи компанията през тази година. Доста от феновете на Nvidia се кълняха, че новият производствен процес ще донесе не само по-високи номинални честоти, но и ниско потребление на енергия и отделяне на топлина. Доколко това е така, ще разберем след като разгледаме възможностите и характеристиките на един от наличните на пазара модели, предоставен ни за тестване от Gigabyte – става въпрос именно за модела GeForce GTS 250.
Няма спор, че архитектурата на предишното поколение графични карти на Nvidia беше добра. Всъщност дотолкова добра, че компанията се видя принудена да използва едни и същи графични процесори в три поредни поколения графични карти, променяйки единствено производствения процес. Може би някои от вас ще си кажат, че подмяната на процеса с нов, по-малък едва ли ще доведе до нещо сериозно... и ще сгрешат. Истината е, че паралелно с прехода към нов процес Nvidia правеше и доста доработки над ядрата, вследствие на което потребителите получаваха по-ниско потребление на енергия и по-сериозен потенциал за овърклок. А последното е особено важно, когато искате да изстискате всяка частица от производителността на вашата система.
Ако си спомняте прехода от 90 nm към 65 nm, който наблюдавахме при смяната на ядрата от G80 към G90, със сигурност знаете колко забележимо беше подобрението, донесено не само в производителността, но и в топлоотделянето при тези карти. Ако преходът към 55 nm процес донесе на Nvidia подобренията, осъществени при предишния преход, то потребителите могат само да се радват. В допълнение към понижената консумация на енергия и топлоотделяне, производствените разходи при използването на 55 nm процес са забележимо по-малки – факт, който не е за пренебрегване предвид трудното положение на Nvidia в момента.
Всъщност, ако трябва да сме точни, преходът на компанията към 55 nm производствен процес започва още с представянето на модела GeForce 9800GTX+, който е идентичен с вече наличния GeForce 9800GTX с тази разлика, че ядрото му е G92, произвеждано по 55 nm процес (т.е. G92b). За да се разграничи от досега използваната номерация на моделите си, Nvidia решава да започне „на чисто“ с предлагането на нова продуктова гама, чиито имена се формират по начин, подобен на този при последното поколение карти на фирмата, базирани на ядрото GT200/GT200b. Ако всичко това е твърде объркващо за вас, просто помнете, че моделът GeForce GTS 250 всъщност на практика е напълно идентичен с вариантаGeForce 9800GTX+, и ще имате приблизителна идея къде се позиционира новият модел като производителност спрямо досегашните предложения на Nvidia.
Gigabyte GeForce GTS 250
Достатъчно приказки за това какво представлява GeForce GTS 250, време е да разгледаме реалните характеристики и възможности на картата. Конкретният модел ни беше предоставен за тестване от фирма Gigabyte и за разлика от референтните модели на Nvidia при него се използва охладител на Zalman. По- конкретно става дума за модела Zalman VF1050, който за разлика от референтните охладители има особеността, че не изхвърля топлия въздух извън кутията. Лично за мен това си е доста сериозен минус, но като вземем предвид новия производствен процес за графичното ядро, в крайна сметка може да се окаже, че топлият въздух всъщност въобще не е толкова топъл.
За охлаждането на паметите на картата не е предвидено нищо по-сериозно от въздушния поток, който ги обдухва покрай охладителя на графичното ядро. Всъщност по време на работа те дори не се загряват особено много, тъй че едва ли следва да се притесняваме за тяхното здраве. Що се отнася до захранващите елементи, за тях също не е предвидено допълнително охлаждане, но подобно на паметите по време на работа те също не се загряват забележимо, вероятно поради относител- но скромната консумация на енергия на ядрото. При този вариант на охладителя топлината се пренася от основата към радиатора чрез четири топлопровода, който на свой ред се охлажда от вентилатор с PWM контрол над оборотите.
Обемът на паметта, с който се комплектова моделът, е 1 GB, а нейният тип GDDR3 с работна честота 2 GHz. Широчината на шината за комуникация между паметта и ядрото е същата, каквато и при GeForce 9800GTX+ – 256 бита. Що се отнася до ядрото и шейдърния домейн, там честотите също са доста близки до референтните за модела, зададени от Nvidia. За модулите в ядрото честотата е 740 MHz, докато за шейдърите тя е 1850 MHz. Инвентарният номер на модела е GV-N250ZL-1GI и той на практика е първият продукт, използващ новата архитектура Ultra Durable VGA на Gigabyte. При изработката на платката е използвана доста широко рекламираната технология 2 oz Copper Layer на Gigabyte, целяща по-добро охлаждане на платката като цяло. В допълнение към това благодарение на Ultra Durable VGA концепцията за изработката на картата са използвани висококачествени модули и MOSFET елементи с Low Effective RDS.
Тестове и резултати
За да разберем какви са възможностите на 55 nm-овото прераждане на G92, подложих модела на Gigabyte на няколко теста. Тестовете включваха програмите 3DMark 2006 и 3DMark Vantage на Futuremark, както и игрите World in Conflict, Crysis Warhead, Farcry 2 и Call of Juarez. Операционната система, която използвах за тестовете, беше Microsoft Windows Vista Ultimate Edition с драйвери ForceWare вер- сия 182.08. Останалата част от системата беше както следва: процесор Intel Core 2 Duo E8500 с тактова честота 3.16 GHz, 2х1 GB DDR2-1066 памет и дънна платка ASRock X48TurboTwins-WiFi.
Настройките на изображението бяха зададени чрез контролния панел на драйверите, като включваха 16х-кратна анизотропна филтрация и трилинейна обработка на текстурите. При нито един от тестовете не съм използвал антиалайсинг, тъй като, макар и картата да притежава относително висока производителност, тя не може да се справи с толкова тежка задача при високи резолюции от типа на 1680х1050 и 1920х1200, каквито бяха използвани в теста. Впрочем споменатите разделителни способности бяха използвани за тест основно защото се превръщат във все по-популярни с навлизането на 20- до 24-инчовите широкоекранни дисплеи, каквито е логично да се използват при система със съвременни характеристики. При всички игри, използвани за тестовете, се прилагаха максималните настройки за качество и ефекти с изключение на Crysis Warhead, където нивото на настройкитебеше „Gamer“.
Както може да се види от демонстрираните резултати, производителността на Gigabyte GeForce GTS 250 е на доста добро ниво. Като вземем предвид високите резолюции, използвани за теста, става ясно, че картата едва ли би имала проблеми с осигуряването на необходимия брой кадри за комфортна игра. Наистина това съвсем не важи за всички тествани игри, но пък и не трябва да пренебрегваме доста високатаразделителна способност, комбинирана с максималните възможни настройки за качество и ефекти в играта.
Като комбинираме доста привлекателната цена на модела с доста качествения охладител, получаваме карта с достатъчна производителност, която да ни послужи за игра при бъдещите заглавия от ново поколение. По тази причина моделът GeForce GTS 250 на Gigabyte получава приза „Избор на редактора“. – Добрил Доков