Вестниците още се лутат в омагьосан кръг

Наскоро научих, че ръководството на известния в цял свят вестник The New York Times обмисля идеята да го превърне в абонаментен уебсайт, в който ще можете да четете само ако си платите със съвсем реални пари. Каква ексцентрична идея!

Да си го кажем „право куме, та в очи“: това е идея без бъдеще. Ако тя се реализира, прочутият вестник ще се сгромоляса много по-бързо, отколкото потъва сега.

Проблемът на абонаментния модел, що се отнася до големите и световно популярни вестници, понастоящем е заложен във факта, че в тях има много малко изключителна, наистина ценна информация. The New York Times черпи голяма част от своето съдържание от информационни агенции, така че има и алтернативни източници – които не са абонаментни – откъдето можете да почерпите абсолютно същата информация. Защо да си купувате крава, когато млякото е безплатно?

Още от началото на седемдесетте години на миналия век у много от големите американски вестници бе създадено чувство за сигурност и лесни печалби, тъй като те избягваха собствените репортажи и предпочитаха да публикуват новини, предоставени от информационни агенции, като Associated Press, The New York Times, The Washington Post, Los Angeles Times и Reuters.

С течение на времето предоставените от информационни агенции новини започнаха да доминират в по-големите градове в САЩ. Нещата се опорочиха до такава степен, че в The New York Times можехте да намерите статия на напълно местна тема, посветена на Сан Франциско. Така бе по- евтино и затова всички го правеха.

Това се отрази зле на местните вестници. Читателите започнаха да четат всички местни новини в New York Times и скоро прекратиха абонаментите си за местните вестници, заменяйки ги с такива за регионалните издания на последния. Така интересът към местните информационни продукти започна да спада. След това на сцената се появи интернет.

А интернет добави към всичко това елемент на сравнение и избор. Искате да прочетете репортаж за бебе, паднало в кладенец? Влезте в Мрежата и хоп! Имате налице поне 3000 истории натази тема.

Скоро обществеността започна да осъзнава, че поне 2975 от гореспоме- натите 3000 репортажа са с абсолютно еднакво съдържание, т.е. става дума за един-единствен репортаж, копиран и публикуван 2975 пъти. Останалите 25 репортажа пък са преписи и обобщения на същия. Тогава обществеността бе осенена от просветление: „Та всички тези вестници пишат едно и също. Тогава защо са толкова много?“

Подобно на повечето журналисти, работили за вестници, аз имам смесени чувства по отношение на тяхното бъдеще като инструмент за разпространение на нещо, което се определя най-общо като новини. Бих посъветвал хората да прегледат по-добре вестниците, списвани в САЩ преди 1850 година, и да ги сравнят с днешните.

Първите вестници публикуваха новини с местно значение, кратки репор- тажи за събития и списък на справочна информация – например дните, когатоотплават кораби и други. В тях нямаше рецепти, уводни статии на тема кучета или реклами на филми, помествани на цяла страница.

На определен етап от развитието си вестниците станаха по-забавни, отколкото информативни. Езикът, на който се списваха, стана по-цветист и драматичен. Статиите за известни личности и клюките за тях се превърнаха в събитието на деня. Появиха се карикатури и хороскопи.

Ами ако искам да знам кои кораби акостират и отплават и кои от тях возят доставки с коли на компанията „Хонда“? Откъде мога да науча това? Във финансовите рубрики на някои вестници има кратки съобщения на такива теми, но в повечето няма нито дума за това.

Освен това има ли по-скучна и по-безполезна информация от котировките на акциите, публикувани във вестник? Ако въведете само един символ в Google, ще получите последните данни за котировките в реално време, придружени от всевъзможна друга информация. Могат ливестниците да се конкурират с това? Индивидуалните сайтове и информационните технологии определено се справят с тези неща по-добре, отколкото старомодните вестници.

Така че трябва ли вестникът да сподели съдбата на каретите от деветнадесети век и просто да изчезне? Не, той трябва да се върне към корените си и да започне да предлага наситена, редактирана и целенасочена важна информация, взета от източник, на който може да се вярва. Така вестникът ще надживее лавината от брътвежи, която залива интернет.

Открай време вестникът бе възприел ролята на културен арбитър и канал за разпространение на културни идеи. Това обаче вече принадлежи на миналото и няма никога да се върне.

С една дума, никой досега не е правил опит да създаде нов модел за добрия стар вестник. Издателите до един са пълни идиоти. Те виждат нещо онлайн и веднага започват да правят същото в печатното си издание. „Искаме повече цветове и статииза известни личности!“, крещят те.

Навремето аз провеждах изследване в библиотеката от вестници на Калифорнийския университет (University of California Newspaper Library), в която имаше огромна колекция от записани на микрофилм стари вестници от всички времена. Ако искате да се запознаете с времето, когато вестникарският бизнес бе в своя апогей, и бързо да направите сравнение с това, което той представлява днес, потърсете изданието от 1954 година на вестник The San Francisco Examiner. Той е толкова плътно изпълнен със статии, че днешните вестници в сравне- ние с него изглеждат, като че ли в тях няма нищо. Невероятно, но факт – и трагикомично.

Искам да кажа, че има добри идеи, които просто трябва да бъдат преоткрити. Но поне засега обхванатите от паника вестникарски магнати се спускат към една и съща пропаст, в една и съща посока. Това е посоката, която създаде въпросната пропаст.