Corel Painter 11- Художникът във вас

Преди години, когато MetaCreations преустановиха разработката на потребителски софтуер и разпродадоха повечето си продукти, Corel успя да се докопа до два от тях. Единият бе програмата за ландшафтно моделиране, популярният Bryce, а другият – приложението за реалистично художествено рисуване, наречено Painter.

Bryce нямаше късмет, не успя да усети топли грижи от страна на Corel – може би защото канадската корпорация просто няма усет и интерес към тримерните приложения. След няколко години застой и една посредствена пета версия Bryce бе продаден на DAZ. Да се надяваме, че след шестата ще бъде пусната и седма версия, след като я обявиха на миналогодишния SIGGRAPH.

Painter обаче го споходи по щастлива съдба. Успя да намери свежа почва и значително израсна в обятията на Corel, като вече успешно достига своята единадесета версия. За изминалите години канадците успяха да го лансират в бранша и да спечелят уважението и симпатиите на десетки професионални творци, като ги убедиха, че с компютър и хубав таблет може да се рисува също толкова интересно и пълноценно, колкото с истинско платно и бои.

Магията на Painter наистина е много силна, искрено съжалявам, че не съм роден художник, за да изпитам пълноценна емоция от досега с възможностите на тази програма. Но като софтуерен рецензент, не мога да не изразя възторга си – разработчиците са вложили наистина много старание.

И досега, толкова години откакто видях за първи път Painter (тогава май беше в седма версия), продължава да ми е интересно как точно Painter успява толкова реалистично да пресъздаде поведението на боите (без значение водни или маслени). Сигурно има много физика, флуидна динамика, сложни изчисления, коефициенти на Рейнолдс и Прандтл – нямам идея. Още по-сложен сигурно е алгоритмът, по който се изчислява комбинирането на цветовете, да не говорим за това как попиват в платното, преди да засъхнат. Уникално е, наистина.

Освен това Painter, досущ като в истински художник, си има собствена виртуална палитра, където може да смесвате с четка различни багри, за да получите „онзи“ цвят, който наистина ви е необходим.

Всъщност забравих да ви кажа най- важното – не правете „грешката“ да тествате Painter само с мишка. Направетекаквото е по силите ви, намерете си таблет. Разликата е потресаваща. Аз успях от приятели да докопам един скромен модел на Genius и останах зашеметен, не смея да си представя какво ли е усещането, ако комбинирате Painter с някой от скъпите, прецизни и интерактивни таблети на Wacom, примерно тези от серията Cintiq. Още повече че Painter гарантира пълна съвместимост с продуктите на Wacom.

Иначе Painter не се нуждае от някакво специално разучаване – предполагам сте работили с приложения като Corel PHOTO-PAINT или Photoshop. Всъщност Painter прилича и на двете – интерфейсът му в голяма степен е „класически“ – кутия с инструменти, палети, менюта. Даже е прекалено подреден, спретнат, ще кажете даже, че е лишен от типичния „творчески хаос“, характерен за художниците, но в крайна сметка целта е да може да намерите бързо и лесно онова, което ви е необходимо.

Работният процес под Painter е елементарен – стартирате програмата, отваряте нов празен файл и почвате да „мацате“. Всъщност, нужно е повече старание. Който е запознат с естеството на нещата, няма да бърза толкова – хубаво е да отделите време да изберете платното, върху което ще рисувате. Това е една от ключовитеособености на Painter – видът на платното определя, почти толкова правдоподобно, колкото и в реалния свят, какво ще е поведението на боите при нанасянето и смесването им. Точно в кутията с инструменти може да зададете от какво и как точно да е изтъкано вашето виртуално платно – имате различни десени, шарки, материи. Аз лично (признавам) не съм завършил художествена гимназия, но предполагам, тези от вас, които имат известни познания, ще останат доволни.

Ако човек погледне основната кутия с инструменти, ще види, че там има само една... стандартна четка (Brush). Не се шашвайте и отчайвайте – за Corel Painter активирането на Brush означава, че просто искате да рисувате. Горе вдясно, точно над палетите, има едно падащо меню, където вече може да посочите с какво точно искате да творите. По подразбиране това е стандартна четка с маслени бои, но на практика имате още около три дузини ин- струменти. Умопомрачително. Няма как да ги изброя всичките – имате си пастели, моливи, водни бои, маркери, мастила, въглени и каквото душа ви иска.

Същото важи и за „четките“. Кавичките не са случайни – в случая под четка се разбира текстурата (тоест формата), с която нанасяте багрилото върху платното. Тоест, ако използвате маслени или водни бои, тогава разполагате с истински четки, но ако сте активирали пастел или маркер, това вече не е „четка“, макар че продължава да се нарича така.

Принципно Corel са ни оставили огромна свобода за модифициране параметрите на всяка четка в зависимост от инструмента, който ползваме – може да й изберем форма, начин на прилагане, разсейки, натиск и т.н. Но хубавото е, че авторите са ни спестили голяма част от тези перипетии, като са подготвили достатъчно готови варианти. Не знам колко е общият брой на четките под Painter в момента – преди години беше над 400, мисля, че сега е доста повече – за по-голямо удобство те се сортират в библиотеки, организират се по имена,могат да бъдат експортирани и обменяни с колеги и приятели.

Останалите инструменти ги познавате – имате си селекция, гумичка, текст, разни основни геометрични фигури (ако се наложи). Painter е запазил голяма част от характеристиките на елитните графични редактори, за това може да се възползвате от редица „фотошопски“ възможности, като организиране и рисуване по пластове, боравене с различни цветови пространства, съответно имате алфа канал, маски и т.н. Всички те са организирани в собствени палети (или докери – както е терминологията на Corel), които по подразбиране са разположени в дясната вертикална лента и се прибират/разпъват като щори, чрез двукратно щракване.

Не са забравени и ефектите. Броят им не е голям, но според мен са оптимално подбрани и добре балансирани. Естествено тук няма как да ретуширате снимки и да правите шантави колажи (не че е невъзможно, просто си има Photoshop за целта), целта е по-скоро да придадете особено въздействие на готовата рисунка, след като приключите.

В новата версия авторите са наблегнали върху работата със сухи багрила – това са различните видове тебешири, маркери, цветни моливи. Резултатът е наистина (меко казано) впечатляващ – при маркера става въпрос за реалистично наслагване с всяко движение с подсилване на цвета. При молива са взети предвид ъгълът, под който държите писе- ца на таблета, бързината на движението, дали използвате удължения или късия ръб на заострения край. Изобщо – постарали са се. Технологията си е тяхна, даже е патентована под запазена марка – RealBristle. Запомнете я.

Друга практична новост е опцията за уголемяване на цветовия селектор – вместо да кликате напосоки и да гадаете, вече може да разпънете цветовото колело толкова, колкото желаете, така че да може прецизно да щракнете върху желания от вас цвят. Наистина – дребна, но много практична и ефективна идея.

Аналогично оптимизирана е и виртуалната палитра – щом я „разпънете“, освен че ще имате повече място за смесване и по-добри опции при селектиране, ще видите да се появят и още основни цветове, които да използвате при комбиниране.

Сред останалите подобрения си струва да отбележим новите режими за оптимизиране формата на селекция или цял слой - това е познато като Transform от Photoshop. Иначе Corel твърдят, че са оптимизирали производителността, като се кълнат, че това е най-бързият Painter създаван някога! С до 30% подобрение на производителността в зависимост от наличния хардуер. Дали е вярно това? Може сами да проверите – канадците са предоставили пробна версия, която може да се свали от техния сайт след кратка регистрация. – Светлин Светлинов