Обзорен тест на дънни платки за AMD системи
След като в предишния брой разгледахме доста модели дънни платки, предназначени за работа с процесори на Intel, ще е честно да направим същото и с моделите за AMD, нали така? Шегата настрана – ако трябва да сме откровени, на пазара един доста голям сегмент (може би все още не е 50%) от потребителите предпочитат да използват процесор на AMD поради доста доброто съотношение цена/производителност. Като добавим към това добро съотношение и отличните процесори от новата серия Phenom II, като краен резултат получаваме един отличен конкурент на Intel. Добрил Доков
За разлика от Core/Core 2 поколението процесори на Intel (и преди него) контролерът на паметта при системите с AMD се намира вграден в самия процесор. Няма да се спираме на подробностите около това до какво води подобно решение, само накратко ще отбележа, че основните предимства са ниска латентност, бърз достъп и по-малко цикли на изчакване на процесора за достъп до паметта. Това, което ни интересува в момента, е до какво ще доведе подобно решение при изграждането на дънните платки за процесори на AMD и как ще се отрази на тяхната цена.
Реално погледнато, от доста време насам (още от К7) дънните платки за AMD не представляват нищо повече от една опроводена многослойна платка, към която са запоени периферните конектори (слотове за памет, PCI, PCI-Express, SATA/PATA и т.н.) и съответните захранващи схеми. Е, и процесорното гнездо, както и още куп други неща... Това, което искам да кажа, е, че колкото и да не ни се иска, цената на качествените модели дънни платки винаги ще остава висока поради по-високата цена на компонентите, използвани за тяхното създаване, независимо дали чипсетът включва контролер за паметта или не.
В допълнение към чисто физическите разлики между отделните модели дъна в различните класове (бюджетен, основен и ентусиасти) разлики има и в самия BIOS на платката. Често пъти производителите нарочно орязват функционалността на BIOS-а на системата, за да не може да се постигне удобен и лесен за потребителя начин за овърклок, тъй като реално по този начин би се получила конкуренция между различните класове модели. Ето защо, колкото и да не ни се иска, разпределянето на пазара при дънните платки се прави на базата не само на цената за съответния модел, но и за това какви са неговите възможности.
В този тест ще разгледаме няколко модела дънни платки за процесори на AMD, като в теста са включени както представители на бюджетните класове, така и такива от основния и върхов клас. Изненадващо или не, ще откриете, че реално разликите между произво- дителността на различните класове са доста маргинални. Основните предимства на по-високите класове дънни платки са по-обширните възможности за настройване и овърклок на системата, както и по-доброто фабрично охлаждане на елементите.
За тестовете на различните дъна използвах процесор AMD Phenom II X3 720 Black Edition Socket AM3. Както вероятно знаете, Socket AM3 процесорите на AMD притежават обратна съвместимост с дъната със Socket AM2+, което позволява тяхното използване и с този тип гнездо. Този процесор може да работи както с DDR2, така и с DDR3 памет, което значително улеснява възможностите за потенциален ъпгрейд на системата и преход към ново дъно със Socket AM3. Като вземем предвид тенденцията за намаляване на цените на DDR3 паметта, преходът към Socket AM3 дъно и процесор става все по-изгоден.
Паметта, която използвах за тестовете, беше в два варианта – DDR2 и DDR3. Първата беше модел TakeMS Mach2-Series DDR2-1066 в конфигурация от 2х1 GB, докато втората беше Corsair XMS3 DDR3-1600 отново в конфигурация 2х1 GB и ни беше предоставена от фирма Solytron. Твърдият диск на тестовата система беше модел Hitachi DeskStar SATA 2 HDS722580VLSA80, а операционната система – Microsoft Windows Vista Ultimate Edition. За проверка на възможностите на дъната използвах общо четири програми – собствения тест на WinRAR 3.71b, вградените тестове за скорост на четене/запис/копиране в паметта на Lavalys Everest 4.60 Build 1500, програмата Mr.H CPU-Mark и HD Speed 1.4.2.50.
ASRock A780GM-LE
Първият представител на дъната за процесори на AMD, който ще разгледаме, е бюджетният модел A780GM-LE на ASRock. Тази дънна платка е предназначена за потребителите, които търсят оптималното съотношение цена/въз- можности, и считат, че нямат нужда от по-богатите на възможности модели от по-горни класове. Разбира се, това съвсем не означава, че този представител на гамата на ASRock е „осакатен“ откъм възможности – като изключим фактa, че дъното предлага само два слота за памет, със сигурност в него ще откриете всичко, от което бихте имали нужда. Охлажданетона чипсетите (северен и южен мост) е относително скромно, но пък за сметка на това си върши работата достатъчно ефективно. Самият чипсет е AMD780G за северния мост и SB700 за южния. Дъното е сертифицирано за работа с процесори за Socket AM3, така че едва ли ще имате проблеми да го комбинирате с който и да е процесор Phenom/Phenom II от гамата на AMD.
Интересно впечатление прави комбинацията от елементи, която е избрана от ASRock за производството на модела. Докато при схемите, осигуряващи захранване на процесора, са използвани така модерните напоследък полимерни (solid) кондензатори и елементи, за останалата част от дънната платка са използвани класически кондензатори. Това, разбира се, никак няма да се отрази на стабилността на дъното по време на работа, но пък показва, че ASRock полага грижи за осигуряване на стабилна и дълготрайна работа на модела.
Опциите, с които разполагаме в BIOS-а на системата, са доста изчерпателни като за дъно от този клас. Всъщност, като вземем предвид използвания чипсет, едва ли можем да принизим A780GM-LE към бюджетните предложения, но все пак цената, на която то може да се намери в България, е, меко казано, впечатляваща – около 110 лв. с включено в цената ДДС. Никак не е зле като за дънна платка с вградена графична карта, поддържаща Blu-ray/HD-DVD плейбек (FullHD 1080p резолюция) и DirectX 10. В BIOS можем да задаваме като честота на FSB шината стойности от 150 до 500 MHz, като работните честоти на северния мост, и контролера на паметта се формират чрез съответните независими един от друг делители. Паметта може да работи в режими 400/533/667/800 или 1066 MHz. Напреженията, които можем да задаваме, са от 0.6 до 1.8625 V за процесора и северния мост, като имаме възможност да използваме дори опцията Thermal Throttling за процесора.
Дизайнът на дъното е доста удобен за работа и асемблиране, макар че, като се вземат предвид малките размери на платката, си е цяло чудо, че намираме пълноразмерен PCI-Express x16 слот и шест SATA 2.0 конектора. Дъното разполага с вградена гигабитова мрежова карта, шест USB 2.0 конектора на задния панел и съответните изводи за вградената графична карта.
Макар и да не блести с нищо по-специално, този модел на ASRock съвсем определено има една впечатляваща характеристика – осигурява на купувачите си възможността за работа с последното поколение процесори Phenom II на AMD на практически нищожна цена.
Избор на най-добра покупка
ASRock A780GXE/128M
Следващият модел, с който ще продължим статията, е моделът A780GXE/ 128M на ASRock, който ни беше предоставен за тестване от нея. За този модел може да се каже, че принадлежи по-скоро към средния (mainstream) сегмент, предлагайки солидна стабилност, богати възможности на BIOS-а и поддръжка на CrossFire. Южният мост, който е използван при този модел, е SB700, а чипсетът на северния мост е AMD 780G. Изработката на дъното е с високо качество, като за захранването на процесора са използвани висококачествени полимерно-алуминиеви кондензатори, осигуряващи стабилно захранващо напрежение. Интересна особеност на дъното е наличието на класически molex конектор, чрез който директно да се осигури захранващо напрежение за PCI-Express слотовете вместо през ATX конектора, който е по-отдалечен от тях. Освен него разполагаме с общо два конектора за захранване на охлаждащи вентилатори – доста скромно, но като се вземе предвид пазарният клас, за който е предназначено дъното, всъщност е напълно нормално.
Охлаждането на чипсетите е реализирано чрез обикновени радиатори, като за северния мост е използван вариант с доста голям размер на ребрата. Благодарение на това по време на работа чипсетът не загрява забележимо, което е плюс за модела, особено като се вземе предвид, че е предвиден за работа без обдухване с въздушен поток. За съжаление на мосфетите не е поставено охлаждане, но реално погледнато, те нямат нужда от него, тъй като при работа не загряват изобщо. Според ASRock дъното е „140W CPU Ready“, което го превръща в много добър избор за комбиниране с последното поколение четириядрени процесори Phenom II на AMD.
Дизайнът на дъното е изключително удобен, като шестте SATA 2.0 порта са отделени така, че кабелите, включени към тях, да не пречат на графичата карта, ако тя е с по-дълъг размер на платката. Поддръжката на CrossFire и превключването между различните режими на PCI-Express слотовете става чрез вече поостарялата практика за обръщане на „карта ключ“. Режимите, които можем да използваме, са 1х16 или 2х8. Освен слотовете за допълнителна графична карта чипсетът на дъното предлага вградена в него видеокарта, която дори разполага със собствена памет с обем 128 МВ, която да се използва, вместо да се заделя от паметта на системата.
BIOS-ът на системата е изключително удобен, като макар и да принадлежи по-скоро към средния клас модели, функциите които откриваме в него, могат да го причислят към топвариантите. При овърклок на системата можем да избираме между три режима на работа – автоматична настройка, синхронна или асинхронна работа на честотите на паметта, процесора и FSB шината. Логично при овърклок избираме режима за асинхронна работа, тъй като не бихме искали да прехвърлим границите на възможното при честотата на контролера на паметта. Границите, в които можем да регулираме честотата на FSB шината, са от 150 до 500 MHz.
Освен настройките за честотата налице са също така пълните възможности за промяна на латентностите на четене и запис от паметта, ръчно задаване на множителите на процесора и контролера на паметта. При промяна на настройките в реално време ни се показва финалната честота, която ще се получи (за процесора и контролера поотделно), както и нещо доста важно – ръчно задаване на честотата за работа на паметта. Наблягам на това, тъй като при доста от тестваните модели работната честота на паметта се получава като фиксиран вариант вследствие на промяна на нейния делител спрямо стойността на FSB шината.
Напреженията могат да се контролират за всички важни за овърклока модули, като разполагаме със следните възможности: за процесора стойностите са от 0.6 до 1.8625 V; за северния мост също от 0.6 до 1.8625 V; за паметта от 1.8 до 2.72 V; за вграденото графичноядро от 1.1 до 1.45 V. Освен напрежението за вградената видеокарта можем да променяме също и нейната честота, като дори е наличен овърклок до из- вестна степен.
Представянето на дъното в тестовете се представи доста задоволително, като макар и да не беше сред първите, демонстрираше добра производителност. Като се вземат предвид цената, на която може да се намери този модел на ASRock на родния пазар (около 140 лв. с включено ДДС), и изключително богатите възможности, които ни дава, определено считам, че дъното заслужава да получи на приза „Най-добра покупка“.
Избор на редактора
ASRock A790GXH/128M
Второто дъно, на което ще обърнем внимание, е предложението на ASRock за потребителите, имащи нужда от модел, принадлежащ по-скоро към високия пазарен дял. Моделът ASRock A790GXH/128M използва чипсет AMD 790GX + SB750 и е подходящ за използване от запалените овърклокъри. При този модел на ASRock отново се залага на поддръжкатана CrossFire и Socket AM2+ процесори, работещи с DDR2 памет. Подобно на предишния модел този също е сертифициран за работа с процесори с ниво на TDP от 140 W, което го превръща в подходящо предложение за изграждане на мощна платформа.
За изработката на модела (и особено захранващите схеми) са използвани полимерни елементи, гарантиращи дългия живот на дъното. За разлика от предишния модел тук имаме общо четири конектора за вентилатори за охлаждане. Радиаторите, които са използвани, отново са с относително скромни размери, но реално погледнато, топлоотделянето на този тип чипсет така или иначе е твърде слабо, за да налага по-мощен вариант на охлаждането. Подобно на предишния модел SATA портовете са поставени удобно в ъгъла на дъното, за да не пречат на графичните карти с по-голям размер, а самото разположение на PCI/PCI-Express слотовете също е доста удобно. Впрочем като стана въпрос за PCI-Express, не се полъгвайте по физическия размер на втория слот – макар в него да може да се постави PCI-Express x16 карта, тя ще работи само в PCI-E x4 режим независимо дали е активиран CrossFire с другия слот или не е. Както и при предишния вариант с чипсет AMD 780GX дъното разполага с вградена в чипсета графична карта, притежаваща собствена памет с обем 128 МВ.
Като цяло дъното представлява отличен избор за любителите на овърклока, които не са от хората, робуващи на някоя конкретна марка. Освен вградената графична карта дъното предлага също така и HDMI звук през нея, гигабитова мрежа и 7.1-канален HD звук. Като своеобразен недостатък може да се отчете наличието само на два класически PCI слота, тъй като за съжаление доста голяма част от периферията все още се предлага във вариант за този интерфейс.
В BIOS-а на системата имаме на разположение почти същите контролни функции за овърклок, каквито се наблюдаваха и при предишния модел.Честотата на FSB шината можем да задаваме в границите между 150 и 500 MHz. Работните честоти на процесора и контролера на паметта се получават чрез задаването на техните множители, като за паметта отново имаме вариант да работи синхронно или асинхронно с останалата част от системата при максимална честота от 1066 MHz. Напреженията на модулите могат да се регулират в доста широки граници, като за процесора и северния мост това е от 0.6 до 1.8625 V, а за паметта от 1.8 до 2.72 V. На практика BIOS-ът на това дъно е почти идентичен с този на разглеждания по-горе модел, което води до почти същите настройки на напреженията и честотите.
Като цяло този модел на ASRock се представи добре в тестовите програми. Това, което го превръща в добър избор, е неговото отлично съотношение цена/възможности/производителност. Благодарение него, както и на BIOS-а с много възможности за настройка, поддръжката на PCI-Express 2.0 и наличието на CrossFire това дъно получава приза „Избор на редактора“.
Foxconn A7VMX-K
Foxconn е една от фирмите, които са относително добре познати на родния пазар. Основно това познанство произтича от доста изгодните предложения на фирмата, които отлично се вписват в бюджетните конфигурации, търсени от повечето потребители. Първият модел на Foxconn, който ще разгледаме, е A7VMX-K, който ни беше предоставен за тестване от фирма Асбис България, откъдето може да се закупи. При него е използван чипсет AMD 780V + SB700, като се поддържат всички процесори на AMD за Socket AM2+. Според сертифицирането от страна на Foxconn дъното е предназначено основно за комбиниране сенергийно ефективните модели на AMD с ниво на TDP до около 95 W. Това го прави доста подходящо за използване в НТРС системи, в които се търси ниска консумация на енергия, минимално отделяне на топлина и възможно най-високата производителност при тези условия.
Подредбата на елементите по дънната платка е доста удобна предвид скромните размери като цяло. Доста удобно са поставени конекторите на флопи и оптичното устройство – максимално близо до тях вместо на другия край на платката. Подобно на бюджетния модел на ASRock тук също разполагаме с два слота за DDR2 памет, но това е напълно нормално за този клас дъна. Разполагаме и с пълноразмерен PCI-Express x16 слот, на който можем да инсталираме помощна графична карта в случай на нужда, ако вградената ни се струва прекалено слаба. Охлаждането на чипсетите е реализирано с обикновени радиатори без обдухващи вентилатори, но те са напълно достатъчни тъй като по време на работа не се загряват забележимо. На модулите на захранването на процесора също не е поставено допълнително охлаждане, но ако спазваме ограниченията за максимум 95 W TDP процесор, едва ли ще имаме проблеми.
Честотите на паметта, които се поддържат от дъното, са всички стандарти от 400 до 1066 MHz. Дъното разполага с вградена гигабитова мрежова карта, шестканално HD аудио и D-Sub/DVI портове на задния панел за свързване на монитор към вградената графична карта. В BIOS разполагаме с доста широк спектър от настройки, които можем да използваме при овърклок. Налице са настройки за честотата на FSB шината за процесора, както и за неговия множител, в случай че той е отключен. За съжаление не разполагаме с контрол над множителя на контролера на паметта, който е вграден в процесора, чиято честота при овърклок ще стане твърде висока за стабилна работа.
Напреженията могат да се контролират за следните модули: за процесора границите са от +25 mV до +775 mV; запаметта от +50 до +600 mV; за северния и южния мост съответно от +30 до +360 и от +30 до +360 mV. Лично за мен този начин за дефиниране на захранващите напрежения (с добавяне на определена стойност без визуализация на крайния резултат) е малко объркващ и ако потребителят няма опит, това може да доведе до неприятни последствия. От друга страна, по този начин значително по-лесно се изчислява къде е максималната граница в практически мерни единици (вероятно знаете, че максималната безопасна граница за повишаване на напрежението на процесора се счита за +10 %), което улеснява овърклока.
Като цяло настройките в BIOS-а на този модел са относително скромни, но все пак следва да напомним, че овърклокът не е основното предназначение на този модел. От тази гледна точка всъщност е по-логично да си кажем, че Foxconn A7VMX-K е представител на бюджетната гама модели, осигуряващи основните възможности за овърклок на начинаещите потребители. Представянето му в тестовете с различните програми показа, че Foxconn A7VMX-K не отстъпва на повечето от по-големите си „братчета“, осигурявайки съответната производителност.
Предвид наистина изгодната цена, на която се продава, A7VMX-K спокойно може да се нарече едно от най-изгодните предложения в бюджетния клас дънни платки. А цената, на която можете да го намерите, е около 77 лв. без включено в цената ДДС.
Foxconn A6VMX
Второто дъно на Foxconn, което ще разгледаме, всъщност е още по-бюджетно ориентирано в сравнение с предишното. Става дума за модела Foxconn A6VMX, който отново ни беше предоставен отфирма Асбис България, като цената, на която може да се закупи, е около 64 лв. без ДДС. Ако трябва да сме честни, това е едно от дъната с най-ниска цена измежду тестваните модели, като основните причини за тази ниска цена са няколко. Може би най-важната измежду тях е използваният чипсет от по-старо поколение – вместо от 7-ата серия чипсети на AMD тук той е AMD 690V + SB600. Това обаче съвсем не означава, че няма да можем да използваме дъното за нормална работа с всички процесори на AMD – благодарение на поддръжката на всички модели за Socket AM2+ дъното работи напълно безпроблемно с тестовия процесор AMD Phenom II X3 720 BE.
Както и при предишния модел на Foxconn разполагаме само с два слота за памет, тип DDR2 с максимална честота на работа 800 MHz. Освен нея се поддържат също така и памети с работна честота 400/533 и 667 MHz. Подредбата на елементите по дънната платка е доста удобна, като разполагаме и с PCI-Express x16 слот, в случай че вградената графична карта не ни върши работа и желаем нещо по-мощно. За охлаждането на чипсетите са използвани доста скромни радиатори без допълнително обдухване с перка, но по време на работа те не се загряват до висока температура. За разлика от предишния модел, който разгледахме тук, вградената мрежова карта поддържа саморежимите 10/100 Mbit, но пък отново имаме 6-канално HD аудио.
В BIOS-а на дъното разполагаме с отделен раздел за овърклок на системата, където имаме настройки над честотата, на която може да работи паметта, шината на процесора и контрол над напреженията на отделните модули. Честотите на работа на паметта, които можем да задаваме, са с фиксирана стойност и са от 400 до 800 MHz (DDR2). Напреженията отново се задават чрез стъпки с добавяне на определено ниво към базовото захранващо напрежение на съответния модул. За процесора стойностите, между които можем да избираме, са от +25 mV до +800 mV; за паметта – от +50 до +600 mV и за северния мост – от +50 до +600 mV.
При тестовете A6VMX се представи задоволително, като вземем предвид доста „възрастния“ чипсет, който е използван. Интересното е, че при някои от тестовете резултатите, показвани от него, всъщност не отстъпваха на по-високите класове чипсети от последно поколение. Въпреки това очевидно по-високата производителност си има и своята по- висока цена, която следва да се плати в нейното търсене. Ако предпочитате дъна с по-сериозни възможности за овърклок в бюджетния клас, добре е да се ориентирате към някой друг модел, какъвто например е предложението на Elitegroup, разгледано по-надолу.
На практика този модел на Foxconn представлява едно задоволително предложение за потребителите, които искат да преминат към Socket AM2/AM2+ процесор, но ги притеснява цената на по-високите класове модели. Ако сте в търсене на подходящо дъно, поддържащо всички процесори за Socket AM2+, включително последните модели Phenom II, но не сте склонни да се разделите с голяма сума пари, заслужава си да обмислите вариант за покупка на този модел.
Избор на най-добра покупка
Elitegroup A780GM-A Ultra
Elitegroup също е една много добре позната марка на родния пазар основно поради силното си присъствие в бюджетния и средния пазарен сегмент. Вероятно в доста голяма част от асемблираните конфигурации, които се продават, се използват дъна именно на Elitegroup поради отличното съотношение цена/възможности, което се предлага от тях. Очевидно тази тенденция ще се запази и в новите модели дъна на компанията, предназначени за процесори на AMD, което може само да ни радва. Конкретният представител на продуктовата гама на ECS (Elitegroup) е моделът ECS A780GM-A Ultra Black Series, предлагащ чипсет AMD 780G + SB750, който ни беше предоставен за тестовете от фирма Асбис България и се продава на цена от 111.83 лв. без включено ДДС.
Първото, което прави впечатление при тази платка, е изключително солидното охлаждане на мосфетите на процесорното захранване. Причината за това е фактът, че в подобен клас дънни платки изключително рядко (да не кажа никога) се среща подобна грижа и подготовка за овърклок от страна на производителя. Защото точно това представлява този масивен охладител – подготовка на дънната платка за овърклок. А как ви изглежда това при модел, струващ едва около 100 лв. – отлично, нали? Нека видим какви са другите възможности и особености на модела.
Освен със солидното охлаждане на захранващите елементи дъното разполага и с доста обемист охладител на чипсета, както и с бутони за включване/изключ- ване и рестартиране на системата. За захранването на процесора са използвани полимерно-алуминиеви кондензатори. Налице е един PCI-Express x16 слот, който вероятно ще е напълно достатъчен за повечето потребители. Платката е в стандартен АТХ формат, благодарение на което щеимаме пълен комфорт при асемблирането на система с нея, тъй като мястото е наистина много. По време на работа (дори при овърклок) охладителите на северния мост и мосфетите не загряват забележимо, което означава, че ще се справят отлично със задачата си и без допълнителен въздушен поток. Сред вградените в чипсета „достойнства“ са гигабитовата мрежа и 8-каналният HD звук.
В BIOS-а на системата настройките над честотите и напреженията са обособени в допълнителен раздел, което доста подпомага прегледността и удобството при овърклок. Честотата на системната шина може да се променя през стъпки от по 5 MHz, вследствие на което се променя и честотата на работа на контролера на паметта и северния мост. За съжаление в тази ревизия на BIOS-а нямаше възможност за промяна на делителя на честотата на контролера на паметта, което до известна степен ограничава възможността за овърклок, но вероятно в по-новите версии това ще бъде поправено. Напреженията на модулите могат да се променят в следните граници: за процесора от 0.8 до 1.55 V; за северния мост задаването на напрежението отново става чрез добавяне на стъпки в mV – от +5 до +315 mV. Работното напрежение на паметта може да се зададе в границите от 1.2 до 2.2 V, като максималната й работна честота е 1066 MHz.
Представянето на модела в тестовете беше на задоволително ниво – нито прекалено бавно, нито прекалено бързо. Предвид доста атрактивната цена на модела и неговата „фабрична подготовка“за овърклок обаче дъното става носител на приза „Най-добра покупка“, тъй като гарантира отлично съотношение цена/ възможности/производителност. А това винаги е от значение.
Избор на редактора:
Elitegroup A790GXM-A
Вторият представител на гамата на Elitegroup, който ще разгледаме, е моделът А790GXM-A Black Series, който отново ни беше предоставен за тестване от фирма Асбис България. Цената, на която можете да закупите ECS A790GXM-A оттам, е 156.25 лв. без включено ДДС. За тази цена дъното разполага с чипсет AMD 780GX + SB750, осигуряващи възможност за работа на две графични карти в режим CrossFire (в режим 1х16 или 2х8), две вградени гигабитови мрежови карти и осемканално HD аудио.
За охлаждането на чипсета и мосфетите, захранващи процесора (чиито кондензатори са тип solid), са използвани обикновени радиатори, чието разположение е изключително интересно. За разлика от повечето други модели тук те едновременно се възползват от въздушния поток на процесорния охладител, тъй като се намират от една и съща негова страна. Тъйкато размерите на дънната платка са доста големи, подредбата на компонентите по нея е доста добре уредена и при работа с нея едва ли ще срещнем специфични проблеми или затруднения. Една интересна особеност е наличието на класически molex конектор за захранване близо до PCI-Express слотовете, който осигурява необходимото работно напрежение на графичната карта, без да се налага то да „преминава“ по пистите на платката от ATX конектора на захранването. Това значително понижава нагряването на дъното от утечките и съпротивлението на захранващите линии, което пък на свой ред води до по-стабилна работа на системата.
В BIOS-а на A790GXM-A имаме почти същите възможности за настройка, каквито се наблюдаваха и при предишния модел на ECS, който разгледахме. Настройката на честотата на системната шина отново става чрез стъпки от по 5 MHz, като можем да контролираме овърклока на процесора или по честота на шината, или чрез промяна на неговия множител (ако е отключен, разбира се). Максималната работна честота на паметта (DDR2) отново е 1066 MHz, а захранващите напрежения могат да се регулират в следните граници: за процесора от 0.8 до 1.55 V; за северния мост подобно на предния модел напрежението се формира чрез добавяне на от +5 до +315 mV, а работното напрежение напаметта е от 1.2 до 2.2 V.
Представянето на ECS A790GXM-A в тестовете беше на добро ниво, като конкретно в тестовете за скорост на четене от паметта дъното показа едни от най- добрите резултати (като за DDR2 памет). Добавяйки поддръжката на CrossFire и богатия на вградени екстри чипсет, в крайна сметка получаваме дънна платка, която съвсем спокойно може да се причисли по-скоро към високия пазарен сегмент вместо към средния, където първоначално бихме я позиционирали поради цената й. Благодарение на това, както и поради отличното съотношение цена/производителност този модел на Elitegroup получава приза „Избор на редактора“.
Gigabyte GA-MA74GM-S2
Първото дъно на фирмата Gigabyte, което ще разгледаме, е представител на бюджетния клас решения и е предназначено основно за потребителите, които не са склонни да отделят твърде много пари за покупка на дънна платка. Това обаче съвсем не означава, че получаваме нискокачествено решение – при Gigabyte GA-MA74GM-S2 са използвани качествени полимерно-алуминиеви кондензатори (тип solid) за захранването на процесора, благодарение на което се гарантира дълготрайността на тяхната работа. Този модел на Gigabyte ни беше осигурен за тестване от фирма Argus Computers, откъдето може да се закупи на доста „закръглената“ цена от 100.8 лв. с включено ДДС. Охлаждането на чипсетите (северен и южен мост) е реализирано с елементарни радиатори, които се справят добре със задачата си и без въздушен поток. Чипсетът на този модел е AMD 740G + SB700 и ни осигурява поддръжка на най-новите процесори Phenom II на AMD.
Дъното разполага с вградена графична карта, чиято честота и обем на паметта можем да задаваме през BIOS-а на системата (не разполага със собствена памет). Освен тези „екстри“ чипсетът ни осигурява също така гигабитова мрежа, поддръжка на 667/800 MHz памет, като чрез овърклок е възможно задаването на честота 1066 MHz за нея, HD аудио и два PCI-Express слота – x16 и х1. Макар размерите на платката да са доста скромни, разположението на елементите по нея е удобно и не би ни създавало проблеми при асемблирането.
BIOS-ът на системата ни дава относително скромни възможности за контрол, но като вземем предвид бюджетната ориентация на този модел, това не е изненадващо. Освен с класическите за всички модели опции за промяна на честотата на FSB шината разполагаме също така и с контрол над множителя на процесора и контролера на паметта, благодарение на което можем да определяме и неговата честота (на контролера). Ако разполагаме с процесор с отключен множител, можем да се възползваме от тази негова „екстра“ и да постигнем овърклок чрез него вместо чрез повишение на шината. Честотите, на които може да работи паметта, са фиксирани и се задават между 667/800 и 1066 MHz. Контролът над захранващите напрежения е доста скромен, като се задават от -0.025 до -0.6 V при понижение и от +0.025 до +0.6 V при повишение на напрежението за процесора и контролера на паметта. За паметта опциите, с които разполагаме, са само за повишение със стъпка от 0.1 V от +0.1 до +0.3 V над стандартното й захранващо напрежение.
Представянето на модела при тестовете беше доста интересно, като прави впечатление как той е сред челните места, когато става въпрос за скорост на трансфер от паметта. Очевидно независимо от това към кой клас принадлежи дъното моделите на Gigabyte гарантират висока скорост на четене и запис към паметта – нещо, което съм забелязал и сред другите модели на фирмата. При оставащите тестове дъното не блести с твърде висок (или пък твърде нисък) резултат, което енапълно нормално предвид бюджетната му ориентация. Ако твърдо сте решили, че имате нужда от дънна платка с възможно най-ниска цена, моделите от гамата на Gigabyte имат какво да ви предложат.
Избор на най-добра покупка
Gigabyte GA-MA770-UD3
Компанията Gigabyte е отлично позната на родния пазар поради няколко причини. По-важните от тях са доброто съотношение цена/възможности/производителност и разбира се, отличното качество на нейните продукти. С прехода на Gigabyte към серията Ultra Durable 3 използването на полимерни кондензатори дори в средния и ниския клас продукти стана официална политика на компанията, което може само да ни радва. Подобен е случаят и с този модел на фирмата, който ни беше предоставен за тестване от фирма Argus Computers, откъдето може да се закупи на цена от 145 лв. с включено ДДС. Освен принадлежността към Ultra Durable 3 моделът Gigabyte GA-MA770-UD3 може да се похвали и с така модерната за фирмата технология 2 OZ Copper, чиято цел е по- доброто охлаждане на дънната платка и елементите на нея.
Дъното предлага доста богата гама от функции, като освен пълноразмерния PCI-Express x16 слот налице са също така и четири PCI-Express x1 слота – нещо нетипично за този клас, но пък доста полезно. За охлаждането на дъното са използвани обикновени радиатори без допълнително обдухване с вентилатор, които се справят отлично със задачата си. Елементите, осигуряващи захранване на процесора, не са покрити с допълнително охлаждане, но това не е проблем, тъй като при работа не загряват забележимо. Чипсетът на системата е AMD 770 + SB700 (липсва вградена графична карта) и ни гарантира поддръжка на всички процесори на AMD за Socket AM2/AM2+. Дъното разполага с вградена гигабитова мрежа, 8-канален HD звук, Firewire и осем USB 2.0 порта на задния панел. Доста любопитно е наличието на цели 5 конектора за захранване на вентилатори, като два от тях осигуряват PWM контрол над оборотите според настройките в BIOS-а. Паметта, с която работи този модел на Gigabyte, e DDR2 с максимална честота 1066 MHz.
В BIOS-а на системата разполагаме с настройки за овърклок, обособени в собствен раздел. За разлика от доста от другите системи от този клас приGigabyte GA-MA770-UD3 честотата на работа на паметта може да се задава ръчно в BIOS-а без пряка зависимост от честотата на системната шина или нейния множител. Освен нея можем да задаваме независимо честотата на шината, а чрез нея и съответния множител – овърклока на процесора. Напреженията могат да се контролират в относително скромни граници, но са напълно достатъчни за овърклок на процесора. Интересното е, че от Gigabyte залагат на все по-популярната система за повишаване на напрежението чрез задаване на допълнителното ниво вместо директно визуализиране на получения краен резултат. Казано по-просто, стъпките за повишаване на напрежението, с които разполагаме тук, са следните: за процесора от +0.025 до +0.6 V повишение и от -0.025 до -0.6 V при понижение. За контролера на паметта, който е вграден в процесора, границите са същите и се задават по същия начин. Що се отнася до паметта, северния и южния мост, при тях конфигурирането става по класическият метод и разполагаме със следните възможности: за паметта от 1.8 до 2.175 V; за северния мост от 1.1 до 1.475 V и за южния мост от 1.2 до 1.575 V.
Както може да се види, при резултатите от тестовете представянето на Gigabyte GA-MA770-UD3 беше на задоволително ниво при скоростите на четене от диска исобствения тест на WinRAR. Интересното е, че в тестовете на Everest за скорост на четене от паметта и съответния тест на Mr.H CPU-Mark дъното постигна едни от най-добрите резултати незвисимо от факта, че работи с DDR2 памет. Това превръща GA-MA770-UD3 в доста добра покупка, която ще е доста подходяща база за овърклок предвид възмжностите, които ни предоставя BIOS-ът. По тази причина, както и поради доста „апетитната“ цена, на която може да се закупи, това дъно получава титлата „Най-добра покупка“.
Gigabyte MA790GP-DS4H
Моделът GA-MA790GP-DS4H е типичен представител на по-високия клас дънни платки на Gigabyte. Той ни беше предоставен за тестване от фирма Argus Computers и може да се намери там на цена от 275 лв. с включено в цената ДДС. За изработката на дъното са използвани висококачествени кондензатори, тъй като то принадлежи към серията Ultra Durable с т.нар. solid кондензатори с по-дълъг живот. Чипсетът на дъното е AMD 790GX + SB750, благодарение на което имаме доста богат на възможности BIOS и дънна платка. Моделът разполага с два PCI-Express слота с пълен размер, като при едновременна работа (CrossFire) те превключват към режим 2х8, а акосе използва само един от тях (синият), работата е при 1х16. Чипсетът разполага с вградена графична карта, която има собствена GDDR3 памет с обем 128 МВ, чийто достъп става чрез Sideport-а на вградената графична карта.
Охлаждането на чипсетите става чрез доста масивни радиатори без вентилатори, като намиращите се над северния мост и мосфетите са свързани с два топлопровода, за да могат те да се възползват максимално от въздушния поток на процесорния охладител. При работа те така или иначе не загряват твърде много, така че няма причина да се притеснявате за стабилността на работа на конфигурацията. За включването на допълнителни вентилатори разполагаме с общо четири захранващи извода, два от които осигуряват PWM контрол над оборотите. Като цяло подредбата на елементите и модулите на дънната платка е доста удобна, като единствен потенциален проблем би представлявало използването на USB хедърите, намиращи се твърде близо до втория PCI-Express слот.
Съвсем логично за дънна платка от подобен клас в BIOS-а на системата разполагаме с изключително богати възможности за контрол над нейните параметри. Благодарение на тях постигането на сериозен овърклок на системата ще е напълно възможно, стига, разбира се, да знаем какво точно правим. Можемда контролираме честотите на работа както над системната шина, така и на вградената графична карта, контролера на паметта (чрез промяна на множителя му), северния мост и независимо от тях – честотата на паметта до максималната поддържана 1066 MHz.
Освен честотите на работа можем да променяме и захранващите напрежения на почти всички модули, които ни интересуват и са от значение за овърклока. Това включва както процесора, контролера на паметта и северния и южния мост, така и графичния процесор, вграден в чипсета. За първите два модула (процесор и контролер на паметта) можем съответно да намаляваме напрежението от -0.025 до -0.6 V или да го увеличаваме от +0.025 до +0.6 V. За паметта задаването на напрежението става само в посока увеличаване и е от +0.05 до +0.55 V, като при прехвърляне на безопасната граница BIOS-ът ни предупреждава със съобщение. Ако решим да се поупражняваме в овърклок на вградената графична карта разполагаме с възможност за повишаване на напрежението на нейния SidePort и на южния мост от +0.1 до +0.3 V.
Представянето на модела в тестовете беше на съвсем очакваното отлично ниво, гарантирайки ни съответната висока производителност при работа. Отчитайки този факт, както и богатата гама от възможности, които получаваме призакупуването му, дъното става подходящ кандидат за получаване на титлата „Избор на редактора“.
Избор на редактора:
Gigabyte GA-MA790FXT-UD5P
Последното дъно на Gigabyte, което ще разгледаме, отново ни беше предоставено от фирма Argus Computers, но за разлика от досегашните модели при него се използва DDR3 памет и е предназначено за използване с процесори Phenom II за Socket AM3. Възможностите, които то предлага, са доста впечатляващи, тъй като използваният при него чипсет е AMD 790FX + SB750 и както можем да се досетим, принадлежността на този модел е към най-високия клас. Конкретният модел, за който става въпрос, е Gigabyte GA-MA790FXT-UD5P. Освен към серията Ultra Durable 3 дъното принадлежи и към новата линия на Gigabyte 2 OZ Copper, чрез което се цели понижение на температурата на платката.
Съвсем логично за дъно от подобен клас охлаждането на чипсета и мосфетите е изпълнено напълно безупречно, като са използвани два топлопровода, свързващи дори радиатора на южния мост. Доста впечатляващо изглеждат десетте SATA 2.0 конектора, чието присъствие ни гарантира, че едва ли ще изпитаме недостиг на портове за включване на твърди дискове. Дъното разполага с две гигабитови мре- жови карти, вградени в чипсета, чиито изводи се намират на задния му панел, а освен него там откриваме също така изводите на освемканалния HD звук, осем USB 2.0 порта и др.
Разположението на компонентите и модулите на дънната платка е изключително удобно, като типично за дъно от такъв клас разполагаме с бутони за включване/изключване, рестарт и ну- лиране на съдържанието на CMOS-а на системата (скрит под защитен капак). Поддържаната памет е DDR3 с максимална честота от 1666 MHz, като освен нея можем да използваме също така памет с честота 1066 или 1333 MHz. Впрочем при едновременно използване на двата PCI-Express 2.0 слота тяхната скорост си остава х16, благодарение на което не се стига до загуби на производителността им, колкото и незначителни да са те.
Контролът над системата в BIOS-а е, меко казано, впечатляващ и е наистина изключително пълноценен. Формирането на работната честота на процесора и контролера на паметта става чрез задаване на честотата на FSB шината и промяна на съответните им множители. При паметта промяната също става чрез множителя, като изборът на честота, както вече споменахме, е от 800 (underclocking) до 1666 MHz. Напреженията се задават по вече видяния по-горе метод на отнемане или добавяне на стъпки от оригиналната стойност. Макар на пръв поглед това да изглежда малко неудобно (поне при по- ниските класове със сигурност е), при GAMA790FXT- UD5P това не е така, тъй като след промяна BIOS-ът директно изписва крайната стойност, която се получава, и няма нужда да се изчислява.
Стойностите, от които можем да избираме, са доста подобни на другите модели на Gigabyte – за процесора и контролера на паметта границите са следните: при намаляване от -0.025 до -0.6 V, при увеличение от +0.025 до +0.6 V. За северния и южния мост задаването може да става само в положителна посока, като за всеки от тях стойностите са от +0.1 до +0.3 V и отново се визуализира крайният резултат. Напрежението на паметта може да се регулира в границите от +0.05 до +0.75 V (2.35 V краен резултат), което е доста щедра възможност, при условие че става въпрос за работа с DDR3 памет.
Представянето на този модел на Gigabyte в тестовете беше на доста добро ниво, като изненадващо за типа паметскоростта на трансфер, която успя да постигне при четене и запис беше доста по-скромна от очакваното. Реално към момента процесорите на AMD едва ли могат да се възползват от пълните възможности на DDR3, тъй като за съжаление не са оптимизирани за тази цел, а и от скоростта на L3 кеша има какво да се желае. Въпреки това, с постепенното усъвършенстване на моделите на процесорите за Socket AM3, несъмнено тези проблеми ще се изчистят, което пък на свой ред ще доведе до повишение на производителността им. В този ред на мисли моделът GA-MA790FXTUD5P на Gigabyte представлява наистина отлична отправна точка, от която да започнем използването на процесори за Socket AM3 и DDR3 памет, тъй като ще ни гарантира висока производителност и съвместимост с всички процесори на AMD. По тази причина дъното получава приза „Избор на редактора“.
DFI LanParty DK790FXB-M2RSH
Следващият участник в тестовете, който ще разгледаме, е моделът LanParty DK790FXB-M2RSH на DFI, който ни беше предоставен за тестване от фирма Солитрон. При този модел на DFI е използван чипсет AMD 790FX + SB750, чрез което се гарантира поддръжката на всички модели процесори на AMD, както и наличието на богата гама от функции и възможностина системата. Цената, на която можете да закупите този модел на DFI, е около 270 лв. с включено в цената ДДС.
Дизайнът на модела е доста удобен, като разполагаме с цели три PCI-Express x16 слота, които могат да работят в следните режими на CrossFireX: 2x16 или 1х16+2х8 според броя на инсталираните графични карти. Охлаждането на чипсетите и захранващите елементи на процесора е свързано с общ топлопровод, като по време на работа и двете се загряват доста сериозно без наличие на овърклок. При затварянето на дънната платка в кутия без добър въздушен поток и последващ овърклок това би могло да се превърне в проблем, ето защо е добре да се има предвид. Дъното разполага с общо шест SATA 2.0 порта за включване на твърди дискове, а на задния панел на дъното имаме налице джъмпер, чрез чието превключване нулираме съдържанието на CMOS на системата при неуспешен овърклок.
Като цяло дизайнът на дънната платка е изключително удобен, като типично за DFI е включен и LED дисплей, показващ статуса на системата при стартиране. Ползата от него може да се нарече малко спорна предвид факта, че третият PCIExpress слот закрива около 1/3 от него... Освен бутоните за включване/изключване и рестарт на системата на дънната платка имаме инсталиран говорител, чрез който също се улеснява откриването на проблем, в случай че такъв възникне. Дъното разполага с цели шест извода за захранване на вентилатори, което със сигурност ще зарадва потенциалните овърклокъри.
В BIOS-а на системата разполагаме с доста обширни възможности за настройка и съответно овърклок на процесора и дъното. Границите, в които можем да променяме захранващите напрежения на процесора и северния мост, са от -800 mV до +775 mV, като за северния мост и PCI-Express връзката с него можем да задаваме стойност от 1.12 до 1.5 V. Захранващото напрежение на паметта може да се регулира в доста широки граници, които съвсем спокойно биха могли да се нарекат опасно широки – от 1.8 до 3.4 V! Като цяло BIOS-ът на системата е изключително удобно настроен, като след промяна на някоя от стойностите на напреженията ни съобщава до какво ниво се повишава напрежението и ако е с опасно високи стойности, ни предупреждава.
Представянето на този модел на DFI на тестовете беше на доста добро ниво, като макар и да не може да се похвали със заемането на челните места, показа една доста добра производителност. Ако сте фен на DFI и смятате, че имате нужда от допълнителните възможности и екстри,които ви дава този модел, със сигурност ще останете доволни от покупката си.
MSI KA780G
Втората дънна платка, която ни беше предоставена за тестване от фирма Солитрон, всъщност е и първата произведена от компанията MSI, която ще тестваме в статията. Става въпрос за модела MSI KA780G, който е представител на средния (основен) пазарен сегмент. Цената на този модел е около 170 лв. с включено ДДС и показва, че ако заложите на процесор на AMD, можете да се сдобиете с висококачествено дъно, предлагащо много екстри на съвсем поносима цена.
Като за начало нека започнем с чипсета на системата – за KA780G e използван чипсет AMD 780G + SB700. Благодарение на тях получаваме вградена поддръжка на гигабитова мрежа, пет SATA 2.0 порта за твърд диск, вградена графична карта с поддръжка на HDMI звук, 8-канално HD аудио и общо шест USB 2.0 порта на задната планка на дъното. Изработката на дъното е на доста добро ниво, като са използвани полимерни кондензатори не само за захранването на процесора, но и за всички модули на платката.
Охлаждането на чипсета и мосфетите е осъществено с доста масивни радиатори, които по време на работа не загряват забележимо. Според надписа на охлажданетона мосфетите дъното е сертифицирано за работа с процесори с ниво на TDP от 140 W, което го прави подходящ избор за любителите на по-мощни процесори. На самото дъно също така разполагамес бутон за рестартиране, включване/изключване и нулиране на съдържанието на CMOS-а – нещо доста полезно при неуспешен овърклок.
Настройките за овърклок в BIOS-a са обособени в собствен раздел, което е удобно при работа. С класическите контроли над честотата на шината и над множителя се изчерпват възможностите за „фина настройка“ на системата. Това е доста ограничаващо, тъй като връзката между тях е без възможност за промяна на съотношението между контролера на паметта и честотата на шината. Това лимитира възможностите за овърклок на системата. Честотата на работа на паметта е свързана чрез множител към FSB шината и може да се задава чрез промяна на този множител към няколко фиксирани стойности при максимум от 1066 MHz.
Захранващите напрежения на елементите могат да се задават в границите от +0.01 до +0.4 V за процесора; от 1.2 до 1.44 V за южния мост; от 1.1 до 1.379 V за северния мост и от 1.8 до 2.7 V за паметта. Както виждате, възможностите за овърклок на това дъно не са от най- впечатляващите, но като вземем предвид неговата изгодна цена, едва ли можем да очакваме нещо повече.
Представянето му в тестовете беше на задоволително ниво, но не може да се каже, че „блести“ с нещо особено в сравнение с другите модели. Все пак имайте предвид, че разликите, коитоса показани в повечето от тестовете, са изключително миниатюрни и едва ли ще се забележат от потребителя в реални условия. Ако търсите подходящо дъно в средния ценови сегмент и предпочитате да заложите на MSI, то определено KA780G е подходящ избор.
MSI 790GX-G65
Следващото дъно на MSI, което ни беше предоставено за тестване от фирма Солитрон, е моделът MSI 790GX-G65. Ако не сте чували за него, не се притеснявайте – този модел е доста нов и тепърва предстои да се появи в продажба на нашия пазар. При него се използва чипсет AMD 790GX + SB750, като е предназначено за работа със Socket AM3 процесори с памет DDR3. За тази цел дъното поддържа всички видове DDR3 памет с честоти от 1066 до 1600 MHz. Благодарение на чипсета дъното разполага с вградена гигабитова мрежа и видеокарта със собствена памет. Цената, на която се продава този модел на MSI, е около 260 лв. с включено ДДС.
Подобно на предишния модел, който разгледахме, и това дъно е сертифицирано за работа с процесори с ниво на TDP от 140 W. За тази цел то не само е произведено с използване на съответните мосфет елементи с висока мощност, но и използва доста солидно охлаждане за тях. Най-големият по размерите си радиатор тук е поставен именно на елементите, захранващи процесора, и е свързан към охладителя на чипсета чрез топлопровод. По време на работа нито един от тях не загрява твърде много, така че едва ли имаме основание за притеснение, освен при много сериозен овърклок.
Дъното разполага с общо пет SATA 2.0 конектора, както и с вградени бутони за рестартиране, включване/изключване и изчистване на съдържанието на CMOS- а при неуспешен овърклок. Освен тях има един доста интересен двоен ключ, с чието превключване определяме режими на овърклок на системата, без дори да влизаме в BIOS-а. Т.нар. EZ OC Switch ни дава възможност за овърклок на системата до 20%, което не е никак лоша опция за „новобранците“ в тази област. Вградената графична карта разполага със собствена GDDR3 памет, с която да работи, а освен нея имаме налице също така и два PCI-Express x16 слота, които в режим CrossFire работят със скорост 2х8. Като цяло дизайнът на платката е изключително удобен за работа и едва ли ще срещнете трудности при асемблирането на система с използването на този модел на MSI.
В BIOS-а на 790GX-G65 контролният панел за овърклок е обособен в отделноменю, като са налице доста богати възможности. За разлика от предишния модел на MSI тук разполагаме с контрол над множителите както на контролера на паметта и процесора, така и на самата памет, благодарение на което значително се увеличават възможностите за овърклок. При промяна на стойностите на тактовата честота на FSB шината или множителя крайната честота, която се получава, се визуализира, което значително улеснява овърклока.
Захранващите напрежения могат да се контролират за всички важни модули, като границите, между които можем да избираме, са следните: за процесора от 1.009 до 2.035 V, което е изключително висока стойност предвид 45nm производствен процес на моделите Phenom II. Контролерът на паметта, който е вграден в процесора, също получава възможност да бъде „изпържен“ прилично – стойностите за него са от 0.95 до почти смъртонос- ните 2.071 V. Захранващите напрежения на северния и южния мост могат да бъдат регулирани съответно в следните граници: от 0.92 до 1.352 V за първия и от 0.988 до 1.374 V за втория. Що се отнася до паметта, нейното напрежение може да варира от 1.5 до 2.42 V – също доста висока стойност.
Както можете да видите от стойностите на захранващите напрежения, моделът 790GX-G65 на MSI определено е ориентиран към запалените овърклокъри,разполагащи със съответните охлаждания от висок клас. Съвсем не е случайно, че споменавам охлаждането, защото при захранване на процесор с подобно напрежение определено ще имате нужда от него. Представянето на това дъно в тестовете беше на отлично ниво, като в повечето от тях зае някое от първите места.
Единствената причина този модел на MSI да не получи титлата „Избор на редактора“ се крие в следващото тествано дъно, което отново беше на MSI и освен също толкова обширни възможности за овърклок показа и по-висока производителност. Тъй като обаче тази по-висока производителност идва на своята по-висока цена, ако търсите дъно, което буквално да е създадено за овърклок, определено ще го намерите в лицето на MSI 790GX-G65.
Избор на редактора:
MSI 790FX-GD70
Последното дъно на фирмата MSI, което ни беше предоставено за тестване от фирма Со- литрон, е моделът MSI 790FX-GD70. Както е очевидно от името му, при този модел е използван чипсет AMD 790FX + SB750, което пък на свой ред показва принадлежността на модела къмвърховия сегмент. Цената, на която можете да се сдобиете с този модел на MSI, е около 360 лв. с включено ДДС.
Подобно на всички други модели дънни платки от висок клас това предложение на MSI идва с четири PCI-Express x16 слота, като благодарение на поддръжката на CrossFireX те могат да работят едновременно. Дъното ни предлага общо шест SATA 2.0 конектора, две вградени гигабитови мрежови карти и 8-канален HD звук. Както и предишният модел, който разгледахме, тази дънна платка е предназначена за работа с процесори за Socket AM3 и DDR3 памет, като максималната й честота може да е 1600 MHz.
Изработката на дънната платка е на много високо ниво, като за всички еле- менти са използвани висококачествени компоненти и полимерно-алуминиеви кондензатори, гарантиращи дълъг живот на модела. Охлаждането на чипсета и захранващите елементи става чрез един общ радиатор с доста масивни размери, свързан към радиатора на южния мост чрез топлопровод. На самото дъно разполагаме с вградени бутони за рестартиране, включване/изключване, изчистване на промените в BIOS-a на системата и нещо доста интересно – потенциометър за повишаване на честотата на шината. Последното със сигурност ще е доста полезно на начинаещите в областта наовърклока, тъй като позволява с едно движение на ръката да се установи къде е максимумът на системата. Освен тях разполагаме с пет извода за захранване на вентилатори (два от които PWM) и LED дисплей, показващ статуса на системата при стартиране.
Настройките, с които разполагаме в BIOS-а, са изключително богати и превръщат дъното в много добър избор за любителите на овърклока. Освен честотата на FSB шината имаме контрол над честотата на работа на контролера на паметта и процесора чрез промяна на техните множители. Доста интересна особеност са възможностите за промяна на захранващите напрежения на изключително голяма гама от модули, някои от които дори не са свързани с потенциала за овърклок на системата (например модулът за връзка между PCI-Express шината и чипсета). Сред по-важните от тях са захранващото напрежение на процесора (от 1.005 до 1.955 V); на контролера на паметта (от 0.88 до 1.83 V); северният (0.75 до 1.73 V) и южният (0.85 до 1.83 V) мост, както и паметта (от 1.19 до 2.4 V).
Представянето на MSI 790FX-GD70 в тестовете беше на отлично ниво, като в почти всички тестове дъното зае първото място. Комбинирайки възможностите за овърклок и настройване в BIOS-а, с които разполагаме, както и потенциала за ъпгрейд поради поддръжката на Socket AM3 процесори и DDR3 памет, това дъно несъмнено се превръща в победител сред другите модели в този клас, поради което и получава приза „Избор на редактора“.
Избор на редактора:
Asus M4A79 Deluxe
Следващият модел дънна платка, която ще разгледаме, е представител на фирмата Asus и ни беше предоставена за тестване от фирма Plesio. Цената, на която можете да се сдобиете с този доста висок клас модел на Asus, e около 330 лв. с включено ДДС. Високият клас на дънната платка си личи не само по използвания чипсет (AMD 790FX + SB750), но и по солидния брой PCI-Express x16 слотове – цели четири. Освен тях дъното предлага вградени бутони за рестартиране и включване/изключване на системата, шест SATA 2.0 порта, 8-канално HD аудио, гигабитова мрежа и други екстри, типични за този чипсет на AMD. Използването на Socket AM2+ налага комбинация на модела с памети тип DDR2, но предвид все още скромната разлика в производителността с DDR3 това едва ли ще е проблем.
Охлаждането на чипсета и мосфетите е на изключително добро ниво, като трите радиатора са свързани с общ топлопровод, така че топлината между тях да се разпределя максимално ефективно. При работа нито един от трите радиатора не се загрява твърде много, което е свидетелство за отличното охлаждане на елементите. Като цяло изработката на дъното е на много високо ниво, като разположението на всички елементи и модули е удобно и не би предизвикало затруднения при асемблирането на конфигурация с този модел на Asus.
Поради доста високия си клас това дъно разполага с изключително богати настройки в BIOS-а, така че несъмнено любителите на овърклока ще останат доволни. Една от полезните особености е възможността честотата, на която работи паметта да се задава независимо от честотата на FSB шината и процесора. Максималната честота на паметта, е 1066 MHz, като освен нея можем да контролираме също така честотата на контролера на паметта и северният мост чрез промяна на техните множители.
Тъй като за сериозен овърклок се изисква и повишение на захранващото напрежение, Asus М4А79 Deluxe предлагадоста обширни граници за промяна на тези параметри. За процесора имаме избор за задаване на напрежението от 0.8 до 1.7 V, за контролера на паметта от 0.8 до 1.55 V, за северния и южния мост съответно 1.1 до 1.4 и 1.2 до 1.35 V и накрая за паметта – от 1.8 до 2.5 V. Макар на пръв поглед тези граници (особено за процесора) да изглеждат твърде скромни на фона на някои от предишните предложения, спомнете си, че за процесорите, произвеждани по 45 nm процес, захранващо напрежение над 1.55~1.6 V е буквално смъртоносно при недостатъчна ефективност на охлаждането. В този ред на мисли възможностите за овърклок, предоставяни от Asus M4A79 Deluxe, са повече от достатъчни, като ни осигуряват всичко необходимо за тази цел.
Представянето на Asus M4A79 Deluxe в тестовете беше за добро ниво, като макар и да не зае челна позиция в тях, успя да осигури напълно достатъчна производителност. Комбинирането на много възможности и добра произво- дителност превръща този модел на Asus в доста добър избор, особено ако сте свикнали да разчитате тази марка. По тази причина тя получава приза „Избор на редактора“.