Процесорни охладители от висок клас – тишина и за овърклокърите

Наскоро разгледахме изчерпателно няколко различни варианта за процесорно охлаждане, като повечето от тях бяха ориентирани основно към бюджетния или основен потребителски сегмент. Тази ориентация не позволи включването на няколко от по-интересните модели на различни фирми, които по една или друга причина са с по-висока цена и съответната по-висока производителност. За да компенсираме липсата на подобни модели в споменатата статия, ще разгледаме няколко допълнителни модела, всеки от които предназначен изключително за високия пазарен дял и, разбира се, основния тип потребители, които го „населяват“ – ентусиастите или овърклокърите.

Както вече отбелязахме, целта на материала е да представим и разгледаме възможностите на един по- особен клас процесорни охладители. Те са предназначени за използване от потребителите, търсещи не толкова ниска цена или добро съотношение цена/възможности, колкото максимално високо качество, без значение каква е цената, която ще се заплати за него. Именно за този тип потребители са предназначени и върховите модели на фирмите производители, предлагащи максималната производителност, която може да се „изстиска“ от съвременните технологии.

С постепенното широко навлизане на топлопроводите като метод за увеличаване на площта на охладителя и ефективността на пренос на енергия границите между върховите модели и останалите варианти леко се размиват, кое то до извес тна степен затруднява посочването на конкретни модели. Въпреки това съществуват няколко „евъргрийна“при въздушните охладители, които да разгледаме, като сред тях има и няколко нови модела.

Тестовата система, която използвах за проверка на възможностите на охладителите, се състоеше от процесор AMD Phenom II X4 и дънна платка ASRock А790GXH/128M. Процесорът беше използван в два режима – нормален, при който процесорът работи с честота 3 GHz (200х15) при напрежение от 1.3625 V, и режим на овърклок, при койтопроцесорът работеше на честота 3.67 GHz при стойност на захранващото напрежение от 1.5625 V.

Тестваните процесорни охладители бяха следните: Noctua NH-U12P в два режима – единична перка или две в режим push-pull конфигурация, която ни беше предоставена директно от Noctua. Два охладителя на Titan, които ни бяха предоставени за тестовете от фирма Argus Computers – моделите са съответно Titan Fenrir и Titan Cool Idol. Три охладителя на OCZ, които също ни бяха предоставени директно от OCZ – моделите OCZ Vendetta 2, OCZ Gladiator Max и OCZ Vanquisher. Два охладителя от относително висок клас, които ни бяха предоставени за тестване от фирма Dekada Digital – става въпрос за моделите S1284 на Xigmatek и Ultra-120 eXtreme на Thermalright. Използваната при всички тестове термопроводяща паста беше Noctua NT-H1.

Тестовете на охладителите проведох в общо четири варианта – режим на ненатоварен процесор без овърклок (default idle), режим на натоварване без овърклок (default burn), режим на ненатоварен процесор след овърклок (overclock idle) и режим на натоварване след овърклок (overclock burn). За пълноценно натоварване на процесора използвах програмата Prime95 ver.25.6 Build 6 в четиринишков режим small FFTs прикойто се натоварва основно процесорът на системата. Тестът с Prime95 беше изпълняван, докато процесорът достигне стабилна температура, която не се променя, а самата тя беше измервана с използването на програмата Everest Ultimate Edition 5.00 и отчиташе температурата от вградения в процесора общ сензор за кристала на четирите ядра.

Избор на редактора:

Thermalright Ultra- 120 eXtreme

Първият модел, който ще разгледаме, е доста известният модел Ultra-120 eXtreme на Thermalright и ни беше предоставен за тестове от фирма Dekada Digital, където може да бъде закупен на цена от около 130 лв. с включено ДДС. Макар и доскоро да беше един от най-известните охладители от високия клас, моделът на Thermalright вече е относително стар като концепция и има какво да се желае от него.

На първо място това е диаметърът на топлопроводите, които при Ultra- 120 eXtreme са 6 мм. По-малкият им диаметър се компенсира от по-големия брой използвани топлопроводи, но за съжаление това пък се отразява негативно на производствената цена. Поради доста гъсто наредените ламели на радиатора и тяхното пречупване от всяка страна, за да покаже реалните си възможности, Ultra-120 eXtreme изисква използването на вентилатор с потенциал за създаване на високо специфично налягане и сериозен въздушен поток. Именно по тази причина използвах охладителя в комбинация с вентилатор на фирмата Titan, която макар и да не се слави като производител на тихи охлаждания, притежава модели с доста висока честота на въртене и осигурява съответния въздушен поток.

Като цяло моделът на Thermalright съвсем определено може да се дефинира като един от най-ефективните въздушни процесорни охладители, които могат да бъдат намерени на пазара. Комбинирането на охлаждането на радиатора с повече от една перка в push-pull конфигурация допълнително ще подобри неговата ефективност и ще доведе до по-добри резултати.

Oбработката на основата при модела на Thermalright е на очакваното отлично ниво, като финалното довършване включва огледа лна полировка. Разположението на топлопроводите е доста групирано, а цялостният им брой е общо шест, разделени през средата от контактната основа, което ефективно ги превръща в 12 топлопровода. Лично моето мнение е, че по-голяма ефективност би имало използването на по-малък брой топлопроводи с 8/10 мм диаметър, които да са в директен контакт с процесорната капачка, вместо конфигурацията при Ultra- 120 eXtreme, но все пак концепцията за HDT (Heatpipe Direct Touch) се появи сравнително наскоро.

За инсталирането на Ultra-120 eXtreme ще ви се наложи да извадите дънната платка от кутията, тъй като закрепването се различава значително от фабричните скоби както при AMD, така и при Intel. В тестовете на Ultra-120 eXtreme охладителят показа едни от най-добрите резултати в режим, когато процесорът не е подложен на овърклок и натоварване. След натоварване с Prime95 охладителят успя да задържи температурата на процесора под 50 градуса (44), както може да се види в графиката с резултатите. Единствените два модела, които успяха да се доближат до резултатите на Ultra-120 eXtreme, бяха моделът S1284 на Xigmatek и... изненадващо моделът Titan Fenrir.

След овърклок на процесора картината се променя доста интересно за първата тройка, като лидерското място отново принадлежи на Ultra- 120 eXtreme. Ефективността на модел на Thermalright беше толкова голяма, че успя да задържи четириядрения Phenom II X4 @ 3.66 GHz под товар на температура от 63 градуса. Изненадата отново дойде под формата на Titan Fenrir, който в този случай дори изпревари като резултати Xigmatek S1284, който под товар изостана сериозно назад.

Ако притежавате мощна система с четириядрен процесор и възнамерявате да я подложите на сериозен (пък и не чак толкова сериозен) овърклок, вероятно търсите сериозен охладител за нея. Ако сте от хората, които искат да имат най-доброто независимо от неговата цена, то в такъв случай Ultra-120 eXtreme на Thermalright е вашият избор.

Xigmatek S1284

Вторият охладител, който ни беше предоставен за тестовете от фирма Dekada Digital, е моделът S1284 на Xigmatek. Xigmatek е една от фирмите, които разработиха и въведоха технологията на директен контакт между процесора и топлопроводите, чрез което сериозно се повишава ефективността на топлопренос. Съвсем естествено такава е ситуацията с високия клас модели на фирмата, като S1284, където се използва HDT в комбинация с медни топлопроводи с голям диаметър. Цената на охладителя е около 75 лв. с включено ДДС и се предлага в комплект с 12 мм вентилатор на Xigmatek.

При изграждането на основата в този модел на Xigmatek е използван доста любопитен похват на „разминаване“ на позицията на топлопроводите, вследствие на което се оп- тимизира контактното петно между процесора и основата на охладителя. Поради спецификата на HDT е невъзможно да се приложи огледална полировка на основата, но пък за сметка на това фуги между топлопроводите и блока на основата липсват почти напълно. При използване на HDT конфигурация тези фуги са от доста голямо значение, тъй като задържането на въздух в тях (особено затворен в термопастата) би имало силно негативен ефект и ще играе ролята на изолатор на топлината, която се отделя от процесора.

Закрепването на вентилатора към радиатора става чрез гумени тампони, което цели възможно най-пълното елиминиране на вибрациите и шум по време на работа. Инсталирането на охладителя е изключително лесно, като не се налага изваждане на дънната платка от кутията. От една страна, това води до по-слаба сила на натиск на основата към процесора, но от друга – до повишено удобство в случай на сервизиране на системата или замяна на термопастата.

Представянето на Xigmatek S1284 в тестовете беше на доста добро ниво, но ако търсите максимално ефективен охладител, трудно може да се каже, че този е подходящият за вас модел. След овърклок на системата и натоварване на процесора S1284 изостана доста от първите два охладителя – Thermalright Ultra-120 eXtreme и Titan Fenrir. Независимо от това Xigmatek S1284 все още остава един добър избор, като макар и на трето място в класацията, има какво да предложи на своите купувачи – висока ефективност и ниско ниво на шум.

Избор на редактора:

Titan Fenrir

Моделът Fenrir на Titan беше една от големите изненади в теста, тъй като успя да се конкурира сериозно не само с Xigmatek S1284 но и с принадлежащия към доста тежката категория Thermalright Ultra-120 eXt reme. Охла дителят ни бешепредоставен за тестване от фирма Argus Computers, където може да бъде намерен на цена от около 70 лв. с включено ДДС според курса на долара за деня.

При Fenrir от Titan са заложили на най-новите идеи както по отношение на дизайна, така и при отнемането и преноса на топлината. Освен използването на общо четири действащи като осем топлопроводи с диаметър 8 мм при Fenrir намира място и HDT. Едно от нещата, което лично на мен ми направи силно впечатление, беше отличното качество на обработка на основата, като фуги между блока и топлопроводите липсваха напълно – нещо, с което дори Xigmatek S1284 не можеше да се похвали. Ребрата на радиатора са изработени от алуминий, като в задната си част имат обработка, добавяща релефност, с което вероятно се цели по- добър контакт с въздушния поток. Прикрепянето на вентилатора към радиатора на Fenrir става чрез специфични скоби, които са добавени в комплекта.

За да инсталирате Fenrir, ще се наложи да извадите дънната платка от кутията, тъй като закрепването на охладителя разчита на собствена разработка на Titan. Въпреки това самият процес не е особено сложен и няма да ви потрябват специфични инструменти. Комплектът към охладителя включва всички необходими пособия за инсталирането му както на дънни платки с AMD процесори, така и на такива с процесор на Intel.

Представянето на Fenrir в тестовете е, меко казано, впечатляващо, като той успява да се конкурира съвсем успешно с Thermalright Ultra-120 eXtreme, макар и да е със значително по-ниска цена. Нещо повече, при тестването на система с процесор, подложен на овърклок Fenrir успява да покаже по-добри резултати от S1284 на Xigmatek. Съвсем определено може да се каже, че Titan Fenrir беше една сериозна изненада в тестовете, тъй като не само предлага отлична ефективност, но и я предлага на много приемлива цена. Ето защо, ако си търсите нов, мощен модел, с който да замените поостарелия си като възможности и концепция охладител, си заслужава да обмислите закупуването на Titan Fenrir. Предлаганото от него съотношение цена/ефективност е доста трудно да бъде преодоляно...

Titan Cool Idol

Вторият модел на Titan, който тес твахме като възможнос ти за високопроизводителен охладител, беше моделът Cool Idol. Той ни беше предоставен за тестовете от фирма Argus Computers и представлява относително стар като концепция модел. При него се използват шест единични топлопровода с малък диаметър, което не само повишава цената на охладителя, но и влошава възможностите му за представяне. За охлаждането на радиатора му се използва 120 мм вентилатор прикрепен към радиатора с гумени тампони.

Инсталирането на Cool Idol без съмнение може да бъде класирано като най-трудното и неприятно занимание измежду всички тестванимодели, като освен охладителя и планките към него ще са ви необходими поне още един чифт ръце. Titan Cool Idol е предназначен за използване в системи както с AMD, така и с Intel процесори.

Блокът на основата е изработен от алуминий, като контактната му повърхност, обърната към процесора, е от мед. Обработката на повърхността е с огледална полировка, което допринася за по-добрия топлообмен. Въпреки това малкият размер и брой на топлопроводите е крайно недостатъчен за ефективно пренасяне на топлината от основата към радиатора, което се вижда веднага при тестовете на Cool Idol.

При тестовете с процесор, работещ на номинална честота, Cool Idol се представяше задоволително добре, но като вземем предвид цената му (около 85 лв. с включено ДДС), от него имакакво да се желае. След овърклок на процесора охладителят успяваше да поддържа задоволително ниво на температурата до момента, в който натоварихме системата с Prime95, след което Cool Idol, откровено казано, „изпусна нещата от контрол“. След достигане на температура от 92 градуса на процесора системата беше изключена от защитата му.

Ако сте твърд фен на Titan, закупуването на Cool Idol може би ще е оправдана покупка, но като вземем предвид съотношението цена/ефективност, което получаваме, трудно може да се препоръча този модел.

Избор на редактора:

Noctua NH-U12P

Следващият охладител, който ще разгледаме, е моделът NH-U12P на Noctua, който ни беше предоставен директно от самата фирма производител. Една от интересните особености на този модел на Noctua е целта за осигуряване на високоефективен охладител, който обаче да е с минимално ниво на шума. За тази цел NH-U12P се окомплектова с вентилатор NF-P12 с размер 120 мм и относително висока производителност при ниски обороти и ниво на шума. Цената, на която може да се намери този модел на Noctua в България, е около 120 до 130 лв. с включено ДДС.

В комплекта към охладителя са включени всички необходими пособия за инсталирането му както на система с AMD процесор, така и на такава с Intel. Лошата новина е, че за да инсталирате охладителя, ще ви се наложи да извадите дънната платка от кутията.

Преносът на топлината от основата към радиатора става чрез четири двойни топлопровода, изпълняващи ролята на осем. Самият радиатор е с доста „рехаво“ разположение на ламелите, което се обуславя от използването на вентилатори с ниска скорост на въртене. Самите те се закрепват към радиатора чрез скоби, предвидени в комплекта, като е възможно комбинирането на две перки в режим push-pull конфигурация. Об- работката на основата на охладителя е на добро ниво, макар и да липсва полировка на повърхността.

Представянето на охладителя в тестовете беше относително добро, но като вземем предвид високата цена, на която можем да го намерим в България, единственото предимство, което му остава, е почти безшумната работа. Както се вижда от резултатите в тестовете, при овърклок и натоварване на процесора Noctua NH-U12P заема четвърто място. Добавянето на втори вентилатор в push-pull конфигурация подобрява възможностите на охладителя значително, без при това да влошава „звуковият фон“ по време на работата му.

Като цяло моделът на Noctua, който тествахме, не блести с впечатляващи постижения по отношение на охлаждането. Това, с което се отличава от другите модели, обаче е изключително ниското ниво на шум по време на работа. Ако сте любител на овърклока (а и не само) и търсите максимално тих въздушен охладител, то определено Noctua NH-U12P си заслужава да бъде обмислен катопотенциален вариант.

Noctua NH-U12P получава приза „Избор на редактора“, но само с уговорката, че причината за това е изключително тихата работа на вентилатора, с който е комплектуван охладителят. Ако търсите максимална производителност без оглед на шума при работа, комплектувайте Noctua с високопроизводителен вентилатор или се ориентирайте към друг модел охладител.

OCZ Vanquisher

Производителят на охлаждания OCZ ни предостави за тестване общо три модела, всеки от които притежа- ващ доста интересни характеристики. Първият от тях е OCZ Vanquisher, който е и „най-скромният“ от трите тествани модела. Дизайнът, на който са заложили от OCZ при Vanquisher, е доста класически и се среща при много други модели. Единствената разлика тук се крие в захващането на вентилатора, което е специфично за модела и разчита на заклещването на основата на вентилатора между ребрата на радиатора. Закрепването на охладителя е изключително лесно и не се налага изваждане на дъното от кутията.

Преносът на топлината от основата към ребрата на радиатора става чрез три топлопровода с диаметър 6 мм, които са еквивалентни на шест топлопровода. Радиаторът се обдухва от вентилатор без насочване на струята, което може би играе лоша шега на охлаждането, тъй като известна част от въздушния поток се губи настрани от ламелите. Причината за това е тяхната форма, която откъм страната, обърната към вентилатора,е напълно права и плоска. Основата представлява меден блок с отлична обработка, макар и без огледално полиране за финален ефект.

Този модел на OCZ беше и единственият който се продава с предварително нанесена паста, което всъщност не е от особена важност при високия клас охладители. Лично за мен първото нещо, което правя на всеки охладител, е премахването на фабричната паста (ако има такава) и нанасянето на съответната висококачествена термопаста.

Представянето на Vanquisher в тестовете беше на най-слабо ниво от всички тествани охладители (като изключим OC Burn теста на Cool Idol), което никак не е изненадващо. Относително старата концепция на дизайна, малката площ на плочката и тънките топлопроводи съвсем логично водят до очакваното лошо пред- ставяне на Vanquisher. Ако все пак сте доста „притегнати“ в бюджета за закупуване на охладител, цената, на която можете да намерите Vanquisher, е около 40 до 50 лв. в зависимост от курса на долара за деня. И все пак не ви го препоръчвам...

OCZ Gladiator Max

Следващият модел на OCZ, който ще разгледаме, е Gladiator Max, който отново ни беше предоставен директно от производителя. Първотонещо, което прави впечатление при поглед към Gladiator Max, е изключително силното подобие (ама направо си е копие) на разположението на топлопроводите в основата между него и S1284 на Xigmatek. Дали става дума за случайно съвпадение, платен лиценз над правата или нещо друго, не е наша работа, но пък вероятно живо ви интересува как ще се представи охладителят на фона на възможностите на S1284.

Окомплектовката на Gladiator Max включва всички необходими „такъми“ за поставянето му на AMD или Intel система, а самата инсталация е изключително лесна и не изисква изваждане на дънната платка от кутията. При Gladiator Max OCZ е заложила на HDT дизайн на основата в комбинация с 8 мм топлопроводи. За разлика от изработката на Xigmatek(и още повече на Titan) от реализацията на OCZ има какво да се желае, тъй като между топлопроводите и алуминиевата основа остават доста солидни фуги, които се запълват с термопаста или въздух. А това, както сами можем да се досетим, не влияе никак добре на възможностите на охладителя.

Плътността на ламелите в радиатора е относително малка, което позволява Gladiator Max да се използва в комбинация с вентилатор с по-скромен възд ушен поток. Впрочем предвиденият в комплекта вентилатор е доста тих и работи при 800 до 1500 об/мин. и ниво на шума от едва 20 до 32 dBA. Естествено подобна тишина си има своята цена – въздушният поток на вентилатора е скромните 65-81 CFM, което е от- BEST BUY носително недостатъчно, ако имаме нужда от сериозно охлаждане.

Представянето на Gladiator Max в тестовете беше доста интересно, пък макар и в леко отрицателен смисъл. Поради по-малката контактна площ между топлопроводите и процесорната капачка отделянето на топлината е доста затруднено в сравнение с модела на Xigmatek. Нещо повече, представянето на Gladiator Max беше еквивалентно на това на другия HDT охладител на OCZ – Vendetta 2. Ра- ботата е там, че при Vendetta 2 са използвани 3 вместо 4 топлопровода, но за сметка на това обработката е по-добра и има по-малки фуги между тях и основата, както и по-голямо контактно петно.

В крайна сметка въпреки по-добрите си характеристики на теорияGladiator Max се представи по-зле от конкурентните модели с идентична конфигурация като Vendetta 2 или S1284. Като добавим и цената от около 40 USD, на която се предлага моделът, става ясно, че правилният избор в случая е по-скоро OCZ Vendetta 2.

Best Buy награда

OCZ Vendetta 2

Последният модел на OCZ, който ще разгледаме, е Vendetta 2, отново предоставен от OCZ. За разлика от Gladiator Max Vendetta 2 се явява по- скоро представител на средния клас, тъй като при него са използвани три двойни топлопровода с HDT вместо четирите при Gladiator Max. Конфи- гурацията на ламелите на радиатора при Vendetta 2 е идентична с тази на Gladiator Max, като изключим допълнителната обработка с перфориране, увеличаваща площта на всяко ребро поотделно.

Преносът на топлината от основата към радиатора става с три топлопровода с диаметър 8 мм, ефективно изпълняващи ролята на шест броя. Разположението на контактната им повърхност е еднакво и за трите (за разлика от Gladiator Max), а обработката е на високо ниво, оставяща изключително малки фуги между тях и алуминиевия блок. За инсталирането на Vendetta 2 не се налага да се изважда дънната платка от кутията, тъй като закрепването на охладителя е идентично с това на Gladiator Max и се разчита на фабричната пластмасова скоба.

Представянето на OCZ Vendetta 2 в тестовете беше на изненадващо близко ниво до това на OCZ Gladiator Max. Очевидно добавянето на допълнителен топлопровод при втория модел не променя особено качествата му, особено като вземем предвид лошото изпълнение на основата и по-малката контактна повърхност. Като добавим и цената от около 34 USD, на която се продава Vendetta 2, от OCZ получаваме охладител с доста добри качества и съотношение цена/ефективност. Използването му би ни гарантирало отлично охлаждане дори в случай на по-сериозен овърклок, без при това да губим слуха си от шума по време на работата му.