АМD засилва позициите си – Phenom II X4 955 Black Edition

Когато AMD представи прехода към нов призводствен процес с фамилията процесори Phenom II, стана ясно, че този път компанията е постигнала успех в разработката на процеса. Също толкова ясно беше, че с овладяването на новите производствени техники можем да очакваме следващите модели на AMD не само да понижават цената си (поради по-високия добив от пластина), но и да повишат сериозно възможностите си за овърклок. Phenom II X4 955 BE е живото доказателство на тази теория, като освен прехода към Socket AM3 и възможност за работа с DDR3 памет ни носи и очаквания потенциал за овърклок. Е, поне за тези, които това ги интересува.

Доскоро плановете на AMD включваха първоначалното представяне на модела Phenom II X4 945, който да е първият предложен модел на фирмата за Socket AM3. Очевидно тези планове са претърпели промяна, тъй като Phenom II X4 955 изпревари своето „по-малко братче“ и на практика се превърна в най-бързия четириядрен процесор,представян от AMD до момента. Анон- сираният от AMD Phenom II X4 955 BE има доста интересни характеристики и преимущества, които ще разгледаме поотделно.

Впрочем една интересна особеност на процесора е нуждата от ъпдейт на BIOS-а на дънната платка независимо дали ще се използва в Socket AM2+ или Socket AM3. Вероятно от AMD са направили някои промени по процесора, които обуславят нуждата от ъпдейт на BIOS-а. До прилагането на този ъпдейт процесорът се разпознава коректно, но не може да бъде стартиран на честота, по-висока от 800 MHz, така че е добре да го имате предвид, ако възнамерявате да се сдобиете с този модел.

Phenom II X4 955 Black Edition отблизо

Както вероятно вече знаете, процесорите за Socket AM3 притежават обратна съвместимост с дънните платки, използващи Socket AM2+ и DDR2 памет. Благодарение на това ъпгрейдът към процесор с потенциал за използване надънна платка със Socket AM3 е изклю- чително лесен и не изисква нищо повече от простата инсталация на процесора (е, и ъпдейт на BIOS-а).

Ако сравним характеристиките на Phenom II X4 955 BE и Phenom II X4 940, ще открием доста сходства, като основните разлики между тях са поддръжката на Socket AM3 при първия модел и малко по-високата честота, на която работи. И двата процесора се изработват по 45 nm производствен процес с използването на течностна литография и Silicon-On-Insulator технология. Стандартното захранващонапрежение на Phenom II X4 955 е 1.35 V, а честотата, на която работи той, е 16х200 или 3.2 GHz.

Обемът на кешовете при процесора е в същата конфигурация, каквато е и при 940, а именно 128 KB кеш памет от първо ниво(64 KB за данни и 64 КВ за инструкции) за ядро или общо 512 KB за целия процесор, по 512 KB кеш памет от второ ниво за ядро или общо 2 МВ за процесора и общо 6 МВ кеш памет от трето ниво, достъпна за всички ядра. Както се вижда, разли- ките между 955 и 940 се изчерпват с по-високия множител и поддръжката на Socket AM3/DDR3.

Въпреки това интересното при Phenom II X4 955 BE беше, че процесорът успя без никакви проблеми да достигне стабилна честота от 4.1 GHz след овърклок – нещо, което не беше възможно при първото поколение 40 nm Phenom II процесори на AMD.

Овърклок – доколко е феноменален новият Phenom в това отношение?

Ами честно казано – доста! Макар за предишния топ модел Phenom II X4 940 AMD да твърдеше, че можем да очакваме огромен потенциал за овърклок, истината е, че „революцията“ в това отношение идва с Phenom II 955. Стартирането на процесора на честота от 4.1 GHz беше изключително лесно, като единственото, което се изискваше, беше повишаване на захранващото му напрежение до 1.5625 V (което си е доста) и промяна на множителя и честотата на шината.

Използваната за овърклока стойност беше 240х17 (4080 MHz), при което конфигурацията безпроблемно стартира операционната си система (Windows Vista Ultimate 32-bit), макар и да не беше достатъчно стабилна за провеждането на натоварващи тестове. Несъмнено по-нататъшното повишаване на захранващото напрежение ще позволи стабилизиране на системата, но едва ли е добра идея това да се прави с използването на въздушно охлаждане. В крайна сметка стабилната честота, която успях да постигна с използването на въздушен охладител, беше 3.86 GHz.

Очевидно възможностите за овърклок на новия 40 nm производствен процес на AMD са на път да бъдат доразвити, което може само да радва феновете на тази тема. Ако двуядрените Athlon X2 по новата технология могат да се похвалят със същия потенциал, АМD определено ще си възвърне част от феновете и пазарния си дял.

Конфигурация и тестове

Системата, която използвах за тестовете, е базирана на чипсета AMD 790GX + SB750 и представлява дънна платка ASRock A790GXH/128M. При нея се използва Socket AM2+ и DDR2 памет, като идеята е да се покрие основната гама от съществуващи конфигурации, които са базирани на DDR2 памет. С постепенното преминаване към DDR3 цената на този тип памет без съмнение ще бъде намалена (всъщност тя вече е доста по-ниска от първоначалната) и масовата част от потребителите ще мигрират към системи със Socket AM3 и DDR3. До идването на този момент обаче платформите с DDR2 формират по-основната част от пазара.

Паметта на конфигурацията представляваше 2x1 GB TakeMS DDR2- 1066 MHz, работеща в двуканален режим, а операционната система беше Windows Vista Ultimate Edition 32- bit. За тестване на възможностите на процесора използвах както синтетични програми, така и няколко игрови заглавия. Сред програмите са както такива, тестващи многонишковата производителност, така и такива, при които се тества основно еднонишковата. В първата група влизат програмите Cinebench R10, собственият тест на WinRAR, POV-Ray Multicore SSE2 v3.6 и Mr.H CPU-Mark. Във втората група влиза програмата Sciencemark 2.0, която, макар и да не е напълно еднонишкова, няма възможност за оптимално разпределяне на потоците на натоварване между ядрата на процесора.

Освен тестовите програми проверихме възможностите на процесора и с игровите заглавия FarCry 2, Call of Juarez, World in Conflict, Lost Planet:Colonies Edition и Crysis Warhead. В допълнение към тях използвахме и тестовете на фирмата Futuremark – 3DMark 2006 и 3DMark Vantage в конфигурация Performance. В игровите тестове реших да заложа на директното тестване при реални настройки на играта вместо при симулирани (ниска резолюция, за да не се натоварва графичната карта). Причината за това се крие във факта, че едва ли има хора, които биха играли Crysis Warhead или което и да е от другите заглавия при настройки 800х600 за резолюцията и минимално ниво на ефектите. Тъй като това, което ни интересува, всъщност е реалната производителност на платформата, считам за по-важно да се тества системата при настройки, максимално близки до реалността. Впрочем при всички игри използваното ниво на детайли беше максималното възможно с изключение на Crysis Warhead, където то беше на ниво Gamer.

При тестовете на процесора с програми с добро разпределение на натоварването, като Cinebench R10 или POV-Ray, Phenom II X4 955 успява да покаже доста добро ниво на производителност. Наистина 955 едва ли ще е конкурентен на Core i7 (освен може би на най-слабия модел), но пък за сметка на това предлага по-добро съотношение цена/възможности. Овърклокът на процесора до 3.8 GHz води до прираст от около 20% в Cinebench R10 и почти същата стойност в POV-Ray v3.6.

В синтетичните тестове на Sciencemark 2.0 процесорът се представя отлично, като овърклокът тук води до по-скромно повишение в резултатите. Като цяло производителността на Phenom II X4 955 BE е на доста добро ниво. Тестоветес програмата Mr.H CPU-Mark включват общо четири компонента – тест на процесора в два варианта (CPU и Pi) и тест на скоростта на трансфер между процесора и паметта и между него и кеш паметта. Както се вижда от показаните резултати, тук прирастът след овърклок на процесора е най-забележим при тестовете, които наблягат на неговата производителност.

Игрови тестове

За игровите тестове използвах графична карта ATI Radeon HD 4890 с 1 GB GDDR5 памет. По този начин превръщаме конфигурацията в пълноценна платформа Dragon, която е далеч по-балансирано изградена, отколкото предлаганите на нашия пазар варианти с процесор Phenom II X4 940 и графична карта ATI Radeon HD 4830. В този ред на мисли е добре да се спомене, че ако решите да ъпгрейдвате системата си с процесор Phenom II X4 955, е добре да имате съответната графична карта, която да може да се възползва от него, каквато е например Radeon HD 4870 или Radeon HD 4890. Естествено използването на Phenom II съвсем не означава, че сте задължени да инсталирате графична карта на ATI, така че съвсем спокойно можете да конфигурирате системата си с топмоделите на Nvidia.

Представянето на системата в продуктите 3DMark 2006 и 3DMark Vantage на Futuremark беше на доста добро ниво, като овърклокът тук води до по-скромни резултати – около 20% за процесорния резултат в 3DMark Vantage и 1000 точки при 3DMark 2006. Тъй като далеч по-важни всъщност са реалните възможности на системата в игрите, нека разгледаме резултатите от останалите тестове.

Във FarCry 2, която е сравнително силно зависима от процесора, системата успява да постигне и поддържа отлично ниво на кадрите независимо от използваната разделителна способност. Активирането на антиалайсинга води до известен спад в кадрите, но като цяло конфигурацията успява да поддържа напълно задоволителна производителност дори и при изключително високите резолюции, какватое 1920х1440 + 4хАА.

Тестовете с Crysis Warhead показват доста добро представяне на системата, като използваните резолюции тук са малко по-ниски от тези при другите игри. Платформата успява да поддържа добро ниво на производителност, което е достатъчно за относително комфортна игра. Въпреки това, ако сте фен на Crysis и сте твърдо решен да я играете при максимално ниво на ефектите и висока резолюция, ще е по-добре да инвестирате в CrossFire/SLI конфигурация. Що се отнася до процесора, той успява да осигури необходимата производителност за комфортна игра, така че в това отношение няма да имате проблеми.

В Call of Juarez конфигурацията успява да покаже производителност, подобна на тази във FarCry 2. Независимо от доста високата разделителна способност системата поддържаше достатъчен среден брой на кадрите, за да осигури комфортна игра. Активирането на антиалайсинга води до съответния спад в кадрите, но това не се отразява в твърде сериозна степен на производителността.

World in Conflict e сред игрите, при които процесорът е от също толкова голяма важност, колкото и графичната карта. Въпреки свръхвисоката разделителна способност (1600х1200 и 1920х1440) World in Conflict вървеше достатъчно плавно за нормална игра. Имайте предвид, че при този тип игри (стратегическа в реално време) минималният брой кадри за комфортна игра са на по-ниско ниво в сравнение с FPS заглавията, тъй че постигнатите от платформата резултати са напълно достатъчни.

Последната тестова игра е Lost Planet: Colonies Edition, която е сред заглавията, разчитащи доста сериозно на процесор с висока производителност. Тестовете в Lost Planet проведохме при разделителна способност 1600х1200 с активиран 4х антиалайсинг. При тези настройки платформата успя да постигне задоволително ниво на производителност с резултат от 39.5 кадъра в секунда.

В заключение

Вече е ясно, че преходът към 45 nm производствен процес се е отразил благоприятно на архитектурата на Phenom II. Как обаче се отразява той на ценовата политика на AMD – нещо, което е също толкова важно, колкото и производителността на новите процесори? Цената, на която се предлага в Европа новият процесор на AMD, вероятно ще е около 220 до 230 евро, което поставя 955 в доста изгодна позиция. Вероятно за в бъдеще ценатаму ще стане дори още по-приемлива, което означава, че феновете на AMD, желаещи да преминат към Socket AM3 и DDR3 памет, най-сетне имат четириядрен процесор, подходящ за тази цел. – Добрил Доков