Параметрично чертане и 3D

Срокове и още нещо

Стриктността на Autodesk е наистина поразителна. Точно с идването на първа пролет (края на март) както през последните няколко години, така и сега, те пускат на пазара AutoCAD, неговите специализирани модификации (AutoCAD Mechanical, Autodesk Electrical и т.н.) плюс повечето продукти от останалата част на портфолиото им – включително 3ds max, Revit и др. Естествено ще започнем с флагманския продукт, самия AutoCAD, като прескочим традиционните хвалебствия и общи приказки, и (надявам се, нямате нищо против) ще проследим директно новостите в последната версия.

Първи впечатления

По мое мнение AutoCAD 2010 е, така да го наречем, кротък релийз, с други думи, при него няма солидни сътресения и коренни промени като онези, с които бяхме изненадани преди година при AutoCAD 2009. Разработчиците са посветили повече внимание върху изпипването на детайлите, касаещи интерфейса, поработили са върху част от функционалността, касаеща тримерното моделиране, и са оптимизирали някои класически възможности (като например работа с блокове и експортиране към PDF). Но за това след мъничко. Сега за най-интересната, поне според мен, новост в AutoCAD 2010, а именно параметричното чертане.

Параметрично чертане

Идеята не е нова, присъства отдавна в програмите за проектиране от по-висок клас, също и при някои тримерни моделери. Става дума за използване на геометрични ограничители (constraints), които създават определени зависимости между отделните обекти – тоест, когато промените даден обект (завъртите, уголемите, преместите), това автоматично оказва влияние и върху други обекти, свързани с него. Нещо повече, може да наложите „ограничения“ върху други ключови параметри, които държите да запазят точно определена стойност или да се движат в определени граници – това могат да бъдат разстояния, диаметри, ъгли и т.н.

Вариантите наистина са много. Може да накарате два отвора да запазят винаги един и същи диаметър (ако променитеединия, другият също „реагира“), може да накарате две прави да останат винаги перпендикулярни, успоредни или да бъдат „хоризонтални“. С ограничители се запазва положението на концентрични окръжности или позиция на допирателни прави. Лично аз съм много доволен, че Autodesk въвеждат параметричното чертане в тази версия, тъй като много често по време на работа се случва все нещо да се размести и мръдне (примерно успоредни прави) и след това се налага не малка част от чертежа да се преправя наново. Сега Autodesk поема ангажимента и спестява доста тревоги. Още повече че самата идея е реализирана доста хитро благодарение на т.нар. Constraints bars. Това са ленти с икони, които подсказват интерактивно наличните зависимости между определени обекти, а от друга страна, ви помагат да видите (съответно селектирате) фигурите на чертежа, върху които има заложени ограничения. Например, ако сте указали, че две прави трябва да са винаги успоредни, Autodesk ще ви подскаже това чрез изскачаща лента. И обратно – ако искате, може моментално да видите всички обекти в чертежа, на които сте „заръчали“ да бъдат винаги успоредни.

Специално за целта има нов диалогов прозорец, наречен Constraint Settings, който не е нищо специално, дори по структура прилича на Layer Settings. Там имате преградкиза размерите и геометричните ограничители плюс поле за автоматични ограничители!

3D моделиране

Голямата промяна през 2006, когато се появи AutoCAD 2007, беше въвеждането на възможности за тримерно моделиране. В началото повечето специалисти нададоха вой до небесата как може да се правят толкова радикални промени в AutoCAD. Аз също не бях кой знае колко въодушевен и смятах, че е много шум и усилия напразно – в крайна сметка Autodesk разполагат с достатъчно други продукти за 3D – като 3ds max, Maya, Inventor, и не е нужно да пипат AutoCAD. Впоследствие размислих и осъзнах, че не съм съвсем прав. Тримерните възможности в AutoCAD, разбира се, не са върхът на сладоледа, но пък присъствието им много улеснява проектантската работа, спестява сложното конвертиране и прехвърляне към 3ds max или Maya, а наличният рендъринг е задоволителен за начална и междинна фаза.

Сега, при версия 2010, AutoCAD вече е оборудван с разширени възможности за моделиране, които позволяват да създавате обекти със плавни или сложни, неправилни форми. Не случайно за лого към новата версия Autodesk са избрали едни странни „криви“ сгради, именно за да подчертаят възможностите за създаванена обекти с произволна форма.

В случая имате няколко варианта. Единият е да използвате различни принципи на „омекотяване“ на даден обект, тоест може да го „загладите“, изкривите, „стиснете“ и като цяло обработите, все едно е парче глина, пластелин.

Вторият вариант е да промените степента на гладкост (smoothness), като имате четири нива. Те започват с „ниво 0“ (където обектът е „ръбат“) и свършват до ниво 4 (където ръбовете са презицно загладени чрез математична интерполация).

Нещо повече, AutoCAD 2010 ви позволява да повишите нивото на детайлност, като използвате подразделни повърхнини. Тоест може да селектирате дадена лицева повърхност (face), след което да я разделите на няколко подповърхнини и тях (ако е нужно) на още подповърхнини. Така прецизно се повишава степента на детайлност само в определена зона на 3D обекта (без да се засягат други негови части), пестят се ресурси и т.н. Аналогично може да „разрежете“ наличните обекти, да генерирате нови ръбове и лицеви повърхнини, които да обработите допълнително. В крайна сметка този подход не е нов, всеки, който е работил по-обстойно с полигонно моделиране под Mayа примерно, знае за какво иде реч. Явно клиентите на Autodesk са пожелали още класически 3D възможности, след като Autodesk са добавили и функции за двупосочно конвертиране на солиди в мешове.

Динамични блокове

Знаете добре за тях, те са практичен начин за вмъкване на готови обекти и пригаждането им към характеристиките на текущия чертеж. Сега динамичните блокове могат да бъдат съобразени с ограничителите (constraints), за коитови споменах в началото. Тоест може да им присвоите параметри, с които да се съобразят – като например, радиус на фаска, ширина, височина и т.н.

Разширена поддържка на PDF

PDF форматът откри доста добър прием в инженерната дейност, като осигури доста надеждни и практични начини за сигурна обмяна на информация между сътрудници, клиенти и инвеститори. Новата версия на AutoCAD разполага със специален панел (ribbon), където може да се осъществява експортирането към PDF. Освен това приложението притежава средства за опростено и полуавтоматизирано публикуване в PDF на отделни листи в проекта, като разполагате с богати настройки за гарантиране на прецизността, обема и още куп други опции.

Интересна е и обратната възможност – да импортирате PDF файл директно като подложка към текущия чертеж, без да е необходимо някой друг да го конвертира в DWG/DXF формат.

Интерфейсът

Накрая и нещо за него. Останал си е същият в общи линии, като Autodesk са добавили възможност за преобразуване на „висящите“ dashboard панели в новите ribbons и обратно. Което е някакво облекчение за онези, които не могат да свикнат с тотално разместения интерфейс. Всъщност най-голямата радост (поне за мен) е появата на един удължен бутон в долния десен ъгъл на екрана. С него може директно да смените конфигурацията на работното пространство и да се върнете само с един клик към добрия стар интерфейс на AutoCAD (опцията се нарича AutoCAD Classic).

Още

Естествено има още нещица. Autodesk са пипнали начина за редактиране и прилагане на щриховки, оптимизирали са командата purge (вече може да изчиствате обекти с нулева дължина, празни текстови кутии и т.н.), схемата за управление на отделните листи и още и още.

Като цяло

Доволен съм от новата версия. Вярно, някои нови функции са твърде „тримерни“, но според мен са добре дошли. Въпреки това наличието на възможности за параметрично чертане доказват, че AutoCAD има накъде да се развива. А, да, да не забравите, версия 2010 пристига с нов файлов формат. Няма как, въпрос на стриктност. Autodesk го сменят на всеки три версии. – Светлин Светлинов