По-интелигентен от преди

Навярно познавате AutoCAD Architecture. Този продукт е любимец на не малко архитекти и инженери, най-вече заради приликата си AutoCAD и наличието на специални допълнения, съобразени специално за проектиране в сферата на строителството.

Всъщност думата „прилика“ е неточна. На практика това си е самият AutoCAD (даже може да си го стартирате отделно „гол“, ако желаете) плюс допълнителни функции и огромни библиотеки от символи, които трябва да улеснят чертожната работа на професионалистите в архитектурните бюра. Тоест фирмите пестят време за обучение и преквалификация (особено от AutoCAD към ArchiCAD), като в същото време се запазват широки възможности за екипна работа и стико- ване с външни компании, партньори и, разбира се, инвеститори и поръчители.

Ако не сте прегледали статията за „чистия“ AutoCAD, направете го. Все пак новостите при него си важат и за AutoCAD Architecture – основно ста- ва въпрос за параметрично чертане, 3D новости, оптимизирана работа с динамични блокове и експорт в PDF. Споменах ги бегло, а сега продължавам към подобренията, които присъстват единствено за „архитектурната“ версия на AutoCAD. Откъде да започнем? Може би от най важното – улесненото вграждане на основни архитектурни елементи, като стени, врати, прозорци и отвори.

С всяка изминала версия AutoCAD Architecture става все по-интелигентен в това отношение. Построяването на стени, добавянето на прозорци и врати е интуитивно, бързо (директно през контекстното меню) и най-важното – поддържа се висока степен на прецизност. Нещо повече, процесът може да се автоматизира, а отделно, ако сеналожат корекции, програмата интелигентно отразява промените в останалата част от проекта – без значение дали става въпрос за преместване на стена, добавяне на преграда и т.н.

По същия начин, напълно автоматично, програмата е в състояние да преизчисли жилищната площ на всяко помещение. Всъщност тя се пресмята наново всеки път, когато настъпят промени в обграждащите елементи, като по този начин се пести време и се улеснява подготовката на документацията към обекта. Начинът за определяне на повърхнината е съобразен с различни стандарти (DIN,SIS), но може да бъде съобразен с ваши потребителски правила (отстъпи, изключения и т.н.)

Всъщност голяма част от подобренията в AutoCAD Architectural касаят автоматизирането на определени рутинни задачи и гъвкавост при въвеждане на промени. Така например, програмата позволява лесно да се изготвят вертикални разрези с щриховки, като се използват етажните планове. Съответно, ако се приложат корекции в проекта, програмата сама обновява чертежа, като запазва всички ключови характеристики – пластове, линии, цветове и др.

Аналогично стоят нещата и при оразмеряването. Освен че може да оразмерите всеки един елемент според вашите стандарти и предпочитания, програмата поддържа и т.нар. асоциативни размери. Те си остават „залепени“ към даден елемент и ако го промените, се променят и стойностите на размерите, свързани към него.

Те са като манна небесна – в един чертеж има десетки (да не кажа стотици) дименсии и понякога ако се мръдне най- малкият детайл, се налага голяма част от тях да се построяват наново.

И накрая, но не на последно място, е рендърингът. Преди време се налагаше дизайнът на сградата да се експортира към външна 3D програма за рендъринг и визуализация (като 3ds max, VIZ или Cinema), но след като Autodesk въведоха възможности за работа в три измерения под AutoCAD и най-вече средства за преобразуване от 2D към 3D, нещата се промениха. Естествено AutoCAD Architecture не може да създаде зашеметяваща визия, която да шашне инвеститори и клиенти, но пък е в състояние във всеки един етап от работния процес да генерира достатъчно убедителен и качествен рендъринг.

Като цяло новата версия не е уникална, но никога архитектурните модификации на AutoCAD не са се опитвали да демонстрират някакви смайващи подобрения, а по-скоро да осигурят необходимия комфорт, улеснения и екстри, необходими на архитекти, инженери и строителни специалисти. – Светлин Светлинов