Неподозирани възможности

PCMagazine, Брой 5
Категория: Софтуер
Етикети: modo 302
PC MAGAZINE
12.5.2009

Неподозирани възможности

Може донякъде да преувеличавам, но хората, занимаващи се с тримерно моделиране, са особен вид екстремисти. Нещо като футболните запалянковци – освен любимия си моделер нищо друго не признават. Някои възхваляват до сетен дъх 3ds max, други се вбесяват, ако дръзнеш да им споменеш за нещо различно от Maya или Alias Studio Tools. Има по-малобройни, но отчаяни фенове на Cinema, Lightwave или Softimage|XSI.

Причината за тази крайно изразена форма на привързаност не е трудно да се открие – просто за да се овладее даден тримерен моделер, е необходимо време, посвещение и много търпение. И човек до такава степен привиква и опознава съответната програма (било то 3ds max, Maya или Lightwave), че всичко друго му се струва несъвършено и недостойно. Също както навремето modo се стори „недостоен“ на повечето специалисти. Всъщност имаше и такива, които още преди 2-3 години (когато се появи modo 100), превъзмогнаха егото и предразсъдъците си и успяха да прозрат истината и да оценят потенциала на този наистина уникален тримерен моделер.

Неговата история всъщност започва по отрано. modo е „заченат“ в умовете на група софтуерни специалисти, взели пряко участие в създаването на Lightwave. След време обаче част от тях осъзнават, че не могат да направят компромиси с корпоративната политика на NewTek, и решават на собствена глава да осъществят идеите си. Съответно се отцепват и основават собствена компания, наречена Luxology. След няколко години, някъде през 2006 (ако не се лъжа), на бял свят се пръкна първата версия на modo.

Всичко в тази програма е интересно. Като започнем например от името и начина й на изписване (modo се пише само с малки букви, като е явна асоциацията с „моделиране“), преминем през номерацията (на практика версия 302 може да се тълкува като 3.02 – просто е „умножена“ по 100) и стигнем до интерфейс и възможности.

Ако успеете да преглътнете за момент пристрастията си, modo ще ви възхити. Щом го пипнете за първи път, ще забележите моментално, че по отношение наинтерфейса разработчиците нагличко са „гепили“ най-интересните и отличителни белези на голяма част от популярните тримерни моделери. Естествено това може да предизвика гнева на голяма част от вас, но какво от това. Докато разучавате modo, ще видите прилики с 3ds max, Carrara, Maya и, разбира се, Lightwave и Softimage. Обърнете внимание на иконите над изгледите, на манипулаторите и тяхната форма, на клавишните комбинации. Но по-важното е, че всичко е гарнирано със солидна доза собствени идеи от страна на Luxology.

modo e изключително творчески ориентиран, прилежен, прибран, елегантен и интуитивен. Адски логичен, без да е разпилян. Малко програми имат подобна организация на работа. Работният процес е много стегнат и директен. Е, говорим си за тримерен моделер, разбира се, ще се наложи да почетете малко help, да преминете през някой друг практически урок, да изгледате демонстрационни филмчета. Без това не може. С доста неща се свиква в движение, ако не бързате, разбира се. Огледайте се. Първо за „преградките“, тоест малките „ушета“, с които се прескача от един режим на работа към друг - от моделиране към полагане на текстурно покритие или рендъринг. Обърнете внимание на текстбутоните, завъртени на 90о и вертикално разположени в тънка ивица. Също така хвърлете по-обстоен поглед върху Items и Channels, където са събрани параметрите на всеки един обект и неговите характеристики. В началото е малко объркващо, но щом напипате логиката, ще се усмихвате доволни.

Функционалността на modo е убийствена. Особено що се касае до моделирането. Без значение от кое поколение сте и каква техника използвате. Класическа полигонна обработка, криви, режими за превръщане от 2D в 3D, деформатори, подразделни повърхнини (subdivision surfaces) или „скулптурен“ подход (все едно мачкате глина). Вие избирате. Може и да ги комбинирате естествено. modo видимо е ориентиран към хората с художествени заложби, съответно е подходящ за подготовка на проекти с мултимедийна и развлекателна насоченост, но нищо не пречи да го използвате за архитектурен и инженерен дизайн, създаване на машинни детайли, сглобки и каквото още ви хрумне. За целта са предвидени средства за прецизно изчертаване, ограничаване по хоризонтал/ вертикал, режими на прилепване (към ключови точки и околни обекти). Почти като в истинска CAD програма. Тук modo навява асоциации за един друг много популярен хибрид с инженерна жилка, небезизвестния Rhinoceros. Даже, като сезамисля, modo разполага с плъгин за импортиране на геометрия от Rhinoceros. И не само от него, програмата успешно може да отваря универсални файлови формати като .OBJ, DFX или набиращия популярност в момента FBX.

Иначе що се касае до комбинацията от subdivision surfaces (подразделни повърхнини) и 3D скулптурата, просто нямам думи. Ако имате заложби, талант, modo ще ви помогне да го изявите в пълната му сила. Ако нямате талант – ще намерите вдъхновение. Поне при мен така се получи. Аз лично се интересувам повече от инженерния аспект на моделирането и нямам афинитет към създаването на органични форми, торсове и човешки лица, но modо просто ме зашемети. Не че е в състояние да направи повече, отколкото Mudbox или Maya, но организацията на инструментите, прецизността и подхода (особено при работа със SubD повърхности) ми позволиха да отделя доста време за хуманоидно моделиране. От една обикновена топка може да изваете с повече желание и търпение всякакви форми, да си генерирате примерно собствен комикс герой или каквото ви хрумне там – орк, гоблин, чудовище.

Още повече че шейдингът в активния вюпорт е много прецизен и вдъхновяващ, като в същото време програмата успява да разпредели ресурсите достатъчно акуратно, за да няма забавяне, дори и да работите с доста сложна геометрия. Учудващо наистина, през цялото време ще усещате колко „лек“ е modo, „хвърковат“ някак си (перфектен мултитрединг, оптимизация за няколко ядра!), няма я онази мудност и скованост, поне според мен, разбира се, характерна за 3ds max или Cinema.

 

Полагането на покритие е реализирано също на много добро ниво. За целтаимате две преградки. Едната е Paint, другата UV. Вече се досещате за какво иде реч. За UV e ясно, „опъвате“ текстурна кожа върху „голия модел“. Под Paint е по-интересно. Там рисувате! Директно върху тримерния модел! Нанасяте цвят или избрана шарка. Ако сте пипвали BodyPaint на Maxon или Mudbox на Autodesk, знаете за какво иде реч. Ако не – представете си художник, който с четка рисува върху порцеланова ваза или чаша. Същата работа вършите под Paint. Тук функционалността е толкова разширена, че в ума ми идва да ви кажа „имате си малък Photoshop“. Ами да – палитри, четки (плюс въздушна четка, линия, запълване, зацапване), селекции, работа с пластове, нанасяне на текстури и режими на смесване. Адски мощно, адски изпипано. Нямам думи просто. Стига да имате търпение и усет, може да „изрисувате“ върху голия 3D модел всякакви форми и детайли – бръчки, вежди, пъпки, сенки, цвят на очите и каквото още се сетите. Отделно са предвидени различни типове мастила с характеристики, съобразени с геометрията на обекта.

 

Какво още? А да, рендъринга. Ще ви спре дъха. Струва си да разгледате modo даже само заради рендващия алгоритъм. Учудващо оптимизиран,бърз и качествен. Подходящ както за рендване на герои, същества, обекти, така и за визуализиране на архитуктерни и инженерни детайли. Luxology са постигнали наистина чудеса – използвали са физично правдоподобни алгоритми, добавили са поддръжка на разширен свето-цветови обхват (HDRI) и най- важното – оптимизирали са рендър енджина специално за мултипроцесорни системи с до 32 ядра!

Единствената засега „ахилесова пета“ на Luxology си остава анимацията. Не за друго, просто продуктът е замислен първоначално единствено само като моделер и възможностите за анимиране са леко оставени на заден план. Което не означава че са пренебрегнати естествено. Даже може да се каже, че са на повече от прилично ниво, особено в настоящата, трета версия. Всеки един параметър на всеки обект може да бъде подложен на измение с времето, тоест „анимиран“, съответно може да използвате ключови кадри, интерполация, добавяне на движение, както са и налице опции за „органично“ деформиране и морфинг.

Толкова от мен за modo. Програмата се развива много успешно, оригинална е, интересна, в същото време е неподозирано мощна, интиутивна, оптимизирана и бърза. Тъй. Нахвалих ви я достатъчно. Време е да ме пратите по дяволите, да ми кажете да си гледам работата и да се върнете към любимата си Maya/Max/Lightwave/Cinema. Или може би ще рискувате и ще пипнете modo? Choice is yours. p.s. luxology са обявили бързо превю на предстоящия modo 401, така че бегом към luxology.com.

Оттам може да дръпнете и пробна версия на програмата. – Светлин Светлинов

Съдържание: