Защо Wikipedia от ден на ден става все по-добра?- Джон Дворак
Предполагам, че не ме приемате като рекламно лице на Wikipedia. В цялата тази картинка трябва да има нещо неточно, неправилно – тъй като самата идея в основата си е утопична, а утопичните идеи рано или късно се провалят в дългосрочен план.
Оказа се, че бях прав по отношение на Wikipedia. И същевременно не бях прав. Преди няколко години, когато за първи път се появи wiki – моделът за разработка и разпространение чрез сътрудничество на информация в интернет – аз веднага започнах да му търся кусурите. Направих това, защото тази концепция сама по себе си бе утопична. Мислех си, казано направо: „Хората ще започнат да сътрудничат на една отворена онлайн енциклопедия хей така, просто защото могат? Хайде де!“
На практика стана точно така. Wikipedia бързо се разпространи и се сдоби с критична маса. Когато й направих оценка за първи път, аз мислех че концепцията wiki бързо ще деградира в бъркотия. Бях сигурен, че е достатъчен един-единствен вандализъм, за да я разруши. Но се получи напълно противоположното. Защо?
Wikipedia просто бъка от онлайн вандализъм и в нея непрекъснато се ровят хора с лошо минало и лоши намерения. Добре известно е, че определени компании и организации преследват посветените на тях статии, за да ограничават критичните настроения към себе си. RSS емисиите улесняват потребителите в стремежа им да следят промените и моментално да потискат информация, която не е правилна и нужна. Макар че бдителността на доброволците намалява до минимум, крещящото рекламаджийство на компаниите, постоянната борба между противоположните мнения превърна много статии в Wikipedia в твърде скучни и безинтересни постинги.
Безинтересните постинги са точни и фактологични, но им липсва размах. Силно критичните постинги за повърхностните корпоративни практики не са добре представени в Wikipedia (при все че все пак съществуват там, където компанията цел не обръща внимание). Но по-умните компании се справят добре с този проблем.
Много критици са на мнение, че самата идея за wiki в основата си е глупава. Аз не съм от тях. Както вече споменах, в началото аз също бях критично настроен към Wikipedia, но след като сам започнах да я използвам за моите изследвания, промених мнението си. Наскоро участвах в подкаст с един преподавател по журналистика. Ето две от неговите странни изявления: „Никога не използвайте Wikipedia.“ и „Никога не използвайте Google за проверка на правопис“. Аз правя и двете. Не мога да разбера защо да не използваме Google за правописна проверка, след като една неправилно написана дума обикновено се появява в списък заедно с различни варианти, чието значение може след това да се провери в Webster (ако е на английски). А Wikipedia може да ускори работата на всеки автор, който пише на каквато и да било тема, и то много по- добре, отколкото който и да било метод за изследвания.
Репортерът вероятно е имал предвид риска, който съпътства ползването на Wikipedia в качеството на източник, от който да се цитира подробна информация. Wikipedia съдържа много дразнещи грешки, поради което ще трябва да сравнявате всички детайли с други източници – надяваме се, не със сайт, който използва Wikipedia като база от данни.
Wikipedia получава все по-високи оценки за точност. Нейната версия на английски език например често пъти бива сравнявана с комерсиалните енциклопедии – и често пъти е много по-точна. Наскоро прочетох един коментар в пресата за немската версия на Wikipedia. В него се казваше:
„Версията на Wikipedia на немски език е по-добра от Brockhaus, комерсиалната енциклопедия в Германия, според един анализ, възложен от списание „Щерн“. Това популярно германско списание нае института WIND със задача да сравни 50 статии от Wikipedia и от онлайн енциклопедията Brockhaus на базата на нейното 15-томно издание. Според оценка по шестобалната система (ако приемем, че 1 е „отличен“, а 6 – „слаб“) средната оценка на Wikipedia е 1.7, докато тази на Brockhaus е 2.7. В изследването статиите бяха оценени на базата на тяхната точност, пълнота, актуалност на информацията в тях, лекотата, с която се четат. При 43 от общо 50 статии, Wikipedia бе оценена като победител. Днес немскоезичната Wikipedia е втора по големина след англоезичната и съдържа 673 000 статии!“
Без съмнение подборката на 50 статии от общо 673 000 е свързана с много риск за точността на данните, но въпреки това тези резултати са интересни. Освен това не виждам някакво особено старание от страна на издателите на комерсиални енциклопедии да доказват, че тези общи изводи са неточни.
Тогава къде е мухата в меда? Предполагам, че не ме приемате като рекламно лице на Wikipedia. В цялата тази картинка трябва да има нещо неточно, неправилно – тъй като самата идея в основата си е утопична, а утопичните идеи рано или късно се провалят в дългосрочен план. Именно това е ключовата фраза: в дългосрочен план. Вандализмът може да бъде ограничаван само от общност, която е прилежна, усърдна и активна. Не забравяйте, че тези, които пишат в Wikipedia, са доброволци. А доброволците работят циклично. С течение на времето хората губят интерес.
В момента сме на особен етап в историята на интернет – време, което се характеризира с много идеализъм. Но колко дълго ще продължи този период? Завинаги? Би ли могла Wikipedia да колабира под действието на собственото си тегло? Дали сме на гребена на някакъв златен век на достъпа до информацията, който никога вече няма да се повтори? Доста се чудя за това и същевременно наблюдавам как инициативи, подкрепяни от обществен интерес и различни публични бази от данни, постепенно изчезват, заместени от комерсиални сайтове. Какво би станало, ако трябваше да плащате за Wikipedia? Къде ще отидат тогава доброволците? Колко деликатен е този механизъм в дългосрочен план?
Моят съвет е: радвайте се на Wikipedia, докато можете.