Тънки, но богати на възможности
Съвременните свръхтънки и свръхпортативни лаптопи притежават безброй възможности, скрити в компактните им шасита. Те са с красив дизайн и изгодни цени. Сиско Ченг Идеалният лаптоп за един типичен потребител на персонален компютър спада към една от двете най-популярни категории – за масова употреба (mainstream) и свръхпортативни (ultraportables). Лаптопите за масова употреба са характерни с отличен баланс на портативност и мощност, докато свръхпортативните са кокетни и красиви, тежат по-малко от 1.8 кг и могат да бъдат носени практически навсякъде. Потребителите могат да избират измежду различни производители, модели и подмодели; те са изправени пред изобилие от преносими компютри, различаващи се по цена, дизайн, възможности и (в по-малка степен) – производителност.
Производителността на преносимите компютри се диктува от мощността и качеството на техните компоненти. Някога тя бе най-важният фактор за избор на лаптоп за масова употреба, но при свръхпортативните модели производителността не бе решаващ фактор за техните продажби, тъй като ограниченията на размерите на шаситата им не позволяваха вграждането на по-мощни компоненти. Днес производителността не е от толкова голяма важност, поради което повечето лаптопи и от двете категории няма нужда да бъдат форсирани до границите на възможностите им. При все че тактовата честота на централния процесор, изразена в гигахерци, и гигабайтите RAM, вградени в системата, все още са важен фактор за продажбите на лаптопи, други елементи – като естетиката и отстъпките от цените - днес са по-важни отвсякога за потребителите. Тук ще хвърлим поглед върху някои от най-модерните лаптопи – свръхпортативни и за масова употреба – и ще покажем как за техните продажби имат значение и много други фактори освен скоростта и мощността.
Най-после известно уважение
До неотдавна лаптопите се считаха за олекотени, по-слаби роднини на настолните системи. Разбира се, те бяха идеални портативни решения, които можехте да носите със себе си навсякъде, но никой не очакваше от тях да имат голяма мощност. Защото в повечето случаи собствениците им плащаха първокласни цени (понякога 2000 USD и повече) за лаптопи с посредствени компоненти, оскъдни набори от възможности (в сравнение с тези на настолните системи) и кратък живот на батерията (3 часа, ако имате късмет). Освен това тогава за красив дизайн не можеше и да става дума: ако лаптопът ви пристигне в стандартен черен корпус, това бе достатъчно, за да го приемете за стилен и красив.
Но времената се промениха. Лаптопът постепенно се превърна в основната система, на която работят повечето потребители, а те искат все повече и повече. Пазарът отговори чевръсто на потребностите им. Производителите на персонални компютри вече предлагат лаптопи с богати възможности на цени под 1000 USD. Продавате система, която струва над 1500 USD? Тогава тя задължително трябва да е с Blu-Ray оптическо устройство. Лаптопите за масова употреба са изградени от мощни и елегантни компоненти, но днес рядко тежат повече от 2.7 кг. А съвременните свръхпортативни преносими компютри буквално пращят от новаторски възможности – от невероятно малки твърди дискове и хипертънки оптически устройства до екрани със задно осветление със светодиоди. В името на дизайна производителите на лаптопи вече преодоляват всякакви ограничения със своите новаторски шасита със заоблени форми, издържани във всички цветове на дъгата.
Оставете ги да ви забавляват
Лаптопите за масова употреба предлагат оптимално съчетание на портативност и възможности. Доскоро те бяха предимно модели с 14-инчов екран, с ограничена разделителна способност, но днешните продукти предлагат екрани с по-висока разделителна способност, с най-разнообразни размери и формати. Тъй като компонентите постоянно намаляват размерите си и постоянно се налагат широкоекранните, 13.3-инчови монитори, теглото непрекъснато намалява. Вече могат да се произвеждат дори лаптопи с 15.4-инчов широк екран, чието тегло не преминава бариерата от 2.7 кг. Разделителните способности се рекламират като „HD ready“ (готови за висока разделителна способност); при тях по-масово разпространената разделителна способност – 1280 на 800 – отговаря на критериите за 720р.
Какво говорят цифрите?
Наскоро ние преминахме към нов пакет от еталонни тестове, сред които са последните издания на CineBench R10 и скриптовете на Adobe Photoshop CS3. Тези два теста ни дават по-добра представа за това коя комбинация от централен процесор и памет дава най-добри резултати при свръхпортативните компютри. Нашите нови еталонни тестове с игри, които включват игрите Crysis и World of Conflict, ни помогнаха да разграничим геймърските лаптопи за масова употреба от тези, които не стават за игри. Продължаваме да използваме и тестовите пакети SYSmark 2007 Preview и MobileMark 2007 на BAPCo, които ни дават представа за общата производителност.
Оспорвано състезание
В нашата секция на лаптопи за масова употреба основната тенденция бе еднородността (uniformity). Всичките модели, които изпитахме, имат централни процесори Intel Core 2 Duo и 2 GB RAM, а три от общо четирите имат графични карти nVidia GeForce 8600M GT. Затова не се забелязваха големи разлики в производителността им. Единствено евтиният лаптоп HP Pavilion dv6500t е с графичен чипсет, вграден в дънната платка, поради което подлагането му на нашия триизмерен еталонен тест бе безсмислено.
Преди известно време, когато за първи път направихме преглед на Apple MacBook Pro 15-inch (LED), го изпитахме с тестовия пакет Boot Camp на Apple и с операционната система Windows ХР Professional. Този път обаче го заредихме с нашата Windows Vista Home Premium и с нашите нови еталонни тестове. При SYSmark 2007 Preview Overall резултатите, които постигна MacBook Pro 15-inch, бяха само с 1 процент по-добри от тези на Dell XPS M1530. Последният се оказа общ победител при тестовете за производителност, като изпревари MacBook Pro 15-inch при всички други тестове. И двата лаптопа – на Apple и на Dell – работят с 2.2-гигахерцови Intel Core 2 Duo T7500 – най-бързият процесор засега. С това могат да се обяснят по-високите им резултати при тестовете с игри, при ниски разделителни способности. Toshiba Qosmio F45-AV425 и HP Pavilion dv6500t постигнаха по-ниски резултати, защото техните централни процесори работят с по-ниски тактови честоти.
Батерията на Dell XPS M1530 е с капацитет 85 Wh и е най-голямата в групата. Затова постижението на този лаптоп при теста MobileMark 2007 бе най-добро – 5 часа и 2 минути.
Работа с цялата гама от процесори
Свръхпортативните компютри, които подложихме на изпитания, работят с най- разнообразни процесори. В групата имаше един централен процесор на AMD; няколко централни процесора със стандартно напрежение, базирани на архитектурите Penryn и Merom на Intel; един чип с ниско напрежение; и един процесор, който претендира да е с ниско напрежение, но е с ниска мощност. Sony VAIO VGN-SZ791N отбеляза най-високи общи резултати при тестовете благодарение на своя 2.5-гигахерцов централен процесор Intel Core 2 Duo T9300 (Penryn). Той победи с 3 процента ASUS U6S с неговия процесор Merom Core 2 Duo при теста SYSmark 2007 Preview Overall. Sony VAIO VGN-SZ791N надмина ASUS U6S с по-голяма разлика при тестовете Adobe Photoshop (19 процента) и с кодиране на видео (14 процента).
Acer Ferrari 1100 с неговия 2.3-гигахерцов процесор AMD Turion 64 X2 TL-66 постигна солидни резултати, но изостана от Sony VAIO VGN-SZ791N и ASUS U6S. По производителност Fujitsu LifeBook P8010 и Apple MacBook Air изостанаха в сравнение със системите на Sony, ASUS и Acer поради по-малките си централни процесори, които на всичко отгоре бяха с ниско напрежение.
Хубавото на компонентите с ниско напрежение е в това, че те удължават живота на батерията. Fujitsu LifeBook P8010 постигна 5 часа и 5 минути при тестовете MobileMark 2007. (ASUS U6S, който е с процесор със стандартно напрежение, постигна само 2 часа и 4 минути, при все че е с подобна батерия.) Животът на батерията на Apple MacBook Air бе по-кратък от този на Fujitsu LifeBook P8010. За това вина носи и по-малкият капацитет на батерията на лаптопа на Apple (37 Wh).
В категорията на свръхпортативните компютри Sony VAIO VGN-SZ791N и ASUS U6S постигнаха най-добри резултати при триизмерните графични тестове, защото имат отделни графични карти. Но си е въпрос на чиста случайност да накараш пълните с тримерна графика игри, като Crysis и World of Conflict, да работят на тях. Още по-трудно е на Acer Ferrari 1100, Fujitsu LifeBook P8010 и Apple MacBook Air, които имат по-слаби графични чипсетове.
Sony VAIO VGN-SZ791N спечели почти всички тестове за производителност, поради което заслужи нашата награда „Избор на редакторите“. При все че оценката за производителност бе само част от общата им оценка, тя се оказва решаваща, когато другите критерии са правилно съчетани. При нашите системи за масова употреба резултатите от тестовете за производителност не бяха толкова впечатляващи, колкото техният дизайн и възможностите им. При все че Dell XPS M1530 се оказа победител при теста за производителност, той не постигна достатъчно високи оценки при останалите тестове, за да измести другия носител на наградата „Избор на редакторите“ – Apple MacBook Pro 15-inch (LED).
Лаптопи за масовия потребител
Apple MacBook Pro 15-inch (LED): Цена 1999 USD
Откакто Apple започна да използва процесори на Intel, нейният лаптоп MacBook Pro 15-inch гледа все в тази посока – т.е. в бъдещето. Този лаптоп съчетава лекота на работа с красиво шаси от алуминиева сплав, дебело едва 1 инч! Да не говорим, че това е най-лекият лаптоп с 15-инчов екран. Този последен модел има енергийно ефективно задно осветление със светодиоди, така че потребителите могат да работят по-дълго на захранване от батерията. В MacBook Pro 15-inch (LED) са използвани най-модерните компоненти на Intel – в това число процесорът Intel Core 2 Duo. Те, както и двата гигабайта RAM, допринесоха за отличните резултати при тестовете за производителност. А ако ползвате многоплатформена система, би трябвало да знаете, че лаптопите на Apple са известни с това, че могат да извършват двойно зареждане на операционните системи Windows и Macintosh.
Повече на тази тема – на адрес www.go.pcmag.com/macbookled
HP Pavilion dv6500t: Цена 899 USD
Hewlett-Packard доказа, че няма нужда да похарчите цяло състояние, за да притежавате лаптоп с всички възможности. HP Pavilion dv6500t се отличава със своя изумителен дизайн, издържан в бяло, с вградени красиви цветни мотиви. Цената му от 899 USD определено си заслужава, като се имат предвид централният процесор Intel Core 2 Duo и двата гигабайта RAM. Добре би било, ако конструкторите му бяха предвидили отделна графична карта, но на тази цена едва ли бихте очаквали да получите всичко!
Повече на тази тема – на адрес www.go.pcmag.com/dv6500t
Toshiba Qosmio F45 -AV425: Цена 1599 USD
Можете спокойно да приемете този лаптоп за миниатюризирана версия на водещия медиен център на Toshiba. Но красивият му 15-инчов широк екран и отличните му стереовисокоговорители определено не заслужават миниатюрна оценка. Вграденото HD DVD-ROM устройство може да ви осигури забавление, докато пътувате – стига да сте в близост до контакт на електрическата мрежа. Животът на батерията му е огромен.
Повече на тази тема – на адрес www.go.pcmag.com/toshav425
Dell XPS M1530: Цена 2200 USD
Преди да купите този обемист и мощен лаптоп за забавления, погрижете се да направите място на бюрото си за него. Отвътре XPS M1530 е издържан в металик, а отвън е с изумителен дизайн, който може да послужи като еталон за лукс. Той притежава Blu-ray устройство със зареждане на диска в прорез; някои от най-добрите компоненти на Intel, които могат да се купят с пари, и над 5 часа живот на батерията. Портът FireWire в комбинация със 160-гигабайтовия твърд диск са истинска благодат за потребителите, които се занимават с редактиране на видео.
Повече на тази тема – на адрес www.go.pcmag.com/dellm1530
Едно вградено оптическо устройство е задължителен компонент на лаптопа за масова употреба. Ако изберете модел с Blu-ray устройство, ще си имате медиен център с висока разделителна способност.
Вашият избор става още по-ексцентричен и привлекателен, ако се насочите към оптическо устройство, което не работи с изваждащ се носач, а дисковете се поставят в прорез. Или към модулно оптическо устройство, което за секунди може да бъде сменено с втори твърд диск или допълнителна батерия. Изходните HDMI портове постепенно изместват аналоговите S-Video. Това позволява на тези лаптопи да се свързват с модерни големи телевизори и да работят като самостоятелни дискови плейъри.
Почти всички лаптопи за масова употреба вече имат вградени уебкамери. Когато става въпрос за снимки, уебкамерите ги правят с много по-слаба разделителна способност в сравнение с повечето цифрови фотоапарати, които в момента се продават на пазара. Всъщност уебкамерите са най-полезни при видеоконференциите. Четците за отпечатъци от пръсти, някога намери ограничено приложение само в лаптопите за бизнеса, вече се предлагат и на потребителските лаптопи в качеството на персонализирани устройства за защита. Днешните преносими компютри за масова употреба обикновено са с един твърд диск, който съдържа над 300 GB данни.
Тънък, но без ограничения
Свръхпортативните компютри са желани страстно от много хора, но малко са тези, които ги купуват – най- вече заради прекомерно високите им цени и заради безбройните им недостатъци. При все че те все още си остават скъпи, последните модели свръхпортативни компютри имат много по-малко недостатъци. Само като погледнете техния дизайн, бихте затаили дъх. Затова компаниите производителки се надпреварват да преодоляват граници и предизвикателства. Да вземем например Apple MacBook Air. Този сензационен лаптоп е дебел само 1.93 см отзад и едва 0.41 см при скосяването отпред. За да може един лаптоп да се отличи и да се наложи на този пазар, на който борбата е на живот и смърт, той трябва да бъде невероятно тънък, с устойчиво на драскотини метално шаси и да е богат на възможности. ASUS U6S е с лакирано шаси от магнезиева сплав, отвътре е облицован с кожа, а капакът на Acer Ferrari 1100 е покрит с въглеродни влакна.
Малък, но богат на възможности
Що се отнася до възможностите на преносимите компютри, при тях границата между тези за масова употреба и свръхпортативните модели се стопява бавно, но сигурно. Производителите все по-често откриват, че за да се намали напрежението на очите, екранът трябва да е с диагонал поне 12 инча. Apple MacBook Air предлага безпрецедентна комбинация от 13-инчов широк екран, поместен в шаси с тегло 1.36 кг. Повечето свръхпортативни компютри вече предлагат пълноразмерна клавиатура, с която се работи също толкова удобно както с тези на настолните компютри. Вградените оптически устройства, някога рядко срещани на лаптопите, стават все по-масови. Всички свръхпортативни компютри, които ще разгледаме тук, с изключение на MacBook Air, имат двуслойни записващи DVD устройства.
Повечето свръхпортативни компютри имат вградена безжична връзка Bluetooth или Wi-Fi. Sony VAIO VGNSZ791N издига безжичната връзка с едно стъпало нагоре, като зарежда предварително клетъчния широколентов модем Sprint EV-DO Rev A. Така потребителят получава наведнъж три технологии за достъп до интернет. Тъй като много потребители, които пътуват често по служебни дела, носят със себе си цифрови фотоапарати, вградените четци за карти с памет от най-разнообразни формати са привлекателна алтернатива на кабелите и на външните четци. А модерните изходни портове вече не са привилегия само на по-големите лаптопи: например ASUS U65 има HDMI порт, а Apple MacBook Air – mini-DVI порт.
Факторът производителност
Производителността е от значение – макар че вече не толкова решаваща. Днес ключовите качества, които определят продаваемостта на един лаптоп, са дизайнът и възможностите му. Производителността е важна по-скоро при по-леките свръхпортативни компютри, тъй като в тях могат да бъдат вградени много по- голяма гама процесори, графични чипсетове и памет. При това много от тях използват процесори с ниска консумация на електроенергия. Заради по-малките си габарити и ядрата си, които са с висока енергийна ефективност, тези процесори са направени специално за да бъдат вграждани в миниатюризирани архитектури – като тези на Apple MacBook Air и Fujitsu LifeBook P8010. Производителността им обикновено изостава в сравнение с тази на процесорите със стандартно напрежение, но Intel не престава да усъвършенства своите компоненти с ниско напрежение и ниска консумация на електроенергия. Процесорите с ниска консумация на електроенергия харчат по-малко ток, което удължава живота на батерията – а това е много важно за свръхлеките лаптопи с тегло 1.36 кг, в които няма място за по-големи батерии.
Производителността на свръхпортативните компютри нараства, когато теглото им доближава границата от 1.81 кг (4 фунта). Тук гамата от процесори е много по-широка. Техните високопроизводителни компоненти – като AMD Turion 64 X2 на Acer Ferrari 1100 и Intel Core 2 Duo T7500 на ASUS U65 (и двата процесора са с ниско напрежение) – са същите, каквито срещаме в техните братовчеди за масово разпространение. Тези процесори могат да работят със специализирани графични карти, което най-вероятно ще привлече интереса както на геймърите, така и на потребителите, работещи с приложения за компютърно проектиране (CAD).
Sony SZ791N въвежда за първи път процесори от ново поколение, като 2.5- гигахерцовия Intel Core 2 Duo T9300 с кодово название Penryn. Тези централни процесори са изградени чрез 45-нанометровата архитектура; по-малка в сравнение с 65-нанометровата, която е стандартна за чиповете от сегашното поколение Merom на Intel. Чиповете Penryn обещават повишена енергийна ефективност и производителност, което се доказва от резултатите от нашите еталонни тестове, проведени спрямо SZ791N. Що се отнася до производителността, при лаптопите за масова употреба има повече прилика, отколкото при свръхпортативните. Без излишни компромиси по отношение на габаритите и теглото, всички лаптопи за масова употреба, които изпитахме, имат масово използвани компоненти със стандартно напрежение. Цените на паметта вече са достатъчно ниски, за да могат всички производители да вложат в лаптопите си минимум 2 GB RAM, а повечето от твърдите им дискове се въртят с 5400 об/мин. Процесорите Intel Penryn, които сега се появяват на сцената, скоро ще определят стандарта по отношение на производителността. Старите лаптопи ще се отличават от новите модели именно по процесорите си. Съвсем скоро всички нови лаптопи за масова употреба ще преминат към по-новата технология и силите на пазара отново ще се изравнят.
По-леко и по-ярко бъдеще
Свръхпортативните компютри разчистват пътя за бъдещето на компютрите. При все че те все още са с по-високи цени в сравнение с лаптопите за масова употреба, производителите вграждат все повече възможности в по-малките им и по-тънки шасита. В идните години свръхпортативните компютри ще стават все по-желани и търсени. Макар че днес производителността не е тяхната най-силна и най-привлекателна черта, те вероятно ще продължават да привличат потребителите с цените си, с възможностите за забавление, които предлагат, и с новаторския си дизайн.
Науката да си тънък
За да направиш свръхтънък лаптоп, трябва внимателно да подбереш компонентите. Но най-важното е да имаш желанието да внедриш и натовариш технологията до границите на възможностите й.
Производителите на преносими компютри се стремят да направят своите свръхпортативни машини колкото се може по-леки и по-тънки, без да допускат компромиси по отношение на техните възможности или мощността им. Например миналогодишните модели Toshiba Portégé R500 и Sony VAIO VGN-TZ150N бяха пионери на модата на лаптопите с все по-тънки корпуси. И при двата оптическите устройства са вградени в шасита с общо тегло около 1.36 кг, с дебелина по-малко от 2.5 сантиметра. (Например DVD устройството на R500 е дебело едва 7 милиметра.) Дънните платки и на двата лаптопа са с размери колкото една човешка длан, но някои от останалите им компоненти също са миниатюризирани. Тази степен на миниатюризация обаче е постигната с цената на известни компромиси. Toshiba Portégé R500 и Sony VAIO VGN-TZ150N имат едва 1 GB RAM (докато ние препоръчваме поне 2 GB, ако искате да работите с Vista), а централните им процесори са слаби.
Най-новият шампион сред лаптопите с тънки шасита е Apple MacBook Air. Неговият най-дебел компонент е на гърба му и (при затворен капак) е дебел 1.93 см (почти колкото е дебела най-тънката част на R500); дебелината на MacBook Air при предното скосяване на корпуса му е само 0.41 см. Макар че би било много модерно и шикозно, ако можеше всеки лаптоп да се побира в голям пощенски плик (какъвто е случаят с MacBook Air), Apple плати скъпа цена за тази миниатюризация: наложи се тя да лиши своя лаптоп от DVD устройството и сменяемата батерия. Няма никаква магия – дизайнът си е наука. Тук ще видим как са се развили събитията по време на конструирането и изработването на MacBook Air и други свръхтънки лаптопи. Ще ви посочим и някои необходими компромиси, които е трябвало да се направят.
Един много интересен аспект на дизайна на MacBook Air е схемата на разположение на вътрешните му компоненти. След като снемете винтовете на основния му корпус, първото нещо, което ще видите, е огромната, но свръхтънка батерия, която заема около две трети от лаптопа. Останалата част от вътрешността на шасито му е заета от дънната платка и твърдия диск. Apple е успяла да „свие“ модула за безжична връзка 802.11n до около наполовина от размерите на Wi-Fi адаптерите PCI Express Mini Card, които се използват при повечето лаптопи. Останало е място само за един USB порт, както и за един mini-DVI порт и вход за слушалки.
Производителите на преносими компютри използват здрави, но леки материали за направа на своите тънки шасита. При Sony VAIO VGNTZ150N са използвани въглеродни влакна, а при Toshiba Portégé R500 – много здрава пластмаса. Конструкторите на MacBook Air са предпочели алуминиева сплав.
Всички свръхпортативни компютри, които разглеждаме в тази статия (освен Acer Ferrari 1100), използват екрани със задно осветление със светодиоди. Що се отнася до LCD екраните, при тях задното осветление със светодиоди постепенно измества това с флуоресцентни тръби. Екраните със светодиоди са малко по-тънки (и съответно могат да бъдат носени от по-тънки рамки) и са по- ефективни енергийно. Една от причините, поради която екраните със светодиоди са по-тънки, е, че светодиодите са подобни на нишки, прокарани по периферията на екрана или като матрица в средата му, докато флуоресцентните тръби са от стъкло и са по-дебели. Освен това всяко флуоресцентно задно осветление има токоизправител, от който се захранва; при светодиодите той е заместен от една по-малка драйверна платка.
Ключов елемент е компактната дънна платка. Както при Sony VAIO VGN-TZ150N, така и при MacBook Air компонентите й са разположени по двете й страни. Паметта на лаптопа на Sony може да се надгражда чрез един слот SODIMM, но заради тънкия корпус на MacBook Air Apple не можа да включи в него такъв слот. Шестнадесетте чипа с памет, осигуряващи общо 2 GB RAM, са запоени направо на дънната платка – по осем на всяка страна.
В свръхпортативните компютри с тегло под 1.36 кг обикновено се използват процесори с ниско напрежение (low-voltage, LV) или свръхниско напрежение (ultra-low-voltage, ULV). Макар и не толкова мощни, колкото чиповете със стандартно напрежение, те са по-малки и енергийно много по-ефективни. Компактността на тези чипове има двояк резултат: или се отваря допълнително място на дънната платка, или доставчиците получават възможност да създават по-малки дънни платки. Те генерират по-малко топлина, поради което вентилаторите и радиаторите им са по-малки. Toshiba Portégé R500 и Sony VAIO VGN-TZ150N използват централни процесори ULV Core 2 Duo, докато Fujitsu Lifebook P8010 има 1.2-гигахерцов LV чип Core 2 Duo. Централният процесор на MacBook Air е по-необичаен. Intel и Apple казваха за него само, че е 1.6-гигахерцов процесор Core 2 Duo P 7500, базиран на 65-нанометровия чип Merom. Площта, която заема, е с около 40 процента по-малка, а неговата номинална консумация на електроенергия е с 15 W по-малка от един чип със стандартно напрежение. Apple го нарича „чип с ниска консумация на електроенергия, но със стандартно напрежение“.
Дори когато стават все по-малки, повечето лаптопи използват стандартни батерии. MacBook Air е изключение, а неговата специализирана батерия си има недостатъци. Тя струва 129 USD и има номинален капацитет 37 Wh. Говори се, че е крехка и уязвима и не може да се надгражда от потребителя.
За външно електрозахранване Apple използва адаптер MagSafe AC, а захранващият кабел се свързва с него по магнитен начин.
Sony VAIO VGN-TZ150N и Panasonic Toughbook CF-W5 са уникални сред снабдените с оптически устройства лаптопи с тегло около 1.36 кг, защото всеки от тях притежава и клетъчен широколентов (EV-DO) модем. За разлика от шасито на MacBook Air техните са достатъчно дебели, за да поддържат слота за PCI картата на модема. Интересно ще ни е да видим кои производители на лаптопи ще възприемат WiMAX, безжичната технология от следващо поколение на Intel, когато тя бъде въведена по-късно през тази година.
Повечето свръхпортативни компютри са с устройства с диаметър 1.8 инча – по-малки от стандартните 2.5-инчови устройства за преносими компютри. Освен това устройствата за свръхпортативните компютри се въртят с 4500 об/мин (докато стандартните се въртят по-бързо, с 5400 об/мин). Най-новата иновация при твърдите дискове са тъй наречените solid-state drives (SSD). SSD дисковете се продават както в 1.8-инчов, така и в 2.5-инчов формат. Те са по-бързи от въртящите се твърди дискове и би трябвало да имат по-дълъг живот, но капацитетът им все още е ограничен и са много скъпи. Apple предлага 64-гигабайтово SSD устройство за MacBook Air, което струва 999 USD. – Сиско Ченг
Свръхпортативни лаптопи
Sony VAIO VGN-TZ150N: Цена 2499 USD
Sony VAIO VGN-TZ150N се доближава най-много до лелеяната мечта на средния потребител: свръхпортативен компютър, който да си има всичко. Той тежи 1.77 кг и при все това има пълноразмерна клавиатура, 13-инчов широк екран и двуслойно записващо DVD устройство. Освен това Sony VAIO VGN-TZ150N е първият свръхпортативен компютър, който се доставя с един от най-новите процесори Penryn на Intel (впрочем тук не става дума за процесор с ниско напрежение). Sony VAIO VGNTZ150N притежава пълноразмерен 2.5-гигахерцов процесор Intel Core 2 Duo T9300. Въпреки това той няма да ви затруднява живота със съкратен живот на батерията. Защото неговата двойна графична подсистема позволява да избирате между енергийно ефективния графичен чипсет, вграден в дънната платка, и подходящия за игри чипсет на nVidia. Този Sony VAIO представлява оптималната смесица от портативност и огромна мощност.
Повече на тази тема – на адрес www.go.pcmag.com/sz791n
ASUS U6S: Цена 1700 USD
ASUS U6S е изумителен лаптоп с тегло 1.77 кг, с външен дизайн, издържан в кафяв цвят, и с кожена вътрешност – дизайн, който може да бъде сътворен единствено от специалистите на ASUS. Конструк- торите му са наблегнали най- много на скоростта. Тя е висока и това се дължи на 2.2-гигахерцовия централен процесор Intel Core 2 Duo, двата гигабайта RAM и графичния чипсет на nVidia. За съжаление неговата батерия не е достатъчна за консумираната мощност на тези компоненти.
Повече на тази тема – на адрес www.go.pcmag.com/asus6s
Fujitsu LifeBook P8010: Цена 2000 USD
Fujitsu LifeBook P8010 е от онази рядка порода свръхпортативни лаптопи, които тежат по-малко от 1.36 кг (3 фунта), но въпреки това имат вградено оптическо устройство. Животът на батерията му е отличен. Той притежава всички „зелени” характеристики, за които бихте мечтали. Само ако клавиатурата му бе малко по-голяма, а производителността мъничко по-добра, цената му – малко по-ниска! Тогава този лаптоп би всявал страх и ужас в сърцата на конкурентите си.
Повече на тази тема – на адрес www.go.pcmag.com/p8010
Acer Ferrari 1100: Цена 1860 USD
Този лаптоп е естетически издържан – капак от въглеродни влакна, подписът на Енцо Ферари и логото на известната марка автомобили – жребец, изправен на задните си крака. За разлика от Acer Ferrari 5000 и другите си предшественици Acer Ferrari 1100 се доставя със записващо DVD устройство, което се зарежда през прорез (slot-loading). Той тежи 2.00 кг, което е малко множко за свръхпортативен лаптоп, при все че производителността му е малко по-слаба.
Повече на тази тема – на адрес www.go.pcmag.com/acer1100
Apple MacBook Air: Цена 1799 USD
Дизайнът на MacBook Air е революционен: това е най-тънкият лаптоп, познат на човечеството! (На предишните страници можете да прочетете как Apple успя да го „изтъни” до такава степен.) Разбира се, това бе свързано с компромиси: MacBook Air няма нито оптическо устройство, нито USB порт. При все това Apple смая почитателите си с необичайно големия 13-инчов екран на MacBook Air и с неговата клавиатура, която е със задно осветление.
Повече на тази тема – на адрес www.go.pcmag.com/appleair
ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
