Дневникът на една Linux девица




Дневникът на една Linux девица

PCMagazine, Брой 6
Категория: Софтуер , Операционни Системи , Linux
Етикети: Linux
PC MAGAZINE
3.6.2009

Дневникът на една Linux девица

Тук ще ви разкажа бурната история на моя първи сблъсък с Linux, която в крайна сметка завърши с триумф!

Онзи ден започнах да ползвам Linux. Това знаменателно събитие не се случи току-така. Бях замислил от години да опитам как работи Linux, но поводът да го направя бе една статия от моя ексцентричен колега Джон Дворак. Преди той бе скептично настроен спрямо тази операционна система с открит изходен код, но напоследък я „прегърна“ с цялото си сърце. Неговото обяснение за това как се започва с Linux бе толкова просто, че вече просто не можех да устоя на изкушението.

Как се реших на моето първо кръщение с Linux?

Тези, които ме познават, знаят, че съм внимателен човек. По принцип не вземам прибързани решения и не извършвам импулсивни и необмислени действия. Така че за да започна да работя с Linux, имах нужда от система, която нямаше да ми послужи за нищо друго полезно. Не можех да рискувам Linux или някоя човешка (разбирай: моя) грешка да разсипе ценни данни. Преди няколко седмици купих на сина си нетбук, базиран на Windows ХР. Това означаваше, че неговият стар лаптоп – един седемгодишен Sony VAIO с 1.7-гигахерцов процесор Pentium 4 – който му подарих преди повече от година, бе на мое разположение и можеше да бъде използван за всеки проект, за който е подходящ. Обхванат от неоправдан оптимизъм, аз опитах да инсталирам Vista на този компютър, но той скоро започна да „се задавя“ от тежкия й код.

Първоначално не възнамерявах да използвам Linux. Междувременновече бях отделил цяла вечер, за да олекотя системата, така че да мога още веднъж да я заредя с Windows XP Pro. Този процес бе свързан с използване на дискове за възстановяване на системата (system restore). В един момент докарах компютъра до състояние, при което той не можеше да извърши първоначално зареждане на операционната система. Тогава поставих диска на Win XP Pro и извърших пълна инсталация.

Така че аз преместих стария компютър в мазето и се замислих какво мога да направя от него. След това прочетох статията на Джон. Изведнъж една идея, която от месеци „дремеше“ в мен, проблясна като светкавица в мозъка ми: „Даопитам Linux!“ Това бе напълно разумна идея. Старият лаптоп на сина ми бе в относително добро състояние: той беше оборудван с гореспоменатия 1.7-гигахерцов процесор Pentium 4, имаше 512- мегабайтова графична карта, твърд диск с капацитет 350 GB, както и CD и DVD/R CDR устройство. Освен това на него нямаше абсолютно никакви важни данни. С една дума, старият компютър на сина нямаше реално приложение.

Аз изпълних указанията на Джон и изтеглих ISO образ на дистрибуцията Ubuntu 8.10 на фирма Canonic, от адрес www.ubuntu.com. Този сайт предлага и пряка връзка до един елементарен инструмент зазапис на ISO образи. Използвах и него. След около 15 минути имах образа на Linux на диск.

Дворак бе споменал, че тази операционна система може да работи ефективно от CD устройство, и тъй като не исках да поставям системата под риск, избрах този вариант. Възнамерявах да поставя компактдиска, докато системата бе включена, след което да я изключа и да извърша ново първоначално зареждане (старият компютър на сина ми е настроен така, че да преминава през всички устройства за първоначално зареждане, преди да се обърне към операционната система, записана на твърдия диск). Но аз обърках нещата и изключихсистемата, без да поставя диск. В резултат трябваше да поставя диск секунди след стартирането на системата, след като тя осигури захранване на CD устройството. След секунда VAIO започна процеса на зареждане на Ubuntu. Един екран ме попита в кой часови пояс се намирам, но очевидно нямаше търпение и стартира операционната система, без да изчака моя отговор.

 

Нещо познато

Въпреки че постоянно се чу- ваше шумът на CD устройството, което четеше ISO образа на Ubuntu, Дворак се оказа прав – тази операционна система може да работи ефективно от оптическо устройство. Страхувах се, че Ubuntu няма да може да разпознае моята графична карта, монитора и другите вътрешни компоненти на системата, но тези мои страхове се оказаха безпочвени. Ubuntu не показа с нищо, че „знае“ специфичния модел на всяко от тези устройства, но всички те работеха без проблеми. Не мога да си представя, че ще мога да стартирам Windows (която и да било версия) от ISO образ на компактдиск. Вероятно Windows 7 Starter Edition ще предлага тази възможност. А ако не – предлагам на Microsoft да я включи в списъка с възможните подобрения на Windows 7.

Знам, че Дворак е имал известни проблеми с разделителната способност на екрана, но моята Ubuntu прие по подразбиране приятната резолюция от 1280 на 960 пиксела. Първоначално работното ми пространство изглеждаше като кръстоска между Windows 98 и Mac OS 7. Лентата за задачи (която можеше да се премества) стоеше в най-горната част на екрана, а в самото работно пространство има много малко икони.

Почувствах се малко като дете, попаднало в сладкарница. Опитах всички предварително инсталирани приложения – като някои прости игри (Gnometris, Robots и Tali) и StarOffice. Тъй като Ubuntu разпозна всички мои устройства, предположих, че ще може да извърши и една по-тежка задача: да възпроизведе комерсиален DVD диск. Взех един от любимите ми филми – „Супермен се завръща“ – и го поставих в DVD-R устройството. Ubuntu разпозна диска и предложи да инсталира някои кодеци. За съжаление суперменът така и не полетя, защото Ubuntu не успя да прочете диска както трябва.

Но дори и така, аз останах насърчен за преминаване към следващата стъпка: пълна инсталация на Ubuntu.

 

Не бързай, почитателю на Linux

Докато изпитвах Ubuntu, аз споделих чрез Tweeter моите впечатления и както винаги получих ценни съвети и отзиви от общността на тази услуга. Много от тези, които ми отговориха, бяха ползвали Linux от дълго време. Други, като мен, бяха получили вдъхновение да използват Linux за първи път. Много от тях настояваха, че най-доволен ще остана от една пълна инсталация на Ubuntu. Един от най-полезните съвети получих от потребителя „MainCore,“ който ме насочи към една отлична статия в уебсписанието Daily Gyan със заглавие „10 Things You Should Do Immediately After Installing Ubuntu 8.10.“ (10 неща, които трябва да направите незабавно след инсталиране на Ubuntu). Други потребители, които ползват Ubuntu понастоящем, ме увериха, че тази операционна система ще ме ръководи по време на разделянето на твърдия диск на дялове, с цел създаване на среда с много операционни системи (multi-boot environment). Това обаче се оказа вярно само отчасти.

След това постъпих както предния ден: стартирах компютъра с компактдиска на Ubuntu, поставен в устройството. Един начален екран ми предложи възможност за инсталацияна операционната система (останалите опции бяха зареждане от компактдиска, зареждане от устройство или стартиране на операционната система от твърдия диск). Нещата обаче се усложниха, след като Ubuntu показа екран, който предлагаше разделяне на моите твърди дискове на дялове. Приетата по подразбиране настройка бе „guided“ (чрез указания). Макар че аз нямах представа какво означава това, реших, че при липса на указания за това как останалите опции ще се отразят на моя персонален компютър, най-добре е да се придържам към приетите по подразбиране опции. Имаше опция да разреша на Ubuntu да „изяде“ целия твърд диск (макар че Ubuntu не обозначи с буква нито един от съществуващите дялове на твърдия диск) или да се използва един визуален плъзгач за промяна размерите на дяловете. Аз настроих плъзгача така, че Ubuntu да използва 75 % от тома, вместо 98 %. Намерението ми бе да инсталирам Ubuntu на 250-гигабайтов второстепенен (slave) диск (а не на главния (master), който е 100-гигабайтов).

След около петнадесетина минути инсталацията на Ubuntu приключи и системата ме посъветва да я рестартирам. Направих това и получих злокобно съобщение. Е, не злокобно, а само объркващо и разочароващо.Ubuntu не се зареди. Вместо нея се появи екран със следната информация:

Grub Loading Stage 1.5.1

Grub loading, please wait Error 18

Зареждане на Grub, Фаза 1.5.1

Зареждане на Grub, моля почакайте Грешка 18

Grub създава проблеми

Всъщност аз вече знаех от моите приятели в Twitter, че Grub служи за управление с опция за стартиране на много операционни системи. Но вместо това Grub просто откри грешка и просто спря зареждането на операционната система. От този момент нататък каквото и да направех, след рестартиране са системата резултатът бе същият. Стана ми ясно, че е време да започна отначало.

Следващата вечер първо започнах с инсталация на Windows XP Pro. Това ми отне по-голямата част от вечерта, защото моят инсталационен диск е версия със сервизен пакет (SP) 1, поради което системата трябваше да премине през много актуализации и рестартирания, за да стигне до SP2 и накрая до SP3.

В какво се бях набъркал?

Макар че успях да преинсталирам Windows XP Pro, системата реши, че има две инсталирани копия на Windows ХР – при все че се стартираше правилно само едно. Още по-лошо – непоследователният процес на разделяне на дялове в Ubuntu отне целия ми 100-гигабайтов твърд диск и го направи недостъпен за Windows ХР. Бях ядосан, но скоро ми стана ясно, че може да съм опитал да инсталирам Ubuntu на диск C: и поради това има смисъл да опитам да инсталирам същата на 250-гигабайтово устройство (явно моето устройство E:). Някои от хората, от които получих съвети в Twitter, бяха споменали, че инсталация на Ubuntu може да работи най-добре на отделен том.

Стартирах базираната на компактдиск операционна система Ubuntu отново и стартирах инсталацията. По време на тази част от процедурата, когато се определя на кой дял ще сеинсталира Ubuntu, проверих дали инсталирам на правилното устройство, като си записах и после проверих общия капацитет на дисковете (С: имаше 100 GB, а E: - 250 GB). Въпреки че всичко премина гладко, крайният резултат бе същият. Започнах пак да си скубя косите, докато на темето ми не остана нито един цял косъм, и се свързах с интернет, за да търся решение. Намерих множество коментари за Ubuntu, Grub и Error 18, но повечето от тях се отнасяха за местоположението на моя главен запис за първоначално зареждане (Master Boot Record). Първоначално бях много объркан, но след известно време забелязах една обща закономерност. Освен че в постингите се използваше силно високотехнологичен жаргон, в много от тях се споменаваше размерът на дяла. Очевидно Grub се чувства „неудобно“ с много големи дялове на стари компютри. В единия от постингите се казваше, че авторът му е направил дела на Linux голям само няколко гигабайта и тази хитрина се е оказала успешна.

Стартирах Ubuntu отново от компактдиск и я използвах, за да разделя моя 250-гигабайтов твърд диск на два дяла – единият с 6 GB, а другия 244-гигабайтов. Ubuntu извърши операцията за около 20 минути. Изключих Ubuntu (когато сте я стартирали от ISO образ, тя автоматично изхвърля компактдиска) и рестартирах.

Успех (в известен смисъл)

Моят VAIO се рестартира и се появи един нов екран за избор на операционна система за зареждане (multi-boot screen), който предлагаше четири опции за стартиране на Ubuntu и една за Windows XP Pro. Избрах първата опция с Ubuntu и готово: работех с Ubuntu от моя твърд диск.

Добрата новина е, че Ubuntu работи гладко. Но има и лоша: тя вече „не вижда“ 244-гигабайтовия дял. Предполагам, че трябваше да разделя твърдия диск на още няколко дяла, за да може Ubuntu да има достъп до тях – макар че може и да греша.

Другият проблем бе, че Ubuntu ме информира, че има 278 актуализации на системата, които ме чакат. Съгласих се да бъдат свалени всичките. За съжаление някои от тях не се извлякоха и инсталираха правилно (при което грешката не беше моя), което имаше за резултат досадна грешка, която не мога да отстраня. Съветите на Ubuntu за справяне с нея не са много ясни.

Иначе Ubuntu работи гладко. В нея мога да работя с приложения, макар че все още не съм инсталирал нищо ново. Просто не знам дали да се насоча към прехвалената WineHQ – обслужваща програма, която дава възможност да работите с приложения за Windows на платформата Linux.

Накратко, вече съм щастлив, но изтощен.

 


Съдържание: