Все едно да караш мощна и бърза кола при улично задръстване!
Ние имаме много мощни машини, но единственото
ново приложение е като че ли това за съхранение
на цифрови снимки. С една дума, по отношение на
дейностите ние тъпчем на едно място от почти
десетина години. Защо?
Замисляли ли сте се в какво се крие силата на съвременните компютри? Ние би трябвало да сме изумени от мощността на съвременния форсиран компютър, зареден с няколко гигабайта системна памет, с четириядрен централен процесор, с твърд диск с капацитет 1 терабайт и с мрежова връзка Gigabit Ethernet. Съвсем неотдавна нашите компютри бяха с процесори 386, със системна памет под 1 гигабайт, с твърд диск с капацитет 3 GB, с мрежова карта за 10 Mbps, която едва-едва работеше, и с жалък монитор с мигащ екран.
Добре де! Ами сега какво?
Сравняването на тези две машини е все едно да сравняваш кола „Ферари F60“ с „Мос- квич“. Проблемът е в това, че „Ферари“-то се използва за транспорт до местната бакалница и обратно. За да си купим мляко. „Ферари“- то би ви откарало дотам по-бързо и се кара много по-приятно в сравнение с „Москвич“- а, но притежанието на италианската кола е свързано с невероятно прахосване на пари и енергия. На практика това е положението и при съвременните мощни компютри. Не съм единственият, заинтригуван от липсата на напредък по отношение на настолните компютри.
Ние имаме много мощни машини, но единственото ново приложение е като че ли това за съхранение на цифрови снимки. Но и то всъщност не е приложение в истинския смисъл: просто е извинение за това, че новите компютри са оборудвани с все по-големи и по-големи твърди дискове. Задачите, които изпълняваме днес на нашите компютри, не са кой знае колко по-сложни от тези, които сме изпълнявали по времето, когато имахме компютри с процесори 286. Работим с Word и вероятно с електронни таблици. Е, вече вършим много повече дейности в уеб, но те консумират по-малко, а не повече енергия. С една дума, по отношение на дейностите ние тъпчем на едно място от почти десетилетие. Защо?
Отначало аз си мислех, че проблемът се корени в липсата на идеи. Всеки път, когато нещо в хардуера се подобрява (например чрез добавяне на по-бързо запаметяващо устройство), веднага се появяват нови приложения (например софтуер за управление на бази от данни), които ползват предимствата на този хардуер. Този процес продължава и със софтуера за редактиране на снимки и видео. Но днес, когато се появи някаква нова програма, хората като че ли по-малко се вълнуват от нея, отколкото в миналото. Става съвършено ясно, че се случва нещо много по-фундаментално и по-важно и то не е свързано просто със загубата на въображение от страна на хората. Наложи се да се върна назад във времето и да направя преглед на това колко неправилно сме използвали компютрите в продължение на последните 20 години, докато най-накрая ми стана ясно за какво става дума.
Навремето написах поредици от статии, коментиращи успешния софтуер, в които се изброяваха най-често срещаните елементи на успеха. Като прегледах тези статии и ги сравних с днешните доминиращи програми, забелязах, че днес нещо липсва. И тази липса се оказа свързана с аргументацията, която използвах и преди, когато коментирах „онемяването на Америка“. Когато настол- ните компютри се появиха и стъпваха на пазара, софтуерът имаше една силна страна: възможностите му за програмиране. По- требителят можеше лесно да програмира софтуера, така че той да върши повече неща, отколкото тези, за които е разработен първоначално. Съществуваха многобройни езици за писане на скриптове и макроси, които всеки можеше да адаптира и използва, за да добави нова функционалност към кода. Днес само професионалистите се занимават с подобни неща.
През осемдесетте години на миналия век имаше движение срещу „жреците във високите технологии“ – хората, които затрудняват обикновените потребители да поемат контрола над своите машини. Тогава жреческото съсловие в ИТ загуби властта и индивидуалният потребител до голяма степен си разиграваше коня, както му се иска. Но жреците се обединиха и се появиха на сцената отново, изпълнени с жажда за отмъщение. Те стегнаха толкова яко юздите на индивидуалния потребител, че напредъкът в областта на софтуера изпадна в стагнация. Защото компаниите ограничават броя на приложенията, разрешени за ползване от техните служители; потребителите биват разубеждавани да правят каквото и да било самостоятелно; а програмируемостта на софтуера бе сведена до нула. Дори езикът за макроси на Word бе изпратен в трета глуха.
Програмирането на най-елементарно ниво също се разви от полезните и лесни за научаване езици BASIC, COBOL и Fortran до езици като C++, които не могат да се използват от потребителите без предварителна подготовка. Дори езиците за писане на скриптове станаха по-сложни.
Индустрията се промени – от динамичен бизнес, в който индивидуалността се самоизразяваше на много нива, до скучен и досаден стил на работа с компютъра, също като в ерата на големите електронно-изчислителни машини, когато „жреческото съсловие“ пак контролираше всичко. Отчасти вина за това носят Microsoft и други компании, развили се паралелно с персоналния компютър. Те преместиха насочеността си от повишаване възможностите на отделния потребител към укрепване позицията на корпорацията. Сега вече дори софтуерът прави сверка с корпоративния „кораб-майка“ дали на потребителя да му бъде разрешено да ползва продукта. Това не е радващо.
Проблемът става още по-остър от факта, че днес има много по-малко продукти, отколкото преди 20 години, когато потребителите можеха да избират измежду десетки конкуриращи се програми за текстообработка и електронни таблици. Пазарът като цяло се разрастваше с течение на времето, но изборът ставаше все по-малък. Този феномен винаги ме е изумявал и ми се натрапва винаги, когато някой ми каже, че една малка фирмичка, работеща в гараж и произвеждаща новаторски и полезен продукт, вече не може да оцелее на пазара. Защо? Подобни компании не само оцеляваха, но и прогресираха по времето, когато по света имаше по-малко от милион потребители на компютри, а днес, когато броят им възлиза на десетки милиарди, не могат да правят пари? Не искам дори да споменавам факта, че раздутата и тромава патентна система възпрепятства иновациите в тази област.
Така че днес всички седим във „Ферари F60“, което стои на място, а двигателят му работи с пълни обороти. Колко забавно!