Windows в прозорец
Виртуалните системи (virtual machines) дават възможност да си вършите работа с по-стари версии на Windows (и дори с други операционни системи) без никакви усложнения!
Приятелите ми понякога ми казват, че живея в миналото. И наистина – в главата ми непрекъснато се въртят спомени за безгрижните дни, когато носех леки костюми, танцувах „Макарена“ и работех на WordPerfect 5.1. Сега вече мога да отдам дан на моята патологична носталгия с помощта на виртуална система.
Програмите виртуални системи позволяват на един персонален компютър да работи по няколко операционни системи едновременно. Двете най-популярни виртуални системи (virtual machines) са Microsoft Virtual PC и VMware Player. Продуктът на Microsoft може както да създава, така и да управлява виртуални системи, докато VMware Player може само да възпроизвежда предварително конфигурирани виртуални системи. За да създадете своя собствена виртуална система за VMware, трябва да извършите ъпгрейд до VMware Workstation 6 for Windows (цена при директно закупуване 189 USD). VMware Workstation предлага много повече възможности в сравнение с Microsoft Virtual PC, в това число моментални снимки на състоянието на системата и възможност за създаване на образ на друг компютър, свързан във вашата мрежа. И двата варианта са добри като начало, за да започнете да изследвате виртуализацията.
Имате инсталируемо копие на операционна система, която искате да изпробвате? Изтеглете безплатно копие на Virtual PC (www.microsoft.com/virtualpc) или пробна версия за 30 дни на VMWare Workstation (www.vmware.com).
Задачи от миналото
Ако и вие като мен сте безнадеждно потопени в миналото, вероятно ще бъдете привлечени от някои предимства на виртуализацията на настолните системи. Например, когато работите с две операционни системи едновременно, имате следните възможности:
• Да преодолеете несъвместимостта на Vista с по-стари приложения, особено с по-стари игри, като работите с по-стари версии на Windows вътре във Vista;
• Да работите с остарели версии на Internet Explorer, за да видите как ще изглеждат вашата страница в MySpace, блогът ви в TypePad или специализираният ви бизнес уебсайт в бабиния Internet Explorer 4;
• Да продължите да използвате надеждни специални приложения, написани от някого за вашата малка компания преди години, а за другите неща да си работите в блестящата нова операционна система. Ако тези възможности за връщане в миналото ви изглеждат по-вълнуващи, отколкото разглеждането на старите броеве на детския комикс „Пиф“, вас ви очаква голяма радост.
Какво можем да направим с Microsoft Virtual PC?
Виртуалната система се състои от три основни части: самото приложение, виртуален твърд диск и виртуална система. Виртуалният твърд диск всъщност представлява файл на вашия физически твърд диск, а виртуалната система е друг файл, който съдържа настройките, необходими за работата на виртуалния твърд диск и емулиращи поддържащия хардуер.
Като начало инсталирайте Microsoft Virtual PC и го стартирайте, след което щракнете върху New в екрана Console. В най-общия случай можете да следвате напомнянията, за да извършите инсталация по подразбиране. Можете и да използвате съветника Virtual Disk Wizard, за да създадете нов, празен виртуален твърд диск – с това няма да засегнете нищо друго върху вашия физически твърд диск. Когато привършите с инсталацията, не сте свършили фактически; новата виртуална система ще се появи в екрана Virtual PC Console, но все още няма да има операционна система. Изберете новата виртуална система и щракнете върху Start, след това изберете CD|Use Physical Drive и изберете устройството, в което сте поставили инсталационния компактдиск за операционната система, която искате да инсталирате. Сега просто следвайте същата процедура, която бихте изпълнили, за да инсталирате операционната система на физическа машина. За да инсталирате приложения, повторете този процес, като изберете CD|Use Physical Drive и извършите инсталацията от компактдисковете на съответните приложения по същия начин.
НАСТРОЙКИ Тъй като всяка виртуална система изисква известно количество RAM и пространство на твърдия диск, очаквайте известно ограничаване на общата производителност.
VMWARE WORKSTATION Победете своя подсъзнателен страх от пингвини, като стартирате Linux под VMware.
Когато започнете, добре е да имате работещо копие на избраната от вас стара операционна система, което да може да се инсталира – а не например да използвате диск за ъпгрейд до Windows 98. На същия принцип, ако искате да създадете виртуална машина с Windows ХР, на която да играете на класически игри във Vista, ще ви трябва истинско копие на Windows ХР.
Не забравяйте, че всяка виртуална система, която инсталирате и ползвате, изисква свой дял от RAM и част от пространството на твърдия диск (при все че Microsoft Virtual PC сама по себе си заема само 40 МВ). Затова трябва да сте готови за известно ограничаване на общата производителност на компютъра.
Макар че най-вероятно ще инсталирате програмните файлове на Microsoft Virtual PC на вашия физически диск С:, както правите с всяко друго приложение, файловете на виртуалната система и файлът на твърдия диск могат спокойно да бъдат разположени на външен твърд диск, на същия принцип бихте могли да използвате Microsoft Virtual PC на един лаптоп с пълен твърд диск, за да използвате приложения, изискващи много дискова памет, от външен твърд диск.
Освен това аз открих следното: при все че документацията на Microsoft твърди, че Microsoft Virtual PC се поддържа само като хост на Windows ХР Professional и по-нови издания, аз я инсталирах на Windows ХР Home Edition без трудности. След това програмата се оплакваше, че не работи на „поддържана“ операционна система, но въпреки това всичко работеше. В крайна сметка възниква въпросът: до каква степен Microsoft осигурява поддръжка на безплатни приложения? По дяволите, това наистина няма значение.
Какво можем да направим с VMware Player?
Иска ли ви се да преживявате отново и отново тръпката, свързана с многократно инсталиране на странни нови операционни системи? Най-бързият начин е да изтеглите предварително конфигурирани виртуални твърди дискове, или Virtual Appliances (виртуални устройства), казано на жаргона на VMware. Има купища виртуални твърди дискове, конфигурирани така, че на тях да работят почти всички популярни операционни системи с открит изходен код, както и няколко по-малко популярни. Ще ги намерите на адрес www.vmware.com/appliances. Стартирането на изтеглен виртуален твърд диск е съвсем лесно: просто отивате в екрана Home във VMware Workstation, избирате Open Existing VM or Team, след което търсите и избирате вашия предпочитан файл с виртуална система. За виртуалната система на VMware разширението на този файл е VMX. С отварянето на съществуваща виртуална система автоматично се стартира процедурата за зареждане на съответната операционна система.
Другият начин за добавяне на нова операционна система е чрез импортиране на файл образ във формат ISO. Вашата виртуална система ще чете от този файл така, както прави едно физическо CD-ROM устройство. Изберете New Virtual Machine от заглавния екран на VMware и следвайте напомнянията, за да намерите вашия ISO файл. В десетки сайтове на любители на софтуера с открит изходен код можете да намерите ISO файлове за повечето операционни системи с открит изходен код.
След като инсталирате виртуална система с операционна система във VMware, можете да преминете към инсталиране и стартиране на приложения. След това можете лесно да „клонирате“ целия виртуален твърд диск. Това е идеален начин за работа с операционните системи с открит изходен код, но е малко по-сложно с тези, които имат нужда от лиценз (например Windows). В техническо отношение няма проблеми да работите с по няколко инсталации на приложения, защитени с авторски права, без да купувате допълнителни лицензи. На същия принцип не е проблем да обменяте своята колекция от MP3 музика с приятелите си.
СЪВЕТ НА РЕДАКТОРА: ИЗСЛЕДВАЙТЕ БЪДЕЩЕТО
Ако сте от футуристичен тип и подражавате на героите от популярни телевизионни сериали от жанра на научната фантастика, можете също да имате полза от виртуализацията. Разбира се, ако искате да сте смел до безразсъдство като Бък Роджърс, можете да изпитате някое съмнително приложение във виртуална система, преди да изложите целия компютър на неговите „предимства”. Или пък да тествате най-новата, последна дистрибуция на Linux, без да се налага да й посвещавате цял дял на твърдия диск или дори цял компютър (или цял ден експерименти).
Тъй като VMware определено е по-склонна да поддържа операционни системи с открит изходен код, отколкото Microsoft (хмммм, чудя се защо ли?), предлагам ви да използвате VMware, в случай че неочаквано бъдете обхванати от неустоим импулс да работите с Linux.