Никога не снимайте в автоматичен режим, ако искате да правите добри снимки!




Никога не снимайте в автоматичен режим, ако искате да правите добри снимки!

PCMagazine, Брой 7
Категория: Цифрови фотоапарати
Етикети: фотоапарат
PC MAGAZINE
6.7.2009

Никога не снимайте в автоматичен режим, ако искате да правите добри снимки!

Научете се да извършвате нужните настройки, за да правите снимки с отлично качество. Джеф Фокс

Може би вие сте от онези новаци в цифровата фотография, които се страхуват да изключат режима Auto на съвсем новичкия си фотоапарат? Ако вашият случай е такъв, знайте, че съвсем не сте единствени. За щастие с малко повече информация и експериментиране можете да научите как се управляват различните инструменти и възможности на вашия фотоапарат. Прочетете тази статия докрай – след това ще можете да се оправяте с настройките на вашата цифрова камера за съвършено кратко време, за да правите снимки с качество, каквото мечтаете.

Три фундаментални фактора

Ако приемем, че вече сте се научили как да правите снимки на фокус, остават само три настройки, които трябва да овладеете: скоростта на затвора, диафрагмата (блендата) и чувствителността (ISO). Всяка от тях упражнява някакъв вид контрол върху светлината или върху ефекта, който създава тя, когато достигне сензора на фотоапарата.

Скоростта на затвора Тя се измерва с времето, за което сензорът на фотоапарата остава изложен на въздействието на светлината. Когато скоростта на затвора е „100“, той е отворен за една стотна от секундата. При скорост „50“, затворът е отворен за една петдесета от секундата. Колкото по-ниска е скоростта, толкова по-дълго е отворен затворът.

Когато скоростта е по-ниска, т.е. когато затворът е отворен за по-дълго време, до сензора достига повече светлина. Забавете скоростта на затвора и вашите снимки ще станат по-ярки. Разбира се, това има и недостатък. Ако сте снимали в автоматичния режим Auto, вероятно сте се натъквали на следното явление и сте проклинали вашия фотоапарат: да предположим, че сте в закрито помещение, в което няма много светлина. Вашият фотоапарат иска заснетата сцена да е с добра експозиция и забавя скоростта на затвора, за да стане снимката по-ярка – и в резултат тя става размазана. Повечето размазани снимки не са такива, защото не са на фокус, а защото са направени при ниска скорост на затвора и на тях е отразено движение– например едва доловимото трептене на обектива, когато вие държите фотоапарата в ръце.

При много висока скорост на затвора сензорът улавя много кратък момент. Така всеки движещ се предмет би изглеждал като неподвижен. А бавната скорост на затвора позволява на снимката да се отрази движението на предмета. Затова при по-високи скорости на затвора винаги снимките са по-резки. За съжаление затворът на вашия фотоапарат не може да бъде настроен на много висока скорост, защото върху сензора няма да попадне достатъчно светлина, за да се получи хубава снимка.

Объркахте ли се вече? Използвайте следното просто правило, което е в сила при повечето обстоятелства: можете да намалите скоростта на затвора до 1, разделено върху фокусното разстояние на обектива. Така че, ако имате обектив с фокусно разстояние 300 mm, трябва да снимате със скорост най-малко 1/300 секунда. За обектив с фокусно разстояние 50 mm, скоростта на затвора трябва да е минимум 1/50. Ако вашият фотоапарат има умножител на фокусното разстояние (както е при повечето цифрови огледално-рефлексни модели, или D-SLR), трябва да вземете предвид и коефициента на увеличение. Моят фотоапарат има умножител 1.6 (колко е вашият, е записано в ръководството за потребителя на вашия фотоапарат); 300 mm, умножено по 1.6, дава скорост от около 1/500 от секундата.

Вземете вашия фотоапарат и го поставете в режим на приоритет на затвора (shutter priority mode – означава, че вие можете да настройвате скоростта на затвора, а фотоапаратът да настройва автоматично всичко останало). Насочете го към някакъв обект и направете няколко снимки при различни скорости на затвора. Не търсете художествени ефекти, просто следете промените в снимката. Сигурен съм, че след като овладеете приоритета на затвора, ще се научите да настройвате скоростта му по инстинкт.

 

Значението на скоростта на затвора Понижавайки скоростта на затвора на вашия фотоапарат, можете да преминете от традиционна снимка на водопад (отляво) към по-омекотена, романтична снимка на същия (отдясно).

Диафрагма Диафрагмата регулира количеството светлина, което достига до сензора на вашия цифров огледално-рефлексен фотоапарат, като намалява или увеличава площта на отвора (диафрагмата или блендата), през който минава светлината. Тя действа подобно на зеницата на окото. За съжаление някой математик, за да се изфука, е решил тя да се измерва във f-stop-ове. Концепцията за f-stop-а е най-объркваща в цифровата фотография. Разбира се, f-stop-ът е реално число и има точен математически смисъл, но можеше да бъде представено по начин, който да е по-лесен и ясен за разбиране.

Диафрагмата има значение Тези снимки са направени при различни бленди: f/1.4 (отляво) и f/16 (отдясно). 

Сега внимавайте. F/2.8 е f-stop между f/2 и f/4. А f/11 е между f/8 и f/16. Ето каква е прогресията на f-stop-овете при повечето обективи: 2.8, 4, 5.6, 8, 11, 16. Всеки път, когато преминете на по-високия съседен f-stop, намалявате наполовина светлината, която преминава през обектива и попада върху сензора.

Колкото по-малък е най-ниският f-stop, който предлага вашият обектив, толкова „по-бърз“ е фотоапаратът ви. Фотографите постоянно търсят все по-бързи обективи; моят любим е 30-милиметров обектив с f/1.4. За щастие можете да станете много добър фотограф, без да се налага да помните кой f-stop за какви условия е най-подходящ. Но трябва да помните, че всеки обектив си има ограничения затова колко широка или тясна да бъде настройката на диафрагмата. Колкото по-голям е f-stop-ът, толкова по-малко светлина попада върху сензора. Обективите са различни. Бързите обективи с по-ниски f-stop- ове винаги са по-скъпи, но обикновено вложените в тях пари си заслужават! Например журналистите с фотоапарати, които стоят около терена по време на футболен мач, обикновено използват обективи, които могат да работят добре и при 25 процента от светлината, от която има нужда обективът, доставен с вашия фотоапарат.

Ако работата на диафрагмата бе само да контролира светлината, която достига до сензора, би било чудесно. Но тя прави и нещо повече – и веднъж като го разберете, снимките ви ще се променят завинаги. Колкото по-висок е f-stop-ът, толкова по- голяма част от сцената ще е на фокус. Ако искате по-голяма част от сцената, която ще заснемете, да е на фокус, изберете по-висока стойност на f-stop (т.е. по-голяма дълбочина на рязкост). Ако искате по-малка дълбочина на рязкост, изберете по-нисък f-stop. По-големите диафрагми (които имат f-stop-ове с по-малки числа), често се използват за портретни снимки – при които обектът трябва да е на фокус, но фонът да е приятно размазан.

ISO Правилната настройка на вашия фотоапарат за снимка започва с проверка дали през обектива преминава достатъчно светлина, която попада върху сензора. С помощта на контролите на диафрагмата и на затвора можете в разумни граници да контролирате колко много или колко малко светлина достига до сензора. Тези контроли са чисто физически: диафрагмата (или блендата) е отворът, през който светлината преминава, за да навлезе във фотоапарата,а контролът за затвора определя колко дълго тази светлина ще преминава през обектива. Параметърът ISO е малко по-отвлечен, защото е чисто електронен по характер.

Когато бях дете, чувствителността на филма се измерваше с число според стандарта ASA (за САЩ и Западна Европа; в Източна Европа, в това число и в България, се използваше германският стандарт DIN). Когато в тези неща се намеси Международната организация за стандартизация (International Organization for Standardization, или ISO), се наложи едно-единствено, унифицирано име. Името си е име, но скалата, според която се измерваше чувствителността на фотографския филм, си остана същата. Пиша всичко това, защото може да ви бъде полезно, в случай че намерите някой древен, но работещ светломер. Скалата по ISO е абсолютно еднаква с тази по ASA (тази по DIN обаче бе съвсем различна). Не се плашете – старият светломер си е добър и пак може да ви върши работа. Разбира се, повишаването на показателя чувствителност (ISO) е за сметка на нещо друго – защото нищо в този свят не е безплатно. При цифровите огледално-рефлексни фотоапарати сповишаването на ISO се увеличава шумът в снимката, предизвикан от сензора на фотоапарата. Според мен, ако при по-висока чувствителност се увеличава скоростта на затвора или се стеснява диафрагмата – неща, които търсите – заслужава си да допуснете малко повече шум в снимката. Аз не се колебая да снимам при ISO 1600. Резкостта е по-важна от шума и съм готов на този компромис. И разбирам напълно, че снимката ми ще бъде малко по-различна, и то не винаги в положителен аспект.


 

Повишаване на ISO Птицата на тази снимка изглежда по-ярка, защото настройката на ISO бе променена.

Снимайте в RAW или изобщо не се захващайте

След като овладяхте най-важните, основополагащи неща – или поне би трябвало да сте ги овладели – трябва да обърнем внимание на още няколко важни въпроса. Повечето фотоапарати по подразбиране записват снимките като файлове във формат JPEG, тъй като файловете във формат RAW не винаги се обработват системно от персоналните компютри. Представете си, ако правите снимки и след това не можете да ги разгледате! Но аз ще се постарая да ви убедя, че форматът RAW е за предпочитане. Позволете да ви обясня защо.

Навремето, когато персоналните компютри се правеха с килобайти RAM, капацитетът на твърдите дискове се измерваше в мегабайти, а тактовата честота на централния процесор в десетки мегахерци, големите файлове просто претоварваха системите. Днес обаче не е съвсем така. Все още записът на снимката като файл във формат JPEG обикновено намалява размера на файла с около 90 процента, което не е за подценяване. Но размерът на файла намалява най-вече защото при JPEG се използва метод за компресиране, който е свързан със загуби. JPEG изображението е различно от оригинала. Тази разлика може да не бъде забелязана при снимка с формат 10 на 15 сантиметра, но ако разгледате тази снимка на голям екран, веднага ще се набие в очи.

В основни линии JPEG използва факта, че вашето око забелязва най-вече яркостта, и прави компромис с детайлността на цветовете, която може и да не забележите. Освен това JPEG ви „лъже“ в области с рязко контрастно изображение, в ъглите и правите ъгли. Изводът е, че JPEG прави това, което се очаква от него: спестява ви памет. Но го прави за сметка на нещо друго.

Един RAW файл съдържа изображение, което следпоследваща обработка се превръща в JPEG. В него линиите и ръбовете са ясни. Контрастът е запазен. То е максимално близко до това, което е уловил сензорът. На практика форматът RAW е без загуби.

Звучи твърде хубаво, за да е истина, нали? Но си е така. Но простотата на формата RAW прави вашата задача много по-сложна. Всеки производител си има своя собствена представа за това как трябва да изглежда един файл във формат RAW. В Уикипедия пише, че „някои големи производители на цифрови фотоапарати, сред които Nikon, Canon и Sony, криптират части от файла в опит да попречат на инструменти на други компании да получават достъп до тях“. Така че за да работите с RAW файлове, може да бъдете принудени да инсталирате кодек, който позволява на вашия софтуер да ги обработва (ако той изобщо може да работи с файлове във формат RAW)!

Защо, прочее, тогава ви препоръчвам да снимате във формат RAW? Много просто: защото той предлага много повече възможности за творчество. След като имате възможност да настройвате цветната температура, да променяте нивата и да изрязвате снимката, преди да направите каквото и да било друго, в крайна сметка ще получите много по-чиста и ясна снимка, която ще е по-близка до оригинала. Фотографите дори могат да компенсират лоши условия при заснемането, като манипулират RAW файла с много малко лоши странични ефекти. Ако искате да „увеличите“ експозицията, най-доволни ще останете, ако го направите в RAW файла.

Разбира се, снимайки във формат RAW, ще имате много големи файлове, които ще натоварват централния процесор на вашия компютър, ще поставят на изпитание възможностите на фотоапарата да записва данни в неговата карта с памет и ще запълват бързо твърдия диск. На всичко отгоре, ще трябва първо да проверите, дали вашите програми за обработка на снимки ще могат да работят с тях. Но след като се научите да обичате повече снимките си, ще сте готови да направите най-доброто за тях. А когато става въпрос за качество, RAW е най-добрият път за постигането му.

Вградената фотосветкавица

Съгласни ли сте, че фотосветкавицата, вградена във вашия цифров огледално-рефлексен фотоапарат, е ужасна? Ако не, за вас съм подготвил следните магически думи: ефектът „червени очи“. Той е проклятието на любителите фотографи от цял свят.Професионалистите нямат този проблем, защото при тях фотосветкавицата е далеч от обектива, така че тя не осветява червените дъна на очните ябълки на хората, които снимате. Но ефектът „червени очи“ е само едно от лошите последствия от вградената във фотоапарата фотосветкавица.

Светлината от вградените във фотоапарата фотосветкавици осветява много късо разстояние. Затова, когато обектите, които снимате, са далеч от стена, фонът на снимката е слабо осветен и изглежда ужасно. А когато те са близо до стена, единствени- ят източник на светлина създава резки, крещящи сенки, които също изглеждат ужасно. С една дума, фотосветкавицата, вградена във фотоапарат е просто ужасна!

Ако снимате в режим Auto, трябва да я използвате само при ярка слънчева светлина. Ако се намирате на един-два метра разстояние от обекта, включете фотосветкавицата. Тя ще ви помогне да запълните със светлина резките сенки. За тази цел обаче може да се наложи да преодолеете настройките на фотоапарата, защото той ще улавя много светлина и може по подразбиране да е изключил фотосветкавицата. Търсете иконата с изображение на светкавица, която ще ви помогне за тази цел.

 

Снимка на дневна светлина При силна слънчева светлина вградената във фотоапарата фотосветкавица може да се окаже животоспасяваща. Без нея човекът на снимката би бил заснет като обикновен силует, на фона на ярко осветената река Кънектикът.

 

Съвет: снимане с дълга експозиция Използването на експозиция с дълго времетраене може да ви даде възможност да направите снимка например на движението на звездите през нощта или движението на колите по „стрипа” (или стъргалото) в Лас Вегас (отляво).


Съдържание: