Неизгоден ли е договорът на МДААР за софтуер на Майкрософт?

Категория: Софтуер , ИТ политика
Ваню Кръстев
четвъртък, 20 Декември 2007 17:55ч

В края на годината скандалът около обществената поръчка за лицензиран софтуер на Майкрософт за администрацията все повече се разраства. В основата му стои словесната еквилибристика между министъра на администрацията Николай Василев и председателят на Интернет Общество-България Вени Марковски, която протече в медиите. Поводът е писмо до прокуратурата, в което Марковски сигнализира, че българската държава сключва неизгоден договор за доставка на софтуерни продукти на монополиста Майкрософт.

Това, че МДААР не сключва директен договор с Майкрософт, а търси сертифициран партньор чрез търг по Закона за обществени поръчки и по този начин необосновано оскъпява сделката, е сред основните мотиви в искането за образуване на наказателно производство, посочени в писмото. С други думи използвайки лицензиран партньор, държавата съзнателно наема софтуер на цени, които са значително по-високи от цените на същия софтуер в магазина и още по-високи от тези, които се получават от производителя при договаряне на 60 хиляди броя за нуждите на държавната администрация.

Сред основните моменти на договора, които Марковски атакува, са, че търгът по ЗОП за доставката на софтуера не е бил отворен за всички желаещи, а само за определени фирми. Той задава въпроса защо в сайта на “Майкрософт - България” е посочен различен подход за купуване на лицензи от този, посочен в сайта на самата “Майкрософт”. Според сайта на българската компания само две фирми, отговарят на условията за оторизирани доставчици за корпоративни клиенти – “Стемо” и ЦАПК “Прогрес”. Но според сайта на софтуерния гигант - за Microsoft Enterprise Agreement и Enterprise Subscription Agreement трябва да се говори директно с “Майкрософт”. В допълнение председателят на Интернет Общество-България твърди, че не е видял никъде в сайта на ЕС документ, който да съдържа информация за търг с думите Bulgaria Microsoft Windows Vista.

Другите съмнителни моменти около обществената поръчка, според Марковски са, че МДААР не предоставя данни, че има 60 000 държавни служители, които имат компютри без лицензиран софтуер у дома, и ако има такива защо не е сезирал ГДБОП, за да направят проверка. Както и защо МДААР поръчва продукт, който не съществува, а именно Microsoft Windows Vista 2007.

Като че ли най-ожесточените спорове са около това, каква всъщност е цената на лицеза. Общата цена предложена от ЦАПК “Прогрес” е 70 750 100, от които 2 674 100 лв. за сървъри и 68 076 000 лв. (без ДДС) за 60 000 персонални лиценза. Ако се изчисли сумата, която се пада на един лиценз, според ценовата оферта на победителя в търга, се получава 1 134,60 лева. В интернет веднага се появиха сравнения с цените в магазините, където съответно MS WindowsXP Pro Bulgarian струва 219 лв, MS Office Basic 2007 - 295 лв., MS Office SB 2007 - 378 лв., MS Office Pro 2007 - 470 лв.

Видно е, че се получава обезпокоителна разлика в цените на лицензите. Според тях излиза, че ако държавата ги беше купила от магазина, щеше да плати значително по-ниска сума.

В отговор на тези твърдения министър Василев посочва, че в съдържанието на тръжния договор има редица допълнителни позитиви, които намаляват стойността на един лиценз. Сред тях са 60-те хиляди безплатни лиценза за домашно ползване на държавните служители, което премахва риска техните семейства да нарушат закона, като ползват нелицензиран софтуер. В договора са включени още и безплатно интерактивно обучение за всички нови версии на Майкрософт, разсрочено плащане, което ще намали цената с 10 %, допълнителено намаляване на цената с 5,2 % на година при предплащане и софтуерна застраховка, с която България ще получи права върху най-новата версия на софтуера на Майкрософт към май 2011 г., както и на всички по-стари версии.

За да направи точната сметка колко реално струва един лиценз, министър Василев предстви четири хипотези. Първата е, че българската държавна администрация няма да закупува нови версии до 2011, тъй като по силата на договора, до тогава, тя автоматично ще става техен собственик. След това администрацията ще работи минимум още 3 години (до 2014 г.) с последните лицензи, преди да стане нужда да се купуват нови, т.е. получава се общо период от 6 години.

Втората хипотеза е, че възможността за разсрочено плащане на три равни вноски спестява приблизително 10 процента от цената, отколкото ако се плати цялата сума наведнъж.

Третото предположение е, че семействата на всичките 60 000 държавни служители ще използват безплатни лицензи за домашно ползване. Ако сега всички те нямат компютри в къщи, рано или късно ще си закупят.

Четвъртата хипотеза е свързана с обучението на служителите. В полза на крайната сметка министър Василев приема, че то няма да струва нищо.

На базата на тези хипотези той прави преизчисление на единичната цена на лицензите. При тази нова сметка към 60 000 служебни лиценза той включва още 60 000 лиценза за домашно ползване. Така получените 120 000 лиценза той разделя на 68 076 000 млн. (сумата предложена от спечелилия търга) и получава 567,30 лв. за един лиценз. С десетпроцентовото намаление от разсроченото плащане по договора цената спада на 510,57 лева. След като се извади стойността на софтуерната застраховка, която обикновено струва около 40 % от стойността на всеки един лиценз, и полученото се раздели на 6 заради очаквания брой години, през които ще се използва софтуерът, се получава сумата от 60,70 лева без ДДС на година на лиценз. В допълнение към цената на лиценза е включен т.нар. CAL (лиценз за клиентски достъп) – възможност за свързване с 4 вида сървъри на Майкрософт. Този CAL е около 1/3 от стойността на целия лиценз.

В заложената от министър Василев хипотеза за лицензите за домашно ползване не става ясно обаче дали те наистина са безплатен бонус към първоначалните 60 000 служебни лиценза или се заплащат допълнително. Защото ако са бонус, то излиза, че сметките на МДААР за единичната цена на служебният лиценз не са верни и той излиза двойно по-скъп. Ако домашните лицензи се заплащат, възниква въпросът защо данъкоплатецът трябва да плаща за лицензиране на домашните операционни системи на държавните служители.

Коментарът на Василев бе, че математически двата варианта са едни и същи и ако пренебрегне първоначалната си хипотеза за ползването на домашните лицензи, то официалното легализиране на домашният софтуер на държавните служители е бонус, който струва 60 лева на година. Практиката на държавата нейните служители да не нарушават законите по отношение спазването на правата за интелектуална собственост, според министъра, няма нулева стойност.

В отговор на това Вени Марковски посочва, че от една страна, според условията на EULA (договорът за ползване на софтуера, End User License Agreement) на Майкрософт, всеки има право да ползва по едно допълнително копие на компютъра си. От друга страна, цената от 60,70 лв. за лиценз, която калкулира министър Василев е около 20 пъти по-малка от реалната му първоначална цена, което противоречи на логиката.

Предстои развитие на споровете около "горещия" търг, които според Вени Марковски, ще бъдат арбитрирани и от Европейски институции, имащи повече опит в подобни казуси.
Етикети: ИТ политика , Интернет , операционни системи , риск , Microsoft , сървъри , ERP , МДААР , софтуер , Windows , администрация , МОН , СЕК , НАП , компютър , сайт , IP , Vista , сървър , Майкрософт , доставчици , обучение , microsoft windows , RIA , Windows Vista , търг , Стемо , обществени поръчки , Николай Василев , България , нелицензиран софтуер , ГДБОП , ИТ , C , ЗОП , Интел , лицензи , EULA , ИРМ , информация , закони , IPT , СЕМ , БИ , СКАТ

Четете още:



Последни новини
Джони Деп се завръща на голям екран в емблематичната си ...
 
AOC представя най-бързият геймърски монитор с NVIDIA G-SYNC до момента. ...
 
Още един смартфон от богатото портфолио на Huawei вече е ...
 
Приложенията Word, Excel и Outlook вече могат да бъдат интегрирани ...



Най-четени